Friday, December 27, 2013

3 години по-късно: Втори път

Колко забавно - блогът, за който тотално бях забравил в последните 2 години, отново ме привлече 3 години по-късно. В края на 2010-а по някаква причина(основно защото бях напуснал работа и нямах какво да правя) написах няколко поста, около 3 години след последните си постове. Сега отново съм тук, 3 години след последните си редове от края на 2010-а, когато бях болен и беден, и тепърва ми предстоеше да ида в Будапеща и Виена.

Шест години по-рано

Преди шест години завърших средното си образование, започнах кратката си авантюра с висшето, стартирах си медийната кариера. Развитието на тези неща е глупаво и скучно, по-готино е да хвърля око на един легендарен пост за предстоящите 5 години(преди 6), за да видя дали все пак съм изпълнил нещо.

- Ходене на мач на Дортмунд - не, и дори не ми е в някакви приоритетни планове вече, сякаш, по-скоро ще ида в онази хипстерска дискотека в Берлин, повече хора, на които мога да се подигравам има там
- Мач на Ноу Камп - това съм го изпълнил още когато писах и първата версия на "3 години по-рано"
- Скачане с бънджи - още не, макар че няколко пъти съм летял с парашут и някакви такива глупости
- Екскурзия до Русия - още не
- Преживян 2012 - преживян!
- Да си купя оригинален албум - купих си плоча, което е почти същото
- Ботев да бият Левски в официален мач - дори два пъти!
- България да се класира на голям форум - уж тая година бяхме близо, но уви - не
- Да си купя рено в6 - още ми е в приоритетите, но не...

4 изпълнени неща, добре, добре

Три години по-рано

Далеч по-вълнващо е как ми се разви кариерата и живота в последните 3 години. Тук държа на политиката да не коментирам най-личните си неща от живота, като проблемите на храносмилателния ми тракт, съдържанието на банковата ми сметка или как съм се влюбил в момиче в трамвай 5 на прибиране от мач със Славия. Така, че акцентът пада върху нещата, които са се случили във фейсбук, или в сивито ми. Общо взето последната ми серия блогпостове е в дните, след като си напуснах дългогодишната работа и бях останал тъжен, беден, сам, без работа, скучаещ и т.н.

2011-a беше една от най-вълнуващите, която определено ще се помни с Виена, с най-мизерната и позорна работа, която съм работил в живота си(дори по-зле от разлепянето на обяви, докато още бях в гимназията), с най-яката работа, която съм работил - т.е. Албена, те амо, след това и пак в Пловдив глупава работа в глупав сайт и далеч по-вълнуваща, но безплатна работа в готин сайт. Едните спряха да плащат, с другия сайт нещата се развиха до там, 2 години по-късно вече да не съществува.

В по-личен план, фогела само за една нощ, при това в която сме се засекли случайно, се качи много бързо в онази табличка-на-доверието, която скоро не съм попълвал, и досега не е изпадал от някъв топ, започнах до ходя по по-цивилизовани места, като апартамента и артнюз. Но като цяло тези 3 години са ми доста слаби откъм ходене до София, в сравнение с гимназиалните.

Заради Албена нямаше Спирит през 2011-а за мен, макар че бях на някакъв концерт, на който умрях от студ в Слънчев бряг мисля, на някъв техно-човек. В Албена тогава мисля, че празнуваха някаква годишнина, и имаше концерт на Веско Маринов. Не отидох:(

снимка на 2011-а: поради някаква причина не мога да открия нищо във фейсбук, вероятно са прекалено депресантски интересните неща и са ми в харддиска, който в момента е във фолъна. после, за историята, може да сложа нещо вълнуващо

2012-а се разви доста по-активно, с успешно кандидатстване в Дарик радио още през февруари. Доста тежко преживяно, с оглед пълното ми неумение да говоря в ефир поради куп говорни дефекти, но все пак се научих да пиша. През април отскочих до Будапеща, също като виенското и барселонското обикаляне - чудесно и незабравимо, но най-кратко за огромно съжаление... Но летището им си е винаги там, така че няма проблеми. Лятото пак бях в моята любов Албена, макар и по-кратко, тъй като август се наложи да се прибера в Пловдив, където август освен от жега, горе-долу се умира и от скука. Авантюрата Дарик радио продължи с водене на спортни новини, много караници, защото ми е тъпо да пиша за неизпълними политически проекти, които се правят само заради пиар, и хита ми като първия, който писа и от когото преписаха всички за библиотеката на Влади. Излязох на квартира.

снимка на 2012-а: С адашката по име и почтипофамилия. Уви, няма фейсбук:(



2013-а година започна в радиото и с оглед известното тъпчене на едно място, реших че скоро ми изтича времето в Дарик - което стана и в началото на юни. Тогава заминах отново за морето, но уви, не в Албена, а в противният Слънчев бряг. В този момент напуснах и квартирата, общо взето отбелязвам си в сивито - 9 месеца в супер яката къща, със страхотния двор, чудесно място на центъра на града, но и някаква странна миризма и доста повредени уреди. Хем ми липсва, хем предпочитам да живея в място с отопление и нормален аромат. Иначе лайвскорът от СБ там стана доста популярен във фейсбука ми като "Съни бийч нюз", пълни с глупости постове, често разкриващи много лични неща от живота на неназованите по име мои колеги, тежкарски снимки от лодка и разкази за убиването на телефон и мп3 плейър. След като се прибрах пък ми почна новата авантюра, като главен редактор на младежки сайт. Много перспективи, които на моменти просто ме плашат.

Тази година като цяло вероятно ще се запомни най-вече с куп пътувания, освен би-седмичните, поради гостувания на Ботев из страната - много пъти Слънчев бряг - Бургас, първоначално заради снимачната работа, после заради Ботев, които играха няколко мача там, освен тях, пътувания до Пловдив, до Ловеч и дори едно до София(всичко това от СБ), пак свързани с Ботев. През ноември пък ми започна поредица от пътувания до София почти всяка седмица. Навъртях бая километраж и като цяло научих цялата магистрала София - Пловдив и отсечката Бургас - СБ наизуст. Велико Търново все още виси и чака там някъде...

снимка на 2013-а - чистим димки:




Толкова засега от мен. Ще се видим отново след 3 години, когато се надявам

Кратки новини:

- Може би за пръв път от 3 години наистина ми се снима и имам куп идеи, чета и разглеждам разни неща активно и може би най-готиното нещо, което ми се е случило за тези 3 години - дадоха ми средноформатна камера.
- За тоя период открих куп нови и интересни групи, но пък сякаш нито една от тях не е създала изкуството си през тези 3 години... Това е хем готино, хем тъжно
- Преди 3 години Славчо беше кмет и се молех на всичко възможно да се махне. Сега почти нищо не се е променило...
- За периода научих нови неща на пианото, почнах да се вълнувам от архитектура, както е израза "хора ме познават на улицата" - тоест такива, които ти казват -  "ама ти ли си го писал това, еха яко"? тотално си загубих контактите на село, но пък намерих доста нови и вълнуващи хора от всякаква възраст, пол, сексуална ориентация и географско местоположение. откраднаха ми второ колело, не са ми вземали книжката, но платих 300 лева на РЗИ, май първата ми съдебна загуба в историята. Май това е най-интересното и краткото

No comments: