Кой съм аз, аджеба

ИНТРО

Както споменах вече, в онази колонка в дясно, личните описания са нещо, което винаги ме е затруднявало. На първо време, собственото ми мнение, за себе си, варира в граници "пълен идиот, незаслужаващ да живее", до "ебати якия пич, дано всички да имат едни такъв приятел(основно моделите на Визаж)" - за неразбралите тънкия хумор, в зависимост от настроението може да напиша нещо, което утре сутринта да не ми харесва хич и да се чувствам тъпо, че съм го написал и една купчина народ го е прочел и сега има грешно впечатление за мен. Може би и за тези редове ще си мисля така утре, де :)усмивка

Другата причина да са ме затруднявали описанията, са разните там ограничения "до 1000 символа". Тук, обаче този проблем отпада и мога да се разширя до колкото си искам, стига да не ми омръзне всичко в един момент, да маркирам целия текст и да го изтрия, нещо което се е случвало доста пъти, всъщност.

Да не забравяме обаче, че това е интернет блог, който на теория може да прочете всеки идиот и за това трябва да се ограничавам малко във всичко, което ще споделя за себе си. Ако на живо или в разговор по ICQ с доверен човек мога да му кажа всякакви неща, започвайки от това какво правя, когато ми е наистина скучно през нощта и стигна до това ял ли съм наистина хлебарки като малък, то в този блог ще се огранича до някакви по-елементарни рамки.

И така...

КОЙ СЪМ АЗ ВСЪЩНОСТ


Аз съм Теодор(ама не казвайте на никого), роден на седмия ден от 47-ата седмица на годината, в която руската совалка Буран направи единствения
си полет, неуправляван от човек,  като кацна само на 10 метра от 
планираното, въпреки силния вятър. Руснаците рулз.

По принцип се занимавам с много неща - от слушане на интелигентна музика и четене на научна литература, до консумиране на... немалки количества алкохол и хорово пеене на Анелия и Гергана; от посещаване на прожекции на хубави европейски филми, до ходене по футболни срещи, скандирайки не думички, които по телевизията биха покрили с "бийп" за левски. Примерно. В интернет се застоявам повече, за човек, който няма
 работа в интернет.

ПРОЗРЕНИЕ

Току що ми хрумна една мисъл... Аз защо ги пиша тея неща? Този текст ще го чете някой, който вече ме познава, демек само ще си губи времето и няма да разбере нищо ново. Пък ако напиша всичко за себе си
а) вече няма да съм интересен
б) ще научи неща, които аз тактично съм избягвал да му казвам за себе си(както например няма да пиша, че пия много алкохол или че аз всъщност разлях кола и фъстъци по леглото, ако знаех, че майка ми ще прочете този текст).


В края на краищата това описание завършва по по-добрия начин, отколкото очаквах(очакванията ми бяха да го изтрия в един момент). Ако се сетя за нещо друго ще го
а) редактирам
б) напиша в нов пост


п.п. Хм, интересно, дали могат да се слагат анкети?