2010: Worst year ever...?

"Worst. Year. Ever." беше статусът ми във фейсбук на 31 декември 2009 година, като първоначално визирах изминалата година, но на въпрос "Предстоящата ли", можех да отговоря само с "Няма как да знам". Сега, година по-късно вече знам и с малко помощ от фб за просветляване на спомените, ще се върна към най-важните неща през годината, за да си припомня какво се случи в тоя период.

Януари

Месецът бе изпълнен с повече скука, депресии и недоспиване заради гледане на сериали до среднощ. Тогава още си работех и уж имах планове да кандидатствам лятото и някакви други неща, но си въртях едно и също през цялото време. Там някъде започна и никак успешното събиране на класа от Матевски. Беше ми малко трудно и да шофирам, тъй като трябваше да се държа като приличен шофьор, спазващ правилника за движение. Изминалата Коледа на вратата ми позвъни полицай, който ме хвана по къса фланелка, пижама и пантофки-кученца и ми каза, че трябва да си дам книжката заради нарушение от преди около месец. Тва разбира се не ме спря да шофирам.

Февруари

Февруари си купихме новия монитор, след като стария се развали. Започна и съдебната ми битка с КАТ. През останалата част от времето си работех, студувах и не вършех нищо кой знае колко интересно.

Март

От 1 март ми почна поредната мания, която бързо прекратих, но поради доста сложни причини и по-скоро към момента е on hold, а не прекъсната - скалното катерене. Почнах в зала, де, в последствие през годината посетих и доста скали, запознах се с много хора, дадох доста пари за екипировка. След като дълги години бях абсолютен плужек, който само спи, работи, пие и яде ако има пари, някъде от катеренето почнах по-сериозно да се грижа за физическото си състояние, ако не броим колоезденето. За кратко ми минаваше през главата да се запиша и на таекуондо, но това също се отложи във времето. Работата си вървеше по абсолютно същия начин по абсолютно същия режим - без почивка. Смахнатата скука ме накара една сутрин да се събудя в 4 сутринта, да се кача на колата и да опитам да стигна до язовир Батак преди изгрева, за съжаление не успях, но направих някакви снимки. Купих си и средноскъпи обувки, които първоначално след като се прибрах вкъщи не ми харесваха, но след месеци влезнаха в употреба.

Април

Тогава вече почнах по-активно да ходя на катерене по скали. Много добро занимание, смесващо ходенето по чукарите да спя в планината, катеренето по скали, което носи добър физически тонус и мноооого адреналин, както и повод за събиране с хора, с които да пиете до зори. Като цяло тогава обиколих доста планини и яки места. В края на месеца обявиха и кой ще присъства на Spirit of Burgas - Продиджи... Това носи много точки в класацията "Най-добра година евър". Работата ясно, пон-пет + много от уикендите.

Май

Май месец продължи с купоните с катеренето, което ми беше основното развлечение тогава. Тогава обаче бяха и първите по-интересни турчета из страната за годината. В началото на месеца дойде и първата почивка от работа, което означаваше, че всъщност нещо може да се случи с мен, а не да вися в офиса по 10 часа дневно и събота и неделя да съм "на повикване". Беше доста необичайно, индийд - събраха се 4 почивни дни - от 6 май, четвъртък, до 9 май, неделя, като на първия изобщо не предполагах колко активно откъм събития ще са останалите дни. На 6-и бях на едно от най-близките до Пловдив катерачни места - Бряновщица, където май имаше няколко Георги-евци, който празнуваха празника си с куп пилета, изпечени на жар и разни други меса, доста бира... абе, много добро купонче под открито небе. На седми вечерта вече бях в Пловдив, без батерия на телефона и с голямо желание да се изкъпя. Реших първо да си включа телефона и да видя дали някой е плакал за мен и видях култовия смс от Руси "Имам предложение, на което няма как да откажеш". Беше прав и за съжаление нямах Пешо около себе си, който да ми каже, "Къпи се и си лягай, това няма да завърши добре", щото в по-дългосрочен план, не завърши добре. Все пак, като се появих на купона в Найлона малко преди полунощ се оказа, че има организирано пътуване за Бургас с нощния влак в 1 часа. Самото трипче, от където Paradise City стана Бургаски химн за групичката около мен, беше много добро с няколко велики моменти, сред които лежане на празния бургаски плаж без нито една тревожна мисъл в главата и може би най-доброто дълготрайно чувство, което съм изпитвал, като за около половин час просто си стоях, гледах си вълните, лежах си на плажа, пиех си мента и спрайт с готини хора, пуших си наргиле и не ми пукаше за нищо. В крайна сметка се прибрахме в Пловдив и от 10 май отново започна стария режим на тотално изтощаваща и скучна работа.

Следващият уикенд отново имаше купонче, когато при едно обикаляне из баровете на Пловдив с Руси случайно попаднахме на познати лица от София - фогела и компания, която компания в един или друг вид ще се появи в знакови събития още няколко пъти до края на годината в Пловдив, и в Бургас. Като прекарване беше забавно, но чисто като импровизации нищо необичайно, бар турче и финал с бири на пеещите фонтани.

Отново се прехвърляме на следващия уикенд: 22, 23 и 24 май. Тук вече - трета компания: ежегодната ни традиция със Сашо да ходим в Слънчев бряг по време на абитуриентските балове. Турчето беше много добро, като тръгнахме след работа по залез слънце, което хванахме преди да влезем в Стара Загора. В Бургас хапнахме в Макдоналдса на колелото на Мираж и оттам се забихме към Съни, в търсене на хотел, който не помня как точно избрахме. Там си прекарахме доста добре, традиционно пропуснахме всички платени закуски, но за съжаление се оказа, че абитуриентките бяха доста резервирани. Запознахме се все пак с всички от хотела, де... За съжаление не успяхме да направим плаж, само барове. Като цяло трипа беше добър, но поради лошо време, лош избор на дискотеки и няколко други фактора не успяхме да получим това, за което бяхме отишли. 

Последният уикенд също бе отбелязан подобаващо - вила с Резо и други клубари, когато стана ясно, че най-добрият вратар в ПМЛ, т.е. аз, се връщам в играта, но в нов отбор. Хубаво пиене, нелоши хора, мачле на абсурден терен, прекалено много смси и мисли, насочени към Самоков. Иначе добра почивка и хубаво наспиване, но нищо феноменално, с което да си го спомням това след 5 години.

Юни

Юни месец започна със старата плоча - работа, работа. Работа. Единствената по-интересна тръпка беше чакането на световното по футбол. Главата ми беше и съвсем другаде, ама казах, че ще се въздържам от сълзливите истории в блога. В средата на месеца пак имаше добра екскурзийка - до селото на Руси, където също имаше весели моменти 10/10, както и сдуханяшки, но нямаше как да предполагам, че би било по-добре всъщност просто да си стоя вкъщи. През останалото време - катерене, колело, световно, работа, подготовка за спирита, чисто като надъхване.

Юли

Лятото също не пропуснах да направя разходка до морето. Придружих брат ми на един турнир в Слънчака, като по нещастно стечнение на обстоятелствата малко след като се качихме на магистралата ми падна батерията на телефона и успях само да пратя смс на Руси "It's going to be LEGEN..". Така докато брат ми, заедно с ключове от стаята и пари, играеше на турнира, аз се шляех без телефон безразборно нагоре-надолу. Все пак успях да посетя най-великия бар на морето след Зангадор - Мексо и успях да се позабавлявам втората нощ. Предната също имаше купон с някакви доста непознати хора, мноого алкохол и хвърчащи салфетки в 4ас пик.

В края на месеца отново имаше много добра разходка до Доспат, заради която изтървах потенциално добро кино, но нямаше как просто. Видях и Цанков Камък в строеж, което ми промени представите за Голям Мащаб.

Работата през юли си продължаваше в обичайното темпо. Тогава взех и може би последния си непаричен бонус от работата и едно от нещата през годината, които в крайна сметка успях да направя и организирам така, както очаквах - даже и по-добре: Организирането на Спирит оф Бургас. 5 човека, апартамент за спане, безплатни пропуски за всички... Просто се гордея със себе си! Но за това - следващия месец.

Август

Хайлайтът на август безспорно е Соба, но целият месец бе толкова добър, че направи цялата година. По всички сложни сметки, от всичките 31 дни, над 20 от вечерите са били в някой бар, пиейки прилично количество алкохол. Дните преди Спирита преминаха в изпипване на организацията и последните детайли - кой кога ще тръгва, колко ще се къпе и тем подобни. Точно тези сбирки обаче бързо преминаваха в обичайно вечерно излизане за пиене. Самата седмица около спирита - дните преди и след него също бяха поляти обилно и успяхме да затворим една седмица, в която 7 от 7 дни се напивахме добре. Кво по хубаво за една година от това? Освен дългите весели алкохолни нощи, трудното преглъщане на факта, че всъщност прецаках уикенда на един човек на Спирита, въпреки всички гимнастики да осигуря всичко квото мога за добро прекарване, август ще се запомни и със старта на възродения Ботев, много готини мачове, разгроми, фенове, там някъде почна и традицията с четвъртъчните и неделните мачове.

Септември

Както всичко останало при мен, нещата се случват като головете на Бербатов - отсъстват с месеци и като дойдат, стават всичко наведнъж. През живота си никога не бях ходил на сватба и изведнъж в началото на септември в един и същ уикенд бях на две. Минаха доста добре, макар и по различен начин, а и получих различни "подаръци" на двете, но съм доволен. Инерцията с купоните през ден-два от август продължи и този месец, макар и малко по-слабо и кротко. Тогава се запознах и с доста готини хора, и с доста, които видях само веднъж, но получих единични и хубави облаги от тях(някои от нещата тука си ги пиша само аз да си ги разбирам). Освен сватбите и работата, месецът може да се отбележи и с тва, че почнах да ходя редовно да тичам, като за сметка на това почти спрях да ходя на катерене. Края на месеца имаше и запомнящите се две вечери "Нощи на музеите и галериите", които обаче малко ме разочароваха - не самите нощи де, просто можеше нещата да се развият и по-добре. Ениху...

Октомври

Октомври вече някои хора тръгнаха по университети, летният дух се поскри, апатията от липса на социални контакти си взе своето и пак остана основно работата. Все пак ме убедиха да започна курсове по испански, които още повече натовариха състоянието ми, като два от дните през седмицата, излизах около 8 - отивах по-рано на работа, за да помагам на малоумния ми нов колега, и се прибирах около 10. Малко по-късно пък почнах да ходя на плуване, което също беше два дни в седмицата и в един период се събуждах, отивах на работа, бачках доста повече, от колкото ми бяха задълженията и възможностите да издържам като нерви, после ходих на плуване, испански или футбол или две от трите и се прибирах само за да легна да заспя веднага. 

Ноември

Работата продължаваше да ми идва доста повече, от колкото можех, в същото време куп хора ми се сърдиха, че не намирам време да се виждаме и в крайна сметка се стигна до неизбежното, и едно от топ 3 събития за годината - напускането ми на работа. Като изключим, че финансовият ми статус се обърна с главата надолу, всичко останало ми подейства много добре и изобщо не съжалявам, че го направих. На 28-и имаше и поредната добра разходка до Несебър и Бургас, и супер якия мач Нефтохимик - Ботев. Не трябва да забравям и 29 ноември и 5:0.

Декември

Декември премина под звездата на спането до обяд, стоенето посреднощ, чатенето с готини хора, с които преди нямах време да комуникирам, както и няколко готини разходки. Първата беше до София, където два дни прекарах в пиене буквално от вдигането ми от леглото. Почти отидох на лекция в университет за пръв път от 3 години, но решихме да избягаме. После прекарах 8 декември в Боровец, където също беше доста забавно, макар и с малко детински моменти и едно тотално преебано обещание, което си бях направил през август. Имаше едно забавно парти, с което закрихме жълто-черната 2010-а по много готин начин, за което вече писах във форума. Писах и за великата вечер-нощ-сутрин преди Бъдни вечер, която в зависимост от събитията в следващите дни може да придобие легендарен статус. Като цяло през декември концентрацията на забавни хора за пиене отново се увеличи и с нея се увеличиха и излизанията по барове. Все пак до края на декември има още малко време да сложа точката на това дали месеца мина добре или не, като за сега перспективите са повече от добри...

Актуални кратки новини:

• Предложиха ми любимия ми любим любим телефон доста изгодно, но поради липса на пари за сега офертата е пендинг
• Проверих резултатите и се оказа, че отборът в Коледния турнир е отпаднал с малко, т.е. ако бях играл, а не бях останал на село може би имахме шансове да се класираме
• Вторник е денят за кръвни изследвания. Трябваше да бъде понеделник, но така се наредиха нещата, че си изгубих листчето и трябваше да ида днес - отидох в 9, имаше огромна опашка, която ме отказа, върнах се, наспах се и отидох в 5 следобед и си я взех.
• Една седмица почивка от уроци по испански и точно седмицата, в която всъщност най-много ми се учи.
• Изхарчих си и последното ходене на плуване, почвам новата година на нулата
• Сведохме вариантите за Нова Година само до един, но може би най-важното за мен все още не е сигурно - дали двама души ще присъстват там и ще направят купона много по-забавен и интересен, или ще скитосват улиците в търсене на пиратки и фойерверки.

Кчш

Нощта преди Бъдни вечер 2008 и Нощта(и сутринта) преди Бъдни вечер 2010-а бяха култови, но тазгодишната ще я запомня с много повече добро, от колкото '08, не само поради причината, че се прибрах в съзнание в къщи(макар и в 12 на следващия ден) или не се събудих повръщайки и с разбита и нарязана от стъклата на входната врата ръка(всъщност изобщо не се събудих, защото не лягах, но тва е друг въпрос). Ето и защо 23 декември, продължил в 24-и бяха толкова култови:

16:00(23.12)

След като предната вечер бях стоял до доста... рано, се събудих в гореописания час, като междувременно около обяд май се преместих отново от детската в хола, на по-топло. Планът беше да ида, най-накрая да си направя скапаните кръвни изследвания, да си напиша за първи път домашната по испански и да ида на испански. След като отидох до лабораторията и разбрах, че работи до 15:00 се върнах у нас да се хигиенизирам предколедно, и към 18:00 тръгнах към  курсовете по испански. Там беше доста забавно, тъй като бяхме едва 4 човека, не свършихме почти никаква работа, лафихме си за сърцераздирателни истории, дори една от курсистките се разчувства доста. Всъщност това беше заради дядо й, когото не е виждала и посещавала от една година или нещо такова, но след това сподели и по-готините истории как нейната несподелена любов в гимназията, преди да завършат най-накрая откликнал на чувствата й, като й предложил шведска тройка с най-добрия му приятел. Друга също имаше добра история, като разказа как поканила някакъв холандски приятел у тях, сложила му да спи в стаята за гости, тя си спала кротко в нейната спалня, през нощта той дошъл в нейната стая, директно й влезнал в леглото и свършил каквото би трябвало да свърши, а  на сутринта й се развикал и разсърдил, задето "тя го изкушила и се възползвала от него". 

21:00

След като курса свърши, отидох у Руси, тъй като останалите от предстоящата компания или се мотаха, или бяха на кино да гледат Хари Потър. Вместо да ги чакаме, решихме да отидем в една чаена къща до тунела. За мен духчето "Това няма да завърши добре"="Вечерта ще бъде Култова" се беше появило още в курса по испански, като почнаха секс разговорите, но за Руси се появи, а за мен се затвърди по пътя за чаената къща, когато срещнахме две пияни мацки. Всъщност теорията на Руси беше, че са се надишали с лак за коса, тъй като твърдяха, че не са пили алкохол и в интерес на истината не миришеха, но аз лично не вярвам на пияни хора, като кажат "Аз не съм пил!". Все пак ги познахме лесно, че не са адекватни, като в разстояние на 1 минута се изръсиха три пъти на паважа в Капана. От добро сърце решихме да ги занесем до някое такси, което също беше доста тежка задача и по пътя паднаха още два пъти(тея импровизирани стълбички след спирката на Азията, където чакат такситата след банката наистина са доста трудно преодолими, дори ако си трезвен) и успяхме в крайна сметка да разберем, че са фризорки, едната се казва Дани и при никакви обстоятелства не искат тази история да се появява в нечии блог. След като ги изсипахме в таксито отидохме до чаената къща да пийнем за 10-ина минути, преди да затворят в 10. Там също имаше добри моменти, като:
- Аз ще пия чай от маслини - реплика на Руси веднага, като дойде сервитьорката.
- А за теб? - въпрос на сервитьорката към мен.
- Ами аз още не съм си избрал, трябва да разгледам менюто... Имате ли нещо с алкохол?
Както и когато в крайна сметка ми донесе чая(без алкохол) в една каничка и я питах дали тя ще ми го сипе в чашата тя каза: "Ааа, не, трябва сам да се научиш". След като пийнахме последните си безалкохолни напитки тръгнахме към Найлона.

Малко след 22:00

В Найлона бе доста пълно, като все пак успяхме да си намерим две маси, които да съберем за цялата компания. Около половин час цялото внимание на групата бе в търсене на хора, които могат да намерят да ни донесат трева, а най-добрия завършек бе, когато Лидия разправяше как ще почне да работи в някаква аптека, а сестра й я прекъсна с "Ама това не е ли незаконно?". В един момент към групичката се присъедини и Феята на желанията - жена на средна възраст с жестокояк котарак, който бил Дядо Коледа под друга форма. Пошегувах се, че така ще е много по-лесно да влиза през комина, но тя беше или пияна, или луда, или се вземаше много насериозно. Или шегата не е толкова добра, което е най-добрия вариант май. Вечерта продължи през раздаване на котката на всички, включително и доста не-кет-пърсъните, които не искаха да си играят с Дядо Коледа, а.к.а. Чочко, размишления как никога не трябвало да си губим въобръжението и да продължаваме да фантазираме и т.н. Жената не разбра и от намеците ми, с които опитвах да я изгония, но за щастие някакви типове се сбиха, крещейки си "Ей спермооо", после дойдоха сотаджиите и след като излезнахме на улицата, докато страстите се поуспокоят се върнахме на друга, по-добра маса. След известно време слушане и коментиране, а и пеене на много добра музика, размисли върху надписите в тоалетната и защо Найлона няма вентилация, решихме че сме го изчерпали и отидохме в Сенса.

Може би около 02:00?(вече на 24-и)

Сенса в четвъртък вечер беше странно решение, но все пак имаше забава. Май оттам започнахме с култовите пого-наздравици, в които всяка чаша(или по-добре бутилка) се блъска силно и активно много пъти в останалите, докато... ти омръзне. Някъде оттам според мен се корени и началото на "Кчш"-играта, за която обаче ще говорим после. В тамошния купон по случайност се засекохме с Илиян и Дамян, които също допринесоха за партито с една шапка и доста простотия, но по някое време си тръгнаха, след като разбраха, че крясъците "тревааа" са не защото имаме да даваме, а защото търсим. Малко след 4 часа обаче по ноусенска традиция ни изгониха.

След 4

На Главната започнаха истинските простотии, които обаче ще спестя в детайли, поради доста детинската им същност. Освен това искаме да си запазим и авторското право върху правилата за игра на "Кчш", макар че основата й се състои в безразборно удряне "Фрий фор олл" на съперниците с ръкавица или шал, имитирайки звук от удар с камшик или "кчш". В един момент започнахме да танцуваме някаква странна смеска между Дунавско хоро и кан-кан, като опитвах да тананикам нещо от Лешникотрошачката, което привлече погледа на някъв тип, който(аз лично това не го чух или разбрах) бил гей, който ме харесал мен. За щастие малко след като се запознахме и го придружихме да си купи дюнер на Главната до климатика-убиец, го зарязахме и продължихме към центъра. Там се качихме на шейната на дядо коледа, но някакъв охранител ни изгони, после си снимахме задниците пред елхата и след това играхме на котки и мишки пред общината. Без малко да унищожим и червения бик. Цялата тази разходка продължи малко повече от 2 часа и завърши в Найлона.

Някъде след 6

Върнахме се в найлона, за да се стоплим, но там вече бяха пред затваряне и не ни сипаха нищо. След като постояхме малко и се разлафихме с Моржа все пак получихме 4 бири, 1 от които остана неизпита( :( ), имаше още лафчета, някъв супер пиян и не особено привлекателен тип реши да сваля едно от момичетата в компанията(айде, да уточня, 2 на 2 бяхме), но все пак като светна навън утрото, решихме да си ходим, успявайки най-накрая да "затворим" найлона. Част от компанията се прибра самостоятелно, част беше изпратена до дома си от двама джентълмени, а те от своя страна останаха будни, тъй като около 10 часа имаха бизнес среща. След лека закуска, която ми прецака плана да дам кръв в отворената кръвна лаборатория на гранда(за което се усетих около час след като закусих), отидохме в Кършиака на бизнессрещата, пихме кафенце и си лафихме доста продуктивно с един тип за разни европроекти.

Около 13

След въпросната среща се прибрах най-накрая в Тракия, но почти веднага след това тръгнахме към село. Успях да подремна между половин и един час някъде по магистралата за Стара Загора, но само с това останах между 16:00 в четвъртък до 01:00 в събота сутринта, когато заспах като застрелян. На село беше бая скука, макар че имаше класическите спорове по вечни философски теми, а аз почти постоянно звънях на Дидо, но той не вдигаше. Чак към 10 часа ми се обади Митко, да каже, че олигофренът не си чувал телефона заради калъфчето и да ходя у тях. Отидох с една бутилка вино и малко се затрудних да ходя в почтипълната тъмнина, докато пиша смс и зениците ми са доста затворени, за да гледам в светещия дисплей, та минах през доста локви.

След 22

Не съм сигурен дали тая част от историята не съм я сънувал, тъй като се бяха случили и се случваха доста нереални неща: Дидо си беше купил нов телевизор, освен това ЧЕРПЕШЕ, двама от компанията от петима не пиеха и разни такива. Но като цяло си беше окей, слушахме си готина музика, демек дива чалга, пихме добро вино, добро лафче се оформи, но групата бе доста скромна и цялата работа бе доста кратка. В крайна сметка за около два часа имаше доста концентрация на шеги и закачки. На връщане се замислих как сега се разкарвам супер спокоен сам из село по тъмно, а преди съм изпадал в параноична паника, ако трябва да извървя сам пеша или дори с колело пътя от даскалото до нас по тъмно. Любопитно беше и колко лесно успях да си отключа, че и да заключа входната врата. Най ме е яд, че не успях да остана следващия ден за тенис на маса, футбол и още пиене.

След 13 часа сън на 25 декември

Около 2 и нещо се събудих и след няколко часа сутрешно лафче се прибрахме в Пловдив с традиционната кратка спирка в Стара Загора и великата Венеция, затваряйки този много добър епизод или цикъл(всичко зависи от следващите няколко часа дали ще ме извикат на купон на центъра).

Кратки новини:

• Концентрацията на лафове беше сериозна, така че предоставям топ 3 на лафчетата от пловдивската нощ и от дъбовската:

1. Кчш - звукът от камшик, който използвахме при безразборното шамарене по главната около 1 час, който освен това продължих и май ще продължа да ползвам по разни хора около мен, когато ми е скучно. Автор: Оспорва се между двете момичета, с които бяхме
2. Ебаси Найлона, Майна! - Руси, след като се върна от бара, като му сипали в промоционална чаша Metaxa, като разказа как Моржа го помолил, да не я краде, тъй като точно тези чаши им били малко.
3. По едно време бях спрял да пуша трева, но после се оправих - без коментар. Автор: Руси
-
1. Някой беше донесъл от някъде много мастика и една вечер като бяхме на Тунджа през цялото време бяхме на мастика, айрян, мастика, айрян, после се върнахме и продължихме - мастика, айрян, мастика, айрян, после на центъра една бира и след това гравитацията стана много лоша - Дидо, разказващ защо не пие вече мастика
2. Онзи Митко, дето разправя на пичките дето сваля, че ще ги води в Стара Загора на дискотека в кауфналд, ли? - пак от Дидо, разказ за някъв голям сваляч от село
3. точно сега не мога да се сетя, още докато си лежах на дивана у Дидо си мислех, как ще забравя повечето размазващи реплики, но пък ме мързи да ги записвам.

• Само аз ли си мисля, че ритъмът на Wild Thing и Dig, Lazarus, Dig са мноого подобни?
• Почвам да се привързвам към телефона си, дано от работата на баща ми, която той напуска всъщност, не му го поискат обратно
• Мъдрост от дядо - в България не трябва да се гледат овощни дървета, защото циганите обирали половината продукция
• След заек, петел, котка, тигър(сигурно има и още), вече има хора, които се обръщат към мен и с "мишка", за щастие в добрия, а не в "Мейджър" смисъла на думата
• Намерих, че вкъщи има още компоти и отново се кефя, че има кво да ям
• Тъй като от отбора не ми се обадиха в събота, най-вероятно са отпаднали още в първия мач
• Въпросът "Дали да се напивам" и "Дали да се държа сериозно заради Мотли" на Нова година е все по висящ
• Актуален статус "Варианти за Нова година: 1 много силна оферта, почти 100%-ова, с няколко бекинг варианти по времето на нея, както и няколко доста по-слаби и скучни оферти, които ще се опитам да избегна с всички сили.

Две безсънни нощи без интернет

Размисли, писани посреднощ, между 5:50 и 6:30 в неделя срещу понеделник; и след 4:50 в понеделник срещу вторник, поради липса на интернет, липса на желание за спане и момент на творчески проблясъци, в които освен всички забавни шеги, които всъщност само аз намирам за забавни, успях да разбера и защо някои хора имат порно на харддиска си.

Ден 1

Най-продуктивният момент, в който мога да пиша – 5:53 през нощта, сутрешните камиони, събиращи боклука вече са минали, градският транспорт също тръгна. Дояждам си последното парче шоколад(навсякъде по сайтове и списания чета, че като ядеш много шоколад качваш кила, с мен що не става?) и тъй като Пешо още не ми е върнал харддиска се налага да слушам музика от мп3 плейъра си. Последните дни слушам музика само от YouTube, но тъй като в момента няма интернет тва ми е последната останала опция.

Би трябвало вече да ми се спи, след като в неделя се събудих преди залез и спах доста по-малко от задължителните напоследък 12 часа, прибавям към това почти 10 часовия алкохолен маратон на жълточерното коледно парти и доста танци и стоене на крак, което по принцип ме изморява... Може би просто партито беше толкова яко, че още ми държи и за това не мога да заспя, дори четейки под завивиките, светейки си с телефона полуразбираемата за мен Kitchen Confidential в оригинал на английски(Благодаря ти, Чък Норис, че изобрети urbandictionary!).

Не помня кога точно се събудих в неделя, но най-продуктивното, което успях да направя бе да се преместя от моето скъпо легло в леглото в хола да си доспя. Помня, че още тогава нямаше интернет, което на практика означава бяло петно в моя живот: не съм оставил нищо за поколенията 24 часа - все едно съм бил на село или на ваканция на Камен Бряг. Още ме е яд, че пропуснах да забия Т.С., междудругото.

Да се върнем към неделята. Някъде в момента на събуждането в хола стана ясно, че има спагети и ще има какво да закусвам. Приготвих си ги, като най-накрая пробвах какво е парна баня за лицето, но май не го направих точно както трябва. Важното е да си вярвам, че порите ми се почистват.

19:12 започваше коледното жълточерно парти, което щеше да мине без най-важните хора в Ботев, които бяха закъсали в Гърция, но все пак реших да отида. Много правилно решение, защото успях да пия и да ям без да дам никакви пари, моята мечта и житейско мото още от както за пръв път попаднах на безплатен коктейл преди около 3 години. Всъщност тогава направих и някакви доста аматьорски снимки, за които ми платиха 50 лева, може би най-добрия ми купон евър. Още по-яко беше, че нито познавах някого там, нито след това срещнах някой от тези хора – нещо като уан-найт-стенд, ама без секс и ти дават пари.

Поради конфиденциалност ще се въздържа от подробно описване на купона, въпреки че така или иначе снимките ще са се появили в стотици фейсбуци още преди това да съм го пуснал онлайн. Имаше обичайните неща – много алкохол, недостатъчно цигари, хвърляне на салфетки, хоро, на което никой не знае стъпките, но всички мъже с гордост пеят „Аз съм Райна Попгеоргиева!”, кражба и трошене на чаши за червено вино, чалга дискотека, която обърнахме в рокбар, тежко пиян и не особено адекватен висш политик, супер забавни футболисти, почти пиянски бой, мъжки стриптийз, пиянски смси(готин лаф от 30 rock: Jack: Liz, wanna get drunk? Liz: No, there are too much phones around here), загуба на части от облеклото(копче на палтото ми, което повечето клубари го знаят като „Сивото палто, с което петела обикаля гол и плаши малки момиченца в парка”) и разбира се класиката – хапване в 4 сутринта в Даяната. Мисля си, че никой не се е напивал истински в Пловдив, ако не е ходил в 4 сутринта в Даяната след това.

В крайна сметка в колата на майка ми останаха куп техники за онлайн радио, един лаптоп и някакви обувки, но мисля да слезна като просветлее още малко, че не ми се обяснява как и защо тези неща са попаднали там.

Със сигурност вечерта приключи по-добре от петъчната де. След като преебах Павката за купона му и той сигурно вече ме мрази, изхарчих доста повече от колкото трябваше пари по баровете със жении(music), Пешо след това ме набута с 5 лева за таксито, приключих пред заключената врата на входа с чисто нова сменена брава и с новия си телефон, чиито телефонен указател бе доста празен, но най-важното в случая бе, че бе празен откъм телефонни номера на хора от другата страна на гореспоменатата заключена входна врата. Вън бе -12 градуса. Прибрах се в крайна сметка без особени проблеми, де, само събудих доста хора по принуда. Тази вечер имах вече ключ за входната врата, но разбира се, този път тя бе отключена. Ква файда, като няма интернет?

Ден 2

Рано сутринта слезнах до колата да кача два проектора в две черни чанти и един кашон с озвучителна техника, някакви обувки, шоколад и филтри за цигари. Малко по-късно заспах, но три часа след това, по обяд, ме събудиха, тъй като в кашона имало и някакво зарядно за лаптоп, заради което се събудих, обиколих половината град пеша и в крайна сметка се оказа, че не е било в мен, а забравено в хотела и аз през това време можеше да си спя. Малко по-късно дойде един пич да си прибере двата проектора, а кашона с озвучителна техника, някакви обувки и филтри за цигари ще го върна утре по някое време.

След като вече си бях вкъщи, реших да се възползвам от това че съм буден в работно време и да ида на доктор за задължителния си преглед. За бъдещите поколения – висок съм 180, тежа 66 килограма и кръвното ми е 110/70. За пръв път в живота ми ми правиха и кардиограма и успях да си чуя сърцето как тупти, яко беше. После ми казаха, че трябва да си направя и някакви кръвни изследвания, за които ми дадоха две опции, накратко – при едната трябва да плащам пари, при другата не трябва. Реших, че предпочитам втората, за която трябваше да ида до зеленчуковия пазар, но ме домързя. Преди това ми казаха, че за кръвни изследвания трябва да не съм ял нищо съответния ден, и малко се изненадаха, като им казах, че аз не съм ял нищо днес, чак после осъзнах, че е 4 и половина следобед. Колкото до отказа да си направя кръвните изследвания, може би и малко съм се притеснявал, да не открият алкохол, което също би било притеснително с оглед часа.

След прегледа се прибрах, заспах и станах пак след нови 3-4 часа сън, гледах сериали и хапнах малко шоколад. Чак след това ядох и нещо сериозно, но мисля че направих 24 часа без да съм ял истинска храна. Какъв е смисълът да ядеш, ако няма интернет?

Кратки новини:

• Приемам залози кога брат ми ще ме убие, заради странния ми режим на спане и стоене на компютъра посред нощ
• НИКОГА не изневерявайте на шивача си, отидох при някаква лелка и ми заши на зигзаг ръкава на якето
• (писано преди Ден 2) Понеделник задължително е ден за доктор, вече кашлям почти нон стоп, а носа ми тече толкова ужасно, че след толкова много издухвания имам чувството, че почвам да оглушавам с едното ухо. Кофти тенденция, като се има предвид, че почвам и да ослепявам
• Напълно несвързно с предното изречение – мисля, че ми растат косми по дланите...
• Трябва най-накрая да си наизустя новия номер на телефона
• С отбора ми по футзал излезнахме от груповата фаза на коледния турнир и въпреки, че сме трагични, тая надежда, че ще минем предварителния кръг, осмина и четвъртфиналите, за да стигнем до топ4. Надеждите ми са не толкова заради радостта от победата или нещо такова, ами просто това е най-реалния ми шанс за някакви доходи до Нова година. Стискайте палци
• Трябва да си зашия пантофките-тигърчета най-накрая
• Отново сънувах странен сън с човек, който ми е приятел или рилейтид френд във фейсбук, но тези неща ги споделям само с него в конфузни лични съобщения, на които обикновено или не получавам отговор, или получавам “Abuse Report”. Стискайте палци
• Определено първата част от блога е по-забавна
• Актуален статус „Брой на вариантите за Нова година”: 2

Блогът на Петела: 3 години и 3 месеца по-късно

Три години и три месеца след последния си пост в блога, реших отново да пиша. Първата причина е, че нямам много разговорливи хора в скайп, а трябва да си движа пръстите, за да не замръзна, втората причина е, че след като преди месец напуснах работа, генерално ми е скучно последните дни, третата е, че имам излишък на творчество, което трябва да споделя с интернетското общество и останалите причини не ми се пишат.

Любопитно ми стана къде съм бил на 17 септември 2007-а и къде съм сега, 17 декември 2010-а. Тогава бях студент първи курс в ПУ, безработен, без кой знае какви умения, скучен и мързелив, с разтурена стая и списък с нереализируеми(или както там би трябвало да се пише тази дума) мечти. Ще запазя позитивния тон на блога и ще спестя сълзливите любовни истории, случили се в периода, но пък може да разкажа за напиванията си в Найлона на една Коледа, когато си изгубих колана на панталона, напиването в Сашо с два литра Мента и некви коктейли, когато си изгубих около 2% от мозъчната функция и напиването на един рожден ден на Ицо в Гепи, когато за сега няма да казвам какво изгубих.

Сега вече не съм студент - прекъснах още преди да завърша 1 курс, като си бях взел всички изпити, просто ми беше омръзнало и смятах перподавателите за идиоти. И в момента съм безработен, но в тези 3 години 2 и половина от тях бях доста работещ на режим, който никога не ми е пасвал - на практика всеки ден от понеделник до петък ставах сутрин в 8, за да съм на работа в 9 и се прибирах към 7:30 - 8 вечерта, събота и неделя също бях зает. При положение, че до преди това се събуждах когато се наспя и излизах когато ми се излизаше, а се прибирах когато ми се прибираше, някак си ми беше трудно да свикна. Изключенията от този пон-пет режим бяха: една седмица в Барселона през пролетта на 2009-а; 2 седмици през лятото на 2009-а, когато бях на курс в АМТИИ по рисуване, графичен дизайн и фотография, когато ставах по-рано и се прибрах по-късно; и четири-пет "болнични" дни, 3 от които всъщност тежък махмурлук, всяка вечер от които си има собствена история. 

Все пак тва е зад мен и крайният резултат е контровършъл. Добрата страна е, че изкарвах някви пари, които обаче обикновено харчих на момента и общо взето са ми останали една светкавица, доста фешън дрешки, половин компютър, ламиниран паркет в стаята, велосипед и не знам, разни други по-дребни неща. Като плюс прибавяме много връзки(професионални!), подобряване на фотографските умения и двете заедно правят - много готини перспективи за близкото бъдеще.

Отрицателните неща - тва вече е спорно, дали съм си загубил 2 години и половина в неучене, неусвояване на нови умения, езици или нещо такова, или всъщност нещата, които съм научил и хората, с които съм се запознал са били супер важни за бъдещето ми. Със сигурност кофтито е, че хабих много нерви и тва сигурно ще ми се отрази на 50, когато почнат да ми треперят ръцете или нещо такова, и по-лошото - почвам да окьоравявам след по 12 часа на ден, които правех пред компютър, ама и тва е спорно, дали и при другата перспектива нямаше да го правя. Бе най-важното в крайна сметка е, че бях зад вратата на Акалски, когато Морини му навря гола в 86-ата.

Най-кофти ми беше по време на бачкането, че постоянно режех някви хора, че не мога да излизам с тях през деня и често вечерно време през седмицата, ама сега вече съм тотален айляк и с кеф си спя до обяд, гледам си Lie to Me и 30 Rock до среднощ и нямам почти никви висящи на главата грижи. В същото време гледам да не се харча много с парите, щото не знам кога ще получа следващия си лев отгоре в банкрола, ама като гледам преди 3 години съм се оправял някак, и сега докато си намеря друга работа ще се справям. 

Това беше уводно за последните 3 години и 3 месеца, понататъка блога ще върви постарому, просто преди нямах време и едва ли някой искаше да чете за тва къде съм ходил да снимам няква катастрофа на пътя за Чирпан с два трупа, захвърлени в канавката или колко зле са буферите по време на мачове и в останалото време.

Кратки новини:

• Не съм следял подробно температурите последните дни, ама тая година май климатика се справя по-добре и незамръзва отвън
• Късметът ми отново действа в двете крайности - на курса по испански, който записах преди 2 месеца някъде, се оказа, че от 8 съкурсници, 7 са момичета. За сметка на това обаче от 7-те, 6 са undateable, а последната(която все пак е най-готината) спря да идва...
• Май за пръв път от както се помня ще пропуснем коледно-новогодишно ходене на село и съм силно разочарован. Перспективите за празнуване обаче не са чаак толкова лоши
• Разгледах си плана "Петилетка", писан в блога на 3 април 2007-а и съм изпълнил само 1 точка, която обаче беше супер яка, де, и си заслужаваше напълно. С бънджи не съм скачал, но доста от абсурдните ми изпълнения по скалите на Понеделник пазара и Бряновщица бяха по-плашещи и за мен, и за околните, така че тва косвено може да се брои за изпълнено.
• Пешо, върни ми харддиска!
• Утре трябва да стана в 9:( но е за добра кауза
• За да си напомня за вбъдеще, когато се връщам да си го чета това: НАСТРОЙ СИ ПИАНОТО!
• Неща за вършене до коледа: доктор, якето, европроектите, Митята, Злати, Иниеста
• Аре стига толкова за сега, аста луего

Заб. ред. Представете си, че тва е пуснато след полунощ, демек на 17-и