Кратки новини

Не, че има кой знае какво за казване(получих сериозни критики скоро за тези си постинги, но все пак...), просто имах някакъв неустоимо желание да пиша в блога. Това обикновено става след като прочета всички спортни новини, писне ми да си псувам бавния нет, докато свалям (само за лична употреба) музика или гледам ютуб, прегледам си имейла и тем подобни неща, които съм 100% сигурен, че изобщо не ви интересуват.

И тъй като очевидно няма материал за дълъг и хубав съдържателен блог, ще праснем няколко подточки, колкото да ми мине желанието

® Идва 15 септември, тоест идва и 16-ти и 17-ти най-вече. Бе първия учебен ден и за пръв път от има-няма 12 години може да спя до обяд. Е, ако си легна на време може да си направим разходка със Сашо, Мариан и още няколко другаря от випуск 2007(звучи гордо), с една торба моркови да почнем да целим гадните осмокласници. Не, че имам нещо против невинните деца, ама това е, кръговрат. Едно време и аз бях така, а в последвалите години беше малко аутлоу цялата работа и се криехме, а сега няма да имаме проблеми, ще си целим, па ако щат да ни се карат директори охрани и други шефчета.

® Почти всяка програма, която си пусна ми излиза със съобщение "New update released" - и Опера(която току що исках да проверя коя версия е(9.00) и абаута ми се отвори в същия прозорец на блога, после пък с бек не ми се беше запомнило записаното, но за сметка на това има save draft. за пръв път оценявам тази функция по достойнство), и Уинамп, и Гугъл ърт. Мирандата си мълчи, но ако провея кой е последния рилийз сигурно съм в средновековието вече. Сега, дали съм доволен от това, което ми предлагат тези програми или просто ме мързи брутално да свалям ъпдейти оставям вашето въображение да реши.

® Не знам дали съм описал по-подробно записването си в университета, но може би си заслужава(тоя пост върви към съвсем нормален пост, па защо го формулирах така, един бог знае). Тъй като в типичен, за майка ми, стил бях зарязан пред университета да си плащам всички глупости сам, веднага почнах да мисля схеми да намаля разходите до минимум. Направих си снимка в домашни условия(е, не с телефона), оразмериха ми я уж на фотошоп и с едно дискче, което май още кисне в една чанта до леглото, отидох да ми я изкарат на най-елементарната фотохартия за 1.20-колкото снимки се съберат. Листа със снимките също е в онази чанта. Получи се обаче лек гаф със снимките, тъй като в сайта бяха обявили размер 4/6 см. Аз го разбрах твърде буквално и си изкарах снимки 4/6 см, на която имаше само моята глава. За късмет повечето документи бяха с много празно място около полето за снимка и се събра, само някаква глупава лична карта беше с малко място и в момента въпросната лична карта изглежда култово - на снимката лицето ми е почти орязано по контур.

® Част 2, че стана ебаси дългото. Направих си снимки, купих си документи и други глупости и шегом марш към новата сграда. Леко разяснение - ПУ има два корпуса или поградскому сгради - нова и стара. Старата е измазана, новобоядисана, с теракот, фаянс, модерни кенефи(дори мисля, че има тоалетна хартия!), в повечето стаи има климатик, във всички - алуминиева дограма. Новата сграда е с дървена дограма, в типичен комунистически стил(някаква мозайка по земята и смешни парапети) и се намира накрая на града. В обкръжението има две кафенета, технополис и някаква градина с царевица. Сериозни са ми съмненията, че е по-близо до Плувен Комплекс "9-ти километър", от колкото до табелата "Добре дошли в Пловдив"(това е на билборд, реално до преди няколко години наистина табелата за Пловдив беше преди университета, но го поправиха някак тоя гаф). За мое огромно съжаление, ФМИ(вж миналия пост) е в новата корпус-сграда. Малкото успокоение е, че ще пътувам с 44 - онзи рейс, който спира на 20 метра от входа на блока ми и на 10 от входа на университета. Между тях внушителните(за Пловдив) 19 спирки. Нищо, ще преглътна някак тоя факт.

® Част 3, че наистина се отплеснах. Ставаше дума за записването. Отиваме до там със Сашо и се нареждаме на едно жалко подобие на опашка. 20 човека, застанали пред една врата, "кой където свари". Доста смело би било да нарека тази групичка хора "опашка", по скоро 7-8 опашки една до друга и после оплетени една в друга, но така, че да не знаеш къде е началото и края. На всичкото отгоре след половин час зяпане в неотварящата се врата разбрахме, че секретарките са в обедна почивка(траеща час и половина). Хапнах някакъв ужасно скъп сандвич, който ми прееба всички сметки за евтини снимки и така на татъка и се върнахме на опашката. За разлика от останалите, ние със Сашо, като супер пичове си взехме по едно столче и си чакахме реда, който така или иначе беше доста неопределен. После обаче стана съвсем нагло и си зачакахме прави, като всички останали. След 4-5 часа кибичене най-накрая дойде и моят ред, след като 3-ма завършващи ме прередиха най-безцеремонно(Отварям вратата, щото идва моя ред и чувам зад мен "Може ли само за малко" "Да, разбира се", след което се шмугват трима души в стаичката, спомних си как Пешо е бягал под хладилника на Жаира и Дунчев). Чаках си половин час още, най-накрая излезнаха, аз си влезнах, написах си всички глупости и излезнах, изпитвайки някаква еуфория, все едно току що съм решил 7 от 10 задачи и са ми писали 4.90 на изпита по математика. В целия хаос не забелязах, че съм си оставил очилата при секретарката, щото докато попълвах документите се навеждах напред и ми падаха от главата. Бях си ги оставил на масата, а после изобщо не си мислех за тях. Нищо и без това бяха строшени. Като заключение искам да кажа, че въпросните очила бяха причината да изпиша тези три подточки, колкото и странно да ви звучи - цялата идея беше да кажа, че нямам слънчеви очила.

® Хм... Имах други неща за казване деба... Напоследък цялото семейство го е обхванало някакво желание да отива да живее в Канада. Сестра ми, брат ми, майка ми, па и баща ми сигурно. Аз лично няма да имам нищо против да станат мултимилионери там, пък аз да си разполагам тука с два апартамента в Пловдив, две селски къщи и един парцел на 10 км от Пловдив. Даже може и пари да ми пращат. Така че, стискайте им палци!

® Използвам р-чета, защото онези големи точки не ги налучках с коя комбинация са(алт+02222 примерно), а тва ми беше първото, което ми попадна. Пък и от блога са орязали малко възможнстите(тоест махнали са ненужните, добавили са адване на видео, което аз така и не разбрах преди как ставало, сега е с един бутон).

® Чудех се дали и аз да не си сложа един брояч на посещенията, както другаря Жаир. Но след кратък размисъл се отказах. Оттам сякаш тръгна пътя към комерсиализацията на ХХ. Все пак нали аз се водя ъндърграунд...

® Една доста добра новина, която се надявам да е истина. Брат ми си говорил с някъв пич, който имал шосеен бегач и то хубав, но в момента събирал прах и паяжини на някакъв таван. Та този пич(не брат ми), щял да го продава, щото и без това нищо не правел и общо взето няма да надува цената много... Май навих и с брат ми да направим някаква партия или ще видим.

® България вече е в Европа. Днес платих тока, който беше ДВАДЕСЕТ СТОТИНКИ! Колкото и да не ви се вярва, толкова е. За градски транспорт плащам по 60 ст.(от 01.10 - 30) - ефтиния. Телефона беше 3.75, а писмо до София - 60 стотинки. Бе сега е гот, ама другия месец като праснат една сметка 80 лева да речем няма да е...

® Има готино интервю на Бербатов в спорт1, идете го гледайте

Това е драги читатели, до другата среща, часът и мястото на която са неизвестни