5

Никога не ме е бивало по заглавията

Few days скука

Бях забелязал, че съм го ударил на някаква традиция да пиша през два дни, сега се получават три мисля(само междудругото - деня не почва в 24:00, а в 06:00, в смисъл поне в моя случай), да поразчупя малко положението. Всъщност нищо кой-знае колко интересно не се случи(в сравнение с предишните пъти, де,
ако не се беше случвало нищо, нямаше да пиша), за тва закъсня, пък и да си призная ме мързеше... а и нямам особен стимул, де. Тъй като съм сляп оптимист продължавам да си мисля, че мнозинството ми читатели са мързеливи интроверти, които нито им се пише, нито не искат да разбират, че четат и че съществуват ет ол. Не ги виня, де

Петък

Хм... сега се сетих кое беше едно от основните неща, което ме водеше да пиша през два дни - спомените ми бяха по пресни, а срока на годност на моите спомени е доста по-кратък от този на останалите хора, така че не вярвайте на всяка дума, която ще прочетете тука.
Общо взето ще се продържам към хронологията - в четвъртък го ударих на будуване и в крайна сметка май петък сутринта бях спал има няма 3 часа, което не беше добре нито за мен, нито за околните. Ако майка ми не ме беше докарала до училище, нямаше и да се замъкна хич, а пък тоя път съвестта ми беше будна и предотврати номера, който съм го правил доста често - оставят ме с кола пред входа на училище, аз слезна, влезна в училището, излезна от другия вход и си хвана рейса за вкъщи и най-вече за леглото.
След учебен час и половина се прибрах, поспах малко, а после имах важен ангажимент, който не ми се описва в подробности. Към 3, освобождавайки се от дертовете си се сетих, че трябва да си подам документите за лична карта, нещо, което отлагам от два месеца поради какви ли не причини. Тъй като банките дето приемат кинти за л.к. затварят в 4, побързах, щото едно от най-гадните неща на света е да изпуснеш работното време на нещо в петък - заради 5-10 минути чакаш два дена. В крайна сметка си хванах ред 10 минути преди края
(учрежденията, до които трябваше да ида са на 10 и 13 минути от вкъщи пеша сънливо ходене) на работното време на банката и час и нещо преди това на РПУ-то. Направихме квото трябваше да се прави, даде ми листче, че ще си получа новата карта около второто пришествие и се прибрах у нас да спя или нещо друго да правя, не помня вече. Едва ли е било кой знае колко интересно.

Събота - мач

Локо - Ботев е един от най-важните мачове, в личния списък на важните мачове през годината. След едно малко недоразумение се оказа, че трябва да гледам мача от 'неутралната' зона на сектора на противниковия отбор, която е ами, пълна с фенове на противниковия отбор. Не много приятно, аз поне тактически се забих точно на входа(в последствие размислих, ама всичко беше фул макс и нямаше къде да се преместя). За щастие или не играчите на моя любим отбор не съумяха да вкарат гол, така че не ми се наложи да измислям разни фантастики, след като стана с радостни възгласи след гола, та да си спася кожата. При гол на локо беше значително по-лесно, всички се радват, не обръщат особено внимание на разните идиоти, пък малко саркастични аплодисменти са достатъчни, да отклонят вниманието от по-наблюдателните.
Някакво лошо предчувствие имах, след началото на мача, когато някви кретени точно като влизаха, фенове на Локо, и почнаха да крещят, "ЕЕй тука има много жълтури! Махайте се бе! Да умрете всичките!(погледа един дето имаше окло 20 кв.см. жълто на блузата) ЕЙ ОНЯ Е ЖЪЛТУР! Махайсе бе нещасник! Папагал тъп, отивай си в клетката(замери го с някъв камък) Ще те удуша бе!" и така на татъка, озаптиха го в един момент, хубаво, че невинния пич беше няколко реда по-надолу, а хубаво и че аз бях в черно-сив аутфит. Паднаха, тъпо ми беше, а феновете направиха най-голямата глупост на света, опъвайки турско знаме(феновете на Ботев,ех, де да бяха тея
на Локо) и хм.. малко ме е срам. Идеята беше да изгаврят по някъв начин буферите, ама 1. не знам как ще го направят по тоя начин и 2. да го направят на цска примерно, дето българската футболна митология отдавна ги е заклеймила като турци, локото кво, те са мангали, нищо общо с турция... ама ебати, няма какво да направя по въпроса, така че единственото, което мога да кажа в случая е кзл.
* Да разасня защо размислих за мястото ми на стадиона, де - принципно тва е най-далече от агитката и върлите фенове на Локо, но от друга страна там фенопотока е най-голям и минаха около 20 човека, които познавам, аз се чудех как да си крия лицето, та да
не ме познаят.

Неделя

Основно спах


Кратки новини:

• Брат ми още е болен, а това още ме дразни. Мен от няколко дена ме цепи главата и стискам палци двете неща да не са свързани. Не ми се разболява мама му деба
  
• Помните ли как в началото, а после пак, разправях, че още не съм написал имеил на сестра ми и трябва да й отговоря? Още е валидно. Трябва да се взема в ръце
  
• Помните ли как ви разправях, че трябва да се стегна и да почна да уча по математика и английски? По математика е малко по-малко валидно, по английски си е на 100% валидно
  
• То е ясно де, ама съм гладен, а е суматичаса сутринта
  
• В тая връзка, вчера прибирах някакви яденета от моята стая към кухнята и изпуснах кофичка с кисело мляко и лъжичка вътре, около 3-4 сутринта или през нощта, не знам и издрънча, чу се се сигурно през 4-5 апартамента. Сами си представете срама който мигновено ме изпълни
  
• В същата връзка днеска майка ми ме събужда и вика "Айде ставай, бе, смениха часовника докато спах", аз отговорих че не го смениха докато спах
  
• Все нещо друго трябва да има, но няма да се сетя скоро, така че ае...
  
• Набарах тактиката на блога - първо пишеш, после украсяваш
• До преди малко спах, легнах си към 20:00 и като се събудих си погледнах часовника на телефона, който показваше 00:23, викам ае ще стана за малко, то се оказа, че е 01:23, нищо де
• Албена така и не разбрах коя е, тоест разбрах в общи линии, но не знам от къде ми има имейла или ме познава мен, но ми стана по-любопитно кои са анонимния и jay, които писаха за нея в коментарите преди няколко поста!

"Пътуване до неизвестното" и още глупости

Днеска се опитах да финтирам катаджиите, ама не ми мина номера и книжката ще си я взема след месец, ама за да запазя драматичния елемент ще разкрия за кво става дума чак накрая...


Да започнем от сряда



Ден като ден, даже по-тъп от останалите. В общи линии с изключение на здравия дъжд който ме изпраска от спирката на пазара до нас, мен и дюнера ми всъщност, нищо интересно не ми се случи в сряда. Добре е да се отбележи, че в последните два дни валя повече от колкото рождения ми ден на сам(като стана дума чрд редо), а днеска пак трябваше да ходя до магазина в дъжда, поне имах късмет другите ходения пеша да ги изкарам на сухо(можете ли да си представите, че вкъщи няма чадър!). В края на деня пък ходих да си меря костюма доколко са го ушили, абе май няма да изглеждам като циганин във ферари.

Една пресконференция...


Днес вече, общо взето на пожар трябваше да ида на пресконференция на Марица. Якото беше, че бяхме само аз и някъв от 7 дни спорт, и тоя от Марица генерален директор ли кво, дето разправяше мъките си. Обикновено ходят по 10-ина човека така да си представите ситуацията.

...едно училище...

Впоследствие реших да мина през училище, ей така за междудругото. Леко нелепа ситуация се получи, когато засекох по пътя даскала, с който трябваше да имам предния час, успях да измисля някакво оправдание, че всъщност нямаше да ходя на училище, а ме извикаха по спешност да занеса някакви пари на класната... Нищо подобно, вчера ми казаха, че ще
правим контролна по този предмет и съвсем умишлено пропуснах да ида(междудругото само двама са влезнали във въпросния час).

...и едни цинаги, разбийш ли

За незапознатите с географията на Пловдив, КАТ е забит точно на края на Шекер махала, втората по големина циганска махала по тез ширини. Мога цял ден да пиша за това какво представлява един цигански квартал отвътре, но няма смисъл, твърде депресиращо е(добре, бе деба, как може да се опитваш да изметеш локва? мете, водата се връща в локвата щото е под наклон, пак мете, водата пак се връща и така продължава вечно, ебати малоумните мангали)...Накратко замалко не сгазихме кон, който тичаше по улицата, а официалния език не се ползваше от никого. Няма как да оцелееш и 10 минути ако си сам из тоя квартал... Хубаво, че аз минах само с рейса набързо. Та целта на цялата тази епопея бе да ида да си подам документи за шофьорска книжка. След кратки бюрократични проблеми си внесох всички такси, наредих се на опашка и зачаках културно реда си. Литнах тея от банката, ама пустата леля от по-важното гише в КАТ ме спипа и каза, че с лична карта с изтекъл срок на валидност няма да
ми мине номера. За тва ще си изчакам първо личната карта, а после шофьорската. Хванах си рейса за обратно(вътре да кажа имаше едно много симпатично момиче, дето за целия път от 25-30 минути някъде не му спря устата, говори говори, двете й приятелки как я траят не знам), купих си от централна гара едни пуканки и се прибрах към вкъщи. С пуканките и слушалките отидох в РПУ да видя ква е системата за личната карта, ама ми казаха, че съм закъснял и е извън работно време и така на татъка, ясна работа. В крайна сметка няма и глоба да има(глобите са ако е 1 месец след
изтичането на срока на валидност). Нещата горе-долу се нареждат, а живот и здраве и повечко късмет може до село на великден да си имам документ, че мога да карам, за изненада на всички по света(не книжка ми някакво картонче, не съм добре запознат с всичките екстри) и да карам до там. Тва не е много добра новина за нашите и за Реното, де...

Кратки новини:

• Брат ми е болен и се нервя
  
• Развърза ми се обувката на връщане от РПУто
  
• Помните ли как в началото разправях, че още не съм написал имеил на сестра ми и трябва да й отговоря? Още е валидно
  
• Ще правя проект за семеен хотел
  
• Помните ли как ви разправях, че трябва да се стегна и да почна да уча по математика и английски? Също е валидно
  
• Мортаро и Кинтаро са педерасти и не заслужават да живеят, ама не мога да им го докажа
  
• Както всеки път съм гладен, но тоя път по-малко. Повече ми се пие чай
  
• Да отбележа, че трите коментара от няколко блога по-назад ми направиха доста добро впечатление, така че ще съм ви благодарен, ако ми праскате по едно съобщение междудругото

За днес толкова.

Рандом 4

Абе не знам какво толкова недоволствахте, лично мене си ми харесваше предишния дизайн, четох си окей жълтото на черно, ама ае са, от мен да мине(все пак дизайнерски съвети от далтонист...)

Та така...

Накратко, в миналия брой съм изпуснал някой неща, които хронологически са се случили в описания период, но поради знайни и незнайни причини не съм ги знаел до днес.
Едната интересна случка е свързна с мирния и приятелски настроен колектив, наречен 12а клас, демек там дето съм и аз, за съжаление. В петък едни пичове са се сбили, нищо необичайно, ама тоя път докато са ги разтървавали Данчо Набожния е изпраскал Стоян у главата с един пръстен и му пръснал черепа. Три шева май има и сега се разкарва с един бунт зашит за главата му. Хората по улицата го гледат странно.
Другото също не е нищо ново - имаше родителска среща в четвъртък, само един родител е отишъл.

Аз как се справям

Добре, карам я някак си, дето се пееше в една песен. Вчера и днеска(два последователни дни) бях на училище. От събота съм в нелегалност, след като ми изтече срока на личната карта. Стискайте ми палци да не ми искат някакви допълнителни пари за тази случка, демек че не съм отишъл до сега - иначе казано ще ми изперат ли някаква солена глоба или не. В тая връзка днес се снимах и официално в следващите 10 години ще приличам на олигофрен в личните си документи, тъй като ме мързеше да каза на учителя по история да ме снима още един път... Всъщност ме снима два пъти, единия път мязах на супер изцъклен, а другия - супер заспал. Избрах заспалия, щото май доста хора приличат на заспали на снимките си, а винаги после ще може да се хваля, че примерно съм бил махмурлия(долна лъжа).
От няколко дена ходя пеша на училище по причини, които не ми се обясняват. Но само да спомена, че в Лаута има един район от около 200 метра над който явно се събират птици и серат като невидели. Тези 200 метра вонят по-зле от агитката на фк левски през лятото. Обходен маршрут няма(има, но е твърде дълъг и не си струва).
В училище - оказа се, че съм се справил най-добре на контролната по Свят и личност, свързана с европейския съюз. Очаквах даскала да ми напише нещо от сорта на "с тези глупости 3 няма да хванеш", а всъщност изпраска "недей да оригиналничиш, мн.добър 5". На самия лист имаше какви ли не глупост, като се започне от това, че вместо увод бях изпраскал едно знаме(рисунка на знамето на ЕС), "химн: ода на радостта" и герб: сърп и чук[тъй като не се сетих за герба на ЕС(в последствие се оказа, че то хич нямало герб)изпрасках герба на първия съюз за който се сетих]; някакви други простотии писах, че за членство в съюза трябва да се откажеш от важен източник на икономическа стабилност, като например атомна електро централа или, че членките на ЕС са "около 25"... Ама явно тоя тип на писане на контролни действа, деба, помня че в 9-ти клас по музика пак нищо не знаех и изпрасках едно стихотворение, което имаше общо с контролната единствено заглавието, и накрая тая ми писа шестица за оригиналност. Може така да се пробвам да влезна в СУ, а?

До края на тая седмица...

Иначе казано за кво ще драскам в следващите ъъъ както се казва това. Ами утре или вдругиден съм на проба за знаменития
костюм за аби*****ия бал(така и не се научих как се пише тая дума). Пак за същия бал трябва да нося пари на класната тези дни. Утре ще изкарам един кратък припомнителен курс за някой неща, които съм забравил по математика. Ще си взема снимките. Ще си подам документи за книжка и лична карта. Трябва да измисля как ще си науча материала за кандидатстване и по английски и по математика, ще си довърша проекта по машинни елементи, ще уча за държавния изпит, живот и здраве да бачкам нещо и да си оставя малко време за живот всичко това едновременно за 2 месеца.
После, още не съм погледнал на календара как ще съвместя изпитите по математика и английски в Пловдив, Велико Търново и София и дали ще мога да ида на всичките възможни. За тва също, ако са ви останали палци може да стискате.


Знам, че тоя път се получи доста тъпо, ама днеска ми е тъпо нещо, пиша странно(не уцелвам точно клавиатурата, сложим съм си я накриво може би), а брат ми е надул някъв малоумен филм по Диема+ и не мога да си слушам музика като хората. Което ме нерви, ако не споменах. Та

кратки новини:

• Днес бях толкова гладен, че направо се учудих от себе си, как успях да се прибера без проблеми
• Пак във връзка с няколко абзаца по-нагоре. Рекламите на Диема са ужасно шумни. Тва също ме изнервя до някакво доста високо ниво.
• Замислих се
• Днеска постигнах неофициален рекорд за бързо къпане - за около 20 минути успях да се изкъпя и да си изсуша косата.
• Още няма 11:30, не е късно да си готвя пържени яйца, нали?
• Гледах две яки серии на Малкълм
• днес написах най-скучния блог до сега, нали?

Ае живи и здрави. Бъз Олдрин рулз.


П.п само да кажа, че 3-те коментара ме изненадаха доста и това само може да ме радва. Давайте в същия дух, пък аз ще си изстисквам изтерзаната душа за да четете забавни глупости още и още, стига да съм в спокойна обстановка, да не ме мъчат какви ли не, най-вече финансови, проблеми и голите момичета на Плейбой да ме хранят с грозде.

Random 3

Скучен ден, боли ме глава, но пък ми се пише нещо, така че не ми остава друг избор, освен да пиша

търъръръм(някаква музичка, начални надписи)

За какво ще четете днес:

А. Същите тъпотии, представени по друг, още по-скучен и глупав начин
Б. Доста други тъпотии
В. Истории за хлебарки, дракони и други чудовища
Г. Каква е разликата между Самюъл Джаксън и Брус Уилис(освен, че единия обича сандвичи със сирене "Роял", а другия е боксьор)
Д. Дали ме нерви факта, че италика и болда се включват автоматично
Е. Още неща, но най-вече не пропускайте да отбележите факта, че има нова цветова схема

Какво ново по моите ширини и дължини

(чудите се защо почвам с Б? ми просто така ми харесва)
В общи линии, на практика вече съм пълноправен равнопоставен или нещо от тоя род шофьор, сиреч мога да карам кола, без да нарушавам някакви закони, стига да не превишавам скоростта, отнемам предимства и така на татъка. Ениуей, факт е, че преминах обучение по първа медицинска помощ, един от най-нелепите курсове, на които някога съм присъствал. Общо взето началото на лекцията закъсня повече от пътническия влак Пловдив-София по обяд, хигиената в на пръв поглед чистите коридори се доближаваше до тази на обществена тоалетна в Столипиново, а по време на самите лекции имаше повече заспали хора отколкото в нетелевизионен ден в залата на парламента.
Първо ни раздадоха някакви книжки(след около час висене и чакане), които въпреки убеждението от д-р Иванов мисля, че са написани в интересен стил, лесен за четене, бяха написани толкова дървено и скучно, че за момент се върнах в 
8-ми клас, припомняйки си учебника по химия. После почна да ни обяснява за стотиците жертви на ПТП-а и че трябва да сме внимателни и така на татъка, след което почна да ни обяснява за човешката анатомия накратко.
Неудобното в случая беше, че бях седнал на някакъв стол, поставен точно между плакат със скелета и плакат с мускулите на човек и доктора, показвайки от време на време някакви части от човешкото тяло, или пък мускули, трябваше да се местя ту в ляво ту в дясно, чувствах се малко олигофренски.
4 часа ни обяснява тези кретенизми, после пусна един още по-малоумен филм, който... абе книжката, в сравнение с филма беше направо като последните минути на финала на Шампионската лига Байерн - Ман Юнайтед 1:2.
След филма последва още една забавна част от цялата история - практическата част на курса. Общо взето 3 манекена, върху които уж трябваше да тренираме дишане уста в уста и сърдечен масаж. Та след като каза, че следва практичната част всички си останаха по местата. После каза "не искам да повтарям, 
но трябва да започнете с практическите упражнения", след което двама-трима леко уплашени станаха и почнаха да се оглеждат. След 10-тина секунди и останалите почнаха да стават, с искрящо нежелание. Общо взето в 20-те минути тренировки само една жена пробва някакъв сърдечен масаж, а останалите си играхме с различните отрязани ръце, стомаси(изкуствени естествено), разни парцали и уреди със стрелкички... Доктора пък не му направи особено впечатление цялата тая част, мисля ясно осъзнавайки ситуацията, а може би имайки опит и с останалите групи - едва ли при тях е било различно.
Накрая ни раздаде по едно листче и един въпросник, който трябваше да попълним с а) б) и в). За да си представите каква е била ситацията, се 
върнете малко във времето и си спомнете за контролна по физика, химия, биология или каквото и да е, в момент, когато 
учителя/yчителката излезе от стаята и затвори вратата отвън. Разликата беше, че тук се преписваше дори по-явно, а изпитващия не бе напуснал стаята... По-късно пък леката иронична забележка "Еднакви грешки, а?", последвала от също толкова иронична усмивка не 
трогна никого. Уелкъм ту Бългериа.
За друго не мога да се сетя сега, нещо което ми се е случило от четвъртък вечер до този момент, нещо, което да заслужава нечие внимание, така че ще продължим напред.


Какво е същото по моите ширини и дължини

Ами почти всичко. Гладен съм, не ми се спи(а трябва, та да може да легна и да се събудя утре в 4 да гледам формулата, а после да отида и на панаира на образованието), но ме мързи много. Превъртях що има мортал комбат, трябва да се захвана по-сериозно с Медийвъла, но ме мързи и така на татъка. М...... абе що за глупав абзац, кой може да пише по тая тема? Същото нали за това си е същото, че не се е променило.


Историте за хлебарките и драконите ги разказах по-нагоре(освен ако съм изпуснал да кажа, че в залата на БЧК-то се разкарваха хлебарки по земята, а драконите са пряко свързани с МК)

Разликата между Самюъл Джаксън и Брус Уилис пък е, че единия се троши като тебешир, а другия не се троши хич. Странна история, която може би бих проследил по-внимателно, ако телевизора не беше зад гърба ми през цялото време.


Кратки новини:

• Онази албена пак ми е пратила имеил(онази албена е една, която ми праща някакви картички с повод и без повод. нищо лошо, но трябва да се отбележат няколко факта: 1. картичките не се отварят 2. знае ми в общи линии всички празници, малко хора ги знаят, дори и аз 3. не ми отговаря на моите имейли 4. нямам представа коя е албена!!! ally_86@abv.bg - ако някой му е познат тоя имеил, моля помагайте)
  
• Рождения ден на редондо е на 22-ри. Аз пък тогава първата ми регистрация в дир.бг става на 4 години, нищо че междувременно няколко пъти е крашвана.
• Леко ме боли кръста, освен главата. Дали да не пия чай? Ще пия
• Трябва да отговоря на имейл на сестра ми, а също и да намеря извинение защо не го направих цяла седмица вече.
• Утре съм на панаир на образованието, а трябва и да си разпределя окей времето, та да мога да гледам и формулата по някое време
• Формата, в която се пише блога е интелигентна колкото пластмасов прибор за еднократно ползване и имам чувството, че е писана от някой от майкрософт.

Това е за днес

Random 2

Липсата на елементарна култура не ми позволява да се ограничавам малко в начина си на изразяване, така че, ще ме извинявате.


Когато две високи самочувствия се срещнат(и не ми работи бутона за увеличаване на размера на буквите)



Днес се състоя един мини-двубой между мен и един пишман-доцент по математика, с някакво дълбоко скрито чувство за хумор, което поне според майка му било много готино, но според мен - не. Може би факта, че тя говори от 20 години по-късно си казва думата*

_____________________________________________________________________
*вметка: Въпросният даскал й е бил преподавател в университета(според мен не се е справил много добре), което ще рече, че човечеца може би има добро чувство за хумор, говорейки за 1983-та година.
___________________________________________________________________


Общо взето дружелюбния, да го наречем, старец реши да си продава продукта, на практика изнудвайки майка ми да си даде парите за учебник, който е далече от това, което пише какво всъщност има вътре. Въпреки, че ми беше представен като "най-добрия учебник за подготовка на кандидатстуденти", вътре има само задачи, нещо което мога да намеря, ами, навсякъде. В последствие се оказа, че съм пълен идиот и много съм философствал(омг, ако се срещне със Сашо, макар, че класната днеска ми каза, че той му е в курса - ще видим де?)... Та другаря ми каза, че малко късно съм се сетил да уча, и се имам за голямата работа, щото на фона на - не го каза директно, но това имаше предвид - бавноразвиващите се олигофрени в механотехникума, имам грешно впечатление за себе си.
После пък реши да ми обяснява как е структурирана 12 левовата му, 75 листова, на много широки редове и сняколко празни страници книга, на което аз му отговорих, че горе-долу разбрах, ама ок, да чуя(не толкова грубо, де) - той пак избоботи нещо, че съм тъп, като галош; в последствие това, което ми обясни се оказа тотално същото, което аз си мислех, малко преди да ме обяви за Форест Гъмп на математиката. Общо взето, поживо поздраво, около 11 предиобед си мислех как след 3 месеца ще се обадя на шефчето и ще му кажа "Ей нещастник тъп, взех си изпита с 5.44, кух лайнар малоумен, нали нямаше да се справя, а! Кретен."

Малко по-късно...

Да вкараме малко драматизъм в цялата история. А може би и пауза за реклами?

кокакола, жилет, ехосавекс край

Считайки се за много готин пич пристигнах в учебното си заведение(споменавал ли съм как, говорейки най-вече за ПГМТ, "учебно" много си мяза на "лечебно") попаднах на машинните елементи, където се почувствах като безнадежден нерециклиращ се отпадък на капитализма. Общо взето втория епат от проекта ми започва с вземане на няколко параметъра "1:гьотере", което мен малко ми доскуча, а в последствие отчая. Нещо, което приключи с демонстративно затръшване на страниците от учебника, от който работя и марш към стаята на класната, за да видим какво, аджеба, ще сготвим по математика пък.
Нищо
За това и ми стана тъпо. Поне изядох няколко бонбона и професионално преценено количество леблебия(=максималното, което можеш да вземеш от един пакет, без никой да забележи). Имаше идея да си налеем и водка, но отпадна, поради липсата на чаши, разредител и факта, че тепърва предстои да дойде 12:00 по обяд.
Последва доста кратка игра на тенис, и разходка до центъра, там имаше няколко глупави и скучни неща, които няма смисъл да ги обяснявам, както и последвалите случки, които накърниха сериозно крехката ми детска душевност.
Неща, изразявайки се в плоски шеги за квартала, в който съм благословен да живея, елегантната ми и красива прическа и сексуалната ми ориентация с оглед липсата на контакти с обекти от другия пол(тука някой хора просто избиват комплекси!).

Стават ли друсаните слонове за филмиране

Краткия отговор е "да". Дългия е, че бях свидетел на една тотална, както биха се изразили ицо хазарта и ко., 'ентелегентна олигофрения', наречена Свобода за Джими.
Ревю в *** думи: Петима природозащитници обикалят градове и села, освобождавайки всякакви видове животински видове от клетките, в които ги държат. Обиковено след това взривяват всичко, включително и половината животни, схванали, че живота навън е по-лош от този при пичовете, дето ги хранят и поят.  Четирима мързели почват бизнес с цирк, в който работят два поостарели коня, един слон наркоман и няколко руски нелегални емигранти(сред които акробат, който не може да направи дори знаменитата училищна поза "везна"; предполагам се досетихте, че другаря получава доста наранявания по време на филма). Четирима гъзари, измежду които Дръжмиочилата, ловуват лос. Трима, от финланската мафия си търсят наркотиците. Има и двама американци и едно ченге, но доста бързо си намират смъртта.
Общо взето(тъй като едва ли някой от вас ще гледа филма), в кулминацията слона се беше отказал от дрогата, заедно с един лос, двамата бяха се влюбили един в друг и тичаха из зелените тучни ливади, скачайки по плитките езера; петимата природозащитници търсеха слона, за да го освободят и откажат от дрогата(нещо, което вече беше станало, но все пак трима от тях умряха); четиримата мързели гонеха слона, някой от романтични подбуди, други, защото в задника му беше зашит хероин за 1 млн долара; четиримата ловци пък бяха не си бяха намерили лос, а слон и решиха да го трепят; лапландската мафия също търсеше слона заради дрогата в гъза му. Общо взето забавна история, накрая малко хора оживяха, такива филми са готини.

Изключително ненужни думи горе, нали?

В крайна сметка се върнах вкъщи, почнах с лист и химикал да решавам задачи като пич, но стигнах до втората задача и на третата запънах(ебати на корени), и реших, че съм тотален олигофрен, който никъде няма да го приемат, ако ще и да открият университет в Доспат. В крайна сметка не знам дали разума ще надделее(или както там се пише тая дума), но за момента ще се возя по течението па квото стане, живи и здрави да сме.

Кратки:

• Утре съм на БЧК, мисля, че ще има материал за още простотии
  
• Току що изядох последните запаси от свястна храна, останали вкъщи(кускус), на практика лишавайки 4 членно семейство от закуска в петък сутринта. Съвсем отделен е въпроса, че вкъщи никой не закусва от времето, когато Етър бяха в А група, а Каналето беше свястно предаване.
• Всъщност мисля, че прическата ми е ок
• Смятам да превъртя МК на фона на продиджи, дано е забавно
• Мислех да включа видео и снимки тоз път, но ще пропусна. Стигат ви толкова готини каки(за някой не са каки, ама тихо, дядовци).

END

Рендъм глупости 1

В момента съм гладен... Обикновено, когато съм гладен и започвам да си говоря с някого, това ми е първото нещо, което казвам, така че и тук не правя изключение


Тъй... все още не ми се е избистрила изцяло идеята що е то блог и има ли смисъл от него за едно нормално човешко същество със социални контакти, или просто е безумна лицемерна лигавщина, която просто е на мода в тези модерни времена на нашето интернет общество. В общи лини няма значение, тъй като в момента нямам време да си отговоря на тези очевидно жизнено важни за битието ми въпроси.
За сметка на това, преглеждайки набързо новините днес, няколко неща ми направиха впечатление... Първо, любовта на живота ми(българската), а именно Александра Жекова е спечелила сребърен медал някъдеси в америка, жива и здрава да е! 
(жужи тва със снимките голяма мъка, бе)


После - Петър Зехтински напуска Марица. Не, че нещо кой знае какво, ама днеска с един пич точно това обсъждахме, странно съвпадение. Живи и здрави да са и двамата

Трето - Ще закрият Локо Пд, набор 88. Едно време моя милост можеше да направи кариера, като известен вратар в това нещастно отборче, но благодарение на треньора Гочо Василев(що за човек си, за да ти викат гочо?), напуснах, псувайки го.


Днес бях на училище, факт сам по себе си достатъчно учудващ, за да се отбележи.

Освен това нямаше хляб и сутринта и преди малко, преди брат ми да купи, така че от сутринта не съм ял нищо(не броя пицакалцонето, което изядох преди да ида на училище, вафлата мура в голямото междучасие, кроасана по-късно и бейкролса на госпожата по БЕЛ, която ми го подари след молбите ми).
Тъй, че след малко ще ида да ям... Мисля, че с това започнах всъщност, така че, с това ще завърша.

Всъщност както и деня ми, който трябваше да бъде доста по-изпъстрен със събития(има още, де, до края му), така и това чудо, наречено от блогърите постинг, се получи ужасяващо скучно, за което ще ме извините но съм гладен и бързам да се къпя и да излизам. Живи и здрави

Ред. Набързо редактирах едно-две неща, ще ме извините за няколкото изпуснати запетайки, принципно не изпускам, но днес ми е ден на дълги и сложни изречения, така че да го духате, ще си пиша където си искам запетайки.

Какво ще има в тая щуротия

Въпреки нежеланието на човека, който ме накара(макар и без да иска) да си направя тоя блог, да ги ползва, аз мисля че Labels ще е нещо приятно и удобно да се ползва - стига да разбера как. Та ще разделя всичките си писания на няколко категории:

1. "Моето мнение за..." - Разсъждения на случайна тема, която ми е хрумнала през деня(или нощта), безпристрастно
2. "Аз не харесвам..." - пристрастно мнение за нещо, което не ми харесва
3. "Аз харесвам..." - пристрастно мнение за нещо(или пък някой?) който ми харесва
4. "Рендъм" - Random съчинения
5. Ще има и още, сигурен съм
6. Това трябваше да е с булетс, не намбъринг, ама не ми се оправя, съжалявам

А през колко време ще ги пиша, не гарантирам

Кой съм аз, аджеба

ИНТРО

Както споменах вече, в онази колонка в дясно, личните описания са нещо, което винаги ме е затруднявало. На първо време, собственото ми мнение, за себе си, варира в граници "пълен идиот, незаслужаващ да живее", до "ебати якия пич, дано всички да имат едни такъв приятел(основно моделите на Визаж)" - за неразбралите тънкия хумор, в зависимост от настроението може да напиша нещо, което утре сутринта да не ми харесва хич и да се чувствам тъпо, че съм го написал и една купчина народ го е прочел и сега има грешно впечатление за мен. Може би и за тези редове ще си мисля така утре, де :)усмивка

Другата причина да са ме затруднявали описанията, са разните там ограничения "до 1000 символа". Тук, обаче този проблем отпада и мога да се разширя до колкото си искам, стига да не ми омръзне всичко в един момент, да маркирам целия текст и да го изтрия, нещо което се е случвало доста пъти, всъщност.

Да не забравяме обаче, че това е интернет блог, който на теория може да прочете всеки идиот и за това трябва да се ограничавам малко във всичко, което ще споделя за себе си. Ако на живо или в разговор по ICQ с доверен човек мога да му кажа всякакви неща, започвайки от това какво правя, когато ми е наистина скучно през нощта и стигна до това ял ли съм наистина хлебарки като малък, то в този блог ще се огранича до някакви по-елементарни рамки.

И така...

КОЙ СЪМ АЗ ВСЪЩНОСТ


Аз съм Теодор(ама не казвайте на никого), роден на седмия ден от 47-ата седмица на годината, в която руската совалка Буран направи единствения
си полет, неуправляван от човек,  като кацна само на 10 метра от 
планираното, въпреки силния вятър. Руснаците рулз.

По принцип се занимавам с много неща - от слушане на интелигентна музика и четене на научна литература, до консумиране на... немалки количества алкохол и хорово пеене на Анелия и Гергана; от посещаване на прожекции на хубави европейски филми, до ходене по футболни срещи, скандирайки не думички, които по телевизията биха покрили с "бийп" за левски. Примерно. В интернет се застоявам повече, за човек, който няма
 работа в интернет.

ПРОЗРЕНИЕ

Току що ми хрумна една мисъл... Аз защо ги пиша тея неща? Този текст ще го чете някой, който вече ме познава, демек само ще си губи времето и няма да разбере нищо ново. Пък ако напиша всичко за себе си
а) вече няма да съм интересен
б) ще научи неща, които аз тактично съм избягвал да му казвам за себе си(както например няма да пиша, че пия много алкохол или че аз всъщност разлях кола и фъстъци по леглото, ако знаех, че майка ми ще прочете този текст).


В края на краищата това описание завършва по по-добрия начин, отколкото очаквах(очакванията ми бяха да го изтрия в един момент). Ако се сетя за нещо друго ще го
а) редактирам
б) напиша в нов пост


п.п. Хм, интересно, дали могат да се слагат анкети?