Блогът на Петела: 3 години и 3 месеца по-късно

Три години и три месеца след последния си пост в блога, реших отново да пиша. Първата причина е, че нямам много разговорливи хора в скайп, а трябва да си движа пръстите, за да не замръзна, втората причина е, че след като преди месец напуснах работа, генерално ми е скучно последните дни, третата е, че имам излишък на творчество, което трябва да споделя с интернетското общество и останалите причини не ми се пишат.

Любопитно ми стана къде съм бил на 17 септември 2007-а и къде съм сега, 17 декември 2010-а. Тогава бях студент първи курс в ПУ, безработен, без кой знае какви умения, скучен и мързелив, с разтурена стая и списък с нереализируеми(или както там би трябвало да се пише тази дума) мечти. Ще запазя позитивния тон на блога и ще спестя сълзливите любовни истории, случили се в периода, но пък може да разкажа за напиванията си в Найлона на една Коледа, когато си изгубих колана на панталона, напиването в Сашо с два литра Мента и некви коктейли, когато си изгубих около 2% от мозъчната функция и напиването на един рожден ден на Ицо в Гепи, когато за сега няма да казвам какво изгубих.

Сега вече не съм студент - прекъснах още преди да завърша 1 курс, като си бях взел всички изпити, просто ми беше омръзнало и смятах перподавателите за идиоти. И в момента съм безработен, но в тези 3 години 2 и половина от тях бях доста работещ на режим, който никога не ми е пасвал - на практика всеки ден от понеделник до петък ставах сутрин в 8, за да съм на работа в 9 и се прибирах към 7:30 - 8 вечерта, събота и неделя също бях зает. При положение, че до преди това се събуждах когато се наспя и излизах когато ми се излизаше, а се прибирах когато ми се прибираше, някак си ми беше трудно да свикна. Изключенията от този пон-пет режим бяха: една седмица в Барселона през пролетта на 2009-а; 2 седмици през лятото на 2009-а, когато бях на курс в АМТИИ по рисуване, графичен дизайн и фотография, когато ставах по-рано и се прибрах по-късно; и четири-пет "болнични" дни, 3 от които всъщност тежък махмурлук, всяка вечер от които си има собствена история. 

Все пак тва е зад мен и крайният резултат е контровършъл. Добрата страна е, че изкарвах някви пари, които обаче обикновено харчих на момента и общо взето са ми останали една светкавица, доста фешън дрешки, половин компютър, ламиниран паркет в стаята, велосипед и не знам, разни други по-дребни неща. Като плюс прибавяме много връзки(професионални!), подобряване на фотографските умения и двете заедно правят - много готини перспективи за близкото бъдеще.

Отрицателните неща - тва вече е спорно, дали съм си загубил 2 години и половина в неучене, неусвояване на нови умения, езици или нещо такова, или всъщност нещата, които съм научил и хората, с които съм се запознал са били супер важни за бъдещето ми. Със сигурност кофтито е, че хабих много нерви и тва сигурно ще ми се отрази на 50, когато почнат да ми треперят ръцете или нещо такова, и по-лошото - почвам да окьоравявам след по 12 часа на ден, които правех пред компютър, ама и тва е спорно, дали и при другата перспектива нямаше да го правя. Бе най-важното в крайна сметка е, че бях зад вратата на Акалски, когато Морини му навря гола в 86-ата.

Най-кофти ми беше по време на бачкането, че постоянно режех някви хора, че не мога да излизам с тях през деня и често вечерно време през седмицата, ама сега вече съм тотален айляк и с кеф си спя до обяд, гледам си Lie to Me и 30 Rock до среднощ и нямам почти никви висящи на главата грижи. В същото време гледам да не се харча много с парите, щото не знам кога ще получа следващия си лев отгоре в банкрола, ама като гледам преди 3 години съм се оправял някак, и сега докато си намеря друга работа ще се справям. 

Това беше уводно за последните 3 години и 3 месеца, понататъка блога ще върви постарому, просто преди нямах време и едва ли някой искаше да чете за тва къде съм ходил да снимам няква катастрофа на пътя за Чирпан с два трупа, захвърлени в канавката или колко зле са буферите по време на мачове и в останалото време.

Кратки новини:

• Не съм следял подробно температурите последните дни, ама тая година май климатика се справя по-добре и незамръзва отвън
• Късметът ми отново действа в двете крайности - на курса по испански, който записах преди 2 месеца някъде, се оказа, че от 8 съкурсници, 7 са момичета. За сметка на това обаче от 7-те, 6 са undateable, а последната(която все пак е най-готината) спря да идва...
• Май за пръв път от както се помня ще пропуснем коледно-новогодишно ходене на село и съм силно разочарован. Перспективите за празнуване обаче не са чаак толкова лоши
• Разгледах си плана "Петилетка", писан в блога на 3 април 2007-а и съм изпълнил само 1 точка, която обаче беше супер яка, де, и си заслужаваше напълно. С бънджи не съм скачал, но доста от абсурдните ми изпълнения по скалите на Понеделник пазара и Бряновщица бяха по-плашещи и за мен, и за околните, така че тва косвено може да се брои за изпълнено.
• Пешо, върни ми харддиска!
• Утре трябва да стана в 9:( но е за добра кауза
• За да си напомня за вбъдеще, когато се връщам да си го чета това: НАСТРОЙ СИ ПИАНОТО!
• Неща за вършене до коледа: доктор, якето, европроектите, Митята, Злати, Иниеста
• Аре стига толкова за сега, аста луего

Заб. ред. Представете си, че тва е пуснато след полунощ, демек на 17-и