Заб. авт. Тъпото заглавие е сменено

Тъпо заглавие, в тоалетната ми се стори по-хубаво
Та да го караме по плана:

Приключенията ми със Сашо и шофьорските ни книжки, изпитите в ПУ(а също и историята на една закуска)

Общо взето от моя страна нищо интересно. Аз утре ще мина през КАТ да си я взема, голям кеф. Днеска карах до центъра майка ми и брат ми, имаше катаджии, но не ме спряха, пфу, щях да умра.
Със Сашо е по-интересно. Първо отидохме да си вземе книжката една седмица, преди когато са му казали да си я вземе. Обикновено са готови и ако попаднеш на мила служителка ти я дава, в случая Сашо попадна на цербер. Каза му да дойде понеделник(сиреч 7 май, този понеделник). Честно казано майче и вторник беше, не знам, но все тая. Първо отидохме да си подадем документи в ПУ и ТУ. Сашо не подаде, защото си беше забравил документите - лична карта и така на татъка. Аз не подадох, защото в 12:05 ми казаха, че обедната им почивка свършва в 13:30. След това хванахме едно такси и отидохме до КАТ. На 500 метра от КАТ Сашо каза на шофьора да спре и ние си слезнахме. Аз бях доста учуден, после той ми каза, че се е сетил защо не подаде документи в ПУ. Поради същата причина нямаше как да му дадат и шофьорската книжка. После си я взел сам, аз пък почнах бачкане у панаиро и нямах време за да отида да си подам документи в ПУ или да си взема книжката. И двете неща трябва да се случат утре(понеделник).
А закуската съвсем случайно пак около тези събития със Сашо, някаква чудесия около 60х10 сантиметра як хляб, пълен със сирене и отгоре сусам - 80 стотинки, на няколко пъти вече си вземаме и си го разделяме по равно, бая наяжда, баси щуротията.

Livescore на последните две седмици учене на средно образование в нелекия ми живот

Общо взето пропуснах голяма част от това училище, отидох единствено в четвъртък. Там имаше 4 човека, никой не ми помогна да си направя проекта по Машинни елементи, ужас. Въпросния проект го направих донякъде, може би около половината, за останалата половина ми остават два дни. Да спомена само, че първата половина я правя от февруари.
Другия предмет, по който имам да оправям годишна двойка е ММ с ЦПУ. Трябва да му занеса ксерокопия на някакви простотии, мързи ме страшно пичове... Противна работа
Третия предмет, по който имам да оправям годишна двойка е металорежещи машини, там ще се оправим някак, един урок трябва да науча, утре първи час, ще го преживея.
Да се самоподсетя след малко като препрочитам какво съм написал - да си копирам файла по АПТП на дискета. СЕГА, не след малко.

Случки около панаира

И това е основното по което ще пишем. В крайна сметка, опитвайки се да запазя благоприличие и някаква форма на конфиденциалност може би ще спестя по-интересните факти(за това и си направих друг блог, но за него друг път). Накратко - за пловдивския пролетен панаир се хванах да раздавам листовки на входа, за пари разбира се. Оказа се, че от една солидна тълпа 20-тина раздавачи на листовки, само аз и колегата(по едно време се появи и един гей от някакви дънки, но само за няколко часа в сряда) сме от мъжки пол. Този факт го спестих на майка ми и на шефката, де, но разбира се, че това беше основната причина да работя доста повече, от колкото би трябвало по принцип. Първия ден ме изби яко на простотия, като се бъзиках с половината невинни посетители на панаира. После не помня вече как се запознах една по една с повечето момичета, помагах им за някой работи и им правех компания като им беше скучно. За мен най-странното беше, че някой си споделяха с мен странните интригантски мнения зад гърба на другите момичета, не знам от къде толкова доверие у такъв съмнителен субект като мен. Нищо, де, по-интересните неща естествено се случваха към края на работния ден, когато всички ни избиваше на простотия, някой по-малко, други повече. Четвъртък пристигнаха някакви триметрови моделки първа класа, рекламираха Буда Бар(пловдивския) и носеха балони, пълни с хелий. Възползвахме се да си вземем няколко, аз с единия си играх по какви ли не начини(например вързах му тежест, листовки де, на връвчицата, толкова, че да виси неподвижно във въздуха - действаше на завет, но като духнеше вятър и се преебаваше. забавно беше, де, гледаха ме разни хора как седя и до мен седи необезпокояван балон на едно място, като закован у въздуха). После обаче едно от момичетата реши да го издиша(за незнаещите какво става, като се надишаш с хелий - що за хора сте, бе, кретени, няма аз да ви уча), и продължи да си раздава с пълната си сериозност и с уникалния глас. После пък почна да кара разните хора да ходят в центъра на вивател и бтк или да рекламират в някакъв справочник, нещо което съвсем не й беше в работата... Някой даже май й се обидиха, че им обижда фирмата така, но де да знам, дори да са я псували не бих забелязал, превивах се от смях. Това е един от онези моменти, които не можеш да опишеш - спонтанно, смешно, уникално. На другия ден им раздавахме невидими листовки, пъхахме им в чантите без да разберат и какво ли още не, разменяхме си ги, абе всичко друго, но не и това, което трябва да правим. бг
Иначе от целия панаир на кяр останах с едно малко пакетче чубрица, едно малко кафе, сладолед, доста енергийни напитки, тениска на вивател, ужасен тен на врата, хубави спомени и няколко телефона на симпатични момичета.

Кракти и не толкова:

• Алкохол - май не може да мине блог без да спомена нещо за туй чудо. Та май съм станал твърде претенциозен, вчера не успях да изпия едно малко уиски, верно блек рам, което си е пикня с повече спирт и по-малко балончета от загорката, но да си призная пил съм и много по-отровни и гадни неща(вижте два поста по-надолу), а сега се измъчих яко. Не знам що, честно
• В кухнята има все повече и повече хлебарки. Майка ми отказва да купи райд или някакво друго средство за избиване. Чудя се кое ще е по-евтино, да си купя пластмасови прибори, чаши и чинии и да ям оттях или аз да купя райд.
• Боли ме зверски гърлото, а междудругото днес изядох 2 кила сладолед
• Май никой няма да ми купи подарък за завършването, днес се мъчих да убедя доста тактично майка ми или брат ми, че ми трябва нов телефон, баси хората не разбират от дума!
• АПТП, дискета, СЕГА
• Трябва да се изкъпя, нечовешка жега е освен това.
• Посвещение: "нещо за бетис". Доволен?
• Всички можете да си гледате работата, Елица* е готина!(ако имаше смайлита тука щеше да има ядосано)

Е, деца мои, мисля че това е всичкото, харесах си сериалче да гледам(от "доброто старо време"), но в гаден часови пояс - Направление юг, за един канадкси полицай в щатите, с куче-вълк и доста шеги. Та така, утре книжка, университет и мацки от панаира, искам успех да ми пожелаете(въпреки, че като го четете това е доста вероятно вече повечето неща да са свършили)

* не онази от евровизия, друга