До село и назад 2(през Карлово, Отдих, Светлина, Песнопой, Иван Вазово, Горна и Долна махали и няква гора, която дори в интернет разписанието я няма)

Един разказ за сбъднати очаквания, няколко изненади и, разбира се, доста алкохол

Планът

Да припомня за тези, които са забравили или дори не са си правили труда да прочетат по-нагоре(реално погледнато, в блога - по-надолу...) какъв беше утопичния ми план за ходене на село накратко. С оглед фактите, че вкъщи в Пловдив прекарвам целия си ден в спане, училище, интернет и телевизия, реших, че ако елиминирам 3/4 от тези неща, ще имам повече време за учене и подготвяне за изпитите. Да, ама...

Пътуването

Пак според плана, който си бях изготвил, щях да тръгвам в неделя сутринта. Да, обаче в събота около 8 вечерта някакви познати на баща ми се обадиха по телефона, докато тримата(с майка ми) бяхме в хола и гледахме телевизия. По едно време баща ми затвори слушалката с ръка, каза "Отиваме ли в Стара загора", замислихме се около 3 секунди и казахме "Ми окей" и тръгнахме посреднощ. Към 9 и нещо бяхме в Стара Загора, където около 8-9 човека си бяха наредили една маса на открито и си хапваха и пийваха. На нас, обаче, идвайки от субтропичен Пловдив ни беше студено и ги накарахме да влезнем вътре в заведението. Наредихме две маси, перпендикулярно на някаква голяма плазма и аз, естествено, седнах на централното място срещу телевизора(Диема +, мачове от Примера дивизион). До мен имаше някакъв фен на Берое(на когото трябва да му пиша в ICQ, но към днешна дата ме мързи), който час по час ме питаше защо вдигам наздравици с кока кола/натурален сок банан. По едно време ми омръзна и си поръчах бира, въпреки че майка ми беше до мен, но тя май вече ми е свикнала. После отидохме на бар и там пих още една бира.

Към и в Дъбово

Хванахме пътя посред нощите после(около 2 АМ) към село, събудихме баба и дядо, аз пак трябваше да спя в мазето деба, не успях да излъжа баща ми, след като каза "на мен ми е все тая". Не помня в колко се събудих, но около 4 се обадих на Дидо:
- Къде си бе?
- Не знам(на фона на изключително шумна музика и женски гласове, основно крясъци)
- Хах, как така бе?
- Еми не знам, ще ме търсиш на хорото...
- Предполагам няма да си в състояние да играеш футбол довечера?
- Не знам, не знам....
- Ок, ае, ще се видим
- Ае
... Мен ми се играеше футбол, де, облякох се подобаващо и отидох в училище, където Нанко играеше с някакви лапета, аз се включих да направим едно отборче, после дойде и Митко, но не стана нищо особено. Е, топката беше някаква ужасна и мека и при един финт се оказа, че цялата ми тежест е на крака, който е стъпил върху топката и направих някакво, надявам се, доста ефектно шльопване върху пресния* асфалт. Рани от коляното до глезена, но съм жив, де, това е важното.

Празника

Общо взето с Дидо по великден се разминахме, заради ЦСКА - Левски, но му казах, че на празника на селото ще ида и това също беше една от причините да ида(съвсем е друг въпроса, че той не ме видя трезвен, той де, аз единия път бях трезвен, когато го видях). Та преоблякох се и с Митко отидохме на Гаваза да пием по една бира културно, далече от голямата тълпа, но с добър изглед към всички действия и най-вече фойерверките. След като свършиха, затвориха магазина, ние изгълтахме набързо бирите и се запътихме към центъра на събитията, а именно масите пред читалището, където имаше най-много хора и най-малко цигани(да си призная, неизбежно в село, но определено има и свестни пичове). Отидохме с Митко, който си поръча една бира, пита ме какво ще пия, аз казах "водка", продавача каза лев и двайсе. С някакъв хитър трик(от рода на "нямам двайсе стотинки"), успях да го накарам да ме почерпи, но след като си тръгне, аз - обещал си да се напия за по-малко от 3 лева, си поръчах и една бира за разредител. За да съм напълно честен, ще кажа, че бирата беше по-алкохолна от водката, която доста хора се усъмниха, че е 50/50 с вода. Изпих две, де, но бирите им изгубих бройката. Фактически освен бирата в Гаваза и тази сега, както и още една водка мисля, нищо друго не си купих и успях да се приближа максимално до 3-те лева. В крайна сметка постоянно минаваха някакви щастливи или твърде пияни хора, които черпеха цялата маса, а заедно с нескритата ми наглост да посещавам случайни маси и да изпивам неотворени бири успях да се наквася прилично. В един момент през няколко маси седнаха и Диян, брат му и някакви други пичове и реших да се преместя там(освен, че исках да се видя с Дидо и да му попея малко Вива Канари и 2:2, прозорливо забелязах, че имаше 8 шишета и 5 човека на масата - бинго). Общо взето разговорите - мисля съвсем логично - не бяха кой знае колко интелигентни, интересното беше, че няколко пъти пикахме по средата на парка, който е спонсориран от някакво министерство мисля; и танцувахме с някакви полуголи момичета, качени на някакви маси, после на една много жално и се молех нещо, не знам какво, но е било доста нелепо, щом помня, че някакъв гей ме помъкна и ми каза, че дори той(в смисъл истински гей, не че го обиждам) не би се държал така; та тогава почнах да свалям сестра й на тая, ама тя ми каза, че ще си тръгва, абе жалка картинка.
Поне не бях единствен. По едно време ни омръзна и аз, Митко, Дидо, брат му и още някакви пичове се помъкнахме надолу да се прибираме. Нямам представа защо, всички тръгнахме с по бутилка в ръка, повечето един от непознатите пичове ги строши в някакъв дувар още на 100 метра след читалището. В крайна сметка стигнахме до Петя Таксито(мисля, че баща й кара такси, не че е курва, която отговаря на всякакви заявки; всъщност много яка пичка, уважавам я). Дидо й се обади и почна да я моли да излезне отпред(3 часа през нощта някъде), само за да я види или да я прегърне, мисля първото, Диян не е способен да каже нещо такова, като "прегърна", "гушна" и т.н., дори на 10+ бири. След петата минута неуспешни опити всички си тръгнаха, останахме само ние двамата, той продължи да я моли. Тя горката не знам как го траеше, може би с мисълта, че го набутва, макар че говорят на 1 ст/минута луп. После решихме да й тропаме по прозореца, добре че, не решихме да прескачаме или нещо от тоя род. В крайна сметка се прибрахме по домовете. Ако съм забравил да спомена някаква хронология, това е понеделник рано рано сутринта. На село е редовен номер да се прибирам, когато колегите петли почват да кукуригат.

Понеделник

Събудих се с ужасяваща болка в главата в 10 сутринта. Корема също ме болеше. Слезнах до тоалетната по малка нужда, по пътя срещнах баба ми, която ми каза нещо от сорта "Да ти стопля ли мляко", аз казах окей мисля, не помня. Заспах
Събудих се с ужасяваща болка в главата в 12 на обяд. Корема също ме болеше. Слезнах до тоалетната, за да се наплискам малко със студена вода, баба ме пита дали да ми слага обяд, аз мисля, че казах да, но не съм сигурен. Заспах
Събудих се с лека болка в главата към 16 следобед. Корема почти не ме болеше вече. Една от моите житейски мъдрости - а именно, че всички болести се лекуват най-добре със здрав сън отново сработи. Станах в 4, главата още ме болеше де, но не колкото по-рано. Хапнах курабийки, натопени в мляко, много готино, погледах малко телевизия и в шест излезнах до училището да видя дали има някой за футбол. Нямаше никой, за това тръгнах надолу към Дидо или Митко, който беше по-добре след вчера. По пътя ме срещна сестрата на Митко, Златина, която закарах с колелото до Митко и там пих малко газирано и отказах белени семки - представете си само колко ме е болял корема. Все пак изядох 4 желирани червейчета, де.
Запътихме се нагоре с Митко, минахме през Диян, още от входната врата се чуваше яко думкане на някаква музика, вътре се бяха събрали 4 човека с пиене и ядене на маса и казаха, че по 4 литра бира на човек е входа. За Митко не знам, но аз лично не съм от типа хора, дето могат да правят някакви алкохолни маратони, общо взето, ако един ден се напия, на следващия няма да искам и да помириша алкохол. Така че, отхвърлихме офертата и отидохме до училището, където Нанко тоя път играеше баскет с 10-тина мангала(от тъпичките), а Красьо седеше и зяпаше. Успяхме да ги изгоним някак, извикахме и едно лапе да донесе футболна топка и спретнахме един весел мач.
Въпреки, че аз, Красьо и Митко едвам тичахме, стана здрав мач, тип Втора Английска Дивизия, с много ритане, блъскане и "фаул само ако има кръв". В един момент даже мен ми стана жал, когато тръгнах да шутирам някаква топка, но Красьо в последня момент я изби и вместо топката ритнах крака му доста здраво. Иначе имаше и по-здрави сблъсъци, но аз не участвах в тях. Иначе изпуснах четири пъти сам срещу вратаря(едно малко лапе, първи клас мисля, жал ми беше да бия силно от метър) и без малко да паднем, за сметка на това вкарах три прехвърлящи удара, пича нямаше метър и всяка висока топка влизаше, все пак си е умение от 10-тина метра да уцеля точно под гредата, де, смятам че станаха хубави голове и си изкупих вината:). Стигнахме до продъжения(два гола преднина), и точно когато водехме с един гол Митко излезна, аз останах да играя с Руслан - един олигофрен некадърен и лапето от първи клас, на врата влезна едни малоумник, който с удоволствие ще му разбия мутрата някой ден. А той хал-хабер си няма от футбол, та реших да го пробвам и него от далечно разстояние с шут-боц и взе че влезна и така бихме ужасно грозно.
После с Красьо и Нанко почнахме да нищим Премиършип, Холандското първенство, Примера Дивизион и Шампионската лига, после около 10 през нощта ударихме малко баскетбол и после се прибрахме. Скука.

Вторник

Събудих се в 11 и това беше невероятна изненада за дядо, с оглед факта, че обикновено ставам около 1, а предния ден станах в 4. Закусих, обядвах, то стана 2, а влака ми беше в 5. Реших като за последно да ида пак до Митко да видим да направим едни карти или нещо такова(в неделя майче ме питаха дали мога да играя тексаски покер, хех, не знаят с кого си имат работа, 35 долара съм спечелил от покер!). Оказа се, че и той ще пътува с някакъв влак в 17, но в другата посока, но не си беше стегнал багажа, каза че ще мине през нас да ходим заедно до гарата. Аз реших да мина през Дидо, да го видя той пък какво прави. Оказа се, че е за риба, та тръгнах да се прибирам.
За нещастие, 500 метровата отсечка оттях до вкъщи я взех в доста неудобен часови пояс, точно тогава, когато се изсипа проливен дъжд, който спря точно, когато отворих вратата на двора вкъщи. Въпреки, че ми беше доста гадно докато вървях ме крепеше мисълта, че Диян в момента е на реката и там дъжда е доста по-неприятен. Прибрах се, изсуших си косата и легнах да гледам телевизия, вместо да си оправям багажа. Дойде Митко и набързо си го оправих, добре, че не забравих нищо. Добре, че не ме натовариха с някакви големи багажлъци, само един заклан заек, един шоколадов заек и някакви вафли.
После с Митко изпихме по едно кафе у баща му мисля, до гарата(гарата е на около 2 километра от село), хапнахме по една баничка и ариведерчи.

Влака

Чудех се кой влак да хвана - през Стара загора някакъв експрес или през Карлово бърз и после до Пловдив пътически. Първия беше 7.77 лв, втория 3.31 лв майче и познайте кой избрах. После почнах да съжалявам де, но за щастие поне батерията на мп3 плеъра си бях заредил(за разлика от тази на телефона, която изкара на фотосинтеза до вкъщи). В общи линии до Карлово - влака Чайка Бургас-София беше препретъпкан, какви ли не хора имаше, които лежаха по коридорите, аз по чудо успях да си намеря място, след известно обикаляне. По едно време попитах едни момичета дали това е първа класа, те нещо ме изюркаха, че било шеста. Хъм...
След като смених в Карлово, влезнах в пътнически влак, който спираше на почти всяка постройка в близост 10 метра от жп линията. Единственото изключение беше жп спирка Светлина(!), която представляваше някаква метална кутия, пред която спирките в Надежда изглеждат като петзвезден хотел с рум-сървиз. Осветление, разбира се нямаше, а населеното място, което обслужваше се състоеше от 4-5 къщурки с запустели буренясали дворове отпред.
Пътниците, с които пътувах също бяха интересни - имаше една жена, която през половин час си духаше носа толкова силно, че я чувах съвсем ясно през надутите на макс слушалки с Продиджи. Един до мен пък(пътническите са с открити купета, ако не сте пътували) си говореше по телефона с майка си мисля, когато докато спореха ожесточено за нещо влезнахме в тунел. Мислех си, че такива неща стават само по филмите.

Маршрутката

След като пристигнах в Пловдив, се настаних най-културно на спирката на 29. За 20 минути обаче освен, че не дойде рейса, присъствах и на разговор, как според някаква баба го били закрили този рейс, тъй като тя чакала от един час и не идвал. Та, доверявайки се на думите й(не, че са го закрили, а че един час не се е вясвал), реших да си хвана първата маршрутка.
Пусти късмет обаче, същото си мислеха още около 20 човека, които се набутаха заедно с мен вътре. По-интересното обаче стана на следващата спирка. След като някаква баба измрънка, че не може да се качи, защото е спрял в някаква локва, шофьора премести маршрутката и бум, попаднахме в шахта. Не можахме да се измъкнем доста време, та слезахме да бутаме, едвам изкарахме пустия микробус. Имаше и доста шеги и закачки вътре, де, но това са неща, които се случват на момента и няма как да бъдат пресъздадени в текстови формат.
После си слезнах в Тракия, купих си хамбургер(всъщност точно това щях да правя, преди баща ми да каже "Отиваме ли в Стара загора". Като се прибрах в къщи видях и китайско, че са взели нашите, изоставих две хапки последни от хамбургера и нападнах китайското. Отново имахме някакъв спор с майка ми на тема "Няма да ти покривам разходите във Велико търново" и "Знам, аз не съм очаквал и друго от теб", след това забравих за хамбургера и когато преди малко отидох да го видя какво прави, видях, че целия е в хлебарки и, колкото и да ме болеше сърцето, трябваше да го изхвърля...

В крайна сметка:
- Не съм решил нито една задача на село
- Пробвах да си реша проекта по машинни елементи. Достигнах до "изберете си модул по таблица 5.6". Тръгнах да се ровя в учебника,намерих таблици 5.3, 5.4, 5.5, 6...
- Влакът пристигна на челен коловоз
- Днес изпих около литър и половина боза
- Мисля, че този пост в блога е най-добрата илюстрация защо НЕ трябва да го пращам на сестра ми
- Сега видях, че освен по крака имам рани и по лакътя и дланта от падането
- Заминах с два чифта скъсани чорапи, върнах се с едни нови
- Спечелих една бутилка марково уиски. КЗЛ. Чао





*Пресен е използвано само с художествена цел. Всъщност игрището е асфалтирано по времето на Каблешков сигурно