Monday, December 27, 2010

2010: Worst year ever...?

"Worst. Year. Ever." беше статусът ми във фейсбук на 31 декември 2009 година, като първоначално визирах изминалата година, но на въпрос "Предстоящата ли", можех да отговоря само с "Няма как да знам". Сега, година по-късно вече знам и с малко помощ от фб за просветляване на спомените, ще се върна към най-важните неща през годината, за да си припомня какво се случи в тоя период.

Януари

Месецът бе изпълнен с повече скука, депресии и недоспиване заради гледане на сериали до среднощ. Тогава още си работех и уж имах планове да кандидатствам лятото и някакви други неща, но си въртях едно и също през цялото време. Там някъде започна и никак успешното събиране на класа от Матевски. Беше ми малко трудно и да шофирам, тъй като трябваше да се държа като приличен шофьор, спазващ правилника за движение. Изминалата Коледа на вратата ми позвъни полицай, който ме хвана по къса фланелка, пижама и пантофки-кученца и ми каза, че трябва да си дам книжката заради нарушение от преди около месец. Тва разбира се не ме спря да шофирам.

Февруари

Февруари си купихме новия монитор, след като стария се развали. Започна и съдебната ми битка с КАТ. През останалата част от времето си работех, студувах и не вършех нищо кой знае колко интересно.

Март

От 1 март ми почна поредната мания, която бързо прекратих, но поради доста сложни причини и по-скоро към момента е on hold, а не прекъсната - скалното катерене. Почнах в зала, де, в последствие през годината посетих и доста скали, запознах се с много хора, дадох доста пари за екипировка. След като дълги години бях абсолютен плужек, който само спи, работи, пие и яде ако има пари, някъде от катеренето почнах по-сериозно да се грижа за физическото си състояние, ако не броим колоезденето. За кратко ми минаваше през главата да се запиша и на таекуондо, но това също се отложи във времето. Работата си вървеше по абсолютно същия начин по абсолютно същия режим - без почивка. Смахнатата скука ме накара една сутрин да се събудя в 4 сутринта, да се кача на колата и да опитам да стигна до язовир Батак преди изгрева, за съжаление не успях, но направих някакви снимки. Купих си и средноскъпи обувки, които първоначално след като се прибрах вкъщи не ми харесваха, но след месеци влезнаха в употреба.

Април

Тогава вече почнах по-активно да ходя на катерене по скали. Много добро занимание, смесващо ходенето по чукарите да спя в планината, катеренето по скали, което носи добър физически тонус и мноооого адреналин, както и повод за събиране с хора, с които да пиете до зори. Като цяло тогава обиколих доста планини и яки места. В края на месеца обявиха и кой ще присъства на Spirit of Burgas - Продиджи... Това носи много точки в класацията "Най-добра година евър". Работата ясно, пон-пет + много от уикендите.

Май

Май месец продължи с купоните с катеренето, което ми беше основното развлечение тогава. Тогава обаче бяха и първите по-интересни турчета из страната за годината. В началото на месеца дойде и първата почивка от работа, което означаваше, че всъщност нещо може да се случи с мен, а не да вися в офиса по 10 часа дневно и събота и неделя да съм "на повикване". Беше доста необичайно, индийд - събраха се 4 почивни дни - от 6 май, четвъртък, до 9 май, неделя, като на първия изобщо не предполагах колко активно откъм събития ще са останалите дни. На 6-и бях на едно от най-близките до Пловдив катерачни места - Бряновщица, където май имаше няколко Георги-евци, който празнуваха празника си с куп пилета, изпечени на жар и разни други меса, доста бира... абе, много добро купонче под открито небе. На седми вечерта вече бях в Пловдив, без батерия на телефона и с голямо желание да се изкъпя. Реших първо да си включа телефона и да видя дали някой е плакал за мен и видях култовия смс от Руси "Имам предложение, на което няма как да откажеш". Беше прав и за съжаление нямах Пешо около себе си, който да ми каже, "Къпи се и си лягай, това няма да завърши добре", щото в по-дългосрочен план, не завърши добре. Все пак, като се появих на купона в Найлона малко преди полунощ се оказа, че има организирано пътуване за Бургас с нощния влак в 1 часа. Самото трипче, от където Paradise City стана Бургаски химн за групичката около мен, беше много добро с няколко велики моменти, сред които лежане на празния бургаски плаж без нито една тревожна мисъл в главата и може би най-доброто дълготрайно чувство, което съм изпитвал, като за около половин час просто си стоях, гледах си вълните, лежах си на плажа, пиех си мента и спрайт с готини хора, пуших си наргиле и не ми пукаше за нищо. В крайна сметка се прибрахме в Пловдив и от 10 май отново започна стария режим на тотално изтощаваща и скучна работа.

Следващият уикенд отново имаше купонче, когато при едно обикаляне из баровете на Пловдив с Руси случайно попаднахме на познати лица от София - фогела и компания, която компания в един или друг вид ще се появи в знакови събития още няколко пъти до края на годината в Пловдив, и в Бургас. Като прекарване беше забавно, но чисто като импровизации нищо необичайно, бар турче и финал с бири на пеещите фонтани.

Отново се прехвърляме на следващия уикенд: 22, 23 и 24 май. Тук вече - трета компания: ежегодната ни традиция със Сашо да ходим в Слънчев бряг по време на абитуриентските балове. Турчето беше много добро, като тръгнахме след работа по залез слънце, което хванахме преди да влезем в Стара Загора. В Бургас хапнахме в Макдоналдса на колелото на Мираж и оттам се забихме към Съни, в търсене на хотел, който не помня как точно избрахме. Там си прекарахме доста добре, традиционно пропуснахме всички платени закуски, но за съжаление се оказа, че абитуриентките бяха доста резервирани. Запознахме се все пак с всички от хотела, де... За съжаление не успяхме да направим плаж, само барове. Като цяло трипа беше добър, но поради лошо време, лош избор на дискотеки и няколко други фактора не успяхме да получим това, за което бяхме отишли. 

Последният уикенд също бе отбелязан подобаващо - вила с Резо и други клубари, когато стана ясно, че най-добрият вратар в ПМЛ, т.е. аз, се връщам в играта, но в нов отбор. Хубаво пиене, нелоши хора, мачле на абсурден терен, прекалено много смси и мисли, насочени към Самоков. Иначе добра почивка и хубаво наспиване, но нищо феноменално, с което да си го спомням това след 5 години.

Юни

Юни месец започна със старата плоча - работа, работа. Работа. Единствената по-интересна тръпка беше чакането на световното по футбол. Главата ми беше и съвсем другаде, ама казах, че ще се въздържам от сълзливите истории в блога. В средата на месеца пак имаше добра екскурзийка - до селото на Руси, където също имаше весели моменти 10/10, както и сдуханяшки, но нямаше как да предполагам, че би било по-добре всъщност просто да си стоя вкъщи. През останалото време - катерене, колело, световно, работа, подготовка за спирита, чисто като надъхване.

Юли

Лятото също не пропуснах да направя разходка до морето. Придружих брат ми на един турнир в Слънчака, като по нещастно стечнение на обстоятелствата малко след като се качихме на магистралата ми падна батерията на телефона и успях само да пратя смс на Руси "It's going to be LEGEN..". Така докато брат ми, заедно с ключове от стаята и пари, играеше на турнира, аз се шляех без телефон безразборно нагоре-надолу. Все пак успях да посетя най-великия бар на морето след Зангадор - Мексо и успях да се позабавлявам втората нощ. Предната също имаше купон с някакви доста непознати хора, мноого алкохол и хвърчащи салфетки в 4ас пик.

В края на месеца отново имаше много добра разходка до Доспат, заради която изтървах потенциално добро кино, но нямаше как просто. Видях и Цанков Камък в строеж, което ми промени представите за Голям Мащаб.

Работата през юли си продължаваше в обичайното темпо. Тогава взех и може би последния си непаричен бонус от работата и едно от нещата през годината, които в крайна сметка успях да направя и организирам така, както очаквах - даже и по-добре: Организирането на Спирит оф Бургас. 5 човека, апартамент за спане, безплатни пропуски за всички... Просто се гордея със себе си! Но за това - следващия месец.

Август

Хайлайтът на август безспорно е Соба, но целият месец бе толкова добър, че направи цялата година. По всички сложни сметки, от всичките 31 дни, над 20 от вечерите са били в някой бар, пиейки прилично количество алкохол. Дните преди Спирита преминаха в изпипване на организацията и последните детайли - кой кога ще тръгва, колко ще се къпе и тем подобни. Точно тези сбирки обаче бързо преминаваха в обичайно вечерно излизане за пиене. Самата седмица около спирита - дните преди и след него също бяха поляти обилно и успяхме да затворим една седмица, в която 7 от 7 дни се напивахме добре. Кво по хубаво за една година от това? Освен дългите весели алкохолни нощи, трудното преглъщане на факта, че всъщност прецаках уикенда на един човек на Спирита, въпреки всички гимнастики да осигуря всичко квото мога за добро прекарване, август ще се запомни и със старта на възродения Ботев, много готини мачове, разгроми, фенове, там някъде почна и традицията с четвъртъчните и неделните мачове.

Септември

Както всичко останало при мен, нещата се случват като головете на Бербатов - отсъстват с месеци и като дойдат, стават всичко наведнъж. През живота си никога не бях ходил на сватба и изведнъж в началото на септември в един и същ уикенд бях на две. Минаха доста добре, макар и по различен начин, а и получих различни "подаръци" на двете, но съм доволен. Инерцията с купоните през ден-два от август продължи и този месец, макар и малко по-слабо и кротко. Тогава се запознах и с доста готини хора, и с доста, които видях само веднъж, но получих единични и хубави облаги от тях(някои от нещата тука си ги пиша само аз да си ги разбирам). Освен сватбите и работата, месецът може да се отбележи и с тва, че почнах да ходя редовно да тичам, като за сметка на това почти спрях да ходя на катерене. Края на месеца имаше и запомнящите се две вечери "Нощи на музеите и галериите", които обаче малко ме разочароваха - не самите нощи де, просто можеше нещата да се развият и по-добре. Ениху...

Октомври

Октомври вече някои хора тръгнаха по университети, летният дух се поскри, апатията от липса на социални контакти си взе своето и пак остана основно работата. Все пак ме убедиха да започна курсове по испански, които още повече натовариха състоянието ми, като два от дните през седмицата, излизах около 8 - отивах по-рано на работа, за да помагам на малоумния ми нов колега, и се прибирах около 10. Малко по-късно пък почнах да ходя на плуване, което също беше два дни в седмицата и в един период се събуждах, отивах на работа, бачках доста повече, от колкото ми бяха задълженията и възможностите да издържам като нерви, после ходих на плуване, испански или футбол или две от трите и се прибирах само за да легна да заспя веднага. 

Ноември

Работата продължаваше да ми идва доста повече, от колкото можех, в същото време куп хора ми се сърдиха, че не намирам време да се виждаме и в крайна сметка се стигна до неизбежното, и едно от топ 3 събития за годината - напускането ми на работа. Като изключим, че финансовият ми статус се обърна с главата надолу, всичко останало ми подейства много добре и изобщо не съжалявам, че го направих. На 28-и имаше и поредната добра разходка до Несебър и Бургас, и супер якия мач Нефтохимик - Ботев. Не трябва да забравям и 29 ноември и 5:0.

Декември

Декември премина под звездата на спането до обяд, стоенето посреднощ, чатенето с готини хора, с които преди нямах време да комуникирам, както и няколко готини разходки. Първата беше до София, където два дни прекарах в пиене буквално от вдигането ми от леглото. Почти отидох на лекция в университет за пръв път от 3 години, но решихме да избягаме. После прекарах 8 декември в Боровец, където също беше доста забавно, макар и с малко детински моменти и едно тотално преебано обещание, което си бях направил през август. Имаше едно забавно парти, с което закрихме жълто-черната 2010-а по много готин начин, за което вече писах във форума. Писах и за великата вечер-нощ-сутрин преди Бъдни вечер, която в зависимост от събитията в следващите дни може да придобие легендарен статус. Като цяло през декември концентрацията на забавни хора за пиене отново се увеличи и с нея се увеличиха и излизанията по барове. Все пак до края на декември има още малко време да сложа точката на това дали месеца мина добре или не, като за сега перспективите са повече от добри...

Актуални кратки новини:

  • Предложиха ми любимия ми любим любим телефон доста изгодно, но поради липса на пари за сега офертата е пендинг
  • Проверих резултатите и се оказа, че отборът в Коледния турнир е отпаднал с малко, т.е. ако бях играл, а не бях останал на село може би имахме шансове да се класираме
  • Вторник е денят за кръвни изследвания. Трябваше да бъде понеделник, но така се наредиха нещата, че си изгубих листчето и трябваше да ида днес - отидох в 9, имаше огромна опашка, която ме отказа, върнах се, наспах се и отидох в 5 следобед и си я взех.
  • Една седмица почивка от уроци по испански и точно седмицата, в която всъщност най-много ми се учи.
  • Изхарчих си и последното ходене на плуване, почвам новата година на нулата
  • Сведохме вариантите за Нова Година само до един, но може би най-важното за мен все още не е сигурно - дали двама души ще присъстват там и ще направят купона много по-забавен и интересен, или ще скитосват улиците в търсене на пиратки и фойерверки.

2 comments:

Anonymous said...
This comment has been removed by a blog administrator.
Anonymous said...
This comment has been removed by a blog administrator.