Get real

Скучно ми е, самотно ми е, слушам странна музика, няма по-добър момент да напиша първия си по-сериозен пост в историята на този блог.

За какво говоря, по-дяволите?

Сухата история от последните дни ще ви я спестя, като само ще спомена основните неща. След няколко спокойни дни на село, изпит в който за пореден път се представих доста под личните си очаквания заминах за София. Тук, където работи баща ми, а вече и аз, живея от около седмица и ще живея още месец може би(ако ме приемат в ПУ. Ако не - не знам какво ще правя). До гуша ми е от въпроси какво правя(както и 'абе какво стана с изпитите'), така че това също ще ви го спестя. Общо взето заработвам пари, колкото да живея, разходите някак си си ги деля с баща ми - някой работи той ми ги плаща, някой работи сам, но основно храната, транспорта и всичко останало си плащам сам, той понякога купува вечеря и, разбира се, поема наема, щото той си живее тук по принцип. "Тук" представлява стая три на четири метра, цялата в мебели(две легла, шкаф, маса, друга маса и скрин). С него се погаждаме без проблеми, нищо че това е малко относително с човек, който пие по литър твърд алкохол на ден и пуши в стаята. Просто съм му свикнал. Живея си чудесно.

Защо го правя?

Мога да си седя у нас в Пловдив, при климатик, кабелна телевизия и постоянен достъп до компютър(сега това става само, когато баща ми се начати). Да, обаче милата ми любвеобвилна майка, както може би всеки чувал за дир.бг знае, ми зае пари преди 1 година и половина ли беше, за да си изпълня една от мечтите и да се само-уча на фотография, купувайки си дигитален фотоапарат. След нелепия инцидент, губейки го(то и без да го загубя щеше да е същата ситуация, всъщност), имам да плащам сравнително крупна за непълнолетно момче сума. От тогава вече не съм непълнолетен, де, но това не е особен проблем. Тъй като, колкото и изненадващо да ви се струва, ми е доста неудобно да имам да връщам пари някому, бил той и родната ми майка, търся начини да й върна възможно най-скоро парите. Вярно, ходих на слънчев бряг, като увеличих сумата с 20%, искайки й заем пак(да, взех заем за да отида на море на абитуриентския си бал), но след като прекарах оригиналния си бал по ужасен начин, реших, че ако се засиля сам да правя нещо, има шанс да стане по-добро. Дали заради мен самия или не, Слънчев бряг също се оказа абсолютен провал, но не е там въпроса.
През тези месеци, през които съм имал да връщам пари, съм работел какво ли не. При положение, че джобни за училище не получавам от седми клас някъде, не беше кой знае колко лесно да пестя от изкараните пари. Всъщност не знам защо ги пиша тези работи, сигурно изглежда нелепо, сякаш се оплаквам, но все тая...
И тъй, това лято ми се отвори възможност да работя при баща ми, като се надявам да спестя пари и да се отърва от тези да ги наречем финансови проблеми. Дали ще имам да живея и да пестя още не знам, но съм известен, че силата ми не е в пестенето на пари, така че силно се съмнявам в себе си.
Все пак общо взето харча пари за ядене и транспорт, като единствените по-скъпи неща, които си купих бяха след една разходка до Orange. Там си взех списание Топ Гиър и две книги(в едната се разказва за някъв тип, който пие, пуши, взема наркотици и спи с различни жени всяка вечер, в другата за любовта между футболист порно звезда и жена само порно звезда). След като ги занесох на касата попитах за книга за история на изкуството, като се имат предвид книгите, които вече бях купил това беше изненадващ въпрос, така че разбирам странната физиономия, която направи продавача.

Относно изпитите

Айде да поговорим малко и за тях. Онзи ден се срещнах с едно момиче, което е изкарала 5.85 или нещо подобно на изпит по биология и 5.30 по химия(или обратното) и се чувстваше тъпо, че не е изкарала повече. Други изкарват 5.75 в УНСС. Аз? 2 във ВИАС, 2 в скапания аграрен университет в Пловдив и невероятното 4.90 в ПУ. Мисля, че е съвсем в реда на нещата да се чувствам като идиот. Още повече, че колкото повече време минава, толкова повече сляпата ми вяра, че тази година балът за приемане ще е още по-нисък умира. Ако не ме приемат съвсем никъде, ще се чувствам като абсолютен идиот... И най-вероятно заслужено. Във всичко, което се пробвам напоследък ще съм се провалил и единствената причина в това съм аз самия. А не мога да се променя, каквото и да ми говорят. Аз съм си аз. Най-ужасното е, че всякакви идиоти, в пъти по-малоумни, необразовани, неинтелигентни, скучни, груби, хора с които се возя в София в трамвая или във влака, или в рейса в Пловдив, всякакви глупаци са по-успели от мен. Имат по-спокоен и по-уреден живот от мен и така на татъка.

Бъдещето?

Нямам си ни най-малка представа. Нито какво ще правя, нито как, нито пък къде. Уж ще уча глупостите, които така и не разбрах през последните години, за да ме приемат във ВИАС и да получа някакво образование, каквото искам, но не е ясно как ще стане това. Времето ще покаже всичко.