Чупещи новини

Гръмна магазина до нас, в който не съм пазарувал от шест месеца сигурно. Но за това после.
Общо взето с малко насърчаване - ето ме пак, логнат в блога(тва е като лаф от някъв рап), пиша си мъките и се чудя как да завърша изречението, щото иначе ще седи пусто. В общи линии, няма много интересни неща или поне мен ме мързи да ги описвам надълго и широко, около мен, така че ще се задоволите за момента само с кратки новини

Подстригах се

Днес реших най-накрая да се отърва от килограмите ненужни влакновидни израстъци мъртви клетки*(примерно 0.01 килограма или де да знам колко тежи една коса). В крайна сметка решението колко и къде да си оставя коса беше взето въз основа факта, че ще си я обработвам после с гел. Чак на половината път до вкъщи се усетих, че имам само две бутилки гел с изтекъл срок на годност(единия е април 2007, но му нямам вяра), така че се чувствам леко самопрецакан.

За захарта

Отняколко дена все щях да го пиша това, относително забавно нещо, но все отлагах и то вече не е. Накратко - в къщи, като едно културно и сплотено семейство си имаме някой правила, които да спомагат съвместното съществуване. Например - когато свърши захарта в големия буркан, който седи най-отпред в шкафчето, този който е използвал последните лъжички пълни буркана с някой от тези отзад или от пакет(ако има, в случая - има). Аз обаче последните няколко дни вместо да изхабя последните лъжички захар вадех един по-малък буркан отзад и си вземах захар от него, с надеждата някой друг да изхаби останалата захар и да напълни големия буркан. Да, ама не и то докато дойде време аз вече бях преполовил малкото бурканче отзад. Нищо, де, никой не ми направи забележка.

Днес ядох пържоли

Вчера - дюнери, онзи ден хъм... не помня, абе пак беше нещо яко, в неделя - китайско и преядох, после цял ден ми беше гадно. Но иначе направих някаква яка серия от пет-шест дни, във всеки от които ям нещо готино. Утре е петък и не знам каква ще е изненадата, но в събота ще ям сандвич със свинско каре, в почивката между уроците по математика(миналия път, точно онзи ден в който бях ял по-рано китайско, не можах на полувремето да ям нищо, щото ме дра корема много лошо и хубаво, че имах познат наблизо, та докато другите хапваха пици и тостери аз четох последния брой на вестник Марица върху тоалетната чиния, на гости).

Неделя сутрин - влака, чантата и за хляб

След като днес ошлайфах предполседните детайли, вече е сигурно - в неделя заминавам на село със сутрешния влак, в 12 съм там. Общо взето обадих се на баба и дядо да се разберем дали са окей и да знаят по принцип, че съм там; и на Дидо да разбера дали тайфата ще е там. Всичко е екстра, още повече тогава е празника на селото. Само да не забравя да си взема "работни" дрехи, сиреч такива за футбол и повръщане.

Бачкам малко

Този път благородна кауза - някакви глупости за отказване от цигарите. Което не значи, че не си върша работата през пръсти и все още имам да правя 50% от това, което трябваше да съм направил. Да не споменавам(глупав израз), че 100-те процентра трябваше вчера да съм ги свършил, а не е сигурно дали и утре ще са готови.

Дебитните карти

Във вторник дойде някаква жена от някаква банка(въпросната жена ми е ужасно позната от някъде, нямам представа от къде, симпатична е междудругото), да кажат, че предлагат някаква железна промоция - безплатно изкарване на виза или мастер кард или и двете или то е едно и също не разбрах, без минимална сума, без годишни такси и така на татъка, което е някаква шашма, де, но голяма работа. Та днеска трябваше да се подават документи, щяха да идват де, жената с екипа й, за да вземат списък и данни на хората, които щяха да си изкарват карти, аз не отидох, пък мислех да се хвърлям в тоя капан. Така е, дългът зове.

Какво друго да кажа, сто на сто съм изпуснал сума ти неща, тъй като това го пиша съвсем без да го мисля, а просто нещата, които ми прехвъркнат между ръцете ги преработвам в хтмл вариант, таа да ги прочетете и вие, пък абе безмислен край на постинга, нищо не мога да измисля, освен че съм гладен и ми се спи, много го мразя това чувство, раздвоен съм...

КЗЛ на всички и целувки на момичетата само

п.п. А, да, сетих се за магазина - ами хипермаркета, със 100 метра по-далече от вкъщи е избухнала вътре някаква малка бомба и днеска беше затворен и се мотаха там някакви ченгета, общо взето заради тези 100 метра почти не ходя там, но все пак е леко плашещо. Да, бе, бомбата дори не е наранила тая, дето е отваряла шкафчето, в което е била поставена бомбата.



* - ровейки се в интернето, за да съставя този израз попаднах на тази интересна рисунка (18)http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/Androgenic_hair.JPG/180px-Androgenic_hair.JPG

Обиден съм ви!

Искам да кажа, че съм обиден на моята пооредяла аудитория, която не си прави труда да ме уважи с някой друг отговор. Ужасно е, че половината коментари долу са мои!

Иначе обмислям uncensored версия, което за разлика от английската го мисля сериозно:)
Още не съм решил дали да пиша същите неща, които и тук, но съвсем леко променени откъм начин на изразяване и такива неща; или изобщо в Uncensored версията да обсъждам теми, които хич да не засягам тука. Още не съм решил и дали изобщо да я правя де и дали някой ще я чете, общо взето основен фактор дали ще има или не ще бъде интереса от ваша страна, липсата на мързел от моя и това какви "защити" ще има тази версия(най-удобно ще е някаква кратка парола, която да пишете, преди да влезнете, но се съмнява да има такъв вариант). Общо взето смисъла е, че тези редове не са за всеки, де, са примерно това може да го изпратя на сестра ми и да си спестя писането на писмо, но пък не ща да чете всичко, което съм писал:) Та в оригиналната версия да бъде по-орязано всичко, а в другата всичко, без задръжки. Друг е въпроса дали ще се занимавате да ми четете глупостите на две места(вие на едно не си давате много зор, де... трябва да направя на жаира онея работи с каунтърите).

Иначе подадох си документите за книжката, последните два дни спах екстра, изкарах си и карта за БДЖ, и разни други неща, които трябва да разнищя по-късно, когато имам време и естествените ми големи нужди не ме напъват така здравата. Ж и З

Рандом колкото там се пада

Костюма

Този път без увод, че колкото по-бързо напиша всичко, толкова е по-голям шанса нищо да не се затрие като миналия път. Та този, поне според мен, излишен аксесоар към абитуриентската вечер вече е готов, онзи ден отидох да си го взема. Първия път като го облекох си мислех, че изглеждам прилично, но вчера или оня ден ли беше, губят ми се вече дните, абе отново го сложих за да ме види баща ми, тоя път ми се стори, че ми седи бая грозно. Де да знам, ще видим, успокявам се, че едва ли ще съм единствения, дето ще е като риба на сухо.
Другото интересно е, че си купих обувки. В събота преди уроците по математика(който не знае, ходя на уроци по математика), които почват в един, майка ми ме събуди в 11:30 да ходим да пазаруваме. Аз станах от вкъщи немит, некъпан и т.н. директно да ходим да търсим обувки. По магазините окей, няма проблеми, разни непознати, ама на урок не можеше да ида така. И при положение, че закъснявахме, гледах по-бързо да се измъкна от това досадно задължение и реших, че първите обувки, които пробвахме ми харесват. Сега на второ четене май не са най-добрия избор, но поне си отиват с костюма.
В крайна сметка с 200 лева бая алкохол може да се изпие, а не е като да нямам дрехи... Ех традиции:(

Обувките

А, мислех си, че не съм ги отделил в отделна категория, е, за тях писах по-горе

Кандидатстването

Още едно досадно задължение. Уча, ходя на уроци както споменах и тем подобни неща. Все още не знам как ще ми се оформи общата оценка от дипломата, а всеки път се сещам да се обадя на хората към 7 вечерта, когато със сигурност няма да има никой там. Но най-лошия възможен вариант, а именно всички оценки накуп и средно от тях, плюс математики и квото още е там ми се получава, че за да ме приемат където искам, трябва да изкарам поне 4,90 на изпита(което е програма минимум, тва е последния на трето класиране). И все пак варианта е приемлив, започвам да се от-отчайвам, има шанс за мен. Подробности за сега няма да оповестявам, някой четци тук знаят де, но в едно добро и розово бъдеще ще изясним всички подробности. Не знаете за какво говоря, да ви призная и аз сам не знам защо го казвам това, но карай.

Много кривия ми режим на спане

Тва мисля не учудва никого, но няколко пъти ми се наложи да спя по час преди училище, следващите дни да спя по 13-14 часа. Днес спах от 4 до 10. Утре сутринта ще ставам в 6, ще обясня по-надолу защо.

КЗЛ

КЗЛ-то също ще обясня малко по-надолу в мисия Дъбово

Още за личната карта и книжката

Ами личната карта си я взех днес, седмица по-рано от очакваното, доволен съм. Утре ще ида рано-рано за книжка, след като Сашо ме наплаши, че е чакал два дни... В седем съм на гишетата да си пазя ред, преди да отворят, ще си направя сандвичи и така на татъка. Пожелайте ми успех, дано не забравя някой документ.

Малко уроци

Аз и за уроците говорех, може би като натрупам още малко опит ще драсна един пост специално за тях. Общо взето със гореспоменатия Сашо се отличаваме сериозно от групата, за което спомага и шефчето, което постоянно изтъква, че ние сме от механото => сме доста по-тъпи от останалите. Пример:
Даскала: Има ли някой, който не е учил стереометрия в училище?
Аз и Сашо вдигаме ръце
Даскала: Вие от кое училище бяхте?
Сашо: Механото...
Даскала: А, да, бе, вие сте ясни. Някой друг?
Не го представих правилно, абе доста гадно звучеше, все пак се справяме на средно добро ниво(ние, както и мнозинството колеги от групата не разбираме нищо от повечето задачи).

Повече спане

Това защо съм го повторил деба. Еми спя повече, като предходния ден не съм спал следващия спя. И така колелото се въртии въртии

План "Дъбово"(на повечето хора го казах, де, но сега с подробности)

План "Дъбово" се изразява основно в четри+ дни на изолация от всички човешки блага: Интернет, Кабелна Телевизия и Баня с Топла Вана. За сметка на това ще наблегна на обилната храна, повече спортуване, изобилие от простотия и най-вероятно много алкохол. Всъщност основната идея е да ида с една купчина учебници и няколко дена да си решавам на чист въздух задачи и да чета глупавия учебник по английски и тъпите ненужни правила, които дори самите англичани сигурно не знаят(междудругото като стана дума за английски, имам 5.50 на една контролна... как може да имаш 5.50 с три грешки, някой може ли да ми обясни? наистина, как, о.1(66) точки ли се отнемат на една грешка? ебати малоумното, честно).
Та по принцип с тези неща(математика, английски) трябва да се занимавам тук почти нонстоп, но най-често се сещам да си правя проекта по АПТП, който трябва да го начертая на ауто-кад. Ако седна да си правя проекта по Машинни елементи също запецвам някъде и си пускам телевизия, но той не е спешен, за един уикенд с почивки съм го направил(без чертежите, те още един ден сигурно). Проекта по Свят и личност(философия, логика, психология, право, етика, wtf) също трябва да го правя, но листа с плана е в Мариан и съм безсилен(ако някой дори за миг си е помислил, че ако този план беше у мен, щеше да правя проекта, значи хич не ме познава). Та от всички тези глупости не ми остава никакво време за решаване на задачки, а остане ли ми и започна ли да го правя - омръзва ми на втората секунда и си пускам FoxLIFE или нещо друго научнопопулярно.
Смисъла в мисията е, че на село(Дъбово е село) няма кабелна, интернет и тем подобни неща и до 3-4 следобед мога да се занимавам само и единствено със зяпане в някоя точка, четене на глупави и скучни книги(това си има и предимства, лятото така прочетох Престъпление и наказание - хем ми помагаше да заспя вечерта, хем се оказа, че не се вписва в категорията по-горе на скучни и глупави книги). Та скучаейки по цял ден няма да има какво да правя и ще решавам задачи. Не е ли хитро?
Слабата точка в цялата работа е, че най-вероятно до 3 сутринта ще се напиваме(4 дена там, виждаме се два-три пъти в годината с пичовете), после ще ставам сънено махмурлия в 12:30, ще обядвам, ще зяпам някаква телевизия до 14, после ще се помотая в двора и от 15 деня с губенето на време - тенис на маса, футбол и т.н. започва и нищо няма да направя всъщност. Времето ще покаже. Всичко това е запланувано за 28-02 май.
А за КЗЛ-то, за нещастие на 29 май се пада Ботев-Левски, тоя мач много рядко го пропускам, но все пак ще е едно забавно преживяване с всичките му там фенове на Левски да го гледаме този мач по телевизията, тая година бях на Берое, ЦСКА и Локо, така че може да си позволя да отсъствам от КЗЛ.

Случки в хипермаркета

Хронологически ще го карам. Вчера отидохме с брат ми до хипермаркета да купим пиле на грил(нямаше, взехме някакви парти-хапки, не са лоши). Минавайки покрай плодовете забелязахме някаква странно стълпотворение на хора, грабещи нещо. Загледах се, грабеха банани. Ама с такова настървление, сякаш бяха безплатни. Всъщност бяха по 70 стотинки килограма(по принцип са два и нещо)... За момент се замислих дали да не ида да взема и за вкъщи, но се отказах, реших да не падам толкова ниско от еволюционното дърво. Тези люде се държаха като някакви изпаднали хиени, хранейки се от остатъците от антилопа, убита от лъв.
Днес беше по-интересно, де. Отивам аз пак да купувам пиле на грил, нареждам си се като бежав човек пред щанда с печеното месо, ама нямаше никой там и останах да почакам да се появи някой(нормално, може продавачката да е до тоалетната или от къде да знам)... Тръгнах да вързвам някаква торба в количката и по едно време усетих как ме бута някаква жена. Първичната ми мисъл беше "Тая тъпа патица кво се бута, ебати", после обаче цивилизовано огледах ситуацията и видях, че съм застанал посредата на витрината и тя не може на спокойствие да огледа каквото исках, мръднах се и така двамата седим един до друг.
Чакаме си, когато въпросната леличка почна да си мърмори нещо "Еех загубена държава, на всяка каса чакам по 10 минути, няма ли никой да ме обслужи" И от тоя род, не мога да цитирам 1:1, но мисля се досещате. Както си мърмори изведнъж поде на по-висок глас:
Лелката(към продавачка от съседния щанд за сирена и кашкавали или нещо такова): Айде моля ви се, няма ли кой да ме обслужи? Няма да чакам тука по два часа на всяка каса, аз съм ви клиент!
Продавачката от съседния щанд, на която изобщо не й е работа да продава пилета на грил: .........(каза го много тихо и не чух, но съм сигурен, че беше нещо културно и оправдаващо другата, това сериозно, едва ли я напсува).
Лелката: А така, ще ми опаковате ли това пиле(оная опакова, лелката взема пилето и го слага в няква торба). Ее най-накрая, тука чакам навсякъде по половин час
Забравих да спомена, че имаше бебе в количка. Тогава се намесих и аз, бъдещия морален победител
Аз(абе уж го казах тихо, но май не е било достатъчно тихо): Хех, като си толкова принципна защо ме пререди?
Лелката(явно го чула): Моля? Не ти ли е малко неудобно, все пак съм с дете!
Аз: Не, удобно си ми е. С това дете навсякъде ли ще се пререждате?
Лелката: А!...
И тогава я прекъснаха някакви хора отзад, които започнаха да ме защитават и почнаха да казват как може да ме прережда, а да обижда магазина в същото време, че бебето е съвсем отделен въпрос и така на татъка, голям кеф беше, тая потъна в земята.

Версия на английски

Замислих се дали да не пусна английска версия на сайта, като за превод да ползвам Бултра. Така поне английската версия ще е забавна, след като тая се получава суха като ръцете ви, ако не си ги миете с Дав с 1/4 хидратантен крем.

Бел.ред.: Нямам представа защо едни пасажи се получават с различен шрифт от други(поне при мен), но не съм виновен, а и към момента най-важното е да не изчезват изречения в небитието под десния фрейм.

още един бел.ред.: Май трябваше да оформя малко по-добре онези части с диалозите, но не съм дизайнер все пак. Дори от Дав не ми платиха за рекламата!

Технически проблем!

Бях написал доста дълго постче(не особено, но все пак бая работи), когато посредата на нищото компютъра просто реши да се рестартира... Не помня да съм си нагласял нещо такова на уинампа или да съм включвал някакви ъпдейти, или да съм натискал някакви глупави копчета, така че това малко ме притеснява. И тъй като вече няма време да почвам наново, ще изтраете малко, а аз, за да не забравя какво съм писал ще си изпраскам основните неща, за които ставаше дума в поста:

• Костюма
• Обувките
• Кандидатстването
• Много кривия ми режим на спане
• КЗЛ
• Още за личната карта и книжката
• Малко уроци
• Повече спане
• План "Дъбово"(на повечето хора го казах, де, но сега с подробности)

Живи и здрави, сега ям.

Update петилетка

Шансовете ни за класиране на европейското се отлепиха с жабешки скок от нулата, след като Стоичков напусна националния отбор. Иначе все още не съм написал онова писмо до сестра ми, този мързел ще ме убие някой ден

п.п. Не гледам Ман Юн - Рома, щото то вече е ясно какво ще стане, следя по лайвскора Валенсия, стискайте им палци!(когато го четете това мача им може би вече ще е свършил, но ще ме мързи да го редактирам)

До село и назад

Може би всички пътеписи, създадени от българи носят това или подобно име и Алеко най-вероятно се гърчи в гроба на фона на ужасните творения, които се създават, използвайки неговото заглавие. Като умра и ида при него, ще му мисля

А всъщност нищо не се случи

Да, започва доста епопично, но всъщност беше един от скучните великдени на село, така че няма да се разпростирам почти хич. Интересните факти около едно средностатистическо пътуване до Дъбово ще ги спестя, защото ме мързи да пиша по принцип, а това какво се случи - общо взето нищо особено, отидохме, ядохме пихме (току що убих муха, голяма колкото зарче, дано я убих, де) и тем подобни, спах в ужасна обстановка и така. Съжалявам, че ви разочаровам, тъй като визитите ми до китното населено местенце обикновено са съпътствани с невероятно забавни(или срамни) истории, които после малко ги украсявам и стават забавни разкази. Ама нъц, единственото интересно беше, когато се чудехме дали да идем на църква, аз, брат ми и Ралица. Имало било някакво поверие, че се обикаля цъквата със свещичка и колкото пъти ти загасне, толкова гряха си имал през годината. Та с Ралица единодушно решихме да не ходим там, щото само ще берем срам, понеже сигурно дори няма да можем да запалим свещите.
По пътя на обратно спряхме в Стара загора(на някой май бях разправял, миналото лято бяхме минавали през ст.з. един път, неделя, всички магазини без един на глобул мисля бяха затворени).. Та, вж.скобите, този път пак беше така, но имаше още няколко отворени магазина - един на Мадок с якета по 150 лева и още някъв друг с тениски за 70. Запознах се и с една Таня, която ще кандидатства на кажи-речи същите места като мен и не бих имал нищо против да я приемат, където и мен, особено ако седи на някоя катедра точно пред мен.
В крайна сметка можеше да се получи забавен разказ, надявах се, де, но след разговора по телефона:
- Къде си, бе
- Ми връщам се от мача
- И кога ще си на село?
- Ми ще хванем нощния влак в 10, значи след полунощ, утре ще се видим
Усетих, че няма да стане нищо. На следващия ден решихме да си ходим към 4, в 5 бяхме в стара загора и се разхождахме, когато онзи същия ми се обади и ми каза да отивам на игрището, аз казах, че няма как, защото съм на 30 километра от игрището и той не помня вече какво каза, но се разбрахме да ида пак в близкия месец, мисля да го направя това, но не знам кога, абе ще си отрежа една седмица от училището и ще ида на село, през деня ще уча, през следобеда, вечерта и нощта ще играя футбол, ще си говорим простотии или просто ще се напиваме някъде зверски. Нямам търпение.

п.п. Някой може да ме обвини, че копирам жаира с това заглавие(мисля, че той имаше някакво такова, но не помня), да отрека всичко, копирам само Алеко Константинов.

План "Петилетка" - To do list

С това смесено заглавие навяващо спомени на социализма и бъдещето на светът ни като голямо англоговорящо село(или китайскоговорящо, не се знае още) въвеждам _______(ако се сетя думата ще я добавя, ако не ще оставя така) читател в този интересен разказ, съчетаващ моите страстни мисли и мечти с тъжната реалност. Общо взето тука ще сложа един непълен списък на нещата, които искам да свърша в следващите пет години, заедно с кратко описание, отговарящо на въпросите, известни ви от ученическите години и съчиненията по литература - защо, как, къде и какво си е мислил героя през това време примерно и от математиката - шанс в проценти, колко е вероятно да се случи това събитие. Айде стига удовни думи, летс гоу.




Посещение на мач на Вестфален щадион



















Общо взето снимките от стадиона придават някаква слаба представа за това какво представлява чудото, наречено мач Борусия Дортмунд - Койтоидае. Домакинските двубои на Дортмунд са едно от онези неща, които не мога да ги осъзная, не виждам логически смисъл в тях, нещо като например тролейбусния транспорт или кърлинга. Отбора се бори за оставане, един от най-слабите в Германия, но събира по 78 000(пълен стадион на практика, склонен съм да вярвам, че празните места идват от сектора за гости), на практика всеки осми дортмундец е на стадиона всяка втора събота или неделя. Абе нереално е просто.


Иначе отбора ми е близък до сърцето още от ранни детски години, когато в България индустрията с фенски артикули беше на много ниско ниво. Феновете на Левски ходеха по мачове с шалчета на Челси, феновете на ЦСКА - с шалчета на Ливърпул, а феновете на Ботев - с шалчета и тениски на Борусия Дортмунд. Поради прилика в цветовете, де(за неусведомените, неофициално агитката на Ботев "подражава" на тази на Рома). Иначе по онова време Дортмунд бяха доста популярни, спечелиха Шампионската лига, в отбора играеше швейцарецът със звучното име Шапюиза(за глуповатия детски ум интересните имена много привличат да станеш фен на някой отбор или играч; по същия начин както за женския ум катализатор е някой красив футболист).


В последствие и Дортмунд и моята любов отслабнаха, но пък този отбор е един от малкото... уникални в Европа. Не с 9 трофея в някъв глупав турнир или нещо такова, ми с неувяхващата любов на феновете, например. За тва винаги ще ги уважавам и като моя детска любов една от мечтите ми е да ида на най-врящия и кипящ стадион в Европа може би - Вестфален щадион. Щото тва на живо ще е нещо уникално


Шанс да се случи: 50%





Посещение на мач на Ноу Камп






















Барса са ми голямата футболна любов. Но гледайки възможно най-безпристрастно на нещата, феновете са едни от най-яките. Факт. Не съм виждал където и да е другаде по света някъде хореографията за някой мач да се прави от ЦЕЛИЯ стадион, не само от стендъп-сектора с най-върлите фенове, ами от всички... Би било уникално. А най-якото е, че на най-яките места(за екскурзиант като мен, де) билетите са най-евтини - демек на последния етаж на майната си, дето ще си по-близо до терена, ако си на паркинга пред стадиона, но поне гледаш панорамно всичко от сумати метри.

Иначе Ноу Камп не се пълни на 100% всеки мач, така че не би било проблем да си намеря билет за някой умрял мач. Стига да ида някога, де. Ама искам да ида на някой мач, на който ще има 100 000 души, едно Велико Търново хора, събрани на едно място. Абе де да знам, футбола е нещо уникално, който го отрича е някакъв хахо... Кое друго събитие може да събере 100к човека на едно място? Само по онези арабски празници дето се събират с милиони да реват като шестмесечни бебета.. И по американските суперболи и така на татъка, ама американците са хора от друга планета, където коефициента на интелигентност се смята в друга броична система, където 100 при тях е 80 при нас. Ама да не си разваляме настроението, де, говорим за Барселона и Ноу камп все пак.

Шанс да се случи: 40%(Испания е по-далече)





Скок с бънджи





















Скоковете с бънджи май ги водят като най-безопасния екстремен спорт. Ама на пракика май е в топ3 на най-страшничките. Поверяваш си живота на някакво малоумно въже с диаметър 20 см, дето ако някога си учил механика(то тва е по-скоро мм динамика?) и знаеш за кви сили, ускорения и опъвния става въпрос просто ще си кажеш "а, не върнете ми парите"... Ама айде де, не се къса пустото въже. Недостатъка е, че скок, траещ 10-тина секунди ти струва 40-50 лева. Предмиството е, че разправят, че било по-яко от шведска тройка с две момичета(нещо друго, което трябва да пробвам в близките 5 години).
Общо взето е доста по-лесно достъпно, отколкото Дортмунд и Барселона, освен това е значително по-евтино(само билетите за пустите мачове ще са повече пари).

Шанс да се случи: 90%(ако не ме дострашее, ама жаира ми каза една яка тактика, която мисля да я приложа)




Екскурзия до Русия


Малко отклонение - след няколко оплаквания, че редовете излизали от видимата зона, започнах да си пиша писанията в интернет експлорър, който не прави тези неща(единственото нещо, за което го ползвам.. а да, гледам и vbox през ИЕ). Ама поради гениалността на браузъра за всяко качване на снимка трябва да се логвам, така че няма да ви слагам снимки вече, щото ме мързи.


Та Русия. Една голяма държава, изпълнена с история и така на татъка. Общо взето искам да видя неща, които съм гледал само по телевизията или съм чел по книгите, общо взето искам да ида в Санкт Петербург и Москва. Ако може и в Байконур, ама няма да ме пуснат сигурно. Тва обаче най-вероятно ще си остане само в далечните мними фантазии, които може би ще изпълня около 40-тата си годишнина

Шанс: 10%




Да преживея апокалипсис


http://en.wikipedia.org/wiki/2012#Apocalyptic_predictions


Макар и със седем-осем месеца повече от 5 години след днес, пак е близо. Така, че хубаво е и за тея неща да помислим. За съжаление все още не съм измислил вариант как да го преживея пустия апокалипсис.
Шанс да стане(приемаме сляпо, че армагедон настъпва, факт, който не можем да оспорим): +0%(клони към 0%)




Да си купя оригинален албум


К*р за НСБОП ГДБОП или както там се казват м****айка им деба.
Шанс: 5%




Ботев да бият Левски в официален мач


От една страна нямам никаква власт над това, тъй като квото и да правя едва ли ще повлияя по някакъв начин на футболистите или който там урежда как ще завършат мачовете в България. Но пък от друга самия факт, че аз нямам пръст вдига сериозно шансовете това събитие да се случи. На практика Ботев ми е най-любимия отбор, Левски е най-омразния такъв, една победа би ме направила доста щастлив, ако можеше мача да се играе на Вестфален щадион и в същото време да скачам с бънджи от козирката би било перфектно.
Шанс: 60-70%(тва са 10-тина мача, все пак)




България да се класират на голям футболен форум


Шанс: със стоичков като треньор 0%




Да си купя Renault Clio V6


http://www.autogazeta.com/g/406/renault_clio6003.jpg


Може би любимата ми произвеждаща се кола. Лекия проблем е, че струваше към 80 000 лева. В близките пет години можеби всичките хора, които четат този блог няма да имат заедно толкова приход, така че шансовете да се сдобия с това бижу са горе-долу колкото шансовете ни за Евро 2008+да преживея апокалипсиса.






Общо взето това е, за което се сещам в момента, ако съм изпуснал нещо винаги си оставям вратичка за преиздаване, прилагателното горе на първия ред не се сетих как беше, това което исках да използвам, но ме мързи да се качвам да го оправям. Живи и здрави да сте дано и да не ви боли гърба като мен

Да кажа, че многото(или малкото) нови редове(ентъри) са следствие от Internet explorer и да не се сърдите, а след няколкото редакции мисля да добава и, че искам да се запозная с Петя от Бързи пари