Tuesday, December 21, 2010

Две безсънни нощи без интернет

Размисли, писани посреднощ, между 5:50 и 6:30 в неделя срещу понеделник; и след 4:50 в понеделник срещу вторник, поради липса на интернет, липса на желание за спане и момент на творчески проблясъци, в които освен всички забавни шеги, които всъщност само аз намирам за забавни, успях да разбера и защо някои хора имат порно на харддиска си.

Ден 1

Най-продуктивният момент, в който мога да пиша – 5:53 през нощта, сутрешните камиони, събиращи боклука вече са минали, градският транспорт също тръгна. Дояждам си последното парче шоколад(навсякъде по сайтове и списания чета, че като ядеш много шоколад качваш кила, с мен що не става?) и тъй като Пешо още не ми е върнал харддиска се налага да слушам музика от мп3 плейъра си. Последните дни слушам музика само от YouTube, но тъй като в момента няма интернет тва ми е последната останала опция.

Би трябвало вече да ми се спи, след като в неделя се събудих преди залез и спах доста по-малко от задължителните напоследък 12 часа, прибавям към това почти 10 часовия алкохолен маратон на жълточерното коледно парти и доста танци и стоене на крак, което по принцип ме изморява... Може би просто партито беше толкова яко, че още ми държи и за това не мога да заспя, дори четейки под завивиките, светейки си с телефона полуразбираемата за мен Kitchen Confidential в оригинал на английски(Благодаря ти, Чък Норис, че изобрети urbandictionary!).

Не помня кога точно се събудих в неделя, но най-продуктивното, което успях да направя бе да се преместя от моето скъпо легло в леглото в хола да си доспя. Помня, че още тогава нямаше интернет, което на практика означава бяло петно в моя живот: не съм оставил нищо за поколенията 24 часа - все едно съм бил на село или на ваканция на Камен Бряг. Още ме е яд, че пропуснах да забия Т.С., междудругото.

Да се върнем към неделята. Някъде в момента на събуждането в хола стана ясно, че има спагети и ще има какво да закусвам. Приготвих си ги, като най-накрая пробвах какво е парна баня за лицето, но май не го направих точно както трябва. Важното е да си вярвам, че порите ми се почистват.

19:12 започваше коледното жълточерно парти, което щеше да мине без най-важните хора в Ботев, които бяха закъсали в Гърция, но все пак реших да отида. Много правилно решение, защото успях да пия и да ям без да дам никакви пари, моята мечта и житейско мото още от както за пръв път попаднах на безплатен коктейл преди около 3 години. Всъщност тогава направих и някакви доста аматьорски снимки, за които ми платиха 50 лева, може би най-добрия ми купон евър. Още по-яко беше, че нито познавах някого там, нито след това срещнах някой от тези хора – нещо като уан-найт-стенд, ама без секс и ти дават пари.

Поради конфиденциалност ще се въздържа от подробно описване на купона, въпреки че така или иначе снимките ще са се появили в стотици фейсбуци още преди това да съм го пуснал онлайн. Имаше обичайните неща – много алкохол, недостатъчно цигари, хвърляне на салфетки, хоро, на което никой не знае стъпките, но всички мъже с гордост пеят „Аз съм Райна Попгеоргиева!”, кражба и трошене на чаши за червено вино, чалга дискотека, която обърнахме в рокбар, тежко пиян и не особено адекватен висш политик, супер забавни футболисти, почти пиянски бой, мъжки стриптийз, пиянски смси(готин лаф от 30 rock: Jack: Liz, wanna get drunk? Liz: No, there are too much phones around here), загуба на части от облеклото(копче на палтото ми, което повечето клубари го знаят като „Сивото палто, с което петела обикаля гол и плаши малки момиченца в парка”) и разбира се класиката – хапване в 4 сутринта в Даяната. Мисля си, че никой не се е напивал истински в Пловдив, ако не е ходил в 4 сутринта в Даяната след това.

В крайна сметка в колата на майка ми останаха куп техники за онлайн радио, един лаптоп и някакви обувки, но мисля да слезна като просветлее още малко, че не ми се обяснява как и защо тези неща са попаднали там.

Със сигурност вечерта приключи по-добре от петъчната де. След като преебах Павката за купона му и той сигурно вече ме мрази, изхарчих доста повече от колкото трябваше пари по баровете със жении(music), Пешо след това ме набута с 5 лева за таксито, приключих пред заключената врата на входа с чисто нова сменена брава и с новия си телефон, чиито телефонен указател бе доста празен, но най-важното в случая бе, че бе празен откъм телефонни номера на хора от другата страна на гореспоменатата заключена входна врата. Вън бе -12 градуса. Прибрах се в крайна сметка без особени проблеми, де, само събудих доста хора по принуда. Тази вечер имах вече ключ за входната врата, но разбира се, този път тя бе отключена. Ква файда, като няма интернет?

Ден 2

Рано сутринта слезнах до колата да кача два проектора в две черни чанти и един кашон с озвучителна техника, някакви обувки, шоколад и филтри за цигари. Малко по-късно заспах, но три часа след това, по обяд, ме събудиха, тъй като в кашона имало и някакво зарядно за лаптоп, заради което се събудих, обиколих половината град пеша и в крайна сметка се оказа, че не е било в мен, а забравено в хотела и аз през това време можеше да си спя. Малко по-късно дойде един пич да си прибере двата проектора, а кашона с озвучителна техника, някакви обувки и филтри за цигари ще го върна утре по някое време.

След като вече си бях вкъщи, реших да се възползвам от това че съм буден в работно време и да ида на доктор за задължителния си преглед. За бъдещите поколения – висок съм 180, тежа 66 килограма и кръвното ми е 110/70. За пръв път в живота ми ми правиха и кардиограма и успях да си чуя сърцето как тупти, яко беше. После ми казаха, че трябва да си направя и някакви кръвни изследвания, за които ми дадоха две опции, накратко – при едната трябва да плащам пари, при другата не трябва. Реших, че предпочитам втората, за която трябваше да ида до зеленчуковия пазар, но ме домързя. Преди това ми казаха, че за кръвни изследвания трябва да не съм ял нищо съответния ден, и малко се изненадаха, като им казах, че аз не съм ял нищо днес, чак после осъзнах, че е 4 и половина следобед. Колкото до отказа да си направя кръвните изследвания, може би и малко съм се притеснявал, да не открият алкохол, което също би било притеснително с оглед часа.

След прегледа се прибрах, заспах и станах пак след нови 3-4 часа сън, гледах сериали и хапнах малко шоколад. Чак след това ядох и нещо сериозно, но мисля че направих 24 часа без да съм ял истинска храна. Какъв е смисълът да ядеш, ако няма интернет?

Кратки новини:

  • Приемам залози кога брат ми ще ме убие, заради странния ми режим на спане и стоене на компютъра посред нощ
  • НИКОГА не изневерявайте на шивача си, отидох при някаква лелка и ми заши на зигзаг ръкава на якето
  • (писано преди Ден 2) Понеделник задължително е ден за доктор, вече кашлям почти нон стоп, а носа ми тече толкова ужасно, че след толкова много издухвания имам чувството, че почвам да оглушавам с едното ухо. Кофти тенденция, като се има предвид, че почвам и да ослепявам
  • Напълно несвързно с предното изречение – мисля, че ми растат косми по дланите...
  • Трябва най-накрая да си наизустя новия номер на телефона
  • С отбора ми по футзал излезнахме от груповата фаза на коледния турнир и въпреки, че сме трагични, тая надежда, че ще минем предварителния кръг, осмина и четвъртфиналите, за да стигнем до топ4. Надеждите ми са не толкова заради радостта от победата или нещо такова, ами просто това е най-реалния ми шанс за някакви доходи до Нова година. Стискайте палци
  • Трябва да си зашия пантофките-тигърчета най-накрая
  • Отново сънувах странен сън с човек, който ми е приятел или рилейтид френд във фейсбук, но тези неща ги споделям само с него в конфузни лични съобщения, на които обикновено или не получавам отговор, или получавам “Abuse Report”. Стискайте палци
  • Определено първата част от блога е по-забавна
  • Актуален статус „Брой на вариантите за Нова година”: 2

1 comment:

Anonymous said...

Спок, Пешо нали каза, че ще ти качи ьна харда. .. ахахахаха