BRAIN DAMAGE

2010: Worst year ever...?

2010-12-27T22:16:00.002+02:00

"Worst. Year. Ever." беше статусът ми във фейсбук на 31 декември 2009 година, като първоначално визирах изминалата година, но на въпрос "Предстоящата ли", можех да отговоря само с "Няма как да знам". Сега, година по-късно вече знам и с малко помощ от фб за просветляване на спомените, ще се върна към най-важните неща през годината, за да си припомня какво се случи в тоя период.

Януари

Месецът бе изпълнен с повече скука, депресии и недоспиване заради гледане на сериали до среднощ. Тогава още си работех и уж имах планове да кандидатствам лятото и някакви други неща, но си въртях едно и също през цялото време. Там някъде започна и никак успешното събиране на класа от Матевски. Беше ми малко трудно и да шофирам, тъй като трябваше да се държа като приличен шофьор, спазващ правилника за движение. Изминалата Коледа на вратата ми позвъни полицай, който ме хвана по къса фланелка, пижама и пантофки-кученца и ми каза, че трябва да си дам книжката заради нарушение от преди около месец. Тва разбира се не ме спря да шофирам.

Февруари

Февруари си купихме новия монитор, след като стария се развали. Започна и съдебната ми битка с КАТ. През останалата част от времето си работех, студувах и не вършех нищо кой знае колко интересно.

Март

От 1 март ми почна поредната мания, която бързо прекратих, но поради доста сложни причини и по-скоро към момента е on hold, а не прекъсната - скалното катерене. Почнах в зала, де, в последствие през годината посетих и доста скали, запознах се с много хора, дадох доста пари за екипировка. След като дълги години бях абсолютен плужек, който само спи, работи, пие и яде ако има пари, някъде от катеренето почнах по-сериозно да се грижа за физическото си състояние, ако не броим колоезденето. За кратко ми минаваше през главата да се запиша и на таекуондо, но това също се отложи във времето. Работата си вървеше по абсолютно същия начин по абсолютно същия режим - без почивка. Смахнатата скука ме накара една сутрин да се събудя в 4 сутринта, да се кача на колата и да опитам да стигна до язовир Батак преди изгрева, за съжаление не успях, но направих някакви снимки. Купих си и средноскъпи обувки, които първоначално след като се прибрах вкъщи не ми харесваха, но след месеци влезнаха в употреба.

Април

Тогава вече почнах по-активно да ходя на катерене по скали. Много добро занимание, смесващо ходенето по чукарите да спя в планината, катеренето по скали, което носи добър физически тонус и мноооого адреналин, както и повод за събиране с хора, с които да пиете до зори. Като цяло тогава обиколих доста планини и яки места. В края на месеца обявиха и кой ще присъства на Spirit of Burgas - Продиджи... Това носи много точки в класацията "Най-добра година евър". Работата ясно, пон-пет + много от уикендите.

Май

Май месец продължи с купоните с катеренето, което ми беше основното развлечение тогава. Тогава обаче бяха и първите по-интересни турчета из страната за годината. В началото на месеца дойде и първата почивка от работа, което означаваше, че всъщност нещо може да се случи с мен, а не да вися в офиса по 10 часа дневно и събота и неделя да съм "на повикване". Беше доста необичайно, индийд - събраха се 4 почивни дни - от 6 май, четвъртък, до 9 май, неделя, като на първия изобщо не предполагах колко активно откъм събития ще са останалите дни. На 6-и бях на едно от най-близките до Пловдив катерачни места - Бряновщица, където май имаше няколко Георги-евци, който празнуваха празника си с куп пилета, изпечени на жар и разни други меса, доста бира... абе, много добро купонче под открито небе. На седми вечерта вече бях в Пловдив, без батерия на телефона и с голямо желание да се изкъпя. Реших първо да си включа телефона и да видя дали някой е плакал за мен и видях култовия смс от Руси "Имам предложение, на което няма как да откажеш". Беше прав и за съжаление нямах Пешо около себе си, който да ми каже, "Къпи се и си лягай, това няма да завърши добре", щото в по-дългосрочен план, не завърши добре. Все пак, като се появих на купона в Найлона малко преди полунощ се оказа, че има организирано пътуване за Бургас с нощния влак в 1 часа. Самото трипче, от където Paradise City стана Бургаски химн за групичката около мен, беше много добро с няколко велики моменти, сред които лежане на празния бургаски плаж без нито една тревожна мисъл в главата и може би най-доброто дълготрайно чувство, което съм изпитвал, като за около половин час просто си стоях, гледах си вълните, лежах си на плажа, пиех си мента и спрайт с готини хора, пуших си наргиле и не ми пукаше за нищо. В крайна сметка се прибрахме в Пловдив и от 10 май отново започна стария режим на тотално изтощаваща и скучна работа.

Следващият уикенд отново имаше купонче, когато при едно обикаляне из баровете на Пловдив с Руси случайно попаднахме на познати лица от София - фогела и компания, която компания в един или друг вид ще се появи в знакови събития още няколко пъти до края на годината в Пловдив, и в Бургас. Като прекарване беше забавно, но чисто като импровизации нищо необичайно, бар турче и финал с бири на пеещите фонтани.

Отново се прехвърляме на следващия уикенд: 22, 23 и 24 май. Тук вече - трета компания: ежегодната ни традиция със Сашо да ходим в Слънчев бряг по време на абитуриентските балове. Турчето беше много добро, като тръгнахме след работа по залез слънце, което хванахме преди да влезем в Стара Загора. В Бургас хапнахме в Макдоналдса на колелото на Мираж и оттам се забихме към Съни, в търсене на хотел, който не помня как точно избрахме. Там си прекарахме доста добре, традиционно пропуснахме всички платени закуски, но за съжаление се оказа, че абитуриентките бяха доста резервирани. Запознахме се все пак с всички от хотела, де... За съжаление не успяхме да направим плаж, само барове. Като цяло трипа беше добър, но поради лошо време, лош избор на дискотеки и няколко други фактора не успяхме да получим това, за което бяхме отишли.

Последният уикенд също бе отбелязан подобаващо - вила с Резо и други клубари, когато стана ясно, че най-добрият вратар в ПМЛ, т.е. аз, се връщам в играта, но в нов отбор. Хубаво пиене, нелоши хора, мачле на абсурден терен, прекалено много смси и мисли, насочени към Самоков. Иначе добра почивка и хубаво наспиване, но нищо феноменално, с което да си го спомням това след 5 години.

Юни

Юни месец започна със старата плоча - работа, работа. Работа. Единствената по-интересна тръпка беше чакането на световното по футбол. Главата ми беше и съвсем другаде, ама казах, че ще се въздържам от сълзливите истории в блога. В средата на месеца пак имаше добра екскурзийка - до селото на Руси, където също имаше весели моменти 10/10, както и сдуханяшки, но нямаше как да предполагам, че би било по-добре всъщност просто да си стоя вкъщи. През останалото време - катерене, колело, световно, работа, подготовка за спирита, чисто като надъхване.

Юли

Лятото също не пропуснах да направя разходка до морето. Придружих брат ми на един турнир в Слънчака, като по нещастно стечнение на обстоятелствата малко след като се качихме на магистралата ми падна батерията на телефона и успях само да пратя смс на Руси "It's going to be LEGEN..". Така докато брат ми, заедно с ключове от стаята и пари, играеше на турнира, аз се шляех без телефон безразборно нагоре-надолу. Все пак успях да посетя най-великия бар на морето след Зангадор - Мексо и успях да се позабавлявам втората нощ. Предната също имаше купон с някакви доста непознати хора, мноого алкохол и хвърчащи салфетки в 4ас пик.

В края на месеца отново имаше много добра разходка до Доспат, заради която изтървах потенциално добро кино, но нямаше как просто. Видях и Цанков Камък в строеж, което ми промени представите за Голям Мащаб.

Работата през юли си продължаваше в обичайното темпо. Тогава взех и може би последния си непаричен бонус от работата и едно от нещата през годината, които в крайна сметка успях да направя и организирам така, както очаквах - даже и по-добре: Организирането на Спирит оф Бургас. 5 човека, апартамент за спане, безплатни пропуски за всички... Просто се гордея със себе си! Но за това - следващия месец.

Август

Хайлайтът на август безспорно е Соба, но целият месец бе толкова добър, че направи цялата година. По всички сложни сметки, от всичките 31 дни, над 20 от вечерите са били в някой бар, пиейки прилично количество алкохол. Дните преди Спирита преминаха в изпипване на организацията и последните детайли - кой кога ще тръгва, колко ще се къпе и тем подобни. Точно тези сбирки обаче бързо преминаваха в обичайно вечерно излизане за пиене. Самата седмица около спирита - дните преди и след него също бяха поляти обилно и успяхме да затворим една седмица, в която 7 от 7 дни се напивахме добре. Кво по хубаво за една година от това? Освен дългите весели алкохолни нощи, трудното преглъщане на факта, че всъщност прецаках уикенда на един човек на Спирита, въпреки всички гимнастики да осигуря всичко квото мога за добро прекарване, август ще се запомни и със старта на възродения Ботев, много готини мачове, разгроми, фенове, там някъде почна и традицията с четвъртъчните и неделните мачове.

Септември

Както всичко останало при мен, нещата се случват като головете на Бербатов - отсъстват с месеци и като дойдат, стават всичко наведнъж. През живота си никога не бях ходил на сватба и изведнъж в началото на септември в един и същ уикенд бях на две. Минаха доста добре, макар и по различен начин, а и получих различни "подаръци" на двете, но съм доволен. Инерцията с купоните през ден-два от август продължи и този месец, макар и малко по-слабо и кротко. Тогава се запознах и с доста готини хора, и с доста, които видях само веднъж, но получих единични и хубави облаги от тях(някои от нещата тука си ги пиша само аз да си ги разбирам). Освен сватбите и работата, месецът може да се отбележи и с тва, че почнах да ходя редовно да тичам, като за сметка на това почти спрях да ходя на катерене. Края на месеца имаше и запомнящите се две вечери "Нощи на музеите и галериите", които обаче малко ме разочароваха - не самите нощи де, просто можеше нещата да се развият и по-добре. Ениху...

Октомври

Октомври вече някои хора тръгнаха по университети, летният дух се поскри, апатията от липса на социални контакти си взе своето и пак остана основно работата. Все пак ме убедиха да започна курсове по испански, които още повече натовариха състоянието ми, като два от дните през седмицата, излизах около 8 - отивах по-рано на работа, за да помагам на малоумния ми нов колега, и се прибирах около 10. Малко по-късно пък почнах да ходя на плуване, което също беше два дни в седмицата и в един период се събуждах, отивах на работа, бачках доста повече, от колкото ми бяха задълженията и възможностите да издържам като нерви, после ходих на плуване, испански или футбол или две от трите и се прибирах само за да легна да заспя веднага.

Ноември

Работата продължаваше да ми идва доста повече, от колкото можех, в същото време куп хора ми се сърдиха, че не намирам време да се виждаме и в крайна сметка се стигна до неизбежното, и едно от топ 3 събития за годината - напускането ми на работа. Като изключим, че финансовият ми статус се обърна с главата надолу, всичко останало ми подейства много добре и изобщо не съжалявам, че го направих. На 28-и имаше и поредната добра разходка до Несебър и Бургас, и супер якия мач Нефтохимик - Ботев. Не трябва да забравям и 29 ноември и 5:0.

Декември

Декември премина под звездата на спането до обяд, стоенето посреднощ, чатенето с готини хора, с които преди нямах време да комуникирам, както и няколко готини разходки. Първата беше до София, където два дни прекарах в пиене буквално от вдигането ми от леглото. Почти отидох на лекция в университет за пръв път от 3 години, но решихме да избягаме. После прекарах 8 декември в Боровец, където също беше доста забавно, макар и с малко детински моменти и едно тотално преебано обещание, което си бях направил през август. Имаше едно забавно парти, с което закрихме жълто-черната 2010-а по много готин начин, за което вече писах във форума. Писах и за великата вечер-нощ-сутрин преди Бъдни вечер, която в зависимост от събитията в следващите дни може да придобие легендарен статус. Като цяло през декември концентрацията на забавни хора за пиене отново се увеличи и с нея се увеличиха и излизанията по барове. Все пак до края на декември има още малко време да сложа точката на това дали месеца мина добре или не, като за сега перспективите са повече от добри...

Актуални кратки новини:

Предложиха ми любимия ми любим любим телефон доста изгодно, но поради липса на пари за сега офертата е пендинг
Проверих резултатите и се оказа, че отборът в Коледния турнир е отпаднал с малко, т.е. ако бях играл, а не бях останал на село може би имахме шансове да се класираме
Вторник е денят за кръвни изследвания. Трябваше да бъде понеделник, но така се наредиха нещата, че си изгубих листчето и трябваше да ида днес - отидох в 9, имаше огромна опашка, която ме отказа, върнах се, наспах се и отидох в 5 следобед и си я взех.
Една седмица почивка от уроци по испански и точно седмицата, в която всъщност най-много ми се учи.
Изхарчих си и последното ходене на плуване, почвам новата година на нулата
Сведохме вариантите за Нова Година само до един, но може би най-важното за мен все още не е сигурно - дали двама души ще присъстват там и ще направят купона много по-забавен и интересен, или ще скитосват улиците в търсене на пиратки и фойерверки.

Кчш

2010-12-23T16:09:00.005+02:00

Нощта преди Бъдни вечер 2008 и Нощта(и сутринта) преди Бъдни вечер 2010-а бяха култови, но тазгодишната ще я запомня с много повече добро, от колкото '08, не само поради причината, че се прибрах в съзнание в къщи(макар и в 12 на следващия ден) или не се събудих повръщайки и с разбита и нарязана от стъклата на входната врата ръка(всъщност изобщо не се събудих, защото не лягах, но тва е друг въпрос). Ето и защо 23 декември, продължил в 24-и бяха толкова култови:

16:00(23.12)

След като предната вечер бях стоял до доста... рано, се събудих в гореописания час, като междувременно около обяд май се преместих отново от детската в хола, на по-топло. Планът беше да ида, най-накрая да си направя скапаните кръвни изследвания, да си напиша за първи път домашната по испански и да ида на испански. След като отидох до лабораторията и разбрах, че работи до 15:00 се върнах у нас да се хигиенизирам предколедно, и към 18:00 тръгнах към курсовете по испански. Там беше доста забавно, тъй като бяхме едва 4 човека, не свършихме почти никаква работа, лафихме си за сърцераздирателни истории, дори една от курсистките се разчувства доста. Всъщност това беше заради дядо й, когото не е виждала и посещавала от една година или нещо такова, но след това сподели и по-готините истории как нейната несподелена любов в гимназията, преди да завършат най-накрая откликнал на чувствата й, като й предложил шведска тройка с най-добрия му приятел. Друга също имаше добра история, като разказа как поканила някакъв холандски приятел у тях, сложила му да спи в стаята за гости, тя си спала кротко в нейната спалня, през нощта той дошъл в нейната стая, директно й влезнал в леглото и свършил каквото би трябвало да свърши, а на сутринта й се развикал и разсърдил, задето "тя го изкушила и се възползвала от него".

21:00

След като курса свърши, отидох у Руси, тъй като останалите от предстоящата компания или се мотаха, или бяха на кино да гледат Хари Потър. Вместо да ги чакаме, решихме да отидем в една чаена къща до тунела. За мен духчето "Това няма да завърши добре"="Вечерта ще бъде Култова" се беше появило още в курса по испански, като почнаха секс разговорите, но за Руси се появи, а за мен се затвърди по пътя за чаената къща, когато срещнахме две пияни мацки. Всъщност теорията на Руси беше, че са се надишали с лак за коса, тъй като твърдяха, че не са пили алкохол и в интерес на истината не миришеха, но аз лично не вярвам на пияни хора, като кажат "Аз не съм пил!". Все пак ги познахме лесно, че не са адекватни, като в разстояние на 1 минута се изръсиха три пъти на паважа в Капана. От добро сърце решихме да ги занесем до някое такси, което също беше доста тежка задача и по пътя паднаха още два пъти(тея импровизирани стълбички след спирката на Азията, където чакат такситата след банката наистина са доста трудно преодолими, дори ако си трезвен) и успяхме в крайна сметка да разберем, че са фризорки, едната се казва Дани и при никакви обстоятелства не искат тази история да се появява в нечии блог. След като ги изсипахме в таксито отидохме до чаената къща да пийнем за 10-ина минути, преди да затворят в 10. Там също имаше добри моменти, като:
- Аз ще пия чай от маслини - реплика на Руси веднага, като дойде сервитьорката.
- А за теб? - въпрос на сервитьорката към мен.
- Ами аз още не съм си избрал, трябва да разгледам менюто... Имате ли нещо с алкохол?
Както и когато в крайна сметка ми донесе чая(без алкохол) в една каничка и я питах дали тя ще ми го сипе в чашата тя каза: "Ааа, не, трябва сам да се научиш". След като пийнахме последните си безалкохолни напитки тръгнахме към Найлона.

Малко след 22:00

В Найлона бе доста пълно, като все пак успяхме да си намерим две маси, които да съберем за цялата компания. Около половин час цялото внимание на групата бе в търсене на хора, които могат да намерят да ни донесат трева, а най-добрия завършек бе, когато Лидия разправяше как ще почне да работи в някаква аптека, а сестра й я прекъсна с "Ама това не е ли незаконно?". В един момент към групичката се присъедини и Феята на желанията - жена на средна възраст с жестокояк котарак, който бил Дядо Коледа под друга форма. Пошегувах се, че така ще е много по-лесно да влиза през комина, но тя беше или пияна, или луда, или се вземаше много насериозно. Или шегата не е толкова добра, което е най-добрия вариант май. Вечерта продължи през раздаване на котката на всички, включително и доста не-кет-пърсъните, които не искаха да си играят с Дядо Коледа, а.к.а. Чочко, размишления как никога не трябвало да си губим въобръжението и да продължаваме да фантазираме и т.н. Жената не разбра и от намеците ми, с които опитвах да я изгония, но за щастие някакви типове се сбиха, крещейки си "Ей спермооо", после дойдоха сотаджиите и след като излезнахме на улицата, докато страстите се поуспокоят се върнахме на друга, по-добра маса. След известно време слушане и коментиране, а и пеене на много добра музика, размисли върху надписите в тоалетната и защо Найлона няма вентилация, решихме че сме го изчерпали и отидохме в Сенса.

Може би около 02:00?(вече на 24-и)

Сенса в четвъртък вечер беше странно решение, но все пак имаше забава. Май оттам започнахме с култовите пого-наздравици, в които всяка чаша(или по-добре бутилка) се блъска силно и активно много пъти в останалите, докато... ти омръзне. Някъде оттам според мен се корени и началото на "Кчш"-играта, за която обаче ще говорим после. В тамошния купон по случайност се засекохме с Илиян и Дамян, които също допринесоха за партито с една шапка и доста простотия, но по някое време си тръгнаха, след като разбраха, че крясъците "тревааа" са не защото имаме да даваме, а защото търсим. Малко след 4 часа обаче по ноусенска традиция ни изгониха.

След 4

На Главната започнаха истинските простотии, които обаче ще спестя в детайли, поради доста детинската им същност. Освен това искаме да си запазим и авторското право върху правилата за игра на "Кчш", макар че основата й се състои в безразборно удряне "Фрий фор олл" на съперниците с ръкавица или шал, имитирайки звук от удар с камшик или "кчш". В един момент започнахме да танцуваме някаква странна смеска между Дунавско хоро и кан-кан, като опитвах да тананикам нещо от Лешникотрошачката, което привлече погледа на някъв тип, който(аз лично това не го чух или разбрах) бил гей, който ме харесал мен. За щастие малко след като се запознахме и го придружихме да си купи дюнер на Главната до климатика-убиец, го зарязахме и продължихме към центъра. Там се качихме на шейната на дядо коледа, но някакъв охранител ни изгони, после си снимахме задниците пред елхата и след това играхме на котки и мишки пред общината. Без малко да унищожим и червения бик. Цялата тази разходка продължи малко повече от 2 часа и завърши в Найлона.

Някъде след 6

Върнахме се в найлона, за да се стоплим, но там вече бяха пред затваряне и не ни сипаха нищо. След като постояхме малко и се разлафихме с Моржа все пак получихме 4 бири, 1 от които остана неизпита( :( ), имаше още лафчета, някъв супер пиян и не особено привлекателен тип реши да сваля едно от момичетата в компанията(айде, да уточня, 2 на 2 бяхме), но все пак като светна навън утрото, решихме да си ходим, успявайки най-накрая да "затворим" найлона. Част от компанията се прибра самостоятелно, част беше изпратена до дома си от двама джентълмени, а те от своя страна останаха будни, тъй като около 10 часа имаха бизнес среща. След лека закуска, която ми прецака плана да дам кръв в отворената кръвна лаборатория на гранда(за което се усетих около час след като закусих), отидохме в Кършиака на бизнессрещата, пихме кафенце и си лафихме доста продуктивно с един тип за разни европроекти.

Около 13

След въпросната среща се прибрах най-накрая в Тракия, но почти веднага след това тръгнахме към село. Успях да подремна между половин и един час някъде по магистралата за Стара Загора, но само с това останах между 16:00 в четвъртък до 01:00 в събота сутринта, когато заспах като застрелян. На село беше бая скука, макар че имаше класическите спорове по вечни философски теми, а аз почти постоянно звънях на Дидо, но той не вдигаше. Чак към 10 часа ми се обади Митко, да каже, че олигофренът не си чувал телефона заради калъфчето и да ходя у тях. Отидох с една бутилка вино и малко се затрудних да ходя в почтипълната тъмнина, докато пиша смс и зениците ми са доста затворени, за да гледам в светещия дисплей, та минах през доста локви.

След 22

Не съм сигурен дали тая част от историята не съм я сънувал, тъй като се бяха случили и се случваха доста нереални неща: Дидо си беше купил нов телевизор, освен това ЧЕРПЕШЕ, двама от компанията от петима не пиеха и разни такива. Но като цяло си беше окей, слушахме си готина музика, демек дива чалга, пихме добро вино, добро лафче се оформи, но групата бе доста скромна и цялата работа бе доста кратка. В крайна сметка за около два часа имаше доста концентрация на шеги и закачки. На връщане се замислих как сега се разкарвам супер спокоен сам из село по тъмно, а преди съм изпадал в параноична паника, ако трябва да извървя сам пеша или дори с колело пътя от даскалото до нас по тъмно. Любопитно беше и колко лесно успях да си отключа, че и да заключа входната врата. Най ме е яд, че не успях да остана следващия ден за тенис на маса, футбол и още пиене.

След 13 часа сън на 25 декември

Около 2 и нещо се събудих и след няколко часа сутрешно лафче се прибрахме в Пловдив с традиционната кратка спирка в Стара Загора и великата Венеция, затваряйки този много добър епизод или цикъл(всичко зависи от следващите няколко часа дали ще ме извикат на купон на центъра).

Кратки новини:

Концентрацията на лафове беше сериозна, така че предоставям топ 3 на лафчетата от пловдивската нощ и от дъбовската:

1. Кчш - звукът от камшик, който използвахме при безразборното шамарене по главната около 1 час, който освен това продължих и май ще продължа да ползвам по разни хора около мен, когато ми е скучно. Автор: Оспорва се между двете момичета, с които бяхме
2. Ебаси Найлона, Майна! - Руси, след като се върна от бара, като му сипали в промоционална чаша Metaxa, като разказа как Моржа го помолил, да не я краде, тъй като точно тези чаши им били малко.
3. По едно време бях спрял да пуша трева, но после се оправих - без коментар. Автор: Руси
-
1. Някой беше донесъл от някъде много мастика и една вечер като бяхме на Тунджа през цялото време бяхме на мастика, айрян, мастика, айрян, после се върнахме и продължихме - мастика, айрян, мастика, айрян, после на центъра една бира и след това гравитацията стана много лоша - Дидо, разказващ защо не пие вече мастика
2. Онзи Митко, дето разправя на пичките дето сваля, че ще ги води в Стара Загора на дискотека в кауфналд, ли? - пак от Дидо, разказ за някъв голям сваляч от село
3. точно сега не мога да се сетя, още докато си лежах на дивана у Дидо си мислех, как ще забравя повечето размазващи реплики, но пък ме мързи да ги записвам.

Само аз ли си мисля, че ритъмът на Wild Thing и Dig, Lazarus, Dig са мноого подобни?
Почвам да се привързвам към телефона си, дано от работата на баща ми, която той напуска всъщност, не му го поискат обратно
Мъдрост от дядо - в България не трябва да се гледат овощни дървета, защото циганите обирали половината продукция
След заек, петел, котка, тигър(сигурно има и още), вече има хора, които се обръщат към мен и с "мишка", за щастие в добрия, а не в "Мейджър" смисъла на думата
Намерих, че вкъщи има още компоти и отново се кефя, че има кво да ям
Тъй като от отбора не ми се обадиха в събота, най-вероятно са отпаднали още в първия мач
Въпросът "Дали да се напивам" и "Дали да се държа сериозно заради Мотли" на Нова година е все по висящ
Актуален статус "Варианти за Нова година: 1 много силна оферта, почти 100%-ова, с няколко бекинг варианти по времето на нея, както и няколко доста по-слаби и скучни оферти, които ще се опитам да избегна с всички сили.

Две безсънни нощи без интернет

2010-12-21T17:26:00.002+02:00

Размисли, писани посреднощ, между 5:50 и 6:30 в неделя срещу понеделник; и след 4:50 в понеделник срещу вторник, поради липса на интернет, липса на желание за спане и момент на творчески проблясъци, в които освен всички забавни шеги, които всъщност само аз намирам за забавни, успях да разбера и защо някои хора имат порно на харддиска си.

Ден 1

Най-продуктивният момент, в който мога да пиша – 5:53 през нощта, сутрешните камиони, събиращи боклука вече са минали, градският транспорт също тръгна. Дояждам си последното парче шоколад(навсякъде по сайтове и списания чета, че като ядеш много шоколад качваш кила, с мен що не става?) и тъй като Пешо още не ми е върнал харддиска се налага да слушам музика от мп3 плейъра си. Последните дни слушам музика само от YouTube, но тъй като в момента няма интернет тва ми е последната останала опция.

Би трябвало вече да ми се спи, след като в неделя се събудих преди залез и спах доста по-малко от задължителните напоследък 12 часа, прибавям към това почти 10 часовия алкохолен маратон на жълточерното коледно парти и доста танци и стоене на крак, което по принцип ме изморява... Може би просто партито беше толкова яко, че още ми държи и за това не мога да заспя, дори четейки под завивиките, светейки си с телефона полуразбираемата за мен Kitchen Confidential в оригинал на английски(Благодаря ти, Чък Норис, че изобрети urbandictionary!).

Не помня кога точно се събудих в неделя, но най-продуктивното, което успях да направя бе да се преместя от моето скъпо легло в леглото в хола да си доспя. Помня, че още тогава нямаше интернет, което на практика означава бяло петно в моя живот: не съм оставил нищо за поколенията 24 часа - все едно съм бил на село или на ваканция на Камен Бряг. Още ме е яд, че пропуснах да забия Т.С., междудругото.

Да се върнем към неделята. Някъде в момента на събуждането в хола стана ясно, че има спагети и ще има какво да закусвам. Приготвих си ги, като най-накрая пробвах какво е парна баня за лицето, но май не го направих точно както трябва. Важното е да си вярвам, че порите ми се почистват.

19:12 започваше коледното жълточерно парти, което щеше да мине без най-важните хора в Ботев, които бяха закъсали в Гърция, но все пак реших да отида. Много правилно решение, защото успях да пия и да ям без да дам никакви пари, моята мечта и житейско мото още от както за пръв път попаднах на безплатен коктейл преди около 3 години. Всъщност тогава направих и някакви доста аматьорски снимки, за които ми платиха 50 лева, може би най-добрия ми купон евър. Още по-яко беше, че нито познавах някого там, нито след това срещнах някой от тези хора – нещо като уан-найт-стенд, ама без секс и ти дават пари.

Поради конфиденциалност ще се въздържа от подробно описване на купона, въпреки че така или иначе снимките ще са се появили в стотици фейсбуци още преди това да съм го пуснал онлайн. Имаше обичайните неща – много алкохол, недостатъчно цигари, хвърляне на салфетки, хоро, на което никой не знае стъпките, но всички мъже с гордост пеят „Аз съм Райна Попгеоргиева!”, кражба и трошене на чаши за червено вино, чалга дискотека, която обърнахме в рокбар, тежко пиян и не особено адекватен висш политик, супер забавни футболисти, почти пиянски бой, мъжки стриптийз, пиянски смси(готин лаф от 30 rock: Jack: Liz, wanna get drunk? Liz: No, there are too much phones around here), загуба на части от облеклото(копче на палтото ми, което повечето клубари го знаят като „Сивото палто, с което петела обикаля гол и плаши малки момиченца в парка”) и разбира се класиката – хапване в 4 сутринта в Даяната. Мисля си, че никой не се е напивал истински в Пловдив, ако не е ходил в 4 сутринта в Даяната след това.

В крайна сметка в колата на майка ми останаха куп техники за онлайн радио, един лаптоп и някакви обувки, но мисля да слезна като просветлее още малко, че не ми се обяснява как и защо тези неща са попаднали там.

Със сигурност вечерта приключи по-добре от петъчната де. След като преебах Павката за купона му и той сигурно вече ме мрази, изхарчих доста повече от колкото трябваше пари по баровете със жении(music), Пешо след това ме набута с 5 лева за таксито, приключих пред заключената врата на входа с чисто нова сменена брава и с новия си телефон, чиито телефонен указател бе доста празен, но най-важното в случая бе, че бе празен откъм телефонни номера на хора от другата страна на гореспоменатата заключена входна врата. Вън бе -12 градуса. Прибрах се в крайна сметка без особени проблеми, де, само събудих доста хора по принуда. Тази вечер имах вече ключ за входната врата, но разбира се, този път тя бе отключена. Ква файда, като няма интернет?

Ден 2

Рано сутринта слезнах до колата да кача два проектора в две черни чанти и един кашон с озвучителна техника, някакви обувки, шоколад и филтри за цигари. Малко по-късно заспах, но три часа след това, по обяд, ме събудиха, тъй като в кашона имало и някакво зарядно за лаптоп, заради което се събудих, обиколих половината град пеша и в крайна сметка се оказа, че не е било в мен, а забравено в хотела и аз през това време можеше да си спя. Малко по-късно дойде един пич да си прибере двата проектора, а кашона с озвучителна техника, някакви обувки и филтри за цигари ще го върна утре по някое време.

След като вече си бях вкъщи, реших да се възползвам от това че съм буден в работно време и да ида на доктор за задължителния си преглед. За бъдещите поколения – висок съм 180, тежа 66 килограма и кръвното ми е 110/70. За пръв път в живота ми ми правиха и кардиограма и успях да си чуя сърцето как тупти, яко беше. После ми казаха, че трябва да си направя и някакви кръвни изследвания, за които ми дадоха две опции, накратко – при едната трябва да плащам пари, при другата не трябва. Реших, че предпочитам втората, за която трябваше да ида до зеленчуковия пазар, но ме домързя. Преди това ми казаха, че за кръвни изследвания трябва да не съм ял нищо съответния ден, и малко се изненадаха, като им казах, че аз не съм ял нищо днес, чак после осъзнах, че е 4 и половина следобед. Колкото до отказа да си направя кръвните изследвания, може би и малко съм се притеснявал, да не открият алкохол, което също би било притеснително с оглед часа.

След прегледа се прибрах, заспах и станах пак след нови 3-4 часа сън, гледах сериали и хапнах малко шоколад. Чак след това ядох и нещо сериозно, но мисля че направих 24 часа без да съм ял истинска храна. Какъв е смисълът да ядеш, ако няма интернет?

Кратки новини:

Приемам залози кога брат ми ще ме убие, заради странния ми режим на спане и стоене на компютъра посред нощ
НИКОГА не изневерявайте на шивача си, отидох при някаква лелка и ми заши на зигзаг ръкава на якето
(писано преди Ден 2) Понеделник задължително е ден за доктор, вече кашлям почти нон стоп, а носа ми тече толкова ужасно, че след толкова много издухвания имам чувството, че почвам да оглушавам с едното ухо. Кофти тенденция, като се има предвид, че почвам и да ослепявам
Напълно несвързно с предното изречение – мисля, че ми растат косми по дланите...
Трябва най-накрая да си наизустя новия номер на телефона
С отбора ми по футзал излезнахме от груповата фаза на коледния турнир и въпреки, че сме трагични, тая надежда, че ще минем предварителния кръг, осмина и четвъртфиналите, за да стигнем до топ4. Надеждите ми са не толкова заради радостта от победата или нещо такова, ами просто това е най-реалния ми шанс за някакви доходи до Нова година. Стискайте палци
Трябва да си зашия пантофките-тигърчета най-накрая
Отново сънувах странен сън с човек, който ми е приятел или рилейтид френд във фейсбук, но тези неща ги споделям само с него в конфузни лични съобщения, на които обикновено или не получавам отговор, или получавам “Abuse Report”. Стискайте палци
Определено първата част от блога е по-забавна
Актуален статус „Брой на вариантите за Нова година”: 2

Блогът на Петела: 3 години и 3 месеца по-късно

2010-12-16T22:09:00.006+02:00

Три години и три месеца след последния си пост в блога, реших отново да пиша. Първата причина е, че нямам много разговорливи хора в скайп, а трябва да си движа пръстите, за да не замръзна, втората причина е, че след като преди месец напуснах работа, генерално ми е скучно последните дни, третата е, че имам излишък на творчество, което трябва да споделя с интернетското общество и останалите причини не ми се пишат.

Любопитно ми стана къде съм бил на 17 септември 2007-а и къде съм сега, 17 декември 2010-а. Тогава бях студент първи курс в ПУ, безработен, без кой знае какви умения, скучен и мързелив, с разтурена стая и списък с нереализируеми(или както там би трябвало да се пише тази дума) мечти. Ще запазя позитивния тон на блога и ще спестя сълзливите любовни истории, случили се в периода, но пък може да разкажа за напиванията си в Найлона на една Коледа, когато си изгубих колана на панталона, напиването в Сашо с два литра Мента и некви коктейли, когато си изгубих около 2% от мозъчната функция и напиването на един рожден ден на Ицо в Гепи, когато за сега няма да казвам какво изгубих.

Сега вече не съм студент - прекъснах още преди да завърша 1 курс, като си бях взел всички изпити, просто ми беше омръзнало и смятах перподавателите за идиоти. И в момента съм безработен, но в тези 3 години 2 и половина от тях бях доста работещ на режим, който никога не ми е пасвал - на практика всеки ден от понеделник до петък ставах сутрин в 8, за да съм на работа в 9 и се прибирах към 7:30 - 8 вечерта, събота и неделя също бях зает. При положение, че до преди това се събуждах когато се наспя и излизах когато ми се излизаше, а се прибирах когато ми се прибираше, някак си ми беше трудно да свикна. Изключенията от този пон-пет режим бяха: една седмица в Барселона през пролетта на 2009-а; 2 седмици през лятото на 2009-а, когато бях на курс в АМТИИ по рисуване, графичен дизайн и фотография, когато ставах по-рано и се прибрах по-късно; и четири-пет "болнични" дни, 3 от които всъщност тежък махмурлук, всяка вечер от които си има собствена история.

Все пак тва е зад мен и крайният резултат е контровършъл. Добрата страна е, че изкарвах някви пари, които обаче обикновено харчих на момента и общо взето са ми останали една светкавица, доста фешън дрешки, половин компютър, ламиниран паркет в стаята, велосипед и не знам, разни други по-дребни неща. Като плюс прибавяме много връзки(професионални!), подобряване на фотографските умения и двете заедно правят - много готини перспективи за близкото бъдеще.

Отрицателните неща - тва вече е спорно, дали съм си загубил 2 години и половина в неучене, неусвояване на нови умения, езици или нещо такова, или всъщност нещата, които съм научил и хората, с които съм се запознал са били супер важни за бъдещето ми. Със сигурност кофтито е, че хабих много нерви и тва сигурно ще ми се отрази на 50, когато почнат да ми треперят ръцете или нещо такова, и по-лошото - почвам да окьоравявам след по 12 часа на ден, които правех пред компютър, ама и тва е спорно, дали и при другата перспектива нямаше да го правя. Бе най-важното в крайна сметка е, че бях зад вратата на Акалски, когато Морини му навря гола в 86-ата.

Най-кофти ми беше по време на бачкането, че постоянно режех някви хора, че не мога да излизам с тях през деня и често вечерно време през седмицата, ама сега вече съм тотален айляк и с кеф си спя до обяд, гледам си Lie to Me и 30 Rock до среднощ и нямам почти никви висящи на главата грижи. В същото време гледам да не се харча много с парите, щото не знам кога ще получа следващия си лев отгоре в банкрола, ама като гледам преди 3 години съм се оправял някак, и сега докато си намеря друга работа ще се справям.

Това беше уводно за последните 3 години и 3 месеца, понататъка блога ще върви постарому, просто преди нямах време и едва ли някой искаше да чете за тва къде съм ходил да снимам няква катастрофа на пътя за Чирпан с два трупа, захвърлени в канавката или колко зле са буферите по време на мачове и в останалото време.

Кратки новини:

Не съм следял подробно температурите последните дни, ама тая година май климатика се справя по-добре и незамръзва отвън
Късметът ми отново действа в двете крайности - на курса по испански, който записах преди 2 месеца някъде, се оказа, че от 8 съкурсници, 7 са момичета. За сметка на това обаче от 7-те, 6 са undateable, а последната(която все пак е най-готината) спря да идва...
Май за пръв път от както се помня ще пропуснем коледно-новогодишно ходене на село и съм силно разочарован. Перспективите за празнуване обаче не са чаак толкова лоши
Разгледах си плана "Петилетка", писан в блога на 3 април 2007-а и съм изпълнил само 1 точка, която обаче беше супер яка, де, и си заслужаваше напълно. С бънджи не съм скачал, но доста от абсурдните ми изпълнения по скалите на Понеделник пазара и Бряновщица бяха по-плашещи и за мен, и за околните, така че тва косвено може да се брои за изпълнено.
Пешо, върни ми харддиска!
Утре трябва да стана в 9:( но е за добра кауза
За да си напомня за вбъдеще, когато се връщам да си го чета това: НАСТРОЙ СИ ПИАНОТО!
Неща за вършене до коледа: доктор, якето, европроектите, Митята, Злати, Иниеста
Аре стига толкова за сега, аста луего

Заб. ред. Представете си, че тва е пуснато след полунощ, демек на 17-и

Кратки новини

2007-09-14T00:09:00.000+02:00

Не, че има кой знае какво за казване(получих сериозни критики скоро за тези си постинги, но все пак...), просто имах някакъв неустоимо желание да пиша в блога. Това обикновено става след като прочета всички спортни новини, писне ми да си псувам бавния нет, докато свалям (само за лична употреба) музика или гледам ютуб, прегледам си имейла и тем подобни неща, които съм 100% сигурен, че изобщо не ви интересуват.

И тъй като очевидно няма материал за дълъг и хубав съдържателен блог, ще праснем няколко подточки, колкото да ми мине желанието

® Идва 15 септември, тоест идва и 16-ти и 17-ти най-вече. Бе първия учебен ден и за пръв път от има-няма 12 години може да спя до обяд. Е, ако си легна на време може да си направим разходка със Сашо, Мариан и още няколко другаря от випуск 2007(звучи гордо), с една торба моркови да почнем да целим гадните осмокласници. Не, че имам нещо против невинните деца, ама това е, кръговрат. Едно време и аз бях така, а в последвалите години беше малко аутлоу цялата работа и се криехме, а сега няма да имаме проблеми, ще си целим, па ако щат да ни се карат директори охрани и други шефчета.

® Почти всяка програма, която си пусна ми излиза със съобщение "New update released" - и Опера(която току що исках да проверя коя версия е(9.00) и абаута ми се отвори в същия прозорец на блога, после пък с бек не ми се беше запомнило записаното, но за сметка на това има save draft. за пръв път оценявам тази функция по достойнство), и Уинамп, и Гугъл ърт. Мирандата си мълчи, но ако провея кой е последния рилийз сигурно съм в средновековието вече. Сега, дали съм доволен от това, което ми предлагат тези програми или просто ме мързи брутално да свалям ъпдейти оставям вашето въображение да реши.

® Не знам дали съм описал по-подробно записването си в университета, но може би си заслужава(тоя пост върви към съвсем нормален пост, па защо го формулирах така, един бог знае). Тъй като в типичен, за майка ми, стил бях зарязан пред университета да си плащам всички глупости сам, веднага почнах да мисля схеми да намаля разходите до минимум. Направих си снимка в домашни условия(е, не с телефона), оразмериха ми я уж на фотошоп и с едно дискче, което май още кисне в една чанта до леглото, отидох да ми я изкарат на най-елементарната фотохартия за 1.20-колкото снимки се съберат. Листа със снимките също е в онази чанта. Получи се обаче лек гаф със снимките, тъй като в сайта бяха обявили размер 4/6 см. Аз го разбрах твърде буквално и си изкарах снимки 4/6 см, на която имаше само моята глава. За късмет повечето документи бяха с много празно място около полето за снимка и се събра, само някаква глупава лична карта беше с малко място и в момента въпросната лична карта изглежда култово - на снимката лицето ми е почти орязано по контур.

® Част 2, че стана ебаси дългото. Направих си снимки, купих си документи и други глупости и шегом марш към новата сграда. Леко разяснение - ПУ има два корпуса или поградскому сгради - нова и стара. Старата е измазана, новобоядисана, с теракот, фаянс, модерни кенефи(дори мисля, че има тоалетна хартия!), в повечето стаи има климатик, във всички - алуминиева дограма. Новата сграда е с дървена дограма, в типичен комунистически стил(някаква мозайка по земята и смешни парапети) и се намира накрая на града. В обкръжението има две кафенета, технополис и някаква градина с царевица. Сериозни са ми съмненията, че е по-близо до Плувен Комплекс "9-ти километър", от колкото до табелата "Добре дошли в Пловдив"(това е на билборд, реално до преди няколко години наистина табелата за Пловдив беше преди университета, но го поправиха някак тоя гаф). За мое огромно съжаление, ФМИ(вж миналия пост) е в новата корпус-сграда. Малкото успокоение е, че ще пътувам с 44 - онзи рейс, който спира на 20 метра от входа на блока ми и на 10 от входа на университета. Между тях внушителните(за Пловдив) 19 спирки. Нищо, ще преглътна някак тоя факт.

® Част 3, че наистина се отплеснах. Ставаше дума за записването. Отиваме до там със Сашо и се нареждаме на едно жалко подобие на опашка. 20 човека, застанали пред една врата, "кой където свари". Доста смело би било да нарека тази групичка хора "опашка", по скоро 7-8 опашки една до друга и после оплетени една в друга, но така, че да не знаеш къде е началото и края. На всичкото отгоре след половин час зяпане в неотварящата се врата разбрахме, че секретарките са в обедна почивка(траеща час и половина). Хапнах някакъв ужасно скъп сандвич, който ми прееба всички сметки за евтини снимки и така на татъка и се върнахме на опашката. За разлика от останалите, ние със Сашо, като супер пичове си взехме по едно столче и си чакахме реда, който така или иначе беше доста неопределен. После обаче стана съвсем нагло и си зачакахме прави, като всички останали. След 4-5 часа кибичене най-накрая дойде и моят ред, след като 3-ма завършващи ме прередиха най-безцеремонно(Отварям вратата, щото идва моя ред и чувам зад мен "Може ли само за малко" "Да, разбира се", след което се шмугват трима души в стаичката, спомних си как Пешо е бягал под хладилника на Жаира и Дунчев). Чаках си половин час още, най-накрая излезнаха, аз си влезнах, написах си всички глупости и излезнах, изпитвайки някаква еуфория, все едно току що съм решил 7 от 10 задачи и са ми писали 4.90 на изпита по математика. В целия хаос не забелязах, че съм си оставил очилата при секретарката, щото докато попълвах документите се навеждах напред и ми падаха от главата. Бях си ги оставил на масата, а после изобщо не си мислех за тях. Нищо и без това бяха строшени. Като заключение искам да кажа, че въпросните очила бяха причината да изпиша тези три подточки, колкото и странно да ви звучи - цялата идея беше да кажа, че нямам слънчеви очила.

® Хм... Имах други неща за казване деба... Напоследък цялото семейство го е обхванало някакво желание да отива да живее в Канада. Сестра ми, брат ми, майка ми, па и баща ми сигурно. Аз лично няма да имам нищо против да станат мултимилионери там, пък аз да си разполагам тука с два апартамента в Пловдив, две селски къщи и един парцел на 10 км от Пловдив. Даже може и пари да ми пращат. Така че, стискайте им палци!

® Използвам р-чета, защото онези големи точки не ги налучках с коя комбинация са(алт+02222 примерно), а тва ми беше първото, което ми попадна. Пък и от блога са орязали малко възможнстите(тоест махнали са ненужните, добавили са адване на видео, което аз така и не разбрах преди как ставало, сега е с един бутон).

® Чудех се дали и аз да не си сложа един брояч на посещенията, както другаря Жаир. Но след кратък размисъл се отказах. Оттам сякаш тръгна пътя към комерсиализацията на ХХ. Все пак нали аз се водя ъндърграунд...

® Една доста добра новина, която се надявам да е истина. Брат ми си говорил с някъв пич, който имал шосеен бегач и то хубав, но в момента събирал прах и паяжини на някакъв таван. Та този пич(не брат ми), щял да го продава, щото и без това нищо не правел и общо взето няма да надува цената много... Май навих и с брат ми да направим някаква партия или ще видим.

® България вече е в Европа. Днес платих тока, който беше ДВАДЕСЕТ СТОТИНКИ! Колкото и да не ви се вярва, толкова е. За градски транспорт плащам по 60 ст.(от 01.10 - 30) - ефтиния. Телефона беше 3.75, а писмо до София - 60 стотинки. Бе сега е гот, ама другия месец като праснат една сметка 80 лева да речем няма да е...

® Има готино интервю на Бербатов в спорт1, идете го гледайте

Това е драги читатели, до другата среща, часът и мястото на която са неизвестни

ФМИ

2007-09-11T22:33:00.000+02:00

Мисля, че е време да дам малко разяснения относно следващата година, за да се отърва от въпросите "Абе, какво стана с твоето кандидатстване", "Ти нали беше в София" и тем подобни, нали за това са блоговете?

Малко за блога

Явно опитите ми да бъда оригинален(ха-ха, оригиналност като по вси блогове) с разни цитатчета или снимки без текст, като постове в блога не ви заинтригуват, пък аз какво ли друго съм предполагал, само фогела сигурно знае какво е това последното, или пък защо пуснах снимка на Сид Барет точно на 07-07(сега не ми се правете на умни, всички имаме гугъл). За това вече няма да си въобразявам глупости и за да трупам отговори в блога ще се надявам на разни сензацийки* или плоски жълти клюки.
Да добавя също, че след като вече имам телефон с камера, когато се сдобия с блутут ще вкарам и малко шарения

Какво е ФМИ

ФМИ е факултет в Пловдиския университет, с който не искам да имам много общо, но уви, поне един семестър ще имам. Надеждите ми в Пловдив бяха в съседния, за икономически и социални науки и МИО и съвсем логично(поне според мен, де) бях писал само 4 специалности, които бих искал да уча, без да слагам разни глупости, колкото за да влезна нещо. Е, едва ли някой не е разбрал, че не се вместих във въпросните специалности, но пък за това има незапълнени места след 3-то класиране. Един ден майка ми така ме събуди от сладка дрямка към 9 сутринта. Каза ми веднага да ставам и да тръгвам към офиса, за да се запиша някаква там глупост ква да е. Аз станах, прегледах спортните новини, хапнах, гледах някъв сериал и тръгнах към офиса й. Та в края на краищата се записах в авторитетната специалност "Математика и информатика", където по принцип бих влезнал след първо класиране в горната половина на класирането с моя бал. На 1 октомври почвам.
ФМИ също е и една известна в ютуб и вибокс група, кръстила се фатални мозъчни изкривявания, известна с песничката си за "два гигабайта два гигабайта", пята на 4 гласа.

hi5

Това сигурно също знаете какво е. Не знаех, че е толкова досадно всъщност, докато не почнаха разни ядосани хора да ме псуват къв съм бил флудър и защо ги каня в такива тъпотии(не си само ти жужи). Пък и моя меил се напълни с "едикой си ви прие като приятел" и така на татъка. Така и не разбрах какъв е смисъла изобщо от тези майспейс тъпотии, но щом редондо и вайпъра са си направили труда, значи не е чак такава глупост. Освен това мисля, че профила там ми е достатъчно олигофренски, евала си бичим.

Какво друго през следващата година

Ще гледам да си оползотворявам времето по-добре. Ще лягам по-рано. Ще спя по 8 часа, не два дена по 4, един по 14 или нещо такова. Ще си мия зъбите всеки ден. Може най-накрая да си сваля пълната дискография на Бийтълс. Ще се запозная по-добре с Kula Shaker и Auteurs. Може да опитам някаква нова кухня. Няма да пуша(не, че имам проблем с това, просто е модерно да се добавя и отказването от цигарите в тези списъци).
Това е живи и здрави, да си знаете, че говедата преебаха национала и монтоя е потомствен циганин. Хммм.. честит 15 септември, яна:)

* така изглежда по-готино

"Two things that have haunted me most...

2007-09-08T23:20:00.000+02:00

... are the days when I had to collect the paybooks; and when I left Bill Hubbard in no-man's-land."
"I was picked up and taken into their trench. And I'd no sooner taken two or three steps down the trench when I heard a call,
'Hello Razz, I'm glad to see you. This is my second night here,' and he said
'I'm feeling bad,' and it was Bill Hubbard, one of the men we'd trained in England, one of the original battalion. I had a look at his wound, rolled him over; I could see it was probably a fatal wound. You could imagine what pain he was in, he was dripping with sweat; and after I'd gone about three shellholes, traversed that, had it been...had there been a path or a road I could have done better.
He pummeled me, 'Put me down, put me down, I'd rather die, I'd rather die, put me down.' I was hoping he would faint. He said 'I can't go any further, let me die.' I said 'If I leave you here Bill you won't be found, let's have another go.' He said 'All right then.' And the same thing happened; he couldn't stand it any more, and I had to leave him there, in no-man's-land."

Get real

2007-08-06T01:08:00.000+03:00

Скучно ми е, самотно ми е, слушам странна музика, няма по-добър момент да напиша първия си по-сериозен пост в историята на този блог.

За какво говоря, по-дяволите?

Сухата история от последните дни ще ви я спестя, като само ще спомена основните неща. След няколко спокойни дни на село, изпит в който за пореден път се представих доста под личните си очаквания заминах за София. Тук, където работи баща ми, а вече и аз, живея от около седмица и ще живея още месец може би(ако ме приемат в ПУ. Ако не - не знам какво ще правя). До гуша ми е от въпроси какво правя(както и 'абе какво стана с изпитите'), така че това също ще ви го спестя. Общо взето заработвам пари, колкото да живея, разходите някак си си ги деля с баща ми - някой работи той ми ги плаща, някой работи сам, но основно храната, транспорта и всичко останало си плащам сам, той понякога купува вечеря и, разбира се, поема наема, щото той си живее тук по принцип. "Тук" представлява стая три на четири метра, цялата в мебели(две легла, шкаф, маса, друга маса и скрин). С него се погаждаме без проблеми, нищо че това е малко относително с човек, който пие по литър твърд алкохол на ден и пуши в стаята. Просто съм му свикнал. Живея си чудесно.

Защо го правя?

Мога да си седя у нас в Пловдив, при климатик, кабелна телевизия и постоянен достъп до компютър(сега това става само, когато баща ми се начати). Да, обаче милата ми любвеобвилна майка, както може би всеки чувал за дир.бг знае, ми зае пари преди 1 година и половина ли беше, за да си изпълня една от мечтите и да се само-уча на фотография, купувайки си дигитален фотоапарат. След нелепия инцидент, губейки го(то и без да го загубя щеше да е същата ситуация, всъщност), имам да плащам сравнително крупна за непълнолетно момче сума. От тогава вече не съм непълнолетен, де, но това не е особен проблем. Тъй като, колкото и изненадващо да ви се струва, ми е доста неудобно да имам да връщам пари някому, бил той и родната ми майка, търся начини да й върна възможно най-скоро парите. Вярно, ходих на слънчев бряг, като увеличих сумата с 20%, искайки й заем пак(да, взех заем за да отида на море на абитуриентския си бал), но след като прекарах оригиналния си бал по ужасен начин, реших, че ако се засиля сам да правя нещо, има шанс да стане по-добро. Дали заради мен самия или не, Слънчев бряг също се оказа абсолютен провал, но не е там въпроса.
През тези месеци, през които съм имал да връщам пари, съм работел какво ли не. При положение, че джобни за училище не получавам от седми клас някъде, не беше кой знае колко лесно да пестя от изкараните пари. Всъщност не знам защо ги пиша тези работи, сигурно изглежда нелепо, сякаш се оплаквам, но все тая...
И тъй, това лято ми се отвори възможност да работя при баща ми, като се надявам да спестя пари и да се отърва от тези да ги наречем финансови проблеми. Дали ще имам да живея и да пестя още не знам, но съм известен, че силата ми не е в пестенето на пари, така че силно се съмнявам в себе си.
Все пак общо взето харча пари за ядене и транспорт, като единствените по-скъпи неща, които си купих бяха след една разходка до Orange. Там си взех списание Топ Гиър и две книги(в едната се разказва за някъв тип, който пие, пуши, взема наркотици и спи с различни жени всяка вечер, в другата за любовта между футболист порно звезда и жена само порно звезда). След като ги занесох на касата попитах за книга за история на изкуството, като се имат предвид книгите, които вече бях купил това беше изненадващ въпрос, така че разбирам странната физиономия, която направи продавача.

Относно изпитите

Айде да поговорим малко и за тях. Онзи ден се срещнах с едно момиче, което е изкарала 5.85 или нещо подобно на изпит по биология и 5.30 по химия(или обратното) и се чувстваше тъпо, че не е изкарала повече. Други изкарват 5.75 в УНСС. Аз? 2 във ВИАС, 2 в скапания аграрен университет в Пловдив и невероятното 4.90 в ПУ. Мисля, че е съвсем в реда на нещата да се чувствам като идиот. Още повече, че колкото повече време минава, толкова повече сляпата ми вяра, че тази година балът за приемане ще е още по-нисък умира. Ако не ме приемат съвсем никъде, ще се чувствам като абсолютен идиот... И най-вероятно заслужено. Във всичко, което се пробвам напоследък ще съм се провалил и единствената причина в това съм аз самия. А не мога да се променя, каквото и да ми говорят. Аз съм си аз. Най-ужасното е, че всякакви идиоти, в пъти по-малоумни, необразовани, неинтелигентни, скучни, груби, хора с които се возя в София в трамвая или във влака, или в рейса в Пловдив, всякакви глупаци са по-успели от мен. Имат по-спокоен и по-уреден живот от мен и така на татъка.

Бъдещето?

Нямам си ни най-малка представа. Нито какво ще правя, нито как, нито пък къде. Уж ще уча глупостите, които така и не разбрах през последните години, за да ме приемат във ВИАС и да получа някакво образование, каквото искам, но не е ясно как ще стане това. Времето ще покаже всичко.

Пак на село

2007-07-29T03:40:00.000+03:00

За да укротя хилядите си фенове, които ме засипаха със съобщения в айсикю и въпроси в клубовете защо няма нов постинг в блога(тва е ирония и се надявам да я схванете!), да кажа няколко думи за поредната си екскурзия до Дъбово

Накратко - нищо особено. Почти нямаше хора, имаше забавни, идиотски моменти, този път пихме по-малко алкохол, и гасихме едни пожари. Бях си подготвил нещо като дневник, но ме мързи да го преписвам, пък и гледам, че няма да се впечатлите, дори да си изпиша банковата сметка и кода тука, така че живи и здрави блога умира

Носталгия

2007-07-09T02:19:00.000+03:00

Блога ми съществува от около 3-4 месеца, така че всякакви разсъждения на тема "доброто старо време" са нелепи, но какво в моя живот не е?

Лятната умора

Пролетната такава не може да й стъпи на малкия пръст. Все пак, според едни мои разсъждения пролетната умора е научно оправдание за клиничния мързел(макар, че второто звучи по-научно), то да си го кажа честно - в момента просто ме мързи неимоверно. Става дума за последните седмици. Верно в София извървях десетки километри, но и то донякъде беше породено от мързел - да си купувам билети и да чакам трамваи(кой е казал, че в мързела ми има логика?).
В тоя ред на мисли да кажа, че трябва да си изтрия един печат на картата за градския транспорт, според който тя вече не важи. Не ми се пътува с по 60 стотинки...

Ами заглавието?

Еми носталгия, носталгия... Изчерпва се с това, че до преди малко четох какво съм писал в блога до сега. Абе като изключим факта, че го четат 3-4 човека, мисля е доста по-добър от повечето блогове, в които през два-три дена се появява постинг от 2-3 реда, цитат от песен или малоумна снимка(всички прилики с действителни лица и събития са напълно случайни и съм сериозен!). Иначе в момента си хапвам диня и си спомням за едни по-далечни дни в клубовете, но това е друга тема

Бъдещи планове

* до 12 юли: мързелуване, спане, мързелуване, телевизия, може да измия пода, мързелуване
* 12 юли: пообяд или когато ми скимне - заминавам за София
* 13 юли: Изпит по математика в София
* 14 юли: обратно в Пловдив, или още на 13 или де да знам, но със сигурност преди
* 15 юли: Изпит в Пловдив
* 17 юли: Изпит в Пловдив
* 19 юли: Изпит в Пловдив
* 20 юли: евентуално заминаване за село и там обичайните футбол, дай боже риба, неизбежно алкохол
* 26 юли: обратно в Пловдив
* 27 юли: Изпит в Пловдив
За по-нататъка не съм мислил, но абсолютно сигурно е, че плановете нататък са пряко свързани с резултатите от изпитите. И тъй като вече летния сезон ще е преполовен, най-вероятно ще ида в София да бачкам

Theodor, out

R.I.P. Syd

2007-07-07T18:41:00.000+03:00

06.01.1946 - 07.07.2006

Граф Игнатиево, София, самолети и трамваи

2007-07-05T10:59:00.000+03:00

Общо взето ми беше попритихнал ентусиазма за писане в блога, но в момента е 11:00, а до 17:30 няма какво да правя, така че ще ударя няколко реда неуспешни опити за остроумие и забавна самоирония

Университетите

Почваме с тях - успях да хвана всички срокове - за любопитните души(а и за мен си, ей така от удобство) пускам пълен списък на университетите и специалностите, които кандидатствам:

1. УАСГ(по-известен като ВИАС): всичко възможно с математика, специалностите са твърде дълги да ви ги пиша, така че за да стане малко по-интересно и любопитно ще напраскам само съкращенията - ССС, ТС, ВиК, ХТС, ХМС, Г*
2. ПУ(пловдивски университет): МИО, Маркетинг, Макроикономика, Стопанско управление
3. АУ(аграрен университет - изцяло инициатива на майка ми): аграрна икономика, аграрен туризъм

специалностите май не са в реда, в който ги писах, но университетите са в реда на желанията.

Интересни неща около подаването? Доста, основно свързани с финансови пролеми и бюрокрация до небето. Повече, честно казано не ми се пише, коремните мускули едва издържат тежестта на лаптопа вече.

* Надявам се оценявате факта, че за да препиша всичките тея букви се протегнах чак на около метър в дясно, въпреки трудната поза, която заемам в момента, трудна и за описване.

Авиошоу

Така, смених позата... Общо взето купонче със самолети, доста жега и шанс да се запозная с Дунчев(който е пич, и освен това и ми даде автограф!). Видяхме готини машинки, освен тях имаше и 6 Ф-16-ки, които за непознатите сигурно са супер готини самолети, реално са няколко нива под Миг-29 да речем(и са приблизително два пъти по-малки). Яд ме е, че не видяхме такова чудо във въздуха, ама не знам, аз исках и един гигант, Херкулес майче беше да полети, ама мечтии...
Самите самолети правеха кви ли не чудесии, въртяха се, сучеха се и беше купон, основно щото ти се случваше пред очите. По ютубите и други глупости има много по-готини акробатики, но както казах ф-16 е доста по скромен от другите, ф-18, миг 29 и други подобни(то па как го казах, все едно има още 100 такива). Сега, за всеобщо удоволствие - малко снимки:

(баси сложния хтмл дето са направили тея душици от блоггер, за които после ще кажа още малко думи)
Та тва е още като пътувахме, някаква забавна катастрофа, доста имаше по пътя, а в най-левия край на снимката виждате част от легендата Дунчев

за тези, които не са виждали ф-16, ето това е ф-16. вътре има някъв хахав американец, който ни махаше, някой други кретени също му махаха, всичките минаха покрай нас като на парад, шума е готин(не колкото, когато летят, но все пак...), а един даже си беше взел в кокпита някакво българско знаме и го вееше

ето го и гювеча, който чакахте още първата снимка - самолетите в полет. Виждат ви се мънички, е фак оф, толкова оптика имам на служебната сапунерка на баща ми, радвайте се на толкова. иначе четворката през повечето време си летеше в тоя вид и не правеше кой знае какво, въртяха се и някакви такива неща, който си пада по синхронно плуване би му харесало

тва беше едно от готините изпълнения. по-наблюдателните от вас ще забележат, че четири от самолетите летят със спуснати колесници, а един от тях не. някой ще се сетят сигурно, че тоя с вдигнатия колесник лети доста по-бързо и това беше точно така, надмина ги, минавайки между тях. относно качеството на снимката - еми ебаси, отидох да зяпам самолети, не да правя снимки, ае

тука пак постен гювеч, летят си кротко вече към края на шоуто шестицата един до друг

май трябваше да питам първо, ма той няма да се сърди, та тва е жаира, щастлив след като си взе автограф от някой от пилотите

а това са слънчогледи, оригинала който снимах аз, другата снимка(въпреки рекламата, че фотоапарата снимал перфектно от движение) се размаза и не става - тва е специално за жаира, де да я прати на жицата или както там му викахте на пича

После се върнахме в Пловдив, пихме бира и се разходихме по главната, тва е.

Бек ин София

Да си запълня редовете до края, малко думи и за прекарването ми в София. Общо взето пристигнах във вторник, и понеже шофьорката беше към Хаджи Димитър и нямаше как да ме остави в НДК в час-пик, реши да ме свали на Орлов мост, а по обясними причини(така, де, познавате ме, обичам да се разкарвам наляво надясно без пари) трябваше да ходя пеша до Стрелбище.

Не беше само това, на другия ден рано сутринта пристигнах в СУ(с двеста и нещо, нямах билет даже), после ми се обади Сашо, оттам пеша до централна гара(как гадно ме излъгаха, че СУ-сердика е по-пряко през Васил Левски и Дондуков, а не по жълтите павета; така де, мислех си, че Дондуков ще ме изкара някъде по Мария Луиза и близо до лъвов мост), после обратно до СУ, после до ВИАС, после обратно до централна гара, после до Лъвов мост(така и не мога да си обясня градския транспорт в София, някой рейсове спират на едни спирки, други спират на други, хаос пълен), после от Джимис до СУ до Джимис до Попа(в някаква залухана уличка малко преди това), оттам пеша до НДК и накрая си хванах трамвая. Нищо чудно че спах екстра тая вечер... На спирката на НДК, така де там онова кръстовище, където Витошка престава да бъде пешеходна, беше интересно. Първо се подхлъзнах доста смешно пред цяла купчина народ, абе някой знае ли защо бордюрите там са толкова олигофренски? После пък някакъв дядо-комунист почна да ми обяснява какъв хубав ред бил социализма, но Тодор Живков го преебал, какъв тъп човек бил и така на татъка, разпитваше ме къде ще кандидатствам и така на татъка, после ме депресира като ми каза, ти виждал ли си успял мързелив човек? И така. Качих си се в трамвая и за пръв път дупчиш билет най-накрая и то само защото се залисах нещо. Иначе преди това в 214(рейса който хванах на второто връщане от централна гара до СУ) стратегически седнах до "апарата за самотаксуване" и се оглеждах за контрольори.
Друго интересно, попаднах в някакъв супермаркет, където кока кола, голям чипс, четри ролки тоалетна хартия и орбит хърбъл са 7 лева, изненадах се, де, все тая. Сега трябва да хапна и после може да се разходя да видя що за чудо е южен парк и стадион Раковски примерно(който 90% от феновете на Левски си нямат капка представа къде се намира, но реват за него)

Кратки:

* Блогъра има версия на български, която ми се включи автоматично. Има интересни хрумвания, например сега за да постна статийката ще натисна бутон "ПУБЛИКУВАНЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА". Има и други разбира се, но ме мързи сега, честно, едва написах блога, па дори и снимки сложих
* Абе някой пробвал ли е да яде в стола на СУ, мене ме достраша да се пробвам, ще вземат да ми искат студентската книжка
* Доста пъти съм минавал оттам и съм се чудел какво е това, но сега ще питам - някой има ли представа какви са онези странни структури до сектор В на националния стадион, мен ми приличат на изправени монети
* Софийските светофари продължават да ме изненадват, уродлива работа
* Друг въпрос - някой да знае подлеза до СУ защо е толкова нисък, така де, можеше да си спестят 10-тина стълби, тавана пак щеше да е достатъчно висок
* Току що по радиото казаха, че билетите за Ванеса Мей са 30 лева, което значи, че с баща ми няма да ходим на въпросния концерт.
* Зимната олимпиада ще е в Сочи, аз очаквах Пеонг Чанг, мислех че е сигурно баси... Та така, това е от мен, живи и здрави, с някой от вас ще се видим вечерта(а с някой вече се видяхме четвъртък вечер, доста хора ще прочетат щуротията след срещата, където ще си направя реклама!)

КСК Livescore 10'

2007-06-13T01:18:00.000+03:00

Доста изненадващ резултат - 4.90 по математика!
ЗА НЕВЯРВЩИТЕ

Очаквайте скоро и резултата от английския.

Иначе - преди това бяха сложили разпределението по зали, а преди всеки кандидатстудент пишеше и входящият му номер. А оценките могат да се намират и по входящ номер. Сиреч, мога да видя оценката на всеки - стига да си бях запазил входящия му номер от въпросния списък(защото от университета не са тъпи, не само, че са махнали линка към списъците, но и са го изтрили съвсем деба). Тоест сега не мога да видя на никой познат(освен на няколко човека със смешни имена, които с едни пич си ги разменяхме в скайпа) оценката, малко ме е яд. Може би няма да я повторя тази грешка за редовния изпит.

Всъщност като се замисля може би оценките ги има и подредени по азбучен ред пред университета, така че загубата не е голяма. В близките дни може да видя как са се представили някой хора:)

п.п. Сашо има 4.20 мухаха

Разни изпити и други гадости

2007-06-07T15:44:00.000+03:00

През изминалите два дни бях на два изпита, пробни в ПУ. Ето и впечатленията ми, а след това и някой други новини около моята скромна личност

Английски език

Първия изпит, на който се явих беше по английски. Не, че възлагах някакви надежди, просто ми беше любопитно и исках да си видя горе-долу нивото какво ми е. Оказа се, че не е особено труден, колкото очаквах, някаква глупава диктовка, още по-тъпо есе и съвсем тривиално тестче с отговори на прочетен текст. Глупости колкото щеш. Аз си спах цяла година, ама то пък по английски какво ли има да се готвиш или го знаеш или не. Нещо интересно... Ми спря тока по едно време, иначе диктовката я чете някаква с брутален акцент, а тея дето ни следяха дали преписваме не отбираха грам английски и ако бяхме почнали да си подсказваме щяха да гледат като говеда на Ноу Камп. Тук очакванията ми са за нещо между 4 и 4.50. Резултатите не знам кога излизат

Математика

Тук трябваше да е по-интересно и продуктивно, но уви, се издъних като младежи национал срещу новосформирана държава, играеща първия си официален мач. Тоя футбол ми е завзел главата деба. Все пак от осем задачи реших 4(ама и то едно решаване, някой неща така съм си ги смукал от пръстите...), други 2-3 само отгоре-отгоре нещо. В смисъл тройка трябва да хвана, а при положение, че вчера до един и половина съм пил, това е екстра, ще гледам за другия изпит да си легна към 12 поне.
А за самия изпит, ми нищо интересно, поне разбрах че е супер лесно да се преписва, ама какви пищови да си направиш по математика - таблицата за умножение ли?

Кратки:

Някой ще умре - двдто, на което съм си записал Live in Pompei е яко надраскано и освен една преебана песен от Animals, което се преживява, самия филм е преебан, накъсва и.. бе шибана работа. Това е защото всички в къщи обожават, като има диск в сидирома да го изкарват и да го слагат върху я телефона, я някакви пинсети(които седят на бюрото от година и нещо, така и никой не се сети да ги махне, а какво изобщо търсят тук е въпроса), я нокторезачка или нещо друго остро и ръбато, попаднало върху бюрото. И най-вече ме дразни, че винаги го слагат с райтабъл страната надолу, за да е сигурно, че ще се надраска. Прах падало, като е нагоре. Ми нека пада, прахта се бърше, драскотините не, ахх. Добре, че не е чак толкова рядък филма
След дъждищата тука дето помляха целия район, интернета(с него и телефона, кабелната, водата, добре че ток имаме) спира по-често от градския транспорт. Все пак трябва да се радвам, де, по околните села горките нямат къщи и улици, аз с малко се отървах.
Вчера играх боулинг за първи път, беше интересна игра и доста забавна, направихме си я шоу де, но честно казано се радвам, че не са ни гледали отстрани.
Като споменах малко по-нагоре градския транспорт, след някаква реорганизация в движението тука, автобусите, които преди бяха на линия 29 сега са на 44 и обратното, днеска бая народ се качи в 44 и слезна на следващата спирка, щото си мислеха, че е 29.
Аз някой ден наистина, ама наистина трябва да си оправя дрехите над леглото.
Уинампа ми също нещо се гъбарка и ако продължава така може да хване пътя към рисайкъл бин за сметка на някой друг музикант.
Може да мина през училище да дам на класната някакви пари и снимки за някакви дипломи, а до практиката ме мързи да ходя. Айде, живейте в мир

Слънчев бряг

2007-06-03T03:00:00.000+03:00

Доста скучно и глупаво прекарване, което не бих искал да запомня особено много, но въпреки това ще го преразкажа отгоре-отгоре, за да не скучаете. Всъщност най-вероятно ще ви е доста скучно въпростното четиво и ще има едно "браво", ако стигнете до края.

Пътуването за Бургас

Както вече споменах, хванахме влака в 01:17, който обаче закъсня малко в типично български стил. Със Сашо, главно действащо лице, решихме да влезнем в първото купе, в което има две момичета. Така и направихме - оказа се обаче, че сме нацелили такъв момент, в който в купе, пълно с хора са останали само две момичета. Все пак си намерихме места, оказа се, че това са разни абитуриенти от София, които повечето много се бяха напили. Специално за двете момичета, с които се запознахме, единственото с което ще ги запомня не е много - едната ми спа в скута на отиване(и на връщане, но за това по-надолу), а другата въпреки, че по мое мнение беше симпатична, имаше невероятния за момиче прякор "Чубака". После дойде някаква ужасно пияна, която бъзиках доста - каза ми, че в Пловдив е била в няколко дискотеки, Папараци, Инфинити, още няколко ми изреди, аз казах че е толкова пияна, че си въобразява разни неща и такива дискотеки в Пловдив няма, разбира се има и са от най-известните, но няма значение, забавно беше. Пътуването беше доста дълго и Сашо си прекара ужасно, аз окей, предвид факта, който споменах, свързан с едното момиче(неЧубака). След като пристигнахме, трябваше да изчакаме до към 8-8:30, за да свършим една работа с едни банки(всъщност не успяхме да я свършим, но няма значение). Хванахме си рейса за Слънчев бряг(като билета беше на приблизитено същата цена, като този от Пловдив до Бургас) и пристигнахме в най-големия курорт по нашето черноморие, без да знаем къде ще спим довечера.

В Слънчев бряг - ден първи

Почнахме да си търсим квартира при някоя отчаяна баба, която да ни вземе около 15-20 лева за очукана и миризлива стая. В крайна сметка с известна доза късмет може би си намерихме хотел две звезди за по 12 лева на човек + закуска. А хотела беше в страхотно състояние, почти не намерих разлика с един друг тризвезден хотел през който минах(единствено асансьора беше по-як, ама нашия хотел беше 6 етажа, онзи беше 20 все пак). След като се настанихме отидохме на плаж, поплувахме, попържихме се и пак се върнахме в хотела, да се готвим за нощните дискотеки. Врътнахме няколко телефона, оказа се че един пич от класа също е в Слънчев бряг и решихме да идем при него в един бар на плажа. Там си пиехме, танцувахме, по едно време някакви момичета влезнаха и тръгнаха да сядат на нашата маса, аз се вгледах в едната, която ми беше доста позната, тя също ме гледаше около 7-8 секунди доста учудено и после се сети, аз също де - едно момиче от курса по математика. Доста странно съвпадение всъщност, поговорихме си малко, тя после я домързя да идва с нас на дискотека, а на другия ден си отиде. Якото беше, че мен още от курса ми харесваше, но все не знаех как да се запозная с нея, аз оттам с никой не се познавам горе-долу, а сега ей така по случайност се запознахме, трябва да се възползвам от шанса.
Иначе дискотеката по-късно беше доста тъпа и скучна, няма с какво да я запомня, нито с какво да ви е интересна на вас

Слънчев бряг - ден втори

Споменах, че в хотела се включваше и закуска, която обаче е само от 8 до 10. В типично български стил, за да не изпуснем безплатното, бяхме решили да се събудим на всяка цена, независимо в колко сме си легнали. Сашо пое отговорността, като си нави часовника за 8:30, но не знам как го е навил, той звъня само с вибрация, чул го някак де, спрял го и не ме събудил мен. Аз, използвайки моя биологичен часовник, се събудих в 9:52, облякох се за 1 минута, слезнах на рецепцията и учтиво попитах дали съм закъснял за закуска, учтиво ми отговориха, че съм закъснял. Върнах се и заспах.
После като станахме наново следобед видях, че е валяло дъжд, не знам кога, Сашо реши, че още му се спи и продължи, аз в 7 отидох на плаж да се изкъпя и да поплувам, водата беше страхотна, само това помня и че само аз бях в морето от целия бряг.
После пак на дискотека, пак отвратително скучна, нещо нямахме настроение и двамата, въпреки алкохола(а, междувременно си играхме в стаята, подавайки си една бутилка кока кола във волейбол-стил и се опитвахме да горим водката, която си бяхме взели). А в дискотеката имаше само разни мастодонти от Англия и северните страни. Не видяхме едно момиче, което да не говори български и да е под 80 кила.
На излизане и двамата отчаяни и търсейки логично обяснение защо българските са толкова по-добре изглеждащи от англичанките, вървяхме зад една групичка - две тънички и симпатични момичета и трима чужденци - двама мъже и една доста грозна жена. В един момент единия от чужденците изпи някаква бутилка до дъно и я хвърли в една градинка пред един от най-готините хотели, не му помня името. Двамата със Сашо веднага го поздравихме със саркастични аплодисменти, а чужденеца отпред ни отговори в международен език, показвайки ни среден пръст. Аз разбира се, не му останах длъжен и го наредих нещо от сорта "Да ти еба майката педераст тъп, връщай се в шибаната Ирландия и си хвърляй там бутилките лешпер нещастен", с пълното съзнание, че не разбира дума от устата ми и с надеждата да не съм изпсувал нищо на международен език(гей, педал и т.н.). Двете момичета отпред доста се засмяха, де, но само толкова.

Слънчев бряг - ден трети

Този път закусвахме, шведска маса, наядохме се като свине. После рано-рано заминахме за Бургас, като онази, която спа в мен в купето ми се обади по телефона да ме пита кога си заминаваме и да ми каже те кога ще си тръгват, ако искам да ги изчакам.
Пътуването беше доста забавно. Първо със Сашо боготворяхме всяко едно момиче, което говореше български, защото всичките(дори онези, които обикновено не ми привличат погледа) бяха класи над онези говеда от Англия, Норвегия, Швеция и Дания. Кондуктора в рейса обаче беше уникален. Само две случки ще цитирам
Качва се очевиден англичанин, с тениска на Нюкясъл. Качва се и пита:
- Bourgas?
- Да - отвръща му кондуктора
- Bourgas??
- ДА - отговаря пак кондуктора
- Yes, yes - някаква жена се усети каква е ситуацията. Пича се качи тогава. Коментара на кондуктора?
- Тъпанар. - и продължи да си къса билетчетата.
Случка две:
Предистория малко - билетчетата са от 4 лева, но на тях пише 4 лева с печат, а по принцип са напечатани със стойност 0.40лв.
Та някаква англичанка зад нас тръгна да си иска повече ресто явно. Кондуктора:
- Какво още искаш бе? Виж какво пише тука. Да ти еба майката проста.
И след това пак продължи да си продава билетчета. Просто ме кефи как си мисли, че всеки трябва да знае български.
После в Бургас видяхме, че има два влака за Пловдив - в 15:30 експрес и в 21:55(този, с който пътуваха софианци) обикновен. Сашо искаше да се прибира по-рано и си хвана този в 15:30, аз от финансова и няколко други гледни точки изчаках онзи нощния. Свърших една работа, която имах в Бургас и после се мотах като ненормален по парковете и плажовете. Имаше някаква промоция на Рено, малки дечица караха радиоуправляеми автомобили от Ф1, за момент се зачудих дали да не поискам и аз да покарам, но реших че не съм толкова изпаднал... Рено Меган С+С(мисля така беше) е много яко, обаче. След телефонен разговор разбрах, че в 20:30 трябва да съм на гарата. Около 20:00 още имах малко време и разгледах една карта на Бургас, сложена на гарата да видя нещо интересно, което не съм видял. Реших да ида да видя какво представлява Бургаския свободен университет. Доста голяма сграда и симпатична, отпред е и някакъв паметник на съветската армия.
И чак като се връщах видях Хеликон-а. Когато имам време за губене, най-много обичам да седя в някоя книжарница - основно Хеликон защото имат най-готина атмосфера - и да си разглеждам книги. Подписах с и в някаква книга за спасяването на някакъв парк Странджа мисля. Все пак в мястото, където мога да "загубя" два часа, загубих само половин и после тръгнах, защото закъснявах.

Пътуването на връщане

В началото беше горе-долу забавно, първо едва си намерих място до онази от влака на идване, качих на половината клас багажа, защото всички са момичета, а момчетата вече бяха пияни и потеглихме. Ситуацията беше подобна, онази спа в мен, но по едно време избяга, мен също ми стана скучно и излезнах в коридора да се разходя, като се върнах ми беше заето мястото, а и ми беше неудобно да седя в едно купе само с непознати, та ми се наложи да седя прав няколко часа. После вече не издържах и седях клекнал в коридора. Тогава дойде едно друго момиче(пак от същата група), която ми предложи да седна до нея, нали уж в началото там съм щял да седя и т.н., аз очаквах пътя от Стара Загора до Пловдив да мине много бавно и мъчително(някъде към Ст.загора ми предложи да седна до нея), ние пък се заговорихме и като стигнахме гара Тракия хич не ми се слизаше, ама трябваше да се изстрелям, щото щях да изпусна и да не успея да слезна... Даже си забравих вестника с обяви, дето имаше стотици, с които можеше да си уредя работа за през лятото на морето.

Накратко

Прекарахме си доста под очакванията, но поне се запознах с няколко интересни хора, а сега се връщам в реалността където трябва да уча за изпити и спя в неудобно легло с ужасна възглавница. Все тая. Браво

Очаквайте (СБ)

2007-05-29T11:49:00.000+03:00

След разни перипетии и трудности, най-накрая е факт, че заминавам за няколко дена на.. грубо казано, почивка на Слънчев бряг. Доста импровизирана, но така дори е по-яко. Подробности очаквайте петък вечер/събота, тъй като тази вечер заминавам с влака в 01:17(не се бъзикам, наистина е в толкова часа!)

Един луд бал*

2007-05-22T00:48:00.000+03:00

Общо взето целта на цялото занятие, абитуриентски или-както-там-се-пише бал, така и не успях да я разбера, но е някаква традиция, която освен шанс да се напия е и шанс да се сдобия с някоя друга дреха и да изкрънкам нашите за някой допълнителен лев. Разбира се, нямаше как да не ида де, горното е в сферата на шегата**, най-малкото от уважение към класната, училището и пичовете от класа, с ~80% от които съм се бил(процента важи за всички), но няма да го правя никога повече.

Предистория

Разправял съм я накъсано из различните блогове, но май нищо няма да ми остане в главата от подготовката за бала, за разлика от всичките невинни момиченца, които сигурно са си изревали очите, когато са гледали как невероятната им рокля придобива вид, страхотно! Съвсем отделен е въпроса, че не видях момиче, на което да й е убодна роклята и да може да танцува без да държи някаква част от облеклото си да не изхвърчи на някъде.
Винаги съм бил честен с читателите си, така и ще направя и този пък, като кажа, че иронията ми е неуместна, тъй като си счупих краката***, но за това после.
Поне доколкото съм запознат повечето училища ходят и на бал и на екскурзия нанякъде, и тъй като брат ми отиде само на екскурзия, а сестра ми само на бал, майка ми реши че 1 от 2 е перфектния вариант и за мен. Знам и сестра ми как се е чувствала, тъй като за разлика от брат ми, който предпочита цяла събота вечер да си чати с някого или да гледа тенис(от няколко дена му хрумна, че било интересно), тя предпочита да се разкарва по дискотеки. Или в случая по слънчевите брегове и златните пясъци примерно.
За това и решението на майка ми беше - само бал. Решението на целия клас - също. Причината, ами че бал както и да го мислим трябва да има и ще е една нощ - ще се изтърпим някакси, но екскурзията ще е 4-5 дена, по-лошо ще е.
Как, кога, кой и защо избра хотел Санкт Петербург - не ми стана ясно, но абе не ми и пука. Дадохме 55 лева, после се оказа че били 60, после пък идиота Пламен каза, че от парите за кувертите останали по 5 лева, които все пак ги дадохме за да платим куверта на класната. Всъщност по едно време се говореше, че на класната пък й бил платен куверта от заведението, но явно не е било така или пък Пламен се е нагушил с 50 лева. Толкова за предисторията

Изпращането - петък, 18.05

По стара механотехникумска и може би на всички останали училища традиция в петъка на третата седмица на май месец е изпращането на 12-токласниците. Събира се цялото училище, гледа сеира на мажоретките от френската гимназия и после всички си тръгват, защото директорката и разни други лица четат речи.
Този път беше малко по интересно, като песимиста в мен ще каже, че интерсното е било, че за разлика от предходните години валя дъжд и нямаше мажоретки, а оптимиста ще замълчи. Казаха, че нашия клас бил "винаги знаещи, можещи, но никога правещи", после пак имаше разни плямпания, които не чух, показа се директорката и всички я освирквахме. Малко след това отзад мина заместник директора Пенов, който е нещо като Бойко Борисов на механото и ни се скара. Аз после видях, че съм си окапал ризата със сандвич.
След това заваля дъжд, влезнахме в аулата, пак имаше разни речи и награждавания на училищните зубъри, псувахме ги и им викахме връзкари; наградиха и Кралева, която яко аплодирахме и някой викаха отзад "секси", не е лоша жената, освен че е 1.40 сигурно, става за разни неща. До края май не се случи нищо интересно, снимахме се който беше дошъл класа, отидохме в някакво кафене, в което 20 минути никой не дойде да ни поиска поръчката и със Сашо си отидохме.

Деня на бала - неделя, 20.05

Тъй като съм перфектно запознат с българската действителност, предполагах че яденето, което ще ни сервират в ресторанта ще е а) от предишния ден, тоест сухо студено и спаружено или б) сготвено от някой стажант на 30 лева хонорар за вечерта, който за пръв път вижда как се разбива яйце примерно. Точно поради тази причина излъгах нашите да идем на заведение да се наям прилично, пък тогава да ходим. Та отидохме на заведение поръчахме си и хубаво, че седнахме вътре... Защото тогава настъпи потопа. Някакъв зверски дъжд, който имаше благоразумието да спре докато киснем наоткрито пред хотела часове по-късно.
След като се наядох(междудругото използвах повода и да си празнувам 18 и половиния ми рожден ден), тръгнахме към хотела, където седнахме в тамошния лоби бар. Изненадващо не беше ужасно много скъп, кафе пих и беше 1.20, на центъра съм пил капучино за 1.50, така че не се изненадах особено. Въпреки, че се разбрахме в 19:15 да се чакаме, до осем без десет бях намерил само двама от нашия клас, а другите класове се бяха събрали всичките. След това набързо дойдоха всичките и почнахме да се поздравяваме, снимаме и така на татъка:

за да запазя правото на конфиденциалност на всеки от хората на снимката, няма да им казвам имената, но все пак май сами можете да отгатнете кой ми е класния ръководител.

В ресторанта 20:00-24:00

Не видях нищо, което да не съм очаквал, на входа ни пребъркаха за оръжия майче, но имаше версия, че търсят да не си носим алкохол 'от вкъщи'. И двете версии минават, ако се гледа как ме пребъркаха мен отгоре-отгоре, нямам вид нито на някой, който си носи Глок под сакото, нито на някой дърт алкохолик, но въшния вид лъже, знаете. Казаха ни на коя маса да отидем, отидохме. Някой вече бяха здраво пияни, де, аз за съжаление така и не успях да се напия.
На всеки се полагаше по една чаша вино, една малка долнопробна българска водка(нея я изпих, виното дополовина), салата и ядене(което беше отвратително, смеска между а) и б), вж. по-горе) и по средата имаше плодове и ядки. От ядките ядох най-много и ме заболя корема, но нищо особено.
Денсинга беше доста екстравагантен, с отварящ се покрив през който от време на време падаха водни късове, сиреч дъжд и на готините плочки се пързаляше много готино. Още от сега ще кажа, че за отчаяните си опити да забия(в първия момент написах "запия", и то е правилно) някоя мацка няма да отделям много редове, така че перверзници не се надявайте на нищо особено.
Преслава ни пя в ресторанта, изпя доста песни, снима се с разни хора и не пя на плейбек, тоест изненада ме по всички показатели. Като си тръгна пуснаха обичайните Пак ще се срещнем след 10 години(дано да са минимум десет, боже), и Клетва, за които се събирахме в кръг прегърнати и пяхме, но само от уважение към класната и от факта, че всичките имаме лицемерие в излишък.

Дискотеката 24:00-05:00

Към 12 със Сашо, перфектно знаещи къде ще ходят Ана-май, шивашкото училище пълно с момичета, тръгнахме към дискотека Папараци. Там до един момент хубаво си танцувах с разни момичета, но после ми стана скучно и около 1 час - до 5 си кибичих наляво надясно(има две зали - чалга и ретро), по едно време си играх на телефона игри и така, после видях, че са дошли и другите от класа и седнах при тях, пак ударихме една Клетва където само се клатихме наляво надясно и никой не пя и тръгнахме към Альоша. Всички сте чували за него сигурно, традиция е абитуриентите да посрещат там изгрева. По целия път вече отмаляли от танци и неудобни обувки се мъчехме и коментирахме колко са ужасни, псувахме ги и какво ли не, но нищо не помогна. Минавахме покрай Митьо и се чудехме дали да не му ударим един звънец в 5 сутринта, но се отказахме, за да не събудим баба му. После отидохме до едни дюнери, но нямаше месо, направихме си малко лафче с продавачите и заминахме към тепето. По едно време стигнахме до едно кръстовище и типично в наш стил се разделихме, спорейки кой път е по-кратък, в крайна сметка другите стигнаха много преди нас(аз и Сашо), тъй като решили да се изтарикатят и да вземат такси, а ние блъскахме пеша с хлъзгави обувки до горе.
Изгрев не гледахме, защото имаше облаци, май се снимахме веднъж-дваж, после слезнахме набързо, щото духаше ужасен вятър и ни беше студено, отново всеки по негов си път слезна, ние със Сашо се забихме по някакви тайни пътеки и кварталчета, където 100 килограмови песове стоят и те гледат мило през еднометрова ограда. После търсихме такси, вече едвам ходещи, то пък се оказа някакъв, дето ще ходи да зарежда метан съвсем в обратната посока, но се разбрахме с него. И така се прибрахме накрая, това беше общо взето моя бал, нищо особено, нищо над което да рева.

Кратки:

В Папараци беше Йордан Милиев, защитник на ПФК Локомотив Пловдив, хич не изглеждаше тъжен от скорошната трагична смърт на шефа му Александър Тасев, или пък от последните два мача в които загубиха с общ резултат 2:11.
Все още здраво ме дере гърлото, всички сигурно знаете какво е да водиш разговор в дискотека, крещиш като луд и пак нищо не се чува.
Дългия не е порастнал особено
Таксито излезна доста евтино всъщност, това на връщане. Това от хотела до дискотеката беше 10 лева, като влезнахме и той ни каза нали знаете, че днеска са по 10 лева и ние ми окей, яд ме е че Стоян и Чунчака щяха да идват, но им казах, че в таксито щяло да има още две момичета и винаги при всякакви обстоятелства ще предпочета момиче пред някой от тях двамата.
В дискотеката всичко беше по 5 и 10 лева. Редбула само беше 6
Въпреки надеждите ни, в ресторанта нямаше плазма, на която да дават нова телевизия - Матрицата 2.

Това е общо взето, други неща - друг път.

___________________________________________________________________

* Едно време си мислех да си наема някой да ми кръщава заглавията на снимките, когато спрях да снимам и почнах да пиша се чудя дали да не си наема някой да ми измисля заглавия на красивите литературни произведения? Иначе заглавието е пропито с ирония

** Защо се казва сферата на вероятностите/възможностите, а кръга на шегата? Иначе в случая просто искам да се отделя малко от общоприетите рамки

*** Здрав съм, бе, метафора

FT Livescore училище

2007-05-17T13:38:00.000+03:00

Еми това е другари и другарки, вече имам средно образование, всичко останало са няколко формалности(бал, производствена практика до която нямам директен транспорт и държавен изпит, но той е допълнително)

1:0 - МОМИ, Калестрова

Въпреки надеждите ми, че тройката по въпросните металообработващи машини и инструменти ще дойде сравнително лесно, оказа се, че за половин час трябва да науча 4 листа глупости + няколко схемички. Първо единия, после и другия урок, справих се що-годе, по-трудно ми беше да я намеря за да й разкажа втория урок, беше се запиляла в някаква полусрутена стаичка на първия етаж(в момента правят ремонт на училището, така че около 15-тина стаи отговарят на това описание). Когато ми драсна 3-ката в дневника почнах да подскачам, като голмайстор на световно по коридорите, сигурно са се чудили другите ученици кво правя. Всъщност и аз съм се чудил на някой хора, дето се държат така в края на годината, вече знам какво са имали предвид.

2:1 - МЕ, Гъшаров

Тука съм раздвоен. От една страна можеше да ми остави двойката, щото закъснях с два дни за крайния срок(който ми е ясен от 4 месеца някъде), а и пак едва го хванах накрая да му предам тъпите чертежи(4/5 от които дори не погледна). И понеже нямах време да си препиша всичко на белова* се заяде, каза че повече няма да проверява нищо и ми остави тройка. На няколко човека с 4 за първия срок и 3 за втория остави 4 за годината, но на мен - 3, ама че педал, честно. Пък аз сигурно глупавия му материал по машинни елементи го знам по-добре от 3/4 от класа.
Все пак с оглед факта, че вчера около 10:00 си мислех, че ще остана на изпит по МЕ, и тройката е добра оценка.

Други:

След като вече завърших училище, ще ми остане свободно време да се занимавам с някой неща, за които нямах време по-рано. Например да си поиграя малко с Райд и някой мравчици и хлебарчици, които са решили, че тука може да живеят спокойно.
След като вече завърших училище, няма да има с какво да се оправдавам и да отлагам - трябва да си оправя куповете дрехи, листове, учебници и какво ли още не из стаята.
Както споменах по-горе, в училище правят ремонт - слагат алуминиева дограма и разни други разкрасявания. Интересното бе, че точно когато напусках Матевски(училището, където бях до 7-ми клас), започваха да правят основен ремонт - същия, дограми и козметика. Все се разминавам....

* 1. Лично и пристрастно обяснение - защото брат ми не искаше да ми помогне с няколко много прости неща в Аутокада, които трябваше сам да си губя времето с тях
2. Безпристрастно обяснение - защото започнах да си правя най-големия и важен чертеж днес сутринта в 3, правех го до 8. А и защото по принцип започнах да си правя проекта преди 3 дни, а трябваше преди месец-два.

И други неща можеше да напиша, но на брат ми му почва някакъв турнир, така че аре чупка. И пишете коментари иначе ще дойде големия лош вълк. А, да, утре може да се снимам с някой от най-емблематичните ми даскалки и даскали и да ви разкажа малко за тях

89' Livescore училище

2007-05-16T05:19:00.000+03:00

Английски - 6. Въпреки, че почти не се вясвах измрънках за шестица и готово. Иначе, разбира се, си ги знам нещата. Просто не й се появявам в часовете... не, че съм единствен, де, около 14-15 я дойдат, я не(общо сме 18)
Свят и Личност - още не е ясно. Предадох си проекта, даже го защитих. Само да вметна, че всъщност ми го прави Чунчуков, аз не съм го чел дори, а понеже Чунчуков понякога върши големи простотии трябваше да се чудя как да замазвам импровизирайки някакви щуротии, по време на "защитата". Общо взето беше шоу, най-вече когато даскала каза, че си личи, че не съм го преписвал от някъде, а двамата сами сме си го правили(с Мариан), който междудругото дори не го е виждал проекта майче.
Технология на машиностроенето - 4. По-интересното е, че ни накара днеска да си извадим по едно листче и да напишем свободно съчинение и да отговори на въпросите какво мислите за "Учителя Пекалиев", "Човека Пекалиев" и "Препоръки за преподаването на учебните часове". Аз, естестевно, писах абсолютни малоумици
Икономика - 5. Пак я излъгах, по принцип имам две четири и половини и трябваше да ме изпитва за 5, но аз някак си я накарах да си мисли, че имам две петици и се боря за пет... Еми екстра
Машинни елементи - още не се знае, клони към 2 обаче. Днеска уж беше последния срок за предаване на проектите на нашата група, ама ние 6/9 човека от групата не сме предали още, така че няма как да ни зареже така... Аз сега за това съм буден до 5:24 вече, правя си проекта... Писна ми в един момент, тоест изчатках. Иначе днеска е било забавно, аз закъснях с 20 минути, понеже беше зверска жега си бях зел два натурални сока от стола, влизам с тях в кабинета, едното изпито и го хвърлям, след това вече се оглеждам в кабинета какво става... Всички с някакви начумерени и сериозни физиономии, аз бях весел нещо, не знам що. Развеселиха се нещо, казах на господина 'здравейте' и си седнах културно да си допия сока. Не знам кво чак толкова смешно имаше...
Трябва да попълня някакъв документ, че не дължа нищо на училището - на домакина, на библиотекарката и на заплатите(?!). Хубаво, че е само на училището, а не на разни други хора.
Класната иска пет снимки, ебати, аз да не съм фото?

Тва е общо взето за момента, пожелайте ми успех по МЕ, МОМИ и ММ с ЦПУ

Заб. авт. Тъпото заглавие е сменено

2007-05-14T01:26:00.000+03:00

Тъпо заглавие, в тоалетната ми се стори по-хубаво
Та да го караме по плана:

Приключенията ми със Сашо и шофьорските ни книжки, изпитите в ПУ(а също и историята на една закуска)

Общо взето от моя страна нищо интересно. Аз утре ще мина през КАТ да си я взема, голям кеф. Днеска карах до центъра майка ми и брат ми, имаше катаджии, но не ме спряха, пфу, щях да умра.
Със Сашо е по-интересно. Първо отидохме да си вземе книжката една седмица, преди когато са му казали да си я вземе. Обикновено са готови и ако попаднеш на мила служителка ти я дава, в случая Сашо попадна на цербер. Каза му да дойде понеделник(сиреч 7 май, този понеделник). Честно казано майче и вторник беше, не знам, но все тая. Първо отидохме да си подадем документи в ПУ и ТУ. Сашо не подаде, защото си беше забравил документите - лична карта и така на татъка. Аз не подадох, защото в 12:05 ми казаха, че обедната им почивка свършва в 13:30. След това хванахме едно такси и отидохме до КАТ. На 500 метра от КАТ Сашо каза на шофьора да спре и ние си слезнахме. Аз бях доста учуден, после той ми каза, че се е сетил защо не подаде документи в ПУ. Поради същата причина нямаше как да му дадат и шофьорската книжка. После си я взел сам, аз пък почнах бачкане у панаиро и нямах време за да отида да си подам документи в ПУ или да си взема книжката. И двете неща трябва да се случат утре(понеделник).
А закуската съвсем случайно пак около тези събития със Сашо, някаква чудесия около 60х10 сантиметра як хляб, пълен със сирене и отгоре сусам - 80 стотинки, на няколко пъти вече си вземаме и си го разделяме по равно, бая наяжда, баси щуротията.

Livescore на последните две седмици учене на средно образование в нелекия ми живот

Общо взето пропуснах голяма част от това училище, отидох единствено в четвъртък. Там имаше 4 човека, никой не ми помогна да си направя проекта по Машинни елементи, ужас. Въпросния проект го направих донякъде, може би около половината, за останалата половина ми остават два дни. Да спомена само, че първата половина я правя от февруари.
Другия предмет, по който имам да оправям годишна двойка е ММ с ЦПУ. Трябва да му занеса ксерокопия на някакви простотии, мързи ме страшно пичове... Противна работа
Третия предмет, по който имам да оправям годишна двойка е металорежещи машини, там ще се оправим някак, един урок трябва да науча, утре първи час, ще го преживея.
Да се самоподсетя след малко като препрочитам какво съм написал - да си копирам файла по АПТП на дискета. СЕГА, не след малко.

Случки около панаира

И това е основното по което ще пишем. В крайна сметка, опитвайки се да запазя благоприличие и някаква форма на конфиденциалност може би ще спестя по-интересните факти(за това и си направих друг блог, но за него друг път). Накратко - за пловдивския пролетен панаир се хванах да раздавам листовки на входа, за пари разбира се. Оказа се, че от една солидна тълпа 20-тина раздавачи на листовки, само аз и колегата(по едно време се появи и един гей от някакви дънки, но само за няколко часа в сряда) сме от мъжки пол. Този факт го спестих на майка ми и на шефката, де, но разбира се, че това беше основната причина да работя доста повече, от колкото би трябвало по принцип. Първия ден ме изби яко на простотия, като се бъзиках с половината невинни посетители на панаира. После не помня вече как се запознах една по една с повечето момичета, помагах им за някой работи и им правех компания като им беше скучно. За мен най-странното беше, че някой си споделяха с мен странните интригантски мнения зад гърба на другите момичета, не знам от къде толкова доверие у такъв съмнителен субект като мен. Нищо, де, по-интересните неща естествено се случваха към края на работния ден, когато всички ни избиваше на простотия, някой по-малко, други повече. Четвъртък пристигнаха някакви триметрови моделки първа класа, рекламираха Буда Бар(пловдивския) и носеха балони, пълни с хелий. Възползвахме се да си вземем няколко, аз с единия си играх по какви ли не начини(например вързах му тежест, листовки де, на връвчицата, толкова, че да виси неподвижно във въздуха - действаше на завет, но като духнеше вятър и се преебаваше. забавно беше, де, гледаха ме разни хора как седя и до мен седи необезпокояван балон на едно място, като закован у въздуха). После обаче едно от момичетата реши да го издиша(за незнаещите какво става, като се надишаш с хелий - що за хора сте, бе, кретени, няма аз да ви уча), и продължи да си раздава с пълната си сериозност и с уникалния глас. После пък почна да кара разните хора да ходят в центъра на вивател и бтк или да рекламират в някакъв справочник, нещо което съвсем не й беше в работата... Някой даже май й се обидиха, че им обижда фирмата така, но де да знам, дори да са я псували не бих забелязал, превивах се от смях. Това е един от онези моменти, които не можеш да опишеш - спонтанно, смешно, уникално. На другия ден им раздавахме невидими листовки, пъхахме им в чантите без да разберат и какво ли още не, разменяхме си ги, абе всичко друго, но не и това, което трябва да правим. бг
Иначе от целия панаир на кяр останах с едно малко пакетче чубрица, едно малко кафе, сладолед, доста енергийни напитки, тениска на вивател, ужасен тен на врата, хубави спомени и няколко телефона на симпатични момичета.

Кракти и не толкова:

Алкохол - май не може да мине блог без да спомена нещо за туй чудо. Та май съм станал твърде претенциозен, вчера не успях да изпия едно малко уиски, верно блек рам, което си е пикня с повече спирт и по-малко балончета от загорката, но да си призная пил съм и много по-отровни и гадни неща(вижте два поста по-надолу), а сега се измъчих яко. Не знам що, честно
В кухнята има все повече и повече хлебарки. Майка ми отказва да купи райд или някакво друго средство за избиване. Чудя се кое ще е по-евтино, да си купя пластмасови прибори, чаши и чинии и да ям оттях или аз да купя райд.
Боли ме зверски гърлото, а междудругото днес изядох 2 кила сладолед
Май никой няма да ми купи подарък за завършването, днес се мъчих да убедя доста тактично майка ми или брат ми, че ми трябва нов телефон, баси хората не разбират от дума!
АПТП, дискета, СЕГА
Трябва да се изкъпя, нечовешка жега е освен това.
Посвещение: "нещо за бетис". Доволен?
Всички можете да си гледате работата, Елица* е готина!(ако имаше смайлита тука щеше да има ядосано)

Е, деца мои, мисля че това е всичкото, харесах си сериалче да гледам(от "доброто старо време"), но в гаден часови пояс - Направление юг, за един канадкси полицай в щатите, с куче-вълк и доста шеги. Та така, утре книжка, университет и мацки от панаира, искам успех да ми пожелаете(въпреки, че като го четете това е доста вероятно вече повечето неща да са свършили)

* не онази от евровизия, друга

Очаквайте...

2007-05-10T07:10:00.000+03:00

Приключенията ми със Сашо и шофьорските ни книжки
Приключенията ми със Сашо и изпитите в ПУ(а също и историята на една закуска)
Случки около панаира
Livescore на последните две седмици учене на средно образование в нелекия ми живот
Може би в отделен блог, тоест не може би, ми със сигурност. Надявам се преди бала да го напиша - интересни случки и най-запонящите се люде, които са ми били съученици и учители.
Аз лично не очаквам никой да отговори в блога, така че ще напиша, че монтоя е гъз, а реал мадрид педерасти, така поне двама се надявам да ми отговорят. Е, ок де, наскар е тъпо, суха река е село

До село и назад 2(през Карлово, Отдих, Светлина, Песнопой, Иван Вазово, Горна и Долна махали и няква гора, която дори в интернет разписанието я няма)

2007-05-02T01:04:00.000+03:00

Един разказ за сбъднати очаквания, няколко изненади и, разбира се, доста алкохол

Планът

Да припомня за тези, които са забравили или дори не са си правили труда да прочетат по-нагоре(реално погледнато, в блога - по-надолу...) какъв беше утопичния ми план за ходене на село накратко. С оглед фактите, че вкъщи в Пловдив прекарвам целия си ден в спане, училище, интернет и телевизия, реших, че ако елиминирам 3/4 от тези неща, ще имам повече време за учене и подготвяне за изпитите. Да, ама...

Пътуването

Пак според плана, който си бях изготвил, щях да тръгвам в неделя сутринта. Да, обаче в събота около 8 вечерта някакви познати на баща ми се обадиха по телефона, докато тримата(с майка ми) бяхме в хола и гледахме телевизия. По едно време баща ми затвори слушалката с ръка, каза "Отиваме ли в Стара загора", замислихме се около 3 секунди и казахме "Ми окей" и тръгнахме посреднощ. Към 9 и нещо бяхме в Стара Загора, където около 8-9 човека си бяха наредили една маса на открито и си хапваха и пийваха. На нас, обаче, идвайки от субтропичен Пловдив ни беше студено и ги накарахме да влезнем вътре в заведението. Наредихме две маси, перпендикулярно на някаква голяма плазма и аз, естествено, седнах на централното място срещу телевизора(Диема +, мачове от Примера дивизион). До мен имаше някакъв фен на Берое(на когото трябва да му пиша в ICQ, но към днешна дата ме мързи), който час по час ме питаше защо вдигам наздравици с кока кола/натурален сок банан. По едно време ми омръзна и си поръчах бира, въпреки че майка ми беше до мен, но тя май вече ми е свикнала. После отидохме на бар и там пих още една бира.

Към и в Дъбово

Хванахме пътя посред нощите после(около 2 АМ) към село, събудихме баба и дядо, аз пак трябваше да спя в мазето деба, не успях да излъжа баща ми, след като каза "на мен ми е все тая". Не помня в колко се събудих, но около 4 се обадих на Дидо:
- Къде си бе?
- Не знам(на фона на изключително шумна музика и женски гласове, основно крясъци)
- Хах, как така бе?
- Еми не знам, ще ме търсиш на хорото...
- Предполагам няма да си в състояние да играеш футбол довечера?
- Не знам, не знам....
- Ок, ае, ще се видим
- Ае
... Мен ми се играеше футбол, де, облякох се подобаващо и отидох в училище, където Нанко играеше с някакви лапета, аз се включих да направим едно отборче, после дойде и Митко, но не стана нищо особено. Е, топката беше някаква ужасна и мека и при един финт се оказа, че цялата ми тежест е на крака, който е стъпил върху топката и направих някакво, надявам се, доста ефектно шльопване върху пресния* асфалт. Рани от коляното до глезена, но съм жив, де, това е важното.

Празника

Общо взето с Дидо по великден се разминахме, заради ЦСКА - Левски, но му казах, че на празника на селото ще ида и това също беше една от причините да ида(съвсем е друг въпроса, че той не ме видя трезвен, той де, аз единия път бях трезвен, когато го видях). Та преоблякох се и с Митко отидохме на Гаваза да пием по една бира културно, далече от голямата тълпа, но с добър изглед към всички действия и най-вече фойерверките. След като свършиха, затвориха магазина, ние изгълтахме набързо бирите и се запътихме към центъра на събитията, а именно масите пред читалището, където имаше най-много хора и най-малко цигани(да си призная, неизбежно в село, но определено има и свестни пичове). Отидохме с Митко, който си поръча една бира, пита ме какво ще пия, аз казах "водка", продавача каза лев и двайсе. С някакъв хитър трик(от рода на "нямам двайсе стотинки"), успях да го накарам да ме почерпи, но след като си тръгне, аз - обещал си да се напия за по-малко от 3 лева, си поръчах и една бира за разредител. За да съм напълно честен, ще кажа, че бирата беше по-алкохолна от водката, която доста хора се усъмниха, че е 50/50 с вода. Изпих две, де, но бирите им изгубих бройката. Фактически освен бирата в Гаваза и тази сега, както и още една водка мисля, нищо друго не си купих и успях да се приближа максимално до 3-те лева. В крайна сметка постоянно минаваха някакви щастливи или твърде пияни хора, които черпеха цялата маса, а заедно с нескритата ми наглост да посещавам случайни маси и да изпивам неотворени бири успях да се наквася прилично. В един момент през няколко маси седнаха и Диян, брат му и някакви други пичове и реших да се преместя там(освен, че исках да се видя с Дидо и да му попея малко Вива Канари и 2:2, прозорливо забелязах, че имаше 8 шишета и 5 човека на масата - бинго). Общо взето разговорите - мисля съвсем логично - не бяха кой знае колко интелигентни, интересното беше, че няколко пъти пикахме по средата на парка, който е спонсориран от някакво министерство мисля; и танцувахме с някакви полуголи момичета, качени на някакви маси, после на една много жално и се молех нещо, не знам какво, но е било доста нелепо, щом помня, че някакъв гей ме помъкна и ми каза, че дори той(в смисъл истински гей, не че го обиждам) не би се държал така; та тогава почнах да свалям сестра й на тая, ама тя ми каза, че ще си тръгва, абе жалка картинка.
Поне не бях единствен. По едно време ни омръзна и аз, Митко, Дидо, брат му и още някакви пичове се помъкнахме надолу да се прибираме. Нямам представа защо, всички тръгнахме с по бутилка в ръка, повечето един от непознатите пичове ги строши в някакъв дувар още на 100 метра след читалището. В крайна сметка стигнахме до Петя Таксито(мисля, че баща й кара такси, не че е курва, която отговаря на всякакви заявки; всъщност много яка пичка, уважавам я). Дидо й се обади и почна да я моли да излезне отпред(3 часа през нощта някъде), само за да я види или да я прегърне, мисля първото, Диян не е способен да каже нещо такова, като "прегърна", "гушна" и т.н., дори на 10+ бири. След петата минута неуспешни опити всички си тръгнаха, останахме само ние двамата, той продължи да я моли. Тя горката не знам как го траеше, може би с мисълта, че го набутва, макар че говорят на 1 ст/минута луп. После решихме да й тропаме по прозореца, добре че, не решихме да прескачаме или нещо от тоя род. В крайна сметка се прибрахме по домовете. Ако съм забравил да спомена някаква хронология, това е понеделник рано рано сутринта. На село е редовен номер да се прибирам, когато колегите петли почват да кукуригат.

Понеделник

Събудих се с ужасяваща болка в главата в 10 сутринта. Корема също ме болеше. Слезнах до тоалетната по малка нужда, по пътя срещнах баба ми, която ми каза нещо от сорта "Да ти стопля ли мляко", аз казах окей мисля, не помня. Заспах
Събудих се с ужасяваща болка в главата в 12 на обяд. Корема също ме болеше. Слезнах до тоалетната, за да се наплискам малко със студена вода, баба ме пита дали да ми слага обяд, аз мисля, че казах да, но не съм сигурен. Заспах
Събудих се с лека болка в главата към 16 следобед. Корема почти не ме болеше вече. Една от моите житейски мъдрости - а именно, че всички болести се лекуват най-добре със здрав сън отново сработи. Станах в 4, главата още ме болеше де, но не колкото по-рано. Хапнах курабийки, натопени в мляко, много готино, погледах малко телевизия и в шест излезнах до училището да видя дали има някой за футбол. Нямаше никой, за това тръгнах надолу към Дидо или Митко, който беше по-добре след вчера. По пътя ме срещна сестрата на Митко, Златина, която закарах с колелото до Митко и там пих малко газирано и отказах белени семки - представете си само колко ме е болял корема. Все пак изядох 4 желирани червейчета, де.
Запътихме се нагоре с Митко, минахме през Диян, още от входната врата се чуваше яко думкане на някаква музика, вътре се бяха събрали 4 човека с пиене и ядене на маса и казаха, че по 4 литра бира на човек е входа. За Митко не знам, но аз лично не съм от типа хора, дето могат да правят някакви алкохолни маратони, общо взето, ако един ден се напия, на следващия няма да искам и да помириша алкохол. Така че, отхвърлихме офертата и отидохме до училището, където Нанко тоя път играеше баскет с 10-тина мангала(от тъпичките), а Красьо седеше и зяпаше. Успяхме да ги изгоним някак, извикахме и едно лапе да донесе футболна топка и спретнахме един весел мач.
Въпреки, че аз, Красьо и Митко едвам тичахме, стана здрав мач, тип Втора Английска Дивизия, с много ритане, блъскане и "фаул само ако има кръв". В един момент даже мен ми стана жал, когато тръгнах да шутирам някаква топка, но Красьо в последня момент я изби и вместо топката ритнах крака му доста здраво. Иначе имаше и по-здрави сблъсъци, но аз не участвах в тях. Иначе изпуснах четири пъти сам срещу вратаря(едно малко лапе, първи клас мисля, жал ми беше да бия силно от метър) и без малко да паднем, за сметка на това вкарах три прехвърлящи удара, пича нямаше метър и всяка висока топка влизаше, все пак си е умение от 10-тина метра да уцеля точно под гредата, де, смятам че станаха хубави голове и си изкупих вината:). Стигнахме до продъжения(два гола преднина), и точно когато водехме с един гол Митко излезна, аз останах да играя с Руслан - един олигофрен некадърен и лапето от първи клас, на врата влезна едни малоумник, който с удоволствие ще му разбия мутрата някой ден. А той хал-хабер си няма от футбол, та реших да го пробвам и него от далечно разстояние с шут-боц и взе че влезна и така бихме ужасно грозно.
После с Красьо и Нанко почнахме да нищим Премиършип, Холандското първенство, Примера Дивизион и Шампионската лига, после около 10 през нощта ударихме малко баскетбол и после се прибрахме. Скука.

Вторник

Събудих се в 11 и това беше невероятна изненада за дядо, с оглед факта, че обикновено ставам около 1, а предния ден станах в 4. Закусих, обядвах, то стана 2, а влака ми беше в 5. Реших като за последно да ида пак до Митко да видим да направим едни карти или нещо такова(в неделя майче ме питаха дали мога да играя тексаски покер, хех, не знаят с кого си имат работа, 35 долара съм спечелил от покер!). Оказа се, че и той ще пътува с някакъв влак в 17, но в другата посока, но не си беше стегнал багажа, каза че ще мине през нас да ходим заедно до гарата. Аз реших да мина през Дидо, да го видя той пък какво прави. Оказа се, че е за риба, та тръгнах да се прибирам.
За нещастие, 500 метровата отсечка оттях до вкъщи я взех в доста неудобен часови пояс, точно тогава, когато се изсипа проливен дъжд, който спря точно, когато отворих вратата на двора вкъщи. Въпреки, че ми беше доста гадно докато вървях ме крепеше мисълта, че Диян в момента е на реката и там дъжда е доста по-неприятен. Прибрах се, изсуших си косата и легнах да гледам телевизия, вместо да си оправям багажа. Дойде Митко и набързо си го оправих, добре, че не забравих нищо. Добре, че не ме натовариха с някакви големи багажлъци, само един заклан заек, един шоколадов заек и някакви вафли.
После с Митко изпихме по едно кафе у баща му мисля, до гарата(гарата е на около 2 километра от село), хапнахме по една баничка и ариведерчи.

Влака

Чудех се кой влак да хвана - през Стара загора някакъв експрес или през Карлово бърз и после до Пловдив пътически. Първия беше 7.77 лв, втория 3.31 лв майче и познайте кой избрах. После почнах да съжалявам де, но за щастие поне батерията на мп3 плеъра си бях заредил(за разлика от тази на телефона, която изкара на фотосинтеза до вкъщи). В общи линии до Карлово - влака Чайка Бургас-София беше препретъпкан, какви ли не хора имаше, които лежаха по коридорите, аз по чудо успях да си намеря място, след известно обикаляне. По едно време попитах едни момичета дали това е първа класа, те нещо ме изюркаха, че било шеста. Хъм...
След като смених в Карлово, влезнах в пътнически влак, който спираше на почти всяка постройка в близост 10 метра от жп линията. Единственото изключение беше жп спирка Светлина(!), която представляваше някаква метална кутия, пред която спирките в Надежда изглеждат като петзвезден хотел с рум-сървиз. Осветление, разбира се нямаше, а населеното място, което обслужваше се състоеше от 4-5 къщурки с запустели буренясали дворове отпред.
Пътниците, с които пътувах също бяха интересни - имаше една жена, която през половин час си духаше носа толкова силно, че я чувах съвсем ясно през надутите на макс слушалки с Продиджи. Един до мен пък(пътническите са с открити купета, ако не сте пътували) си говореше по телефона с майка си мисля, когато докато спореха ожесточено за нещо влезнахме в тунел. Мислех си, че такива неща стават само по филмите.

Маршрутката

След като пристигнах в Пловдив, се настаних най-културно на спирката на 29. За 20 минути обаче освен, че не дойде рейса, присъствах и на разговор, как според някаква баба го били закрили този рейс, тъй като тя чакала от един час и не идвал. Та, доверявайки се на думите й(не, че са го закрили, а че един час не се е вясвал), реших да си хвана първата маршрутка.
Пусти късмет обаче, същото си мислеха още около 20 човека, които се набутаха заедно с мен вътре. По-интересното обаче стана на следващата спирка. След като някаква баба измрънка, че не може да се качи, защото е спрял в някаква локва, шофьора премести маршрутката и бум, попаднахме в шахта. Не можахме да се измъкнем доста време, та слезахме да бутаме, едвам изкарахме пустия микробус. Имаше и доста шеги и закачки вътре, де, но това са неща, които се случват на момента и няма как да бъдат пресъздадени в текстови формат.
После си слезнах в Тракия, купих си хамбургер(всъщност точно това щях да правя, преди баща ми да каже "Отиваме ли в Стара загора". Като се прибрах в къщи видях и китайско, че са взели нашите, изоставих две хапки последни от хамбургера и нападнах китайското. Отново имахме някакъв спор с майка ми на тема "Няма да ти покривам разходите във Велико търново" и "Знам, аз не съм очаквал и друго от теб", след това забравих за хамбургера и когато преди малко отидох да го видя какво прави, видях, че целия е в хлебарки и, колкото и да ме болеше сърцето, трябваше да го изхвърля...

В крайна сметка:
- Не съм решил нито една задача на село
- Пробвах да си реша проекта по машинни елементи. Достигнах до "изберете си модул по таблица 5.6". Тръгнах да се ровя в учебника,намерих таблици 5.3, 5.4, 5.5, 6...
- Влакът пристигна на челен коловоз
- Днес изпих около литър и половина боза
- Мисля, че този пост в блога е най-добрата илюстрация защо НЕ трябва да го пращам на сестра ми
- Сега видях, че освен по крака имам рани и по лакътя и дланта от падането
- Заминах с два чифта скъсани чорапи, върнах се с едни нови
- Спечелих една бутилка марково уиски. КЗЛ. Чао

*Пресен е използвано само с художествена цел. Всъщност игрището е асфалтирано по времето на Каблешков сигурно

Чупещи новини

2007-04-26T23:36:00.000+02:00

Гръмна магазина до нас, в който не съм пазарувал от шест месеца сигурно. Но за това после.
Общо взето с малко насърчаване - ето ме пак, логнат в блога(тва е като лаф от някъв рап), пиша си мъките и се чудя как да завърша изречението, щото иначе ще седи пусто. В общи линии, няма много интересни неща или поне мен ме мързи да ги описвам надълго и широко, около мен, така че ще се задоволите за момента само с кратки новини

Подстригах се

Днес реших най-накрая да се отърва от килограмите ненужни влакновидни израстъци мъртви клетки*(примерно 0.01 килограма или де да знам колко тежи една коса). В крайна сметка решението колко и къде да си оставя коса беше взето въз основа факта, че ще си я обработвам после с гел. Чак на половината път до вкъщи се усетих, че имам само две бутилки гел с изтекъл срок на годност(единия е април 2007, но му нямам вяра), така че се чувствам леко самопрецакан.

За захарта

Отняколко дена все щях да го пиша това, относително забавно нещо, но все отлагах и то вече не е. Накратко - в къщи, като едно културно и сплотено семейство си имаме някой правила, които да спомагат съвместното съществуване. Например - когато свърши захарта в големия буркан, който седи най-отпред в шкафчето, този който е използвал последните лъжички пълни буркана с някой от тези отзад или от пакет(ако има, в случая - има). Аз обаче последните няколко дни вместо да изхабя последните лъжички захар вадех един по-малък буркан отзад и си вземах захар от него, с надеждата някой друг да изхаби останалата захар и да напълни големия буркан. Да, ама не и то докато дойде време аз вече бях преполовил малкото бурканче отзад. Нищо, де, никой не ми направи забележка.

Днес ядох пържоли

Вчера - дюнери, онзи ден хъм... не помня, абе пак беше нещо яко, в неделя - китайско и преядох, после цял ден ми беше гадно. Но иначе направих някаква яка серия от пет-шест дни, във всеки от които ям нещо готино. Утре е петък и не знам каква ще е изненадата, но в събота ще ям сандвич със свинско каре, в почивката между уроците по математика(миналия път, точно онзи ден в който бях ял по-рано китайско, не можах на полувремето да ям нищо, щото ме дра корема много лошо и хубаво, че имах познат наблизо, та докато другите хапваха пици и тостери аз четох последния брой на вестник Марица върху тоалетната чиния, на гости).

Неделя сутрин - влака, чантата и за хляб

След като днес ошлайфах предполседните детайли, вече е сигурно - в неделя заминавам на село със сутрешния влак, в 12 съм там. Общо взето обадих се на баба и дядо да се разберем дали са окей и да знаят по принцип, че съм там; и на Дидо да разбера дали тайфата ще е там. Всичко е екстра, още повече тогава е празника на селото. Само да не забравя да си взема "работни" дрехи, сиреч такива за футбол и повръщане.

Бачкам малко

Този път благородна кауза - някакви глупости за отказване от цигарите. Което не значи, че не си върша работата през пръсти и все още имам да правя 50% от това, което трябваше да съм направил. Да не споменавам(глупав израз), че 100-те процентра трябваше вчера да съм ги свършил, а не е сигурно дали и утре ще са готови.

Дебитните карти

Във вторник дойде някаква жена от някаква банка(въпросната жена ми е ужасно позната от някъде, нямам представа от къде, симпатична е междудругото), да кажат, че предлагат някаква железна промоция - безплатно изкарване на виза или мастер кард или и двете или то е едно и също не разбрах, без минимална сума, без годишни такси и така на татъка, което е някаква шашма, де, но голяма работа. Та днеска трябваше да се подават документи, щяха да идват де, жената с екипа й, за да вземат списък и данни на хората, които щяха да си изкарват карти, аз не отидох, пък мислех да се хвърлям в тоя капан. Така е, дългът зове.

Какво друго да кажа, сто на сто съм изпуснал сума ти неща, тъй като това го пиша съвсем без да го мисля, а просто нещата, които ми прехвъркнат между ръцете ги преработвам в хтмл вариант, таа да ги прочетете и вие, пък абе безмислен край на постинга, нищо не мога да измисля, освен че съм гладен и ми се спи, много го мразя това чувство, раздвоен съм...

КЗЛ на всички и целувки на момичетата само

п.п. А, да, сетих се за магазина - ами хипермаркета, със 100 метра по-далече от вкъщи е избухнала вътре някаква малка бомба и днеска беше затворен и се мотаха там някакви ченгета, общо взето заради тези 100 метра почти не ходя там, но все пак е леко плашещо. Да, бе, бомбата дори не е наранила тая, дето е отваряла шкафчето, в което е била поставена бомбата.

* - ровейки се в интернето, за да съставя този израз попаднах на тази интересна рисунка (18)http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/Androgenic_hair.JPG/180px-Androgenic_hair.JPG

Обиден съм ви!

2007-04-20T05:39:00.000+02:00

Искам да кажа, че съм обиден на моята пооредяла аудитория, която не си прави труда да ме уважи с някой друг отговор. Ужасно е, че половината коментари долу са мои!

Иначе обмислям uncensored версия, което за разлика от английската го мисля сериозно:)
Още не съм решил дали да пиша същите неща, които и тук, но съвсем леко променени откъм начин на изразяване и такива неща; или изобщо в Uncensored версията да обсъждам теми, които хич да не засягам тука. Още не съм решил и дали изобщо да я правя де и дали някой ще я чете, общо взето основен фактор дали ще има или не ще бъде интереса от ваша страна, липсата на мързел от моя и това какви "защити" ще има тази версия(най-удобно ще е някаква кратка парола, която да пишете, преди да влезнете, но се съмнява да има такъв вариант). Общо взето смисъла е, че тези редове не са за всеки, де, са примерно това може да го изпратя на сестра ми и да си спестя писането на писмо, но пък не ща да чете всичко, което съм писал:) Та в оригиналната версия да бъде по-орязано всичко, а в другата всичко, без задръжки. Друг е въпроса дали ще се занимавате да ми четете глупостите на две места(вие на едно не си давате много зор, де... трябва да направя на жаира онея работи с каунтърите).

Иначе подадох си документите за книжката, последните два дни спах екстра, изкарах си и карта за БДЖ, и разни други неща, които трябва да разнищя по-късно, когато имам време и естествените ми големи нужди не ме напъват така здравата. Ж и З

Рандом колкото там се пада

2007-04-17T20:11:00.000+02:00

Костюма

Този път без увод, че колкото по-бързо напиша всичко, толкова е по-голям шанса нищо да не се затрие като миналия път. Та този, поне според мен, излишен аксесоар към абитуриентската вечер вече е готов, онзи ден отидох да си го взема. Първия път като го облекох си мислех, че изглеждам прилично, но вчера или оня ден ли беше, губят ми се вече дните, абе отново го сложих за да ме види баща ми, тоя път ми се стори, че ми седи бая грозно. Де да знам, ще видим, успокявам се, че едва ли ще съм единствения, дето ще е като риба на сухо.
Другото интересно е, че си купих обувки. В събота преди уроците по математика(който не знае, ходя на уроци по математика), които почват в един, майка ми ме събуди в 11:30 да ходим да пазаруваме. Аз станах от вкъщи немит, некъпан и т.н. директно да ходим да търсим обувки. По магазините окей, няма проблеми, разни непознати, ама на урок не можеше да ида така. И при положение, че закъснявахме, гледах по-бързо да се измъкна от това досадно задължение и реших, че първите обувки, които пробвахме ми харесват. Сега на второ четене май не са най-добрия избор, но поне си отиват с костюма.
В крайна сметка с 200 лева бая алкохол може да се изпие, а не е като да нямам дрехи... Ех традиции:(

Обувките

А, мислех си, че не съм ги отделил в отделна категория, е, за тях писах по-горе

Кандидатстването

Още едно досадно задължение. Уча, ходя на уроци както споменах и тем подобни неща. Все още не знам как ще ми се оформи общата оценка от дипломата, а всеки път се сещам да се обадя на хората към 7 вечерта, когато със сигурност няма да има никой там. Но най-лошия възможен вариант, а именно всички оценки накуп и средно от тях, плюс математики и квото още е там ми се получава, че за да ме приемат където искам, трябва да изкарам поне 4,90 на изпита(което е програма минимум, тва е последния на трето класиране). И все пак варианта е приемлив, започвам да се от-отчайвам, има шанс за мен. Подробности за сега няма да оповестявам, някой четци тук знаят де, но в едно добро и розово бъдеще ще изясним всички подробности. Не знаете за какво говоря, да ви призная и аз сам не знам защо го казвам това, но карай.

Много кривия ми режим на спане

Тва мисля не учудва никого, но няколко пъти ми се наложи да спя по час преди училище, следващите дни да спя по 13-14 часа. Днес спах от 4 до 10. Утре сутринта ще ставам в 6, ще обясня по-надолу защо.

КЗЛ

КЗЛ-то също ще обясня малко по-надолу в мисия Дъбово

Още за личната карта и книжката

Ами личната карта си я взех днес, седмица по-рано от очакваното, доволен съм. Утре ще ида рано-рано за книжка, след като Сашо ме наплаши, че е чакал два дни... В седем съм на гишетата да си пазя ред, преди да отворят, ще си направя сандвичи и така на татъка. Пожелайте ми успех, дано не забравя някой документ.

Малко уроци

Аз и за уроците говорех, може би като натрупам още малко опит ще драсна един пост специално за тях. Общо взето със гореспоменатия Сашо се отличаваме сериозно от групата, за което спомага и шефчето, което постоянно изтъква, че ние сме от механото => сме доста по-тъпи от останалите. Пример:
Даскала: Има ли някой, който не е учил стереометрия в училище?
Аз и Сашо вдигаме ръце
Даскала: Вие от кое училище бяхте?
Сашо: Механото...
Даскала: А, да, бе, вие сте ясни. Някой друг?
Не го представих правилно, абе доста гадно звучеше, все пак се справяме на средно добро ниво(ние, както и мнозинството колеги от групата не разбираме нищо от повечето задачи).

Повече спане

Това защо съм го повторил деба. Еми спя повече, като предходния ден не съм спал следващия спя. И така колелото се въртии въртии

План "Дъбово"(на повечето хора го казах, де, но сега с подробности)

План "Дъбово" се изразява основно в четри+ дни на изолация от всички човешки блага: Интернет, Кабелна Телевизия и Баня с Топла Вана. За сметка на това ще наблегна на обилната храна, повече спортуване, изобилие от простотия и най-вероятно много алкохол. Всъщност основната идея е да ида с една купчина учебници и няколко дена да си решавам на чист въздух задачи и да чета глупавия учебник по английски и тъпите ненужни правила, които дори самите англичани сигурно не знаят(междудругото като стана дума за английски, имам 5.50 на една контролна... как може да имаш 5.50 с три грешки, някой може ли да ми обясни? наистина, как, о.1(66) точки ли се отнемат на една грешка? ебати малоумното, честно).
Та по принцип с тези неща(математика, английски) трябва да се занимавам тук почти нонстоп, но най-често се сещам да си правя проекта по АПТП, който трябва да го начертая на ауто-кад. Ако седна да си правя проекта по Машинни елементи също запецвам някъде и си пускам телевизия, но той не е спешен, за един уикенд с почивки съм го направил(без чертежите, те още един ден сигурно). Проекта по Свят и личност(философия, логика, психология, право, етика, wtf) също трябва да го правя, но листа с плана е в Мариан и съм безсилен(ако някой дори за миг си е помислил, че ако този план беше у мен, щеше да правя проекта, значи хич не ме познава). Та от всички тези глупости не ми остава никакво време за решаване на задачки, а остане ли ми и започна ли да го правя - омръзва ми на втората секунда и си пускам FoxLIFE или нещо друго научнопопулярно.
Смисъла в мисията е, че на село(Дъбово е село) няма кабелна, интернет и тем подобни неща и до 3-4 следобед мога да се занимавам само и единствено със зяпане в някоя точка, четене на глупави и скучни книги(това си има и предимства, лятото така прочетох Престъпление и наказание - хем ми помагаше да заспя вечерта, хем се оказа, че не се вписва в категорията по-горе на скучни и глупави книги). Та скучаейки по цял ден няма да има какво да правя и ще решавам задачи. Не е ли хитро?
Слабата точка в цялата работа е, че най-вероятно до 3 сутринта ще се напиваме(4 дена там, виждаме се два-три пъти в годината с пичовете), после ще ставам сънено махмурлия в 12:30, ще обядвам, ще зяпам някаква телевизия до 14, после ще се помотая в двора и от 15 деня с губенето на време - тенис на маса, футбол и т.н. започва и нищо няма да направя всъщност. Времето ще покаже. Всичко това е запланувано за 28-02 май.
А за КЗЛ-то, за нещастие на 29 май се пада Ботев-Левски, тоя мач много рядко го пропускам, но все пак ще е едно забавно преживяване с всичките му там фенове на Левски да го гледаме този мач по телевизията, тая година бях на Берое, ЦСКА и Локо, така че може да си позволя да отсъствам от КЗЛ.

Случки в хипермаркета

Хронологически ще го карам. Вчера отидохме с брат ми до хипермаркета да купим пиле на грил(нямаше, взехме някакви парти-хапки, не са лоши). Минавайки покрай плодовете забелязахме някаква странно стълпотворение на хора, грабещи нещо. Загледах се, грабеха банани. Ама с такова настървление, сякаш бяха безплатни. Всъщност бяха по 70 стотинки килограма(по принцип са два и нещо)... За момент се замислих дали да не ида да взема и за вкъщи, но се отказах, реших да не падам толкова ниско от еволюционното дърво. Тези люде се държаха като някакви изпаднали хиени, хранейки се от остатъците от антилопа, убита от лъв.
Днес беше по-интересно, де. Отивам аз пак да купувам пиле на грил, нареждам си се като бежав човек пред щанда с печеното месо, ама нямаше никой там и останах да почакам да се появи някой(нормално, може продавачката да е до тоалетната или от къде да знам)... Тръгнах да вързвам някаква торба в количката и по едно време усетих как ме бута някаква жена. Първичната ми мисъл беше "Тая тъпа патица кво се бута, ебати", после обаче цивилизовано огледах ситуацията и видях, че съм застанал посредата на витрината и тя не може на спокойствие да огледа каквото исках, мръднах се и така двамата седим един до друг.
Чакаме си, когато въпросната леличка почна да си мърмори нещо "Еех загубена държава, на всяка каса чакам по 10 минути, няма ли никой да ме обслужи" И от тоя род, не мога да цитирам 1:1, но мисля се досещате. Както си мърмори изведнъж поде на по-висок глас:
Лелката(към продавачка от съседния щанд за сирена и кашкавали или нещо такова): Айде моля ви се, няма ли кой да ме обслужи? Няма да чакам тука по два часа на всяка каса, аз съм ви клиент!
Продавачката от съседния щанд, на която изобщо не й е работа да продава пилета на грил: .........(каза го много тихо и не чух, но съм сигурен, че беше нещо културно и оправдаващо другата, това сериозно, едва ли я напсува).
Лелката: А така, ще ми опаковате ли това пиле(оная опакова, лелката взема пилето и го слага в няква торба). Ее най-накрая, тука чакам навсякъде по половин час
Забравих да спомена, че имаше бебе в количка. Тогава се намесих и аз, бъдещия морален победител
Аз(абе уж го казах тихо, но май не е било достатъчно тихо): Хех, като си толкова принципна защо ме пререди?
Лелката(явно го чула): Моля? Не ти ли е малко неудобно, все пак съм с дете!
Аз: Не, удобно си ми е. С това дете навсякъде ли ще се пререждате?
Лелката: А!...
И тогава я прекъснаха някакви хора отзад, които започнаха да ме защитават и почнаха да казват как може да ме прережда, а да обижда магазина в същото време, че бебето е съвсем отделен въпрос и така на татъка, голям кеф беше, тая потъна в земята.

Версия на английски

Замислих се дали да не пусна английска версия на сайта, като за превод да ползвам Бултра. Така поне английската версия ще е забавна, след като тая се получава суха като ръцете ви, ако не си ги миете с Дав с 1/4 хидратантен крем.

Бел.ред.: Нямам представа защо едни пасажи се получават с различен шрифт от други(поне при мен), но не съм виновен, а и към момента най-важното е да не изчезват изречения в небитието под десния фрейм.

още един бел.ред.: Май трябваше да оформя малко по-добре онези части с диалозите, но не съм дизайнер все пак. Дори от Дав не ми платиха за рекламата!

Технически проблем!

2007-04-16T06:04:00.000+02:00

Бях написал доста дълго постче(не особено, но все пак бая работи), когато посредата на нищото компютъра просто реши да се рестартира... Не помня да съм си нагласял нещо такова на уинампа или да съм включвал някакви ъпдейти, или да съм натискал някакви глупави копчета, така че това малко ме притеснява. И тъй като вече няма време да почвам наново, ще изтраете малко, а аз, за да не забравя какво съм писал ще си изпраскам основните неща, за които ставаше дума в поста:

Костюма
Обувките
Кандидатстването
Много кривия ми режим на спане
КЗЛ
Още за личната карта и книжката
Малко уроци
Повече спане
План "Дъбово"(на повечето хора го казах, де, но сега с подробности)

Живи и здрави, сега ям.

Update петилетка

2007-04-10T21:14:00.000+02:00

Шансовете ни за класиране на европейското се отлепиха с жабешки скок от нулата, след като Стоичков напусна националния отбор. Иначе все още не съм написал онова писмо до сестра ми, този мързел ще ме убие някой ден

п.п. Не гледам Ман Юн - Рома, щото то вече е ясно какво ще стане, следя по лайвскора Валенсия, стискайте им палци!(когато го четете това мача им може би вече ще е свършил, но ще ме мързи да го редактирам)

До село и назад

2007-04-08T21:56:00.000+02:00

Може би всички пътеписи, създадени от българи носят това или подобно име и Алеко най-вероятно се гърчи в гроба на фона на ужасните творения, които се създават, използвайки неговото заглавие. Като умра и ида при него, ще му мисля

А всъщност нищо не се случи

Да, започва доста епопично, но всъщност беше един от скучните великдени на село, така че няма да се разпростирам почти хич. Интересните факти около едно средностатистическо пътуване до Дъбово ще ги спестя, защото ме мързи да пиша по принцип, а това какво се случи - общо взето нищо особено, отидохме, ядохме пихме (току що убих муха, голяма колкото зарче, дано я убих, де) и тем подобни, спах в ужасна обстановка и така. Съжалявам, че ви разочаровам, тъй като визитите ми до китното населено местенце обикновено са съпътствани с невероятно забавни(или срамни) истории, които после малко ги украсявам и стават забавни разкази. Ама нъц, единственото интересно беше, когато се чудехме дали да идем на църква, аз, брат ми и Ралица. Имало било някакво поверие, че се обикаля цъквата със свещичка и колкото пъти ти загасне, толкова гряха си имал през годината. Та с Ралица единодушно решихме да не ходим там, щото само ще берем срам, понеже сигурно дори няма да можем да запалим свещите.
По пътя на обратно спряхме в Стара загора(на някой май бях разправял, миналото лято бяхме минавали през ст.з. един път, неделя, всички магазини без един на глобул мисля бяха затворени).. Та, вж.скобите, този път пак беше така, но имаше още няколко отворени магазина - един на Мадок с якета по 150 лева и още някъв друг с тениски за 70. Запознах се и с една Таня, която ще кандидатства на кажи-речи същите места като мен и не бих имал нищо против да я приемат, където и мен, особено ако седи на някоя катедра точно пред мен.
В крайна сметка можеше да се получи забавен разказ, надявах се, де, но след разговора по телефона:
- Къде си, бе
- Ми връщам се от мача
- И кога ще си на село?
- Ми ще хванем нощния влак в 10, значи след полунощ, утре ще се видим
Усетих, че няма да стане нищо. На следващия ден решихме да си ходим към 4, в 5 бяхме в стара загора и се разхождахме, когато онзи същия ми се обади и ми каза да отивам на игрището, аз казах, че няма как, защото съм на 30 километра от игрището и той не помня вече какво каза, но се разбрахме да ида пак в близкия месец, мисля да го направя това, но не знам кога, абе ще си отрежа една седмица от училището и ще ида на село, през деня ще уча, през следобеда, вечерта и нощта ще играя футбол, ще си говорим простотии или просто ще се напиваме някъде зверски. Нямам търпение.

п.п. Някой може да ме обвини, че копирам жаира с това заглавие(мисля, че той имаше някакво такова, но не помня), да отрека всичко, копирам само Алеко Константинов.

План "Петилетка" - To do list

2007-04-03T21:39:00.000+02:00

С това смесено заглавие навяващо спомени на социализма и бъдещето на светът ни като голямо англоговорящо село(или китайскоговорящо, не се знае още) въвеждам _______(ако се сетя думата ще я добавя, ако не ще оставя така) читател в този интересен разказ, съчетаващ моите страстни мисли и мечти с тъжната реалност. Общо взето тука ще сложа един непълен списък на нещата, които искам да свърша в следващите пет години, заедно с кратко описание, отговарящо на въпросите, известни ви от ученическите години и съчиненията по литература - защо, как, къде и какво си е мислил героя през това време примерно и от математиката - шанс в проценти, колко е вероятно да се случи това събитие. Айде стига удовни думи, летс гоу.

Посещение на мач на Вестфален щадион

Общо взето снимките от стадиона придават някаква слаба представа за това какво представлява чудото, наречено мач Борусия Дортмунд - Койтоидае. Домакинските двубои на Дортмунд са едно от онези неща, които не мога да ги осъзная, не виждам логически смисъл в тях, нещо като например тролейбусния транспорт или кърлинга. Отбора се бори за оставане, един от най-слабите в Германия, но събира по 78 000(пълен стадион на практика, склонен съм да вярвам, че празните места идват от сектора за гости), на практика всеки осми дортмундец е на стадиона всяка втора събота или неделя. Абе нереално е просто.

Иначе отбора ми е близък до сърцето още от ранни детски години, когато в България индустрията с фенски артикули беше на много ниско ниво. Феновете на Левски ходеха по мачове с шалчета на Челси, феновете на ЦСКА - с шалчета на Ливърпул, а феновете на Ботев - с шалчета и тениски на Борусия Дортмунд. Поради прилика в цветовете, де(за неусведомените, неофициално агитката на Ботев "подражава" на тази на Рома). Иначе по онова време Дортмунд бяха доста популярни, спечелиха Шампионската лига, в отбора играеше швейцарецът със звучното име Шапюиза(за глуповатия детски ум интересните имена много привличат да станеш фен на някой отбор или играч; по същия начин както за женския ум катализатор е някой красив футболист).

В последствие и Дортмунд и моята любов отслабнаха, но пък този отбор е един от малкото... уникални в Европа. Не с 9 трофея в някъв глупав турнир или нещо такова, ми с неувяхващата любов на феновете, например. За тва винаги ще ги уважавам и като моя детска любов една от мечтите ми е да ида на най-врящия и кипящ стадион в Европа може би - Вестфален щадион. Щото тва на живо ще е нещо уникално

Шанс да се случи: 50%

Посещение на мач на Ноу Камп

Барса са ми голямата футболна любов. Но гледайки възможно най-безпристрастно на нещата, феновете са едни от най-яките. Факт. Не съм виждал където и да е другаде по света някъде хореографията за някой мач да се прави от ЦЕЛИЯ стадион, не само от стендъп-сектора с най-върлите фенове, ами от всички... Би било уникално. А най-якото е, че на най-яките места(за екскурзиант като мен, де) билетите са най-евтини - демек на последния етаж на майната си, дето ще си по-близо до терена, ако си на паркинга пред стадиона, но поне гледаш панорамно всичко от сумати метри.

Иначе Ноу Камп не се пълни на 100% всеки мач, така че не би било проблем да си намеря билет за някой умрял мач. Стига да ида някога, де. Ама искам да ида на някой мач, на който ще има 100 000 души, едно Велико Търново хора, събрани на едно място. Абе де да знам, футбола е нещо уникално, който го отрича е някакъв хахо... Кое друго събитие може да събере 100к човека на едно място? Само по онези арабски празници дето се събират с милиони да реват като шестмесечни бебета.. И по американските суперболи и така на татъка, ама американците са хора от друга планета, където коефициента на интелигентност се смята в друга броична система, където 100 при тях е 80 при нас. Ама да не си разваляме настроението, де, говорим за Барселона и Ноу камп все пак.

Шанс да се случи: 40%(Испания е по-далече)

Скок с бънджи

Скоковете с бънджи май ги водят като най-безопасния екстремен спорт. Ама на пракика май е в топ3 на най-страшничките. Поверяваш си живота на някакво малоумно въже с диаметър 20 см, дето ако някога си учил механика(то тва е по-скоро мм динамика?) и знаеш за кви сили, ускорения и опъвния става въпрос просто ще си кажеш "а, не върнете ми парите"... Ама айде де, не се къса пустото въже. Недостатъка е, че скок, траещ 10-тина секунди ти струва 40-50 лева. Предмиството е, че разправят, че било по-яко от шведска тройка с две момичета(нещо друго, което трябва да пробвам в близките 5 години).
Общо взето е доста по-лесно достъпно, отколкото Дортмунд и Барселона, освен това е значително по-евтино(само билетите за пустите мачове ще са повече пари).

Шанс да се случи: 90%(ако не ме дострашее, ама жаира ми каза една яка тактика, която мисля да я приложа)

Екскурзия до Русия

Малко отклонение - след няколко оплаквания, че редовете излизали от видимата зона, започнах да си пиша писанията в интернет експлорър, който не прави тези неща(единственото нещо, за което го ползвам.. а да, гледам и vbox през ИЕ). Ама поради гениалността на браузъра за всяко качване на снимка трябва да се логвам, така че няма да ви слагам снимки вече, щото ме мързи.

Та Русия. Една голяма държава, изпълнена с история и така на татъка. Общо взето искам да видя неща, които съм гледал само по телевизията или съм чел по книгите, общо взето искам да ида в Санкт Петербург и Москва. Ако може и в Байконур, ама няма да ме пуснат сигурно. Тва обаче най-вероятно ще си остане само в далечните мними фантазии, които може би ще изпълня около 40-тата си годишнина

Шанс: 10%

Да преживея апокалипсис

http://en.wikipedia.org/wiki/2012#Apocalyptic_predictions

Макар и със седем-осем месеца повече от 5 години след днес, пак е близо. Така, че хубаво е и за тея неща да помислим. За съжаление все още не съм измислил вариант как да го преживея пустия апокалипсис.
Шанс да стане(приемаме сляпо, че армагедон настъпва, факт, който не можем да оспорим): +0%(клони към 0%)

Да си купя оригинален албум

К*р за НСБОП ГДБОП или както там се казват м****айка им деба.
Шанс: 5%

Ботев да бият Левски в официален мач

От една страна нямам никаква власт над това, тъй като квото и да правя едва ли ще повлияя по някакъв начин на футболистите или който там урежда как ще завършат мачовете в България. Но пък от друга самия факт, че аз нямам пръст вдига сериозно шансовете това събитие да се случи. На практика Ботев ми е най-любимия отбор, Левски е най-омразния такъв, една победа би ме направила доста щастлив, ако можеше мача да се играе на Вестфален щадион и в същото време да скачам с бънджи от козирката би било перфектно.
Шанс: 60-70%(тва са 10-тина мача, все пак)

България да се класират на голям футболен форум

Шанс: със стоичков като треньор 0%

Да си купя Renault Clio V6

http://www.autogazeta.com/g/406/renault_clio6003.jpg

Може би любимата ми произвеждаща се кола. Лекия проблем е, че струваше към 80 000 лева. В близките пет години можеби всичките хора, които четат този блог няма да имат заедно толкова приход, така че шансовете да се сдобия с това бижу са горе-долу колкото шансовете ни за Евро 2008+да преживея апокалипсиса.

Общо взето това е, за което се сещам в момента, ако съм изпуснал нещо винаги си оставям вратичка за преиздаване, прилагателното горе на първия ред не се сетих как беше, това което исках да използвам, но ме мързи да се качвам да го оправям. Живи и здрави да сте дано и да не ви боли гърба като мен

Да кажа, че многото(или малкото) нови редове(ентъри) са следствие от Internet explorer и да не се сърдите, а след няколкото редакции мисля да добава и, че искам да се запозная с Петя от Бързи пари

5

2007-03-26T01:53:00.000+02:00

Никога не ме е бивало по заглавията

Few days скука

Бях забелязал, че съм го ударил на някаква традиция да пиша през два дни, сега се получават три мисля(само междудругото - деня не почва в 24:00, а в 06:00, в смисъл поне в моя случай), да поразчупя малко положението. Всъщност нищо кой-знае колко интересно не се случи(в сравнение с предишните пъти, де,
ако не се беше случвало нищо, нямаше да пиша), за тва закъсня, пък и да си призная ме мързеше... а и нямам особен стимул, де. Тъй като съм сляп оптимист продължавам да си мисля, че мнозинството ми читатели са мързеливи интроверти, които нито им се пише, нито не искат да разбират, че четат и че съществуват ет ол. Не ги виня, де

Петък

Хм... сега се сетих кое беше едно от основните неща, което ме водеше да пиша през два дни - спомените ми бяха по пресни, а срока на годност на моите спомени е доста по-кратък от този на останалите хора, така че не вярвайте на всяка дума, която ще прочетете тука.
Общо взето ще се продържам към хронологията - в четвъртък го ударих на будуване и в крайна сметка май петък сутринта бях спал има няма 3 часа, което не беше добре нито за мен, нито за околните. Ако майка ми не ме беше докарала до училище, нямаше и да се замъкна хич, а пък тоя път съвестта ми беше будна и предотврати номера, който съм го правил доста често - оставят ме с кола пред входа на училище, аз слезна, влезна в училището, излезна от другия вход и си хвана рейса за вкъщи и най-вече за леглото.
След учебен час и половина се прибрах, поспах малко, а после имах важен ангажимент, който не ми се описва в подробности. Към 3, освобождавайки се от дертовете си се сетих, че трябва да си подам документите за лична карта, нещо, което отлагам от два месеца поради какви ли не причини. Тъй като банките дето приемат кинти за л.к. затварят в 4, побързах, щото едно от най-гадните неща на света е да изпуснеш работното време на нещо в петък - заради 5-10 минути чакаш два дена. В крайна сметка си хванах ред 10 минути преди края
(учрежденията, до които трябваше да ида са на 10 и 13 минути от вкъщи пеша сънливо ходене) на работното време на банката и час и нещо преди това на РПУ-то. Направихме квото трябваше да се прави, даде ми листче, че ще си получа новата карта около второто пришествие и се прибрах у нас да спя или нещо друго да правя, не помня вече. Едва ли е било кой знае колко интересно.

Събота - мач

Локо - Ботев е един от най-важните мачове, в личния списък на важните мачове през годината. След едно малко недоразумение се оказа, че трябва да гледам мача от 'неутралната' зона на сектора на противниковия отбор, която е ами, пълна с фенове на противниковия отбор. Не много приятно, аз поне тактически се забих точно на входа(в последствие размислих, ама всичко беше фул макс и нямаше къде да се преместя). За щастие или не играчите на моя любим отбор не съумяха да вкарат гол, така че не ми се наложи да измислям разни фантастики, след като стана с радостни възгласи след гола, та да си спася кожата. При гол на локо беше значително по-лесно, всички се радват, не обръщат особено внимание на разните идиоти, пък малко саркастични аплодисменти са достатъчни, да отклонят вниманието от по-наблюдателните.
Някакво лошо предчувствие имах, след началото на мача, когато някви кретени точно като влизаха, фенове на Локо, и почнаха да крещят, "ЕЕй тука има много жълтури! Махайте се бе! Да умрете всичките!(погледа един дето имаше окло 20 кв.см. жълто на блузата) ЕЙ ОНЯ Е ЖЪЛТУР! Махайсе бе нещасник! Папагал тъп, отивай си в клетката(замери го с някъв камък) Ще те удуша бе!" и така на татъка, озаптиха го в един момент, хубаво, че невинния пич беше няколко реда по-надолу, а хубаво и че аз бях в черно-сив аутфит. Паднаха, тъпо ми беше, а феновете направиха най-голямата глупост на света, опъвайки турско знаме(феновете на Ботев,ех, де да бяха тея
на Локо) и хм.. малко ме е срам. Идеята беше да изгаврят по някъв начин буферите, ама 1. не знам как ще го направят по тоя начин и 2. да го направят на цска примерно, дето българската футболна митология отдавна ги е заклеймила като турци, локото кво, те са мангали, нищо общо с турция... ама ебати, няма какво да направя по въпроса, така че единственото, което мога да кажа в случая е кзл.
* Да разасня защо размислих за мястото ми на стадиона, де - принципно тва е най-далече от агитката и върлите фенове на Локо, но от друга страна там фенопотока е най-голям и минаха около 20 човека, които познавам, аз се чудех как да си крия лицето, та да
не ме познаят.

Неделя

Основно спах

Кратки новини:

Брат ми още е болен, а това още ме дразни. Мен от няколко дена ме цепи главата и стискам палци двете неща да не са свързани. Не ми се разболява мама му деба
Помните ли как в началото, а после пак, разправях, че още не съм написал имеил на сестра ми и трябва да й отговоря? Още е валидно. Трябва да се взема в ръце
Помните ли как ви разправях, че трябва да се стегна и да почна да уча по математика и английски? По математика е малко по-малко валидно, по английски си е на 100% валидно
То е ясно де, ама съм гладен, а е суматичаса сутринта
В тая връзка, вчера прибирах някакви яденета от моята стая към кухнята и изпуснах кофичка с кисело мляко и лъжичка вътре, около 3-4 сутринта или през нощта, не знам и издрънча, чу се се сигурно през 4-5 апартамента. Сами си представете срама който мигновено ме изпълни
В същата връзка днеска майка ми ме събужда и вика "Айде ставай, бе, смениха часовника докато спах", аз отговорих че не го смениха докато спах
Все нещо друго трябва да има, но няма да се сетя скоро, така че ае...
Набарах тактиката на блога - първо пишеш, после украсяваш
До преди малко спах, легнах си към 20:00 и като се събудих си погледнах часовника на телефона, който показваше 00:23, викам ае ще стана за малко, то се оказа, че е 01:23, нищо де
Албена така и не разбрах коя е, тоест разбрах в общи линии, но не знам от къде ми има имейла или ме познава мен, но ми стана по-любопитно кои са анонимния и jay, които писаха за нея в коментарите преди няколко поста!

"Пътуване до неизвестното" и още глупости

2007-03-22T23:23:00.000+02:00

Днеска се опитах да финтирам катаджиите, ама не ми мина номера и книжката ще си я взема след месец, ама за да запазя драматичния елемент ще разкрия за кво става дума чак накрая...

Да започнем от сряда

Ден като ден, даже по-тъп от останалите. В общи линии с изключение на здравия дъжд който ме изпраска от спирката на пазара до нас, мен и дюнера ми всъщност, нищо интересно не ми се случи в сряда. Добре е да се отбележи, че в последните два дни валя повече от колкото рождения ми ден на сам(като стана дума чрд редо), а днеска пак трябваше да ходя до магазина в дъжда, поне имах късмет другите ходения пеша да ги изкарам на сухо(можете ли да си представите, че вкъщи няма чадър!). В края на деня пък ходих да си меря костюма доколко са го ушили, абе май няма да изглеждам като циганин във ферари.

Една пресконференция...

Днес вече, общо взето на пожар трябваше да ида на пресконференция на Марица. Якото беше, че бяхме само аз и някъв от 7 дни спорт, и тоя от Марица генерален директор ли кво, дето разправяше мъките си. Обикновено ходят по 10-ина човека така да си представите ситуацията.

...едно училище...

Впоследствие реших да мина през училище, ей така за междудругото. Леко нелепа ситуация се получи, когато засекох по пътя даскала, с който трябваше да имам предния час, успях да измисля някакво оправдание, че всъщност нямаше да ходя на училище, а ме извикаха по спешност да занеса някакви пари на класната... Нищо подобно, вчера ми казаха, че ще
правим контролна по този предмет и съвсем умишлено пропуснах да ида(междудругото само двама са влезнали във въпросния час).

...и едни цинаги, разбийш ли

За незапознатите с географията на Пловдив, КАТ е забит точно на края на Шекер махала, втората по големина циганска махала по тез ширини. Мога цял ден да пиша за това какво представлява един цигански квартал отвътре, но няма смисъл, твърде депресиращо е(добре, бе деба, как може да се опитваш да изметеш локва? мете, водата се връща в локвата щото е под наклон, пак мете, водата пак се връща и така продължава вечно, ебати малоумните мангали)...Накратко замалко не сгазихме кон, който тичаше по улицата, а официалния език не се ползваше от никого. Няма как да оцелееш и 10 минути ако си сам из тоя квартал... Хубаво, че аз минах само с рейса набързо. Та целта на цялата тази епопея бе да ида да си подам документи за шофьорска книжка. След кратки бюрократични проблеми си внесох всички такси, наредих се на опашка и зачаках културно реда си. Литнах тея от банката, ама пустата леля от по-важното гише в КАТ ме спипа и каза, че с лична карта с изтекъл срок на валидност няма да
ми мине номера. За тва ще си изчакам първо личната карта, а после шофьорската. Хванах си рейса за обратно(вътре да кажа имаше едно много симпатично момиче, дето за целия път от 25-30 минути някъде не му спря устата, говори говори, двете й приятелки как я траят не знам), купих си от централна гара едни пуканки и се прибрах към вкъщи. С пуканките и слушалките отидох в РПУ да видя ква е системата за личната карта, ама ми казаха, че съм закъснял и е извън работно време и така на татъка, ясна работа. В крайна сметка няма и глоба да има(глобите са ако е 1 месец след
изтичането на срока на валидност). Нещата горе-долу се нареждат, а живот и здраве и повечко късмет може до село на великден да си имам документ, че мога да карам, за изненада на всички по света(не книжка ми някакво картонче, не съм добре запознат с всичките екстри) и да карам до там. Тва не е много добра новина за нашите и за Реното, де...

Кратки новини:

Брат ми е болен и се нервя
Развърза ми се обувката на връщане от РПУто
Помните ли как в началото разправях, че още не съм написал имеил на сестра ми и трябва да й отговоря? Още е валидно
Ще правя проект за семеен хотел
Помните ли как ви разправях, че трябва да се стегна и да почна да уча по математика и английски? Също е валидно
Мортаро и Кинтаро са педерасти и не заслужават да живеят, ама не мога да им го докажа
Както всеки път съм гладен, но тоя път по-малко. Повече ми се пие чай
Да отбележа, че трите коментара от няколко блога по-назад ми направиха доста добро впечатление, така че ще съм ви благодарен, ако ми праскате по едно съобщение междудругото

За днес толкова.

Рандом 4

2007-03-20T22:49:00.000+02:00

Абе не знам какво толкова недоволствахте, лично мене си ми харесваше предишния дизайн, четох си окей жълтото на черно, ама ае са, от мен да мине(все пак дизайнерски съвети от далтонист...)

Та така...

Накратко, в миналия брой съм изпуснал някой неща, които хронологически са се случили в описания период, но поради знайни и незнайни причини не съм ги знаел до днес.
Едната интересна случка е свързна с мирния и приятелски настроен колектив, наречен 12а клас, демек там дето съм и аз, за съжаление. В петък едни пичове са се сбили, нищо необичайно, ама тоя път докато са ги разтървавали Данчо Набожния е изпраскал Стоян у главата с един пръстен и му пръснал черепа. Три шева май има и сега се разкарва с един бунт зашит за главата му. Хората по улицата го гледат странно.
Другото също не е нищо ново - имаше родителска среща в четвъртък, само един родител е отишъл.

Аз как се справям

Добре, карам я някак си, дето се пееше в една песен. Вчера и днеска(два последователни дни) бях на училище. От събота съм в нелегалност, след като ми изтече срока на личната карта. Стискайте ми палци да не ми искат някакви допълнителни пари за тази случка, демек че не съм отишъл до сега - иначе казано ще ми изперат ли някаква солена глоба или не. В тая връзка днес се снимах и официално в следващите 10 години ще приличам на олигофрен в личните си документи, тъй като ме мързеше да каза на учителя по история да ме снима още един път... Всъщност ме снима два пъти, единия път мязах на супер изцъклен, а другия - супер заспал. Избрах заспалия, щото май доста хора приличат на заспали на снимките си, а винаги после ще може да се хваля, че примерно съм бил махмурлия(долна лъжа).
От няколко дена ходя пеша на училище по причини, които не ми се обясняват. Но само да спомена, че в Лаута има един район от около 200 метра над който явно се събират птици и серат като невидели. Тези 200 метра вонят по-зле от агитката на фк левски през лятото. Обходен маршрут няма(има, но е твърде дълъг и не си струва).
В училище - оказа се, че съм се справил най-добре на контролната по Свят и личност, свързана с европейския съюз. Очаквах даскала да ми напише нещо от сорта на "с тези глупости 3 няма да хванеш", а всъщност изпраска "недей да оригиналничиш, мн.добър 5". На самия лист имаше какви ли не глупост, като се започне от това, че вместо увод бях изпраскал едно знаме(рисунка на знамето на ЕС), "химн: ода на радостта" и герб: сърп и чук[тъй като не се сетих за герба на ЕС(в последствие се оказа, че то хич нямало герб)изпрасках герба на първия съюз за който се сетих]; някакви други простотии писах, че за членство в съюза трябва да се откажеш от важен източник на икономическа стабилност, като например атомна електро централа или, че членките на ЕС са "около 25"... Ама явно тоя тип на писане на контролни действа, деба, помня че в 9-ти клас по музика пак нищо не знаех и изпрасках едно стихотворение, което имаше общо с контролната единствено заглавието, и накрая тая ми писа шестица за оригиналност. Може така да се пробвам да влезна в СУ, а?

До края на тая седмица...

Иначе казано за кво ще драскам в следващите ъъъ както се казва това. Ами утре или вдругиден съм на проба за знаменития
костюм за аби*****ия бал(така и не се научих как се пише тая дума). Пак за същия бал трябва да нося пари на класната тези дни. Утре ще изкарам един кратък припомнителен курс за някой неща, които съм забравил по математика. Ще си взема снимките. Ще си подам документи за книжка и лична карта. Трябва да измисля как ще си науча материала за кандидатстване и по английски и по математика, ще си довърша проекта по машинни елементи, ще уча за държавния изпит, живот и здраве да бачкам нещо и да си оставя малко време за живот всичко това едновременно за 2 месеца.
После, още не съм погледнал на календара как ще съвместя изпитите по математика и английски в Пловдив, Велико Търново и София и дали ще мога да ида на всичките възможни. За тва също, ако са ви останали палци може да стискате.

Знам, че тоя път се получи доста тъпо, ама днеска ми е тъпо нещо, пиша странно(не уцелвам точно клавиатурата, сложим съм си я накриво може би), а брат ми е надул някъв малоумен филм по Диема+ и не мога да си слушам музика като хората. Което ме нерви, ако не споменах. Та

кратки новини:

Днес бях толкова гладен, че направо се учудих от себе си, как успях да се прибера без проблеми
Пак във връзка с няколко абзаца по-нагоре. Рекламите на Диема са ужасно шумни. Тва също ме изнервя до някакво доста високо ниво.
Замислих се
Днеска постигнах неофициален рекорд за бързо къпане - за около 20 минути успях да се изкъпя и да си изсуша косата.
Още няма 11:30, не е късно да си готвя пържени яйца, нали?
Гледах две яки серии на Малкълм
днес написах най-скучния блог до сега, нали?

Ае живи и здрави. Бъз Олдрин рулз.

П.п само да кажа, че 3-те коментара ме изненадаха доста и това само може да ме радва. Давайте в същия дух, пък аз ще си изстисквам изтерзаната душа за да четете забавни глупости още и още, стига да съм в спокойна обстановка, да не ме мъчат какви ли не, най-вече финансови, проблеми и голите момичета на Плейбой да ме хранят с грозде.

Random 3

2007-03-17T23:00:00.000+02:00

Скучен ден, боли ме глава, но пък ми се пише нещо, така че не ми остава друг избор, освен да пиша

търъръръм(някаква музичка, начални надписи)

За какво ще четете днес:

А. Същите тъпотии, представени по друг, още по-скучен и глупав начин
Б. Доста други тъпотии
В. Истории за хлебарки, дракони и други чудовища
Г. Каква е разликата между Самюъл Джаксън и Брус Уилис(освен, че единия обича сандвичи със сирене "Роял", а другия е боксьор)
Д. Дали ме нерви факта, че италика и болда се включват автоматично
Е. Още неща, но най-вече не пропускайте да отбележите факта, че има нова цветова схема

Какво ново по моите ширини и дължини

(чудите се защо почвам с Б? ми просто така ми харесва)
В общи линии, на практика вече съм пълноправен равнопоставен или нещо от тоя род шофьор, сиреч мога да карам кола, без да нарушавам някакви закони, стига да не превишавам скоростта, отнемам предимства и така на татъка. Ениуей, факт е, че преминах обучение по първа медицинска помощ, един от най-нелепите курсове, на които някога съм присъствал. Общо взето началото на лекцията закъсня повече от пътническия влак Пловдив-София по обяд, хигиената в на пръв поглед чистите коридори се доближаваше до тази на обществена тоалетна в Столипиново, а по време на самите лекции имаше повече заспали хора отколкото в нетелевизионен ден в залата на парламента.
Първо ни раздадоха някакви книжки(след около час висене и чакане), които въпреки убеждението от д-р Иванов мисля, че са написани в интересен стил, лесен за четене, бяха написани толкова дървено и скучно, че за момент се върнах в
8-ми клас, припомняйки си учебника по химия. После почна да ни обяснява за стотиците жертви на ПТП-а и че трябва да сме внимателни и така на татъка, след което почна да ни обяснява за човешката анатомия накратко.
Неудобното в случая беше, че бях седнал на някакъв стол, поставен точно между плакат със скелета и плакат с мускулите на човек и доктора, показвайки от време на време някакви части от човешкото тяло, или пък мускули, трябваше да се местя ту в ляво ту в дясно, чувствах се малко олигофренски.
4 часа ни обяснява тези кретенизми, после пусна един още по-малоумен филм, който... абе книжката, в сравнение с филма беше направо като последните минути на финала на Шампионската лига Байерн - Ман Юнайтед 1:2.
След филма последва още една забавна част от цялата история - практическата част на курса. Общо взето 3 манекена, върху които уж трябваше да тренираме дишане уста в уста и сърдечен масаж. Та след като каза, че следва практичната част всички си останаха по местата. После каза "не искам да повтарям,
но трябва да започнете с практическите упражнения", след което двама-трима леко уплашени станаха и почнаха да се оглеждат. След 10-тина секунди и останалите почнаха да стават, с искрящо нежелание. Общо взето в 20-те минути тренировки само една жена пробва някакъв сърдечен масаж, а останалите си играхме с различните отрязани ръце, стомаси(изкуствени естествено), разни парцали и уреди със стрелкички... Доктора пък не му направи особено впечатление цялата тая част, мисля ясно осъзнавайки ситуацията, а може би имайки опит и с останалите групи - едва ли при тях е било различно.
Накрая ни раздаде по едно листче и един въпросник, който трябваше да попълним с а) б) и в). За да си представите каква е била ситацията, се
върнете малко във времето и си спомнете за контролна по физика, химия, биология или каквото и да е, в момент, когато
учителя/yчителката излезе от стаята и затвори вратата отвън. Разликата беше, че тук се преписваше дори по-явно, а изпитващия не бе напуснал стаята... По-късно пък леката иронична забележка "Еднакви грешки, а?", последвала от също толкова иронична усмивка не
трогна никого. Уелкъм ту Бългериа.
За друго не мога да се сетя сега, нещо което ми се е случило от четвъртък вечер до този момент, нещо, което да заслужава нечие внимание, така че ще продължим напред.

Какво е същото по моите ширини и дължини

Ами почти всичко. Гладен съм, не ми се спи(а трябва, та да може да легна и да се събудя утре в 4 да гледам формулата, а после да отида и на панаира на образованието), но ме мързи много. Превъртях що има мортал комбат, трябва да се захвана по-сериозно с Медийвъла, но ме мързи и така на татъка. М...... абе що за глупав абзац, кой може да пише по тая тема? Същото нали за това си е същото, че не се е променило.

Историте за хлебарките и драконите ги разказах по-нагоре(освен ако съм изпуснал да кажа, че в залата на БЧК-то се разкарваха хлебарки по земята, а драконите са пряко свързани с МК)

Разликата между Самюъл Джаксън и Брус Уилис пък е, че единия се троши като тебешир, а другия не се троши хич. Странна история, която може би бих проследил по-внимателно, ако телевизора не беше зад гърба ми през цялото време.

Кратки новини:

Онази албена пак ми е пратила имеил(онази албена е една, която ми праща някакви картички с повод и без повод. нищо лошо, но трябва да се отбележат няколко факта: 1. картичките не се отварят 2. знае ми в общи линии всички празници, малко хора ги знаят, дори и аз 3. не ми отговаря на моите имейли 4. нямам представа коя е албена!!! ally_86@abv.bg - ако някой му е познат тоя имеил, моля помагайте)
Рождения ден на редондо е на 22-ри. Аз пък тогава първата ми регистрация в дир.бг става на 4 години, нищо че междувременно няколко пъти е крашвана.
Леко ме боли кръста, освен главата. Дали да не пия чай? Ще пия
Трябва да отговоря на имейл на сестра ми, а също и да намеря извинение защо не го направих цяла седмица вече.
Утре съм на панаир на образованието, а трябва и да си разпределя окей времето, та да мога да гледам и формулата по някое време
Формата, в която се пише блога е интелигентна колкото пластмасов прибор за еднократно ползване и имам чувството, че е писана от някой от майкрософт.

Това е за днес

Random 2

2007-03-15T23:29:00.000+02:00

Липсата на елементарна култура не ми позволява да се ограничавам малко в начина си на изразяване, така че, ще ме извинявате.

Когато две високи самочувствия се срещнат(и не ми работи бутона за увеличаване на размера на буквите)

Днес се състоя един мини-двубой между мен и един пишман-доцент по математика, с някакво дълбоко скрито чувство за хумор, което поне според майка му било много готино, но според мен - не. Може би факта, че тя говори от 20 години по-късно си казва думата*

_____________________________________________________________________
*вметка: Въпросният даскал й е бил преподавател в университета(според мен не се е справил много добре), което ще рече, че човечеца може би има добро чувство за хумор, говорейки за 1983-та година.
___________________________________________________________________

Общо взето дружелюбния, да го наречем, старец реши да си продава продукта, на практика изнудвайки майка ми да си даде парите за учебник, който е далече от това, което пише какво всъщност има вътре. Въпреки, че ми беше представен като "най-добрия учебник за подготовка на кандидатстуденти", вътре има само задачи, нещо което мога да намеря, ами, навсякъде. В последствие се оказа, че съм пълен идиот и много съм философствал(омг, ако се срещне със Сашо, макар, че класната днеска ми каза, че той му е в курса - ще видим де?)... Та другаря ми каза, че малко късно съм се сетил да уча, и се имам за голямата работа, щото на фона на - не го каза директно, но това имаше предвид - бавноразвиващите се олигофрени в механотехникума, имам грешно впечатление за себе си.
После пък реши да ми обяснява как е структурирана 12 левовата му, 75 листова, на много широки редове и сняколко празни страници книга, на което аз му отговорих, че горе-долу разбрах, ама ок, да чуя(не толкова грубо, де) - той пак избоботи нещо, че съм тъп, като галош; в последствие това, което ми обясни се оказа тотално същото, което аз си мислех, малко преди да ме обяви за Форест Гъмп на математиката. Общо взето, поживо поздраво, около 11 предиобед си мислех как след 3 месеца ще се обадя на шефчето и ще му кажа "Ей нещастник тъп, взех си изпита с 5.44, кух лайнар малоумен, нали нямаше да се справя, а! Кретен."

Малко по-късно...

Да вкараме малко драматизъм в цялата история. А може би и пауза за реклами?

кокакола, жилет, ехосавекс край

Считайки се за много готин пич пристигнах в учебното си заведение(споменавал ли съм как, говорейки най-вече за ПГМТ, "учебно" много си мяза на "лечебно") попаднах на машинните елементи, където се почувствах като безнадежден нерециклиращ се отпадък на капитализма. Общо взето втория епат от проекта ми започва с вземане на няколко параметъра "1:гьотере", което мен малко ми доскуча, а в последствие отчая. Нещо, което приключи с демонстративно затръшване на страниците от учебника, от който работя и марш към стаята на класната, за да видим какво, аджеба, ще сготвим по математика пък.
Нищо
За това и ми стана тъпо. Поне изядох няколко бонбона и професионално преценено количество леблебия(=максималното, което можеш да вземеш от един пакет, без никой да забележи). Имаше идея да си налеем и водка, но отпадна, поради липсата на чаши, разредител и факта, че тепърва предстои да дойде 12:00 по обяд.
Последва доста кратка игра на тенис, и разходка до центъра, там имаше няколко глупави и скучни неща, които няма смисъл да ги обяснявам, както и последвалите случки, които накърниха сериозно крехката ми детска душевност.
Неща, изразявайки се в плоски шеги за квартала, в който съм благословен да живея, елегантната ми и красива прическа и сексуалната ми ориентация с оглед липсата на контакти с обекти от другия пол(тука някой хора просто избиват комплекси!).

Стават ли друсаните слонове за филмиране

Краткия отговор е "да". Дългия е, че бях свидетел на една тотална, както биха се изразили ицо хазарта и ко., 'ентелегентна олигофрения', наречена Свобода за Джими.
Ревю в *** думи: Петима природозащитници обикалят градове и села, освобождавайки всякакви видове животински видове от клетките, в които ги държат. Обиковено след това взривяват всичко, включително и половината животни, схванали, че живота навън е по-лош от този при пичовете, дето ги хранят и поят. Четирима мързели почват бизнес с цирк, в който работят два поостарели коня, един слон наркоман и няколко руски нелегални емигранти(сред които акробат, който не може да направи дори знаменитата училищна поза "везна"; предполагам се досетихте, че другаря получава доста наранявания по време на филма). Четирима гъзари, измежду които Дръжмиочилата, ловуват лос. Трима, от финланската мафия си търсят наркотиците. Има и двама американци и едно ченге, но доста бързо си намират смъртта.
Общо взето(тъй като едва ли някой от вас ще гледа филма), в кулминацията слона се беше отказал от дрогата, заедно с един лос, двамата бяха се влюбили един в друг и тичаха из зелените тучни ливади, скачайки по плитките езера; петимата природозащитници търсеха слона, за да го освободят и откажат от дрогата(нещо, което вече беше станало, но все пак трима от тях умряха); четиримата мързели гонеха слона, някой от романтични подбуди, други, защото в задника му беше зашит хероин за 1 млн долара; четиримата ловци пък бяха не си бяха намерили лос, а слон и решиха да го трепят; лапландската мафия също търсеше слона заради дрогата в гъза му. Общо взето забавна история, накрая малко хора оживяха, такива филми са готини.

Изключително ненужни думи горе, нали?

В крайна сметка се върнах вкъщи, почнах с лист и химикал да решавам задачи като пич, но стигнах до втората задача и на третата запънах(ебати на корени), и реших, че съм тотален олигофрен, който никъде няма да го приемат, ако ще и да открият университет в Доспат. В крайна сметка не знам дали разума ще надделее(или както там се пише тая дума), но за момента ще се возя по течението па квото стане, живи и здрави да сме.

Кратки:

Утре съм на БЧК, мисля, че ще има материал за още простотии
Току що изядох последните запаси от свястна храна, останали вкъщи(кускус), на практика лишавайки 4 членно семейство от закуска в петък сутринта. Съвсем отделен е въпроса, че вкъщи никой не закусва от времето, когато Етър бяха в А група, а Каналето беше свястно предаване.
Всъщност мисля, че прическата ми е ок
Смятам да превъртя МК на фона на продиджи, дано е забавно
Мислех да включа видео и снимки тоз път, но ще пропусна. Стигат ви толкова готини каки(за някой не са каки, ама тихо, дядовци).

END

Рендъм глупости 1

2007-03-12T16:06:00.000+02:00

В момента съм гладен... Обикновено, когато съм гладен и започвам да си говоря с някого, това ми е първото нещо, което казвам, така че и тук не правя изключение

Тъй... все още не ми се е избистрила изцяло идеята що е то блог и има ли смисъл от него за едно нормално човешко същество със социални контакти, или просто е безумна лицемерна лигавщина, която просто е на мода в тези модерни времена на нашето интернет общество. В общи лини няма значение, тъй като в момента нямам време да си отговоря на тези очевидно жизнено важни за битието ми въпроси.
За сметка на това, преглеждайки набързо новините днес, няколко неща ми направиха впечатление... Първо, любовта на живота ми(българската), а именно Александра Жекова е спечелила сребърен медал някъдеси в америка, жива и здрава да е!
(жужи тва със снимките голяма мъка, бе)

После - Петър Зехтински напуска Марица. Не, че нещо кой знае какво, ама днеска с един пич точно това обсъждахме, странно съвпадение. Живи и здрави да са и двамата

Трето - Ще закрият Локо Пд, набор 88. Едно време моя милост можеше да направи кариера, като известен вратар в това нещастно отборче, но благодарение на треньора Гочо Василев(що за човек си, за да ти викат гочо?), напуснах, псувайки го.

Днес бях на училище, факт сам по себе си достатъчно учудващ, за да се отбележи.

Освен това нямаше хляб и сутринта и преди малко, преди брат ми да купи, така че от сутринта не съм ял нищо(не броя пицакалцонето, което изядох преди да ида на училище, вафлата мура в голямото междучасие, кроасана по-късно и бейкролса на госпожата по БЕЛ, която ми го подари след молбите ми).
Тъй, че след малко ще ида да ям... Мисля, че с това започнах всъщност, така че, с това ще завърша.

Всъщност както и деня ми, който трябваше да бъде доста по-изпъстрен със събития(има още, де, до края му), така и това чудо, наречено от блогърите постинг, се получи ужасяващо скучно, за което ще ме извините но съм гладен и бързам да се къпя и да излизам. Живи и здрави

Ред. Набързо редактирах едно-две неща, ще ме извините за няколкото изпуснати запетайки, принципно не изпускам, но днес ми е ден на дълги и сложни изречения, така че да го духате, ще си пиша където си искам запетайки.

Какво ще има в тая щуротия

2007-03-10T17:54:00.000+02:00

Въпреки нежеланието на човека, който ме накара(макар и без да иска) да си направя тоя блог, да ги ползва, аз мисля че Labels ще е нещо приятно и удобно да се ползва - стига да разбера как. Та ще разделя всичките си писания на няколко категории:

"Моето мнение за..." - Разсъждения на случайна тема, която ми е хрумнала през деня(или нощта), безпристрастно
"Аз не харесвам..." - пристрастно мнение за нещо, което не ми харесва
"Аз харесвам..." - пристрастно мнение за нещо(или пък някой?) който ми харесва
"Рендъм" - Random съчинения
Ще има и още, сигурен съм
Това трябваше да е с булетс, не намбъринг, ама не ми се оправя, съжалявам

А през колко време ще ги пиша, не гарантирам

Кой съм аз, аджеба

2007-03-10T17:08:00.000+02:00

ИНТРО

Както споменах вече, в онази колонка в дясно, личните описания са нещо, което винаги ме е затруднявало. На първо време, собственото ми мнение, за себе си, варира в граници "пълен идиот, незаслужаващ да живее", до "ебати якия пич, дано всички да имат едни такъв приятел(основно моделите на Визаж)" - за неразбралите тънкия хумор, в зависимост от настроението може да напиша нещо, което утре сутринта да не ми харесва хич и да се чувствам тъпо, че съм го написал и една купчина народ го е прочел и сега има грешно впечатление за мен. Може би и за тези редове ще си мисля така утре, де :)усмивка

Другата причина да са ме затруднявали описанията, са разните там ограничения "до 1000 символа". Тук, обаче този проблем отпада и мога да се разширя до колкото си искам, стига да не ми омръзне всичко в един момент, да маркирам целия текст и да го изтрия, нещо което се е случвало доста пъти, всъщност.

Да не забравяме обаче, че това е интернет блог, който на теория може да прочете всеки идиот и за това трябва да се ограничавам малко във всичко, което ще споделя за себе си. Ако на живо или в разговор по ICQ с доверен човек мога да му кажа всякакви неща, започвайки от това какво правя, когато ми е наистина скучно през нощта и стигна до това ял ли съм наистина хлебарки като малък, то в този блог ще се огранича до някакви по-елементарни рамки.

И така...

КОЙ СЪМ АЗ ВСЪЩНОСТ

Аз съм Теодор(ама не казвайте на никого), роден на седмия ден от 47-ата седмица на годината, в която руската совалка Буран направи единствения
си полет, неуправляван от човек, като кацна само на 10 метра от
планираното, въпреки силния вятър. Руснаците рулз.

По принцип се занимавам с много неща - от слушане на интелигентна музика и четене на научна литература, до консумиране на... немалки количества алкохол и хорово пеене на Анелия и Гергана; от посещаване на прожекции на хубави европейски филми, до ходене по футболни срещи, скандирайки не думички, които по телевизията биха покрили с "бийп" за левски. Примерно. В интернет се застоявам повече, за човек, който няма
работа в интернет.

ПРОЗРЕНИЕ

Току що ми хрумна една мисъл... Аз защо ги пиша тея неща? Този текст ще го чете някой, който вече ме познава, демек само ще си губи времето и няма да разбере нищо ново. Пък ако напиша всичко за себе си
а) вече няма да съм интересен
б) ще научи неща, които аз тактично съм избягвал да му казвам за себе си(както например няма да пиша, че пия много алкохол или че аз всъщност разлях кола и фъстъци по леглото, ако знаех, че майка ми ще прочете този текст).

В края на краищата това описание завършва по по-добрия начин, отколкото очаквах(очакванията ми бяха да го изтрия в един момент). Ако се сетя за нещо друго ще го
а) редактирам
б) напиша в нов пост

п.п. Хм, интересно, дали могат да се слагат анкети?