Един луд бал*

Общо взето целта на цялото занятие, абитуриентски или-както-там-се-пише бал, така и не успях да я разбера, но е някаква традиция, която освен шанс да се напия е и шанс да се сдобия с някоя друга дреха и да изкрънкам нашите за някой допълнителен лев. Разбира се, нямаше как да не ида де, горното е в сферата на шегата**, най-малкото от уважение към класната, училището и пичовете от класа, с ~80% от които съм се бил(процента важи за всички), но няма да го правя никога повече.

Предистория

Разправял съм я накъсано из различните блогове, но май нищо няма да ми остане в главата от подготовката за бала, за разлика от всичките невинни момиченца, които сигурно са си изревали очите, когато са гледали как невероятната им рокля придобива вид, страхотно! Съвсем отделен е въпроса, че не видях момиче, на което да й е убодна роклята и да може да танцува без да държи някаква част от облеклото си да не изхвърчи на някъде.
Винаги съм бил честен с читателите си, така и ще направя и този пък, като кажа, че иронията ми е неуместна, тъй като си счупих краката***, но за това после.
Поне доколкото съм запознат повечето училища ходят и на бал и на екскурзия нанякъде, и тъй като брат ми отиде само на екскурзия, а сестра ми само на бал, майка ми реши че 1 от 2 е перфектния вариант и за мен. Знам и сестра ми как се е чувствала, тъй като за разлика от брат ми, който предпочита цяла събота вечер да си чати с някого или да гледа тенис(от няколко дена му хрумна, че било интересно), тя предпочита да се разкарва по дискотеки. Или в случая по слънчевите брегове и златните пясъци примерно.
За това и решението на майка ми беше - само бал. Решението на целия клас - също. Причината, ами че бал както и да го мислим трябва да има и ще е една нощ - ще се изтърпим някакси, но екскурзията ще е 4-5 дена, по-лошо ще е.
Как, кога, кой и защо избра хотел Санкт Петербург - не ми стана ясно, но абе не ми и пука. Дадохме 55 лева, после се оказа че били 60, после пък идиота Пламен каза, че от парите за кувертите останали по 5 лева, които все пак ги дадохме за да платим куверта на класната. Всъщност по едно време се говореше, че на класната пък й бил платен куверта от заведението, но явно не е било така или пък Пламен се е нагушил с 50 лева. Толкова за предисторията

Изпращането - петък, 18.05

По стара механотехникумска и може би на всички останали училища традиция в петъка на третата седмица на май месец е изпращането на 12-токласниците. Събира се цялото училище, гледа сеира на мажоретките от френската гимназия и после всички си тръгват, защото директорката и разни други лица четат речи.
Този път беше малко по интересно, като песимиста в мен ще каже, че интерсното е било, че за разлика от предходните години валя дъжд и нямаше мажоретки, а оптимиста ще замълчи. Казаха, че нашия клас бил "винаги знаещи, можещи, но никога правещи", после пак имаше разни плямпания, които не чух, показа се директорката и всички я освирквахме. Малко след това отзад мина заместник директора Пенов, който е нещо като Бойко Борисов на механото и ни се скара. Аз после видях, че съм си окапал ризата със сандвич.
След това заваля дъжд, влезнахме в аулата, пак имаше разни речи и награждавания на училищните зубъри, псувахме ги и им викахме връзкари; наградиха и Кралева, която яко аплодирахме и някой викаха отзад "секси", не е лоша жената, освен че е 1.40 сигурно, става за разни неща. До края май не се случи нищо интересно, снимахме се който беше дошъл класа, отидохме в някакво кафене, в което 20 минути никой не дойде да ни поиска поръчката и със Сашо си отидохме.

Деня на бала - неделя, 20.05

Тъй като съм перфектно запознат с българската действителност, предполагах че яденето, което ще ни сервират в ресторанта ще е а) от предишния ден, тоест сухо студено и спаружено или б) сготвено от някой стажант на 30 лева хонорар за вечерта, който за пръв път вижда как се разбива яйце примерно. Точно поради тази причина излъгах нашите да идем на заведение да се наям прилично, пък тогава да ходим. Та отидохме на заведение поръчахме си и хубаво, че седнахме вътре... Защото тогава настъпи потопа. Някакъв зверски дъжд, който имаше благоразумието да спре докато киснем наоткрито пред хотела часове по-късно.
След като се наядох(междудругото използвах повода и да си празнувам 18 и половиния ми рожден ден), тръгнахме към хотела, където седнахме в тамошния лоби бар. Изненадващо не беше ужасно много скъп, кафе пих и беше 1.20, на центъра съм пил капучино за 1.50, така че не се изненадах особено. Въпреки, че се разбрахме в 19:15 да се чакаме, до осем без десет бях намерил само двама от нашия клас, а другите класове се бяха събрали всичките. След това набързо дойдоха всичките и почнахме да се поздравяваме, снимаме и така на татъка:

за да запазя правото на конфиденциалност на всеки от хората на снимката, няма да им казвам имената, но все пак май сами можете да отгатнете кой ми е класния ръководител.

В ресторанта 20:00-24:00

Не видях нищо, което да не съм очаквал, на входа ни пребъркаха за оръжия майче, но имаше версия, че търсят да не си носим алкохол 'от вкъщи'. И двете версии минават, ако се гледа как ме пребъркаха мен отгоре-отгоре, нямам вид нито на някой, който си носи Глок под сакото, нито на някой дърт алкохолик, но въшния вид лъже, знаете. Казаха ни на коя маса да отидем, отидохме. Някой вече бяха здраво пияни, де, аз за съжаление така и не успях да се напия.
На всеки се полагаше по една чаша вино, една малка долнопробна българска водка(нея я изпих, виното дополовина), салата и ядене(което беше отвратително, смеска между а) и б), вж. по-горе) и по средата имаше плодове и ядки. От ядките ядох най-много и ме заболя корема, но нищо особено.
Денсинга беше доста екстравагантен, с отварящ се покрив през който от време на време падаха водни късове, сиреч дъжд и на готините плочки се пързаляше много готино. Още от сега ще кажа, че за отчаяните си опити да забия(в първия момент написах "запия", и то е правилно) някоя мацка няма да отделям много редове, така че перверзници не се надявайте на нищо особено.
Преслава ни пя в ресторанта, изпя доста песни, снима се с разни хора и не пя на плейбек, тоест изненада ме по всички показатели. Като си тръгна пуснаха обичайните Пак ще се срещнем след 10 години(дано да са минимум десет, боже), и Клетва, за които се събирахме в кръг прегърнати и пяхме, но само от уважение към класната и от факта, че всичките имаме лицемерие в излишък.

Дискотеката 24:00-05:00

Към 12 със Сашо, перфектно знаещи къде ще ходят Ана-май, шивашкото училище пълно с момичета, тръгнахме към дискотека Папараци. Там до един момент хубаво си танцувах с разни момичета, но после ми стана скучно и около 1 час - до 5 си кибичих наляво надясно(има две зали - чалга и ретро), по едно време си играх на телефона игри и така, после видях, че са дошли и другите от класа и седнах при тях, пак ударихме една Клетва където само се клатихме наляво надясно и никой не пя и тръгнахме към Альоша. Всички сте чували за него сигурно, традиция е абитуриентите да посрещат там изгрева. По целия път вече отмаляли от танци и неудобни обувки се мъчехме и коментирахме колко са ужасни, псувахме ги и какво ли не, но нищо не помогна. Минавахме покрай Митьо и се чудехме дали да не му ударим един звънец в 5 сутринта, но се отказахме, за да не събудим баба му. После отидохме до едни дюнери, но нямаше месо, направихме си малко лафче с продавачите и заминахме към тепето. По едно време стигнахме до едно кръстовище и типично в наш стил се разделихме, спорейки кой път е по-кратък, в крайна сметка другите стигнаха много преди нас(аз и Сашо), тъй като решили да се изтарикатят и да вземат такси, а ние блъскахме пеша с хлъзгави обувки до горе.
Изгрев не гледахме, защото имаше облаци, май се снимахме веднъж-дваж, после слезнахме набързо, щото духаше ужасен вятър и ни беше студено, отново всеки по негов си път слезна, ние със Сашо се забихме по някакви тайни пътеки и кварталчета, където 100 килограмови песове стоят и те гледат мило през еднометрова ограда. После търсихме такси, вече едвам ходещи, то пък се оказа някакъв, дето ще ходи да зарежда метан съвсем в обратната посока, но се разбрахме с него. И така се прибрахме накрая, това беше общо взето моя бал, нищо особено, нищо над което да рева.

Кратки:

• В Папараци беше Йордан Милиев, защитник на ПФК Локомотив Пловдив, хич не изглеждаше тъжен от скорошната трагична смърт на шефа му Александър Тасев, или пък от последните два мача в които загубиха с общ резултат 2:11.
• Все още здраво ме дере гърлото, всички сигурно знаете какво е да водиш разговор в дискотека, крещиш като луд и пак нищо не се чува.
• Дългия не е порастнал особено
• Таксито излезна доста евтино всъщност, това на връщане. Това от хотела до дискотеката беше 10 лева, като влезнахме и той ни каза нали знаете, че днеска са по 10 лева и ние ми окей, яд ме е че Стоян и Чунчака щяха да идват, но им казах, че в таксито щяло да има още две момичета и винаги при всякакви обстоятелства ще предпочета момиче пред някой от тях двамата.
• В дискотеката всичко беше по 5 и 10 лева. Редбула само беше 6
• Въпреки надеждите ни, в ресторанта нямаше плазма, на която да дават нова телевизия - Матрицата 2.

Това е общо взето, други неща - друг път.

___________________________________________________________________

* Едно време си мислех да си наема някой да ми кръщава заглавията на снимките, когато спрях да снимам и почнах да пиша се чудя дали да не си наема някой да ми измисля заглавия на красивите литературни произведения? Иначе заглавието е пропито с ирония

** Защо се казва сферата на вероятностите/възможностите, а кръга на шегата? Иначе в случая просто искам да се отделя малко от общоприетите рамки


*** Здрав съм, бе, метафора