Не, че има кой знае какво за казване(получих сериозни критики скоро за тези си постинги, но все пак...), просто имах някакъв неустоимо желание да пиша в блога. Това обикновено става след като прочета всички спортни новини, писне ми да си псувам бавния нет, докато свалям (само за лична употреба) музика или гледам ютуб, прегледам си имейла и тем подобни неща, които съм 100% сигурен, че изобщо не ви интересуват.
И тъй като очевидно няма материал за дълъг и хубав съдържателен блог, ще праснем няколко подточки, колкото да ми мине желанието
® Идва 15 септември, тоест идва и 16-ти и 17-ти най-вече. Бе първия учебен ден и за пръв път от има-няма 12 години може да спя до обяд. Е, ако си легна на време може да си направим разходка със Сашо, Мариан и още няколко другаря от випуск 2007(звучи гордо), с една торба моркови да почнем да целим гадните осмокласници. Не, че имам нещо против невинните деца, ама това е, кръговрат. Едно време и аз бях така, а в последвалите години беше малко аутлоу цялата работа и се криехме, а сега няма да имаме проблеми, ще си целим, па ако щат да ни се карат директори охрани и други шефчета.
® Почти всяка програма, която си пусна ми излиза със съобщение "New update released" - и Опера(която току що исках да проверя коя версия е(9.00) и абаута ми се отвори в същия прозорец на блога, после пък с бек не ми се беше запомнило записаното, но за сметка на това има save draft. за пръв път оценявам тази функция по достойнство), и Уинамп, и Гугъл ърт. Мирандата си мълчи, но ако провея кой е последния рилийз сигурно съм в средновековието вече. Сега, дали съм доволен от това, което ми предлагат тези програми или просто ме мързи брутално да свалям ъпдейти оставям вашето въображение да реши.
® Не знам дали съм описал по-подробно записването си в университета, но може би си заслужава(тоя пост върви към съвсем нормален пост, па защо го формулирах така, един бог знае). Тъй като в типичен, за майка ми, стил бях зарязан пред университета да си плащам всички глупости сам, веднага почнах да мисля схеми да намаля разходите до минимум. Направих си снимка в домашни условия(е, не с телефона), оразмериха ми я уж на фотошоп и с едно дискче, което май още кисне в една чанта до леглото, отидох да ми я изкарат на най-елементарната фотохартия за 1.20-колкото снимки се съберат. Листа със снимките също е в онази чанта. Получи се обаче лек гаф със снимките, тъй като в сайта бяха обявили размер 4/6 см. Аз го разбрах твърде буквално и си изкарах снимки 4/6 см, на която имаше само моята глава. За късмет повечето документи бяха с много празно място около полето за снимка и се събра, само някаква глупава лична карта беше с малко място и в момента въпросната лична карта изглежда култово - на снимката лицето ми е почти орязано по контур.
® Част 2, че стана ебаси дългото. Направих си снимки, купих си документи и други глупости и шегом марш към новата сграда. Леко разяснение - ПУ има два корпуса или поградскому сгради - нова и стара. Старата е измазана, новобоядисана, с теракот, фаянс, модерни кенефи(дори мисля, че има тоалетна хартия!), в повечето стаи има климатик, във всички - алуминиева дограма. Новата сграда е с дървена дограма, в типичен комунистически стил(някаква мозайка по земята и смешни парапети) и се намира накрая на града. В обкръжението има две кафенета, технополис и някаква градина с царевица. Сериозни са ми съмненията, че е по-близо до Плувен Комплекс "9-ти километър", от колкото до табелата "Добре дошли в Пловдив"(това е на билборд, реално до преди няколко години наистина табелата за Пловдив беше преди университета, но го поправиха някак тоя гаф). За мое огромно съжаление, ФМИ(вж миналия пост) е в новата корпус-сграда. Малкото успокоение е, че ще пътувам с 44 - онзи рейс, който спира на 20 метра от входа на блока ми и на 10 от входа на университета. Между тях внушителните(за Пловдив) 19 спирки. Нищо, ще преглътна някак тоя факт.
® Част 3, че наистина се отплеснах. Ставаше дума за записването. Отиваме до там със Сашо и се нареждаме на едно жалко подобие на опашка. 20 човека, застанали пред една врата, "кой където свари". Доста смело би било да нарека тази групичка хора "опашка", по скоро 7-8 опашки една до друга и после оплетени една в друга, но така, че да не знаеш къде е началото и края. На всичкото отгоре след половин час зяпане в неотварящата се врата разбрахме, че секретарките са в обедна почивка(траеща час и половина). Хапнах някакъв ужасно скъп сандвич, който ми прееба всички сметки за евтини снимки и така на татъка и се върнахме на опашката. За разлика от останалите, ние със Сашо, като супер пичове си взехме по едно столче и си чакахме реда, който така или иначе беше доста неопределен. После обаче стана съвсем нагло и си зачакахме прави, като всички останали. След 4-5 часа кибичене най-накрая дойде и моят ред, след като 3-ма завършващи ме прередиха най-безцеремонно(Отварям вратата, щото идва моя ред и чувам зад мен "Може ли само за малко" "Да, разбира се", след което се шмугват трима души в стаичката, спомних си как Пешо е бягал под хладилника на Жаира и Дунчев). Чаках си половин час още, най-накрая излезнаха, аз си влезнах, написах си всички глупости и излезнах, изпитвайки някаква еуфория, все едно току що съм решил 7 от 10 задачи и са ми писали 4.90 на изпита по математика. В целия хаос не забелязах, че съм си оставил очилата при секретарката, щото докато попълвах документите се навеждах напред и ми падаха от главата. Бях си ги оставил на масата, а после изобщо не си мислех за тях. Нищо и без това бяха строшени. Като заключение искам да кажа, че въпросните очила бяха причината да изпиша тези три подточки, колкото и странно да ви звучи - цялата идея беше да кажа, че нямам слънчеви очила.
® Хм... Имах други неща за казване деба... Напоследък цялото семейство го е обхванало някакво желание да отива да живее в Канада. Сестра ми, брат ми, майка ми, па и баща ми сигурно. Аз лично няма да имам нищо против да станат мултимилионери там, пък аз да си разполагам тука с два апартамента в Пловдив, две селски къщи и един парцел на 10 км от Пловдив. Даже може и пари да ми пращат. Така че, стискайте им палци!
® Използвам р-чета, защото онези големи точки не ги налучках с коя комбинация са(алт+02222 примерно), а тва ми беше първото, което ми попадна. Пък и от блога са орязали малко възможнстите(тоест махнали са ненужните, добавили са адване на видео, което аз така и не разбрах преди как ставало, сега е с един бутон).
® Чудех се дали и аз да не си сложа един брояч на посещенията, както другаря Жаир. Но след кратък размисъл се отказах. Оттам сякаш тръгна пътя към комерсиализацията на ХХ. Все пак нали аз се водя ъндърграунд...
® Една доста добра новина, която се надявам да е истина. Брат ми си говорил с някъв пич, който имал шосеен бегач и то хубав, но в момента събирал прах и паяжини на някакъв таван. Та този пич(не брат ми), щял да го продава, щото и без това нищо не правел и общо взето няма да надува цената много... Май навих и с брат ми да направим някаква партия или ще видим.
® България вече е в Европа. Днес платих тока, който беше ДВАДЕСЕТ СТОТИНКИ! Колкото и да не ви се вярва, толкова е. За градски транспорт плащам по 60 ст.(от 01.10 - 30) - ефтиния. Телефона беше 3.75, а писмо до София - 60 стотинки. Бе сега е гот, ама другия месец като праснат една сметка 80 лева да речем няма да е...
® Има готино интервю на Бербатов в спорт1, идете го гледайте
Това е драги читатели, до другата среща, часът и мястото на която са неизвестни
Friday, September 14, 2007
Tuesday, September 11, 2007
ФМИ
Мисля, че е време да дам малко разяснения относно следващата година, за да се отърва от въпросите "Абе, какво стана с твоето кандидатстване", "Ти нали беше в София" и тем подобни, нали за това са блоговете?
Малко за блога
Явно опитите ми да бъда оригинален(ха-ха, оригиналност като по вси блогове) с разни цитатчета или снимки без текст, като постове в блога не ви заинтригуват, пък аз какво ли друго съм предполагал, само фогела сигурно знае какво е това последното, или пък защо пуснах снимка на Сид Барет точно на 07-07(сега не ми се правете на умни, всички имаме гугъл). За това вече няма да си въобразявам глупости и за да трупам отговори в блога ще се надявам на разни сензацийки* или плоски жълти клюки.
Да добавя също, че след като вече имам телефон с камера, когато се сдобия с блутут ще вкарам и малко шарения
Какво е ФМИ
ФМИ е факултет в Пловдиския университет, с който не искам да имам много общо, но уви, поне един семестър ще имам. Надеждите ми в Пловдив бяха в съседния, за икономически и социални науки и МИО и съвсем логично(поне според мен, де) бях писал само 4 специалности, които бих искал да уча, без да слагам разни глупости, колкото за да влезна нещо. Е, едва ли някой не е разбрал, че не се вместих във въпросните специалности, но пък за това има незапълнени места след 3-то класиране. Един ден майка ми така ме събуди от сладка дрямка към 9 сутринта. Каза ми веднага да ставам и да тръгвам към офиса, за да се запиша някаква там глупост ква да е. Аз станах, прегледах спортните новини, хапнах, гледах някъв сериал и тръгнах към офиса й. Та в края на краищата се записах в авторитетната специалност "Математика и информатика", където по принцип бих влезнал след първо класиране в горната половина на класирането с моя бал. На 1 октомври почвам.
ФМИ също е и една известна в ютуб и вибокс група, кръстила се фатални мозъчни изкривявания, известна с песничката си за "два гигабайта два гигабайта", пята на 4 гласа.
hi5
Това сигурно също знаете какво е. Не знаех, че е толкова досадно всъщност, докато не почнаха разни ядосани хора да ме псуват къв съм бил флудър и защо ги каня в такива тъпотии(не си само ти жужи). Пък и моя меил се напълни с "едикой си ви прие като приятел" и така на татъка. Така и не разбрах какъв е смисъла изобщо от тези майспейс тъпотии, но щом редондо и вайпъра са си направили труда, значи не е чак такава глупост. Освен това мисля, че профила там ми е достатъчно олигофренски, евала си бичим.
Какво друго през следващата година
Ще гледам да си оползотворявам времето по-добре. Ще лягам по-рано. Ще спя по 8 часа, не два дена по 4, един по 14 или нещо такова. Ще си мия зъбите всеки ден. Може най-накрая да си сваля пълната дискография на Бийтълс. Ще се запозная по-добре с Kula Shaker и Auteurs. Може да опитам някаква нова кухня. Няма да пуша(не, че имам проблем с това, просто е модерно да се добавя и отказването от цигарите в тези списъци).
Това е живи и здрави, да си знаете, че говедата преебаха национала и монтоя е потомствен циганин. Хммм.. честит 15 септември, яна:)
* така изглежда по-готино
Малко за блога
Явно опитите ми да бъда оригинален(ха-ха, оригиналност като по вси блогове) с разни цитатчета или снимки без текст, като постове в блога не ви заинтригуват, пък аз какво ли друго съм предполагал, само фогела сигурно знае какво е това последното, или пък защо пуснах снимка на Сид Барет точно на 07-07(сега не ми се правете на умни, всички имаме гугъл). За това вече няма да си въобразявам глупости и за да трупам отговори в блога ще се надявам на разни сензацийки* или плоски жълти клюки.
Да добавя също, че след като вече имам телефон с камера, когато се сдобия с блутут ще вкарам и малко шарения
Какво е ФМИ
ФМИ е факултет в Пловдиския университет, с който не искам да имам много общо, но уви, поне един семестър ще имам. Надеждите ми в Пловдив бяха в съседния, за икономически и социални науки и МИО и съвсем логично(поне според мен, де) бях писал само 4 специалности, които бих искал да уча, без да слагам разни глупости, колкото за да влезна нещо. Е, едва ли някой не е разбрал, че не се вместих във въпросните специалности, но пък за това има незапълнени места след 3-то класиране. Един ден майка ми така ме събуди от сладка дрямка към 9 сутринта. Каза ми веднага да ставам и да тръгвам към офиса, за да се запиша някаква там глупост ква да е. Аз станах, прегледах спортните новини, хапнах, гледах някъв сериал и тръгнах към офиса й. Та в края на краищата се записах в авторитетната специалност "Математика и информатика", където по принцип бих влезнал след първо класиране в горната половина на класирането с моя бал. На 1 октомври почвам.
ФМИ също е и една известна в ютуб и вибокс група, кръстила се фатални мозъчни изкривявания, известна с песничката си за "два гигабайта два гигабайта", пята на 4 гласа.
hi5
Това сигурно също знаете какво е. Не знаех, че е толкова досадно всъщност, докато не почнаха разни ядосани хора да ме псуват къв съм бил флудър и защо ги каня в такива тъпотии(не си само ти жужи). Пък и моя меил се напълни с "едикой си ви прие като приятел" и така на татъка. Така и не разбрах какъв е смисъла изобщо от тези майспейс тъпотии, но щом редондо и вайпъра са си направили труда, значи не е чак такава глупост. Освен това мисля, че профила там ми е достатъчно олигофренски, евала си бичим.
Какво друго през следващата година
Ще гледам да си оползотворявам времето по-добре. Ще лягам по-рано. Ще спя по 8 часа, не два дена по 4, един по 14 или нещо такова. Ще си мия зъбите всеки ден. Може най-накрая да си сваля пълната дискография на Бийтълс. Ще се запозная по-добре с Kula Shaker и Auteurs. Може да опитам някаква нова кухня. Няма да пуша(не, че имам проблем с това, просто е модерно да се добавя и отказването от цигарите в тези списъци).
Това е живи и здрави, да си знаете, че говедата преебаха национала и монтоя е потомствен циганин. Хммм.. честит 15 септември, яна:)
* така изглежда по-готино
Saturday, September 8, 2007
"Two things that have haunted me most...
... are the days when I had to collect the paybooks; and when I left Bill Hubbard in no-man's-land."
"I was picked up and taken into their trench. And I'd no sooner taken two or three steps down the trench when I heard a call,
'Hello Razz, I'm glad to see you. This is my second night here,' and he said
'I'm feeling bad,' and it was Bill Hubbard, one of the men we'd trained in England, one of the original battalion. I had a look at his wound, rolled him over; I could see it was probably a fatal wound. You could imagine what pain he was in, he was dripping with sweat; and after I'd gone about three shellholes, traversed that, had it been...had there been a path or a road I could have done better.
He pummeled me, 'Put me down, put me down, I'd rather die, I'd rather die, put me down.' I was hoping he would faint. He said 'I can't go any further, let me die.' I said 'If I leave you here Bill you won't be found, let's have another go.' He said 'All right then.' And the same thing happened; he couldn't stand it any more, and I had to leave him there, in no-man's-land."
"I was picked up and taken into their trench. And I'd no sooner taken two or three steps down the trench when I heard a call,
'Hello Razz, I'm glad to see you. This is my second night here,' and he said
'I'm feeling bad,' and it was Bill Hubbard, one of the men we'd trained in England, one of the original battalion. I had a look at his wound, rolled him over; I could see it was probably a fatal wound. You could imagine what pain he was in, he was dripping with sweat; and after I'd gone about three shellholes, traversed that, had it been...had there been a path or a road I could have done better.
He pummeled me, 'Put me down, put me down, I'd rather die, I'd rather die, put me down.' I was hoping he would faint. He said 'I can't go any further, let me die.' I said 'If I leave you here Bill you won't be found, let's have another go.' He said 'All right then.' And the same thing happened; he couldn't stand it any more, and I had to leave him there, in no-man's-land."
Monday, August 6, 2007
Get real
Скучно ми е, самотно ми е, слушам странна музика, няма по-добър момент да напиша първия си по-сериозен пост в историята на този блог.
За какво говоря, по-дяволите?
Сухата история от последните дни ще ви я спестя, като само ще спомена основните неща. След няколко спокойни дни на село, изпит в който за пореден път се представих доста под личните си очаквания заминах за София. Тук, където работи баща ми, а вече и аз, живея от около седмица и ще живея още месец може би(ако ме приемат в ПУ. Ако не - не знам какво ще правя). До гуша ми е от въпроси какво правя(както и 'абе какво стана с изпитите'), така че това също ще ви го спестя. Общо взето заработвам пари, колкото да живея, разходите някак си си ги деля с баща ми - някой работи той ми ги плаща, някой работи сам, но основно храната, транспорта и всичко останало си плащам сам, той понякога купува вечеря и, разбира се, поема наема, щото той си живее тук по принцип. "Тук" представлява стая три на четири метра, цялата в мебели(две легла, шкаф, маса, друга маса и скрин). С него се погаждаме без проблеми, нищо че това е малко относително с човек, който пие по литър твърд алкохол на ден и пуши в стаята. Просто съм му свикнал. Живея си чудесно.
Защо го правя?
Мога да си седя у нас в Пловдив, при климатик, кабелна телевизия и постоянен достъп до компютър(сега това става само, когато баща ми се начати). Да, обаче милата ми любвеобвилна майка, както може би всеки чувал за дир.бг знае, ми зае пари преди 1 година и половина ли беше, за да си изпълня една от мечтите и да се само-уча на фотография, купувайки си дигитален фотоапарат. След нелепия инцидент, губейки го(то и без да го загубя щеше да е същата ситуация, всъщност), имам да плащам сравнително крупна за непълнолетно момче сума. От тогава вече не съм непълнолетен, де, но това не е особен проблем. Тъй като, колкото и изненадващо да ви се струва, ми е доста неудобно да имам да връщам пари някому, бил той и родната ми майка, търся начини да й върна възможно най-скоро парите. Вярно, ходих на слънчев бряг, като увеличих сумата с 20%, искайки й заем пак(да, взех заем за да отида на море на абитуриентския си бал), но след като прекарах оригиналния си бал по ужасен начин, реших, че ако се засиля сам да правя нещо, има шанс да стане по-добро. Дали заради мен самия или не, Слънчев бряг също се оказа абсолютен провал, но не е там въпроса.
През тези месеци, през които съм имал да връщам пари, съм работел какво ли не. При положение, че джобни за училище не получавам от седми клас някъде, не беше кой знае колко лесно да пестя от изкараните пари. Всъщност не знам защо ги пиша тези работи, сигурно изглежда нелепо, сякаш се оплаквам, но все тая...
И тъй, това лято ми се отвори възможност да работя при баща ми, като се надявам да спестя пари и да се отърва от тези да ги наречем финансови проблеми. Дали ще имам да живея и да пестя още не знам, но съм известен, че силата ми не е в пестенето на пари, така че силно се съмнявам в себе си.
Все пак общо взето харча пари за ядене и транспорт, като единствените по-скъпи неща, които си купих бяха след една разходка до Orange. Там си взех списание Топ Гиър и две книги(в едната се разказва за някъв тип, който пие, пуши, взема наркотици и спи с различни жени всяка вечер, в другата за любовта между футболист порно звезда и жена само порно звезда). След като ги занесох на касата попитах за книга за история на изкуството, като се имат предвид книгите, които вече бях купил това беше изненадващ въпрос, така че разбирам странната физиономия, която направи продавача.
Относно изпитите
Айде да поговорим малко и за тях. Онзи ден се срещнах с едно момиче, което е изкарала 5.85 или нещо подобно на изпит по биология и 5.30 по химия(или обратното) и се чувстваше тъпо, че не е изкарала повече. Други изкарват 5.75 в УНСС. Аз? 2 във ВИАС, 2 в скапания аграрен университет в Пловдив и невероятното 4.90 в ПУ. Мисля, че е съвсем в реда на нещата да се чувствам като идиот. Още повече, че колкото повече време минава, толкова повече сляпата ми вяра, че тази година балът за приемане ще е още по-нисък умира. Ако не ме приемат съвсем никъде, ще се чувствам като абсолютен идиот... И най-вероятно заслужено. Във всичко, което се пробвам напоследък ще съм се провалил и единствената причина в това съм аз самия. А не мога да се променя, каквото и да ми говорят. Аз съм си аз. Най-ужасното е, че всякакви идиоти, в пъти по-малоумни, необразовани, неинтелигентни, скучни, груби, хора с които се возя в София в трамвая или във влака, или в рейса в Пловдив, всякакви глупаци са по-успели от мен. Имат по-спокоен и по-уреден живот от мен и така на татъка.
Бъдещето?
Нямам си ни най-малка представа. Нито какво ще правя, нито как, нито пък къде. Уж ще уча глупостите, които така и не разбрах през последните години, за да ме приемат във ВИАС и да получа някакво образование, каквото искам, но не е ясно как ще стане това. Времето ще покаже всичко.
За какво говоря, по-дяволите?
Сухата история от последните дни ще ви я спестя, като само ще спомена основните неща. След няколко спокойни дни на село, изпит в който за пореден път се представих доста под личните си очаквания заминах за София. Тук, където работи баща ми, а вече и аз, живея от около седмица и ще живея още месец може би(ако ме приемат в ПУ. Ако не - не знам какво ще правя). До гуша ми е от въпроси какво правя(както и 'абе какво стана с изпитите'), така че това също ще ви го спестя. Общо взето заработвам пари, колкото да живея, разходите някак си си ги деля с баща ми - някой работи той ми ги плаща, някой работи сам, но основно храната, транспорта и всичко останало си плащам сам, той понякога купува вечеря и, разбира се, поема наема, щото той си живее тук по принцип. "Тук" представлява стая три на четири метра, цялата в мебели(две легла, шкаф, маса, друга маса и скрин). С него се погаждаме без проблеми, нищо че това е малко относително с човек, който пие по литър твърд алкохол на ден и пуши в стаята. Просто съм му свикнал. Живея си чудесно.
Защо го правя?
Мога да си седя у нас в Пловдив, при климатик, кабелна телевизия и постоянен достъп до компютър(сега това става само, когато баща ми се начати). Да, обаче милата ми любвеобвилна майка, както може би всеки чувал за дир.бг знае, ми зае пари преди 1 година и половина ли беше, за да си изпълня една от мечтите и да се само-уча на фотография, купувайки си дигитален фотоапарат. След нелепия инцидент, губейки го(то и без да го загубя щеше да е същата ситуация, всъщност), имам да плащам сравнително крупна за непълнолетно момче сума. От тогава вече не съм непълнолетен, де, но това не е особен проблем. Тъй като, колкото и изненадващо да ви се струва, ми е доста неудобно да имам да връщам пари някому, бил той и родната ми майка, търся начини да й върна възможно най-скоро парите. Вярно, ходих на слънчев бряг, като увеличих сумата с 20%, искайки й заем пак(да, взех заем за да отида на море на абитуриентския си бал), но след като прекарах оригиналния си бал по ужасен начин, реших, че ако се засиля сам да правя нещо, има шанс да стане по-добро. Дали заради мен самия или не, Слънчев бряг също се оказа абсолютен провал, но не е там въпроса.
През тези месеци, през които съм имал да връщам пари, съм работел какво ли не. При положение, че джобни за училище не получавам от седми клас някъде, не беше кой знае колко лесно да пестя от изкараните пари. Всъщност не знам защо ги пиша тези работи, сигурно изглежда нелепо, сякаш се оплаквам, но все тая...
И тъй, това лято ми се отвори възможност да работя при баща ми, като се надявам да спестя пари и да се отърва от тези да ги наречем финансови проблеми. Дали ще имам да живея и да пестя още не знам, но съм известен, че силата ми не е в пестенето на пари, така че силно се съмнявам в себе си.
Все пак общо взето харча пари за ядене и транспорт, като единствените по-скъпи неща, които си купих бяха след една разходка до Orange. Там си взех списание Топ Гиър и две книги(в едната се разказва за някъв тип, който пие, пуши, взема наркотици и спи с различни жени всяка вечер, в другата за любовта между футболист порно звезда и жена само порно звезда). След като ги занесох на касата попитах за книга за история на изкуството, като се имат предвид книгите, които вече бях купил това беше изненадващ въпрос, така че разбирам странната физиономия, която направи продавача.
Относно изпитите
Айде да поговорим малко и за тях. Онзи ден се срещнах с едно момиче, което е изкарала 5.85 или нещо подобно на изпит по биология и 5.30 по химия(или обратното) и се чувстваше тъпо, че не е изкарала повече. Други изкарват 5.75 в УНСС. Аз? 2 във ВИАС, 2 в скапания аграрен университет в Пловдив и невероятното 4.90 в ПУ. Мисля, че е съвсем в реда на нещата да се чувствам като идиот. Още повече, че колкото повече време минава, толкова повече сляпата ми вяра, че тази година балът за приемане ще е още по-нисък умира. Ако не ме приемат съвсем никъде, ще се чувствам като абсолютен идиот... И най-вероятно заслужено. Във всичко, което се пробвам напоследък ще съм се провалил и единствената причина в това съм аз самия. А не мога да се променя, каквото и да ми говорят. Аз съм си аз. Най-ужасното е, че всякакви идиоти, в пъти по-малоумни, необразовани, неинтелигентни, скучни, груби, хора с които се возя в София в трамвая или във влака, или в рейса в Пловдив, всякакви глупаци са по-успели от мен. Имат по-спокоен и по-уреден живот от мен и така на татъка.
Бъдещето?
Нямам си ни най-малка представа. Нито какво ще правя, нито как, нито пък къде. Уж ще уча глупостите, които така и не разбрах през последните години, за да ме приемат във ВИАС и да получа някакво образование, каквото искам, но не е ясно как ще стане това. Времето ще покаже всичко.
Sunday, July 29, 2007
Пак на село
За да укротя хилядите си фенове, които ме засипаха със съобщения в айсикю и въпроси в клубовете защо няма нов постинг в блога(тва е ирония и се надявам да я схванете!), да кажа няколко думи за поредната си екскурзия до Дъбово
Накратко - нищо особено. Почти нямаше хора, имаше забавни, идиотски моменти, този път пихме по-малко алкохол, и гасихме едни пожари. Бях си подготвил нещо като дневник, но ме мързи да го преписвам, пък и гледам, че няма да се впечатлите, дори да си изпиша банковата сметка и кода тука, така че живи и здрави блога умира
Накратко - нищо особено. Почти нямаше хора, имаше забавни, идиотски моменти, този път пихме по-малко алкохол, и гасихме едни пожари. Бях си подготвил нещо като дневник, но ме мързи да го преписвам, пък и гледам, че няма да се впечатлите, дори да си изпиша банковата сметка и кода тука, така че живи и здрави блога умира
Monday, July 9, 2007
Носталгия
Блога ми съществува от около 3-4 месеца, така че всякакви разсъждения на тема "доброто старо време" са нелепи, но какво в моя живот не е?
Лятната умора
Пролетната такава не може да й стъпи на малкия пръст. Все пак, според едни мои разсъждения пролетната умора е научно оправдание за клиничния мързел(макар, че второто звучи по-научно), то да си го кажа честно - в момента просто ме мързи неимоверно. Става дума за последните седмици. Верно в София извървях десетки километри, но и то донякъде беше породено от мързел - да си купувам билети и да чакам трамваи(кой е казал, че в мързела ми има логика?).
В тоя ред на мисли да кажа, че трябва да си изтрия един печат на картата за градския транспорт, според който тя вече не важи. Не ми се пътува с по 60 стотинки...
Ами заглавието?
Еми носталгия, носталгия... Изчерпва се с това, че до преди малко четох какво съм писал в блога до сега. Абе като изключим факта, че го четат 3-4 човека, мисля е доста по-добър от повечето блогове, в които през два-три дена се появява постинг от 2-3 реда, цитат от песен или малоумна снимка(всички прилики с действителни лица и събития са напълно случайни и съм сериозен!). Иначе в момента си хапвам диня и си спомням за едни по-далечни дни в клубовете, но това е друга тема
Бъдещи планове
* до 12 юли: мързелуване, спане, мързелуване, телевизия, може да измия пода, мързелуване
* 12 юли: пообяд или когато ми скимне - заминавам за София
* 13 юли: Изпит по математика в София
* 14 юли: обратно в Пловдив, или още на 13 или де да знам, но със сигурност преди
* 15 юли: Изпит в Пловдив
* 17 юли: Изпит в Пловдив
* 19 юли: Изпит в Пловдив
* 20 юли: евентуално заминаване за село и там обичайните футбол, дай боже риба, неизбежно алкохол
* 26 юли: обратно в Пловдив
* 27 юли: Изпит в Пловдив
За по-нататъка не съм мислил, но абсолютно сигурно е, че плановете нататък са пряко свързани с резултатите от изпитите. И тъй като вече летния сезон ще е преполовен, най-вероятно ще ида в София да бачкам
Theodor, out
Лятната умора
Пролетната такава не може да й стъпи на малкия пръст. Все пак, според едни мои разсъждения пролетната умора е научно оправдание за клиничния мързел(макар, че второто звучи по-научно), то да си го кажа честно - в момента просто ме мързи неимоверно. Става дума за последните седмици. Верно в София извървях десетки километри, но и то донякъде беше породено от мързел - да си купувам билети и да чакам трамваи(кой е казал, че в мързела ми има логика?).
В тоя ред на мисли да кажа, че трябва да си изтрия един печат на картата за градския транспорт, според който тя вече не важи. Не ми се пътува с по 60 стотинки...
Ами заглавието?
Еми носталгия, носталгия... Изчерпва се с това, че до преди малко четох какво съм писал в блога до сега. Абе като изключим факта, че го четат 3-4 човека, мисля е доста по-добър от повечето блогове, в които през два-три дена се появява постинг от 2-3 реда, цитат от песен или малоумна снимка(всички прилики с действителни лица и събития са напълно случайни и съм сериозен!). Иначе в момента си хапвам диня и си спомням за едни по-далечни дни в клубовете, но това е друга тема
Бъдещи планове
* до 12 юли: мързелуване, спане, мързелуване, телевизия, може да измия пода, мързелуване
* 12 юли: пообяд или когато ми скимне - заминавам за София
* 13 юли: Изпит по математика в София
* 14 юли: обратно в Пловдив, или още на 13 или де да знам, но със сигурност преди
* 15 юли: Изпит в Пловдив
* 17 юли: Изпит в Пловдив
* 19 юли: Изпит в Пловдив
* 20 юли: евентуално заминаване за село и там обичайните футбол, дай боже риба, неизбежно алкохол
* 26 юли: обратно в Пловдив
* 27 юли: Изпит в Пловдив
За по-нататъка не съм мислил, но абсолютно сигурно е, че плановете нататък са пряко свързани с резултатите от изпитите. И тъй като вече летния сезон ще е преполовен, най-вероятно ще ида в София да бачкам
Theodor, out
Saturday, July 7, 2007
Thursday, July 5, 2007
Граф Игнатиево, София, самолети и трамваи
Общо взето ми беше попритихнал ентусиазма за писане в блога, но в момента е 11:00, а до 17:30 няма какво да правя, така че ще ударя няколко реда неуспешни опити за остроумие и забавна самоирония
Университетите
Почваме с тях - успях да хвана всички срокове - за любопитните души(а и за мен си, ей така от удобство) пускам пълен списък на университетите и специалностите, които кандидатствам:
1. УАСГ(по-известен като ВИАС): всичко възможно с математика, специалностите са твърде дълги да ви ги пиша, така че за да стане малко по-интересно и любопитно ще напраскам само съкращенията - ССС, ТС, ВиК, ХТС, ХМС, Г*
2. ПУ(пловдивски университет): МИО, Маркетинг, Макроикономика, Стопанско управление
3. АУ(аграрен университет - изцяло инициатива на майка ми): аграрна икономика, аграрен туризъм
специалностите май не са в реда, в който ги писах, но университетите са в реда на желанията.
Интересни неща около подаването? Доста, основно свързани с финансови пролеми и бюрокрация до небето. Повече, честно казано не ми се пише, коремните мускули едва издържат тежестта на лаптопа вече.
* Надявам се оценявате факта, че за да препиша всичките тея букви се протегнах чак на около метър в дясно, въпреки трудната поза, която заемам в момента, трудна и за описване.
Авиошоу
Така, смених позата... Общо взето купонче със самолети, доста жега и шанс да се запозная с Дунчев(който е пич, и освен това и ми даде автограф!). Видяхме готини машинки, освен тях имаше и 6 Ф-16-ки, които за непознатите сигурно са супер готини самолети, реално са няколко нива под Миг-29 да речем(и са приблизително два пъти по-малки). Яд ме е, че не видяхме такова чудо във въздуха, ама не знам, аз исках и един гигант, Херкулес майче беше да полети, ама мечтии...
Самите самолети правеха кви ли не чудесии, въртяха се, сучеха се и беше купон, основно щото ти се случваше пред очите. По ютубите и други глупости има много по-готини акробатики, но както казах ф-16 е доста по скромен от другите, ф-18, миг 29 и други подобни(то па как го казах, все едно има още 100 такива). Сега, за всеобщо удоволствие - малко снимки:
(баси сложния хтмл дето са направили тея душици от блоггер, за които после ще кажа още малко думи)
Та тва е още като пътувахме, някаква забавна катастрофа, доста имаше по пътя, а в най-левия край на снимката виждате част от легендата Дунчев
за тези, които не са виждали ф-16, ето това е ф-16. вътре има някъв хахав американец, който ни махаше, някой други кретени също му махаха, всичките минаха покрай нас като на парад, шума е готин(не колкото, когато летят, но все пак...), а един даже си беше взел в кокпита някакво българско знаме и го вееше
ето го и гювеча, който чакахте още първата снимка - самолетите в полет. Виждат ви се мънички, е фак оф, толкова оптика имам на служебната сапунерка на баща ми, радвайте се на толкова. иначе четворката през повечето време си летеше в тоя вид и не правеше кой знае какво, въртяха се и някакви такива неща, който си пада по синхронно плуване би му харесало
тва беше едно от готините изпълнения. по-наблюдателните от вас ще забележат, че четири от самолетите летят със спуснати колесници, а един от тях не. някой ще се сетят сигурно, че тоя с вдигнатия колесник лети доста по-бързо и това беше точно така, надмина ги, минавайки между тях. относно качеството на снимката - еми ебаси, отидох да зяпам самолети, не да правя снимки, ае
тука пак постен гювеч, летят си кротко вече към края на шоуто шестицата един до друг
май трябваше да питам първо, ма той няма да се сърди, та тва е жаира, щастлив след като си взе автограф от някой от пилотите
а това са слънчогледи, оригинала който снимах аз, другата снимка(въпреки рекламата, че фотоапарата снимал перфектно от движение) се размаза и не става - тва е специално за жаира, де да я прати на жицата или както там му викахте на пича
После се върнахме в Пловдив, пихме бира и се разходихме по главната, тва е.
Бек ин София
Да си запълня редовете до края, малко думи и за прекарването ми в София. Общо взето пристигнах във вторник, и понеже шофьорката беше към Хаджи Димитър и нямаше как да ме остави в НДК в час-пик, реши да ме свали на Орлов мост, а по обясними причини(така, де, познавате ме, обичам да се разкарвам наляво надясно без пари) трябваше да ходя пеша до Стрелбище.
Не беше само това, на другия ден рано сутринта пристигнах в СУ(с двеста и нещо, нямах билет даже), после ми се обади Сашо, оттам пеша до централна гара(как гадно ме излъгаха, че СУ-сердика е по-пряко през Васил Левски и Дондуков, а не по жълтите павета; така де, мислех си, че Дондуков ще ме изкара някъде по Мария Луиза и близо до лъвов мост), после обратно до СУ, после до ВИАС, после обратно до централна гара, после до Лъвов мост(така и не мога да си обясня градския транспорт в София, някой рейсове спират на едни спирки, други спират на други, хаос пълен), после от Джимис до СУ до Джимис до Попа(в някаква залухана уличка малко преди това), оттам пеша до НДК и накрая си хванах трамвая. Нищо чудно че спах екстра тая вечер... На спирката на НДК, така де там онова кръстовище, където Витошка престава да бъде пешеходна, беше интересно. Първо се подхлъзнах доста смешно пред цяла купчина народ, абе някой знае ли защо бордюрите там са толкова олигофренски? После пък някакъв дядо-комунист почна да ми обяснява какъв хубав ред бил социализма, но Тодор Живков го преебал, какъв тъп човек бил и така на татъка, разпитваше ме къде ще кандидатствам и така на татъка, после ме депресира като ми каза, ти виждал ли си успял мързелив човек? И така. Качих си се в трамвая и за пръв път дупчиш билет най-накрая и то само защото се залисах нещо. Иначе преди това в 214(рейса който хванах на второто връщане от централна гара до СУ) стратегически седнах до "апарата за самотаксуване" и се оглеждах за контрольори.
Друго интересно, попаднах в някакъв супермаркет, където кока кола, голям чипс, четри ролки тоалетна хартия и орбит хърбъл са 7 лева, изненадах се, де, все тая. Сега трябва да хапна и после може да се разходя да видя що за чудо е южен парк и стадион Раковски примерно(който 90% от феновете на Левски си нямат капка представа къде се намира, но реват за него)
Кратки:
* Блогъра има версия на български, която ми се включи автоматично. Има интересни хрумвания, например сега за да постна статийката ще натисна бутон "ПУБЛИКУВАНЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА". Има и други разбира се, но ме мързи сега, честно, едва написах блога, па дори и снимки сложих
* Абе някой пробвал ли е да яде в стола на СУ, мене ме достраша да се пробвам, ще вземат да ми искат студентската книжка
* Доста пъти съм минавал оттам и съм се чудел какво е това, но сега ще питам - някой има ли представа какви са онези странни структури до сектор В на националния стадион, мен ми приличат на изправени монети
* Софийските светофари продължават да ме изненадват, уродлива работа
* Друг въпрос - някой да знае подлеза до СУ защо е толкова нисък, така де, можеше да си спестят 10-тина стълби, тавана пак щеше да е достатъчно висок
* Току що по радиото казаха, че билетите за Ванеса Мей са 30 лева, което значи, че с баща ми няма да ходим на въпросния концерт.
* Зимната олимпиада ще е в Сочи, аз очаквах Пеонг Чанг, мислех че е сигурно баси... Та така, това е от мен, живи и здрави, с някой от вас ще се видим вечерта(а с някой вече се видяхме четвъртък вечер, доста хора ще прочетат щуротията след срещата, където ще си направя реклама!)
Университетите
Почваме с тях - успях да хвана всички срокове - за любопитните души(а и за мен си, ей така от удобство) пускам пълен списък на университетите и специалностите, които кандидатствам:
1. УАСГ(по-известен като ВИАС): всичко възможно с математика, специалностите са твърде дълги да ви ги пиша, така че за да стане малко по-интересно и любопитно ще напраскам само съкращенията - ССС, ТС, ВиК, ХТС, ХМС, Г*
2. ПУ(пловдивски университет): МИО, Маркетинг, Макроикономика, Стопанско управление
3. АУ(аграрен университет - изцяло инициатива на майка ми): аграрна икономика, аграрен туризъм
специалностите май не са в реда, в който ги писах, но университетите са в реда на желанията.
Интересни неща около подаването? Доста, основно свързани с финансови пролеми и бюрокрация до небето. Повече, честно казано не ми се пише, коремните мускули едва издържат тежестта на лаптопа вече.
* Надявам се оценявате факта, че за да препиша всичките тея букви се протегнах чак на около метър в дясно, въпреки трудната поза, която заемам в момента, трудна и за описване.
Авиошоу
Така, смених позата... Общо взето купонче със самолети, доста жега и шанс да се запозная с Дунчев(който е пич, и освен това и ми даде автограф!). Видяхме готини машинки, освен тях имаше и 6 Ф-16-ки, които за непознатите сигурно са супер готини самолети, реално са няколко нива под Миг-29 да речем(и са приблизително два пъти по-малки). Яд ме е, че не видяхме такова чудо във въздуха, ама не знам, аз исках и един гигант, Херкулес майче беше да полети, ама мечтии...
Самите самолети правеха кви ли не чудесии, въртяха се, сучеха се и беше купон, основно щото ти се случваше пред очите. По ютубите и други глупости има много по-готини акробатики, но както казах ф-16 е доста по скромен от другите, ф-18, миг 29 и други подобни(то па как го казах, все едно има още 100 такива). Сега, за всеобщо удоволствие - малко снимки:
(баси сложния хтмл дето са направили тея душици от блоггер, за които после ще кажа още малко думи)
Та тва е още като пътувахме, някаква забавна катастрофа, доста имаше по пътя, а в най-левия край на снимката виждате част от легендата Дунчев
за тези, които не са виждали ф-16, ето това е ф-16. вътре има някъв хахав американец, който ни махаше, някой други кретени също му махаха, всичките минаха покрай нас като на парад, шума е готин(не колкото, когато летят, но все пак...), а един даже си беше взел в кокпита някакво българско знаме и го вееше
ето го и гювеча, който чакахте още първата снимка - самолетите в полет. Виждат ви се мънички, е фак оф, толкова оптика имам на служебната сапунерка на баща ми, радвайте се на толкова. иначе четворката през повечето време си летеше в тоя вид и не правеше кой знае какво, въртяха се и някакви такива неща, който си пада по синхронно плуване би му харесало
тва беше едно от готините изпълнения. по-наблюдателните от вас ще забележат, че четири от самолетите летят със спуснати колесници, а един от тях не. някой ще се сетят сигурно, че тоя с вдигнатия колесник лети доста по-бързо и това беше точно така, надмина ги, минавайки между тях. относно качеството на снимката - еми ебаси, отидох да зяпам самолети, не да правя снимки, ае
тука пак постен гювеч, летят си кротко вече към края на шоуто шестицата един до друг
май трябваше да питам първо, ма той няма да се сърди, та тва е жаира, щастлив след като си взе автограф от някой от пилотите
а това са слънчогледи, оригинала който снимах аз, другата снимка(въпреки рекламата, че фотоапарата снимал перфектно от движение) се размаза и не става - тва е специално за жаира, де да я прати на жицата или както там му викахте на пича
После се върнахме в Пловдив, пихме бира и се разходихме по главната, тва е.
Бек ин София
Да си запълня редовете до края, малко думи и за прекарването ми в София. Общо взето пристигнах във вторник, и понеже шофьорката беше към Хаджи Димитър и нямаше как да ме остави в НДК в час-пик, реши да ме свали на Орлов мост, а по обясними причини(така, де, познавате ме, обичам да се разкарвам наляво надясно без пари) трябваше да ходя пеша до Стрелбище.
Не беше само това, на другия ден рано сутринта пристигнах в СУ(с двеста и нещо, нямах билет даже), после ми се обади Сашо, оттам пеша до централна гара(как гадно ме излъгаха, че СУ-сердика е по-пряко през Васил Левски и Дондуков, а не по жълтите павета; така де, мислех си, че Дондуков ще ме изкара някъде по Мария Луиза и близо до лъвов мост), после обратно до СУ, после до ВИАС, после обратно до централна гара, после до Лъвов мост(така и не мога да си обясня градския транспорт в София, някой рейсове спират на едни спирки, други спират на други, хаос пълен), после от Джимис до СУ до Джимис до Попа(в някаква залухана уличка малко преди това), оттам пеша до НДК и накрая си хванах трамвая. Нищо чудно че спах екстра тая вечер... На спирката на НДК, така де там онова кръстовище, където Витошка престава да бъде пешеходна, беше интересно. Първо се подхлъзнах доста смешно пред цяла купчина народ, абе някой знае ли защо бордюрите там са толкова олигофренски? После пък някакъв дядо-комунист почна да ми обяснява какъв хубав ред бил социализма, но Тодор Живков го преебал, какъв тъп човек бил и така на татъка, разпитваше ме къде ще кандидатствам и така на татъка, после ме депресира като ми каза, ти виждал ли си успял мързелив човек? И така. Качих си се в трамвая и за пръв път дупчиш билет най-накрая и то само защото се залисах нещо. Иначе преди това в 214(рейса който хванах на второто връщане от централна гара до СУ) стратегически седнах до "апарата за самотаксуване" и се оглеждах за контрольори.
Друго интересно, попаднах в някакъв супермаркет, където кока кола, голям чипс, четри ролки тоалетна хартия и орбит хърбъл са 7 лева, изненадах се, де, все тая. Сега трябва да хапна и после може да се разходя да видя що за чудо е южен парк и стадион Раковски примерно(който 90% от феновете на Левски си нямат капка представа къде се намира, но реват за него)
Кратки:
* Блогъра има версия на български, която ми се включи автоматично. Има интересни хрумвания, например сега за да постна статийката ще натисна бутон "ПУБЛИКУВАНЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА". Има и други разбира се, но ме мързи сега, честно, едва написах блога, па дори и снимки сложих
* Абе някой пробвал ли е да яде в стола на СУ, мене ме достраша да се пробвам, ще вземат да ми искат студентската книжка
* Доста пъти съм минавал оттам и съм се чудел какво е това, но сега ще питам - някой има ли представа какви са онези странни структури до сектор В на националния стадион, мен ми приличат на изправени монети
* Софийските светофари продължават да ме изненадват, уродлива работа
* Друг въпрос - някой да знае подлеза до СУ защо е толкова нисък, така де, можеше да си спестят 10-тина стълби, тавана пак щеше да е достатъчно висок
* Току що по радиото казаха, че билетите за Ванеса Мей са 30 лева, което значи, че с баща ми няма да ходим на въпросния концерт.
* Зимната олимпиада ще е в Сочи, аз очаквах Пеонг Чанг, мислех че е сигурно баси... Та така, това е от мен, живи и здрави, с някой от вас ще се видим вечерта(а с някой вече се видяхме четвъртък вечер, доста хора ще прочетат щуротията след срещата, където ще си направя реклама!)
Wednesday, June 13, 2007
КСК Livescore 10'
Доста изненадващ резултат - 4.90 по математика!
ЗА НЕВЯРВЩИТЕ
Очаквайте скоро и резултата от английския.
Иначе - преди това бяха сложили разпределението по зали, а преди всеки кандидатстудент пишеше и входящият му номер. А оценките могат да се намират и по входящ номер. Сиреч, мога да видя оценката на всеки - стига да си бях запазил входящия му номер от въпросния списък(защото от университета не са тъпи, не само, че са махнали линка към списъците, но и са го изтрили съвсем деба). Тоест сега не мога да видя на никой познат(освен на няколко човека със смешни имена, които с едни пич си ги разменяхме в скайпа) оценката, малко ме е яд. Може би няма да я повторя тази грешка за редовния изпит.
Всъщност като се замисля може би оценките ги има и подредени по азбучен ред пред университета, така че загубата не е голяма. В близките дни може да видя как са се представили някой хора:)
п.п. Сашо има 4.20 мухаха
ЗА НЕВЯРВЩИТЕ
Очаквайте скоро и резултата от английския.
Иначе - преди това бяха сложили разпределението по зали, а преди всеки кандидатстудент пишеше и входящият му номер. А оценките могат да се намират и по входящ номер. Сиреч, мога да видя оценката на всеки - стига да си бях запазил входящия му номер от въпросния списък(защото от университета не са тъпи, не само, че са махнали линка към списъците, но и са го изтрили съвсем деба). Тоест сега не мога да видя на никой познат(освен на няколко човека със смешни имена, които с едни пич си ги разменяхме в скайпа) оценката, малко ме е яд. Може би няма да я повторя тази грешка за редовния изпит.
Всъщност като се замисля може би оценките ги има и подредени по азбучен ред пред университета, така че загубата не е голяма. В близките дни може да видя как са се представили някой хора:)
п.п. Сашо има 4.20 мухаха
Thursday, June 7, 2007
Разни изпити и други гадости
През изминалите два дни бях на два изпита, пробни в ПУ. Ето и впечатленията ми, а след това и някой други новини около моята скромна личност
Английски език
Първия изпит, на който се явих беше по английски. Не, че възлагах някакви надежди, просто ми беше любопитно и исках да си видя горе-долу нивото какво ми е. Оказа се, че не е особено труден, колкото очаквах, някаква глупава диктовка, още по-тъпо есе и съвсем тривиално тестче с отговори на прочетен текст. Глупости колкото щеш. Аз си спах цяла година, ама то пък по английски какво ли има да се готвиш или го знаеш или не. Нещо интересно... Ми спря тока по едно време, иначе диктовката я чете някаква с брутален акцент, а тея дето ни следяха дали преписваме не отбираха грам английски и ако бяхме почнали да си подсказваме щяха да гледат като говеда на Ноу Камп. Тук очакванията ми са за нещо между 4 и 4.50. Резултатите не знам кога излизат
Математика
Тук трябваше да е по-интересно и продуктивно, но уви, се издъних като младежи национал срещу новосформирана държава, играеща първия си официален мач. Тоя футбол ми е завзел главата деба. Все пак от осем задачи реших 4(ама и то едно решаване, някой неща така съм си ги смукал от пръстите...), други 2-3 само отгоре-отгоре нещо. В смисъл тройка трябва да хвана, а при положение, че вчера до един и половина съм пил, това е екстра, ще гледам за другия изпит да си легна към 12 поне.
А за самия изпит, ми нищо интересно, поне разбрах че е супер лесно да се преписва, ама какви пищови да си направиш по математика - таблицата за умножение ли?
Кратки:
Английски език
Първия изпит, на който се явих беше по английски. Не, че възлагах някакви надежди, просто ми беше любопитно и исках да си видя горе-долу нивото какво ми е. Оказа се, че не е особено труден, колкото очаквах, някаква глупава диктовка, още по-тъпо есе и съвсем тривиално тестче с отговори на прочетен текст. Глупости колкото щеш. Аз си спах цяла година, ама то пък по английски какво ли има да се готвиш или го знаеш или не. Нещо интересно... Ми спря тока по едно време, иначе диктовката я чете някаква с брутален акцент, а тея дето ни следяха дали преписваме не отбираха грам английски и ако бяхме почнали да си подсказваме щяха да гледат като говеда на Ноу Камп. Тук очакванията ми са за нещо между 4 и 4.50. Резултатите не знам кога излизат
Математика
Тук трябваше да е по-интересно и продуктивно, но уви, се издъних като младежи национал срещу новосформирана държава, играеща първия си официален мач. Тоя футбол ми е завзел главата деба. Все пак от осем задачи реших 4(ама и то едно решаване, някой неща така съм си ги смукал от пръстите...), други 2-3 само отгоре-отгоре нещо. В смисъл тройка трябва да хвана, а при положение, че вчера до един и половина съм пил, това е екстра, ще гледам за другия изпит да си легна към 12 поне.
А за самия изпит, ми нищо интересно, поне разбрах че е супер лесно да се преписва, ама какви пищови да си направиш по математика - таблицата за умножение ли?
Кратки:
- Някой ще умре - двдто, на което съм си записал Live in Pompei е яко надраскано и освен една преебана песен от Animals, което се преживява, самия филм е преебан, накъсва и.. бе шибана работа. Това е защото всички в къщи обожават, като има диск в сидирома да го изкарват и да го слагат върху я телефона, я някакви пинсети(които седят на бюрото от година и нещо, така и никой не се сети да ги махне, а какво изобщо търсят тук е въпроса), я нокторезачка или нещо друго остро и ръбато, попаднало върху бюрото. И най-вече ме дразни, че винаги го слагат с райтабъл страната надолу, за да е сигурно, че ще се надраска. Прах падало, като е нагоре. Ми нека пада, прахта се бърше, драскотините не, ахх. Добре, че не е чак толкова рядък филма
- След дъждищата тука дето помляха целия район, интернета(с него и телефона, кабелната, водата, добре че ток имаме) спира по-често от градския транспорт. Все пак трябва да се радвам, де, по околните села горките нямат къщи и улици, аз с малко се отървах.
- Вчера играх боулинг за първи път, беше интересна игра и доста забавна, направихме си я шоу де, но честно казано се радвам, че не са ни гледали отстрани.
- Като споменах малко по-нагоре градския транспорт, след някаква реорганизация в движението тука, автобусите, които преди бяха на линия 29 сега са на 44 и обратното, днеска бая народ се качи в 44 и слезна на следващата спирка, щото си мислеха, че е 29.
- Аз някой ден наистина, ама наистина трябва да си оправя дрехите над леглото.
- Уинампа ми също нещо се гъбарка и ако продължава така може да хване пътя към рисайкъл бин за сметка на някой друг музикант.
- Може да мина през училище да дам на класната някакви пари и снимки за някакви дипломи, а до практиката ме мързи да ходя. Айде, живейте в мир
Sunday, June 3, 2007
Слънчев бряг
Доста скучно и глупаво прекарване, което не бих искал да запомня особено много, но въпреки това ще го преразкажа отгоре-отгоре, за да не скучаете. Всъщност най-вероятно ще ви е доста скучно въпростното четиво и ще има едно "браво", ако стигнете до края.
Пътуването за Бургас
Както вече споменах, хванахме влака в 01:17, който обаче закъсня малко в типично български стил. Със Сашо, главно действащо лице, решихме да влезнем в първото купе, в което има две момичета. Така и направихме - оказа се обаче, че сме нацелили такъв момент, в който в купе, пълно с хора са останали само две момичета. Все пак си намерихме места, оказа се, че това са разни абитуриенти от София, които повечето много се бяха напили. Специално за двете момичета, с които се запознахме, единственото с което ще ги запомня не е много - едната ми спа в скута на отиване(и на връщане, но за това по-надолу), а другата въпреки, че по мое мнение беше симпатична, имаше невероятния за момиче прякор "Чубака". После дойде някаква ужасно пияна, която бъзиках доста - каза ми, че в Пловдив е била в няколко дискотеки, Папараци, Инфинити, още няколко ми изреди, аз казах че е толкова пияна, че си въобразява разни неща и такива дискотеки в Пловдив няма, разбира се има и са от най-известните, но няма значение, забавно беше. Пътуването беше доста дълго и Сашо си прекара ужасно, аз окей, предвид факта, който споменах, свързан с едното момиче(неЧубака). След като пристигнахме, трябваше да изчакаме до към 8-8:30, за да свършим една работа с едни банки(всъщност не успяхме да я свършим, но няма значение). Хванахме си рейса за Слънчев бряг(като билета беше на приблизитено същата цена, като този от Пловдив до Бургас) и пристигнахме в най-големия курорт по нашето черноморие, без да знаем къде ще спим довечера.
В Слънчев бряг - ден първи
Почнахме да си търсим квартира при някоя отчаяна баба, която да ни вземе около 15-20 лева за очукана и миризлива стая. В крайна сметка с известна доза късмет може би си намерихме хотел две звезди за по 12 лева на човек + закуска. А хотела беше в страхотно състояние, почти не намерих разлика с един друг тризвезден хотел през който минах(единствено асансьора беше по-як, ама нашия хотел беше 6 етажа, онзи беше 20 все пак). След като се настанихме отидохме на плаж, поплувахме, попържихме се и пак се върнахме в хотела, да се готвим за нощните дискотеки. Врътнахме няколко телефона, оказа се че един пич от класа също е в Слънчев бряг и решихме да идем при него в един бар на плажа. Там си пиехме, танцувахме, по едно време някакви момичета влезнаха и тръгнаха да сядат на нашата маса, аз се вгледах в едната, която ми беше доста позната, тя също ме гледаше около 7-8 секунди доста учудено и после се сети, аз също де - едно момиче от курса по математика. Доста странно съвпадение всъщност, поговорихме си малко, тя после я домързя да идва с нас на дискотека, а на другия ден си отиде. Якото беше, че мен още от курса ми харесваше, но все не знаех как да се запозная с нея, аз оттам с никой не се познавам горе-долу, а сега ей така по случайност се запознахме, трябва да се възползвам от шанса.
Иначе дискотеката по-късно беше доста тъпа и скучна, няма с какво да я запомня, нито с какво да ви е интересна на вас
Слънчев бряг - ден втори
Споменах, че в хотела се включваше и закуска, която обаче е само от 8 до 10. В типично български стил, за да не изпуснем безплатното, бяхме решили да се събудим на всяка цена, независимо в колко сме си легнали. Сашо пое отговорността, като си нави часовника за 8:30, но не знам как го е навил, той звъня само с вибрация, чул го някак де, спрял го и не ме събудил мен. Аз, използвайки моя биологичен часовник, се събудих в 9:52, облякох се за 1 минута, слезнах на рецепцията и учтиво попитах дали съм закъснял за закуска, учтиво ми отговориха, че съм закъснял. Върнах се и заспах.
После като станахме наново следобед видях, че е валяло дъжд, не знам кога, Сашо реши, че още му се спи и продължи, аз в 7 отидох на плаж да се изкъпя и да поплувам, водата беше страхотна, само това помня и че само аз бях в морето от целия бряг.
После пак на дискотека, пак отвратително скучна, нещо нямахме настроение и двамата, въпреки алкохола(а, междувременно си играхме в стаята, подавайки си една бутилка кока кола във волейбол-стил и се опитвахме да горим водката, която си бяхме взели). А в дискотеката имаше само разни мастодонти от Англия и северните страни. Не видяхме едно момиче, което да не говори български и да е под 80 кила.
На излизане и двамата отчаяни и търсейки логично обяснение защо българските са толкова по-добре изглеждащи от англичанките, вървяхме зад една групичка - две тънички и симпатични момичета и трима чужденци - двама мъже и една доста грозна жена. В един момент единия от чужденците изпи някаква бутилка до дъно и я хвърли в една градинка пред един от най-готините хотели, не му помня името. Двамата със Сашо веднага го поздравихме със саркастични аплодисменти, а чужденеца отпред ни отговори в международен език, показвайки ни среден пръст. Аз разбира се, не му останах длъжен и го наредих нещо от сорта "Да ти еба майката педераст тъп, връщай се в шибаната Ирландия и си хвърляй там бутилките лешпер нещастен", с пълното съзнание, че не разбира дума от устата ми и с надеждата да не съм изпсувал нищо на международен език(гей, педал и т.н.). Двете момичета отпред доста се засмяха, де, но само толкова.
Слънчев бряг - ден трети
Този път закусвахме, шведска маса, наядохме се като свине. После рано-рано заминахме за Бургас, като онази, която спа в мен в купето ми се обади по телефона да ме пита кога си заминаваме и да ми каже те кога ще си тръгват, ако искам да ги изчакам.
Пътуването беше доста забавно. Първо със Сашо боготворяхме всяко едно момиче, което говореше български, защото всичките(дори онези, които обикновено не ми привличат погледа) бяха класи над онези говеда от Англия, Норвегия, Швеция и Дания. Кондуктора в рейса обаче беше уникален. Само две случки ще цитирам
Качва се очевиден англичанин, с тениска на Нюкясъл. Качва се и пита:
- Bourgas?
- Да - отвръща му кондуктора
- Bourgas??
- ДА - отговаря пак кондуктора
- Yes, yes - някаква жена се усети каква е ситуацията. Пича се качи тогава. Коментара на кондуктора?
- Тъпанар. - и продължи да си къса билетчетата.
Случка две:
Предистория малко - билетчетата са от 4 лева, но на тях пише 4 лева с печат, а по принцип са напечатани със стойност 0.40лв.
Та някаква англичанка зад нас тръгна да си иска повече ресто явно. Кондуктора:
- Какво още искаш бе? Виж какво пише тука. Да ти еба майката проста.
И след това пак продължи да си продава билетчета. Просто ме кефи как си мисли, че всеки трябва да знае български.
После в Бургас видяхме, че има два влака за Пловдив - в 15:30 експрес и в 21:55(този, с който пътуваха софианци) обикновен. Сашо искаше да се прибира по-рано и си хвана този в 15:30, аз от финансова и няколко други гледни точки изчаках онзи нощния. Свърших една работа, която имах в Бургас и после се мотах като ненормален по парковете и плажовете. Имаше някаква промоция на Рено, малки дечица караха радиоуправляеми автомобили от Ф1, за момент се зачудих дали да не поискам и аз да покарам, но реших че не съм толкова изпаднал... Рено Меган С+С(мисля така беше) е много яко, обаче. След телефонен разговор разбрах, че в 20:30 трябва да съм на гарата. Около 20:00 още имах малко време и разгледах една карта на Бургас, сложена на гарата да видя нещо интересно, което не съм видял. Реших да ида да видя какво представлява Бургаския свободен университет. Доста голяма сграда и симпатична, отпред е и някакъв паметник на съветската армия.
И чак като се връщах видях Хеликон-а. Когато имам време за губене, най-много обичам да седя в някоя книжарница - основно Хеликон защото имат най-готина атмосфера - и да си разглеждам книги. Подписах с и в някаква книга за спасяването на някакъв парк Странджа мисля. Все пак в мястото, където мога да "загубя" два часа, загубих само половин и после тръгнах, защото закъснявах.
Пътуването на връщане
В началото беше горе-долу забавно, първо едва си намерих място до онази от влака на идване, качих на половината клас багажа, защото всички са момичета, а момчетата вече бяха пияни и потеглихме. Ситуацията беше подобна, онази спа в мен, но по едно време избяга, мен също ми стана скучно и излезнах в коридора да се разходя, като се върнах ми беше заето мястото, а и ми беше неудобно да седя в едно купе само с непознати, та ми се наложи да седя прав няколко часа. После вече не издържах и седях клекнал в коридора. Тогава дойде едно друго момиче(пак от същата група), която ми предложи да седна до нея, нали уж в началото там съм щял да седя и т.н., аз очаквах пътя от Стара Загора до Пловдив да мине много бавно и мъчително(някъде към Ст.загора ми предложи да седна до нея), ние пък се заговорихме и като стигнахме гара Тракия хич не ми се слизаше, ама трябваше да се изстрелям, щото щях да изпусна и да не успея да слезна... Даже си забравих вестника с обяви, дето имаше стотици, с които можеше да си уредя работа за през лятото на морето.
Накратко
Прекарахме си доста под очакванията, но поне се запознах с няколко интересни хора, а сега се връщам в реалността където трябва да уча за изпити и спя в неудобно легло с ужасна възглавница. Все тая. Браво
Пътуването за Бургас
Както вече споменах, хванахме влака в 01:17, който обаче закъсня малко в типично български стил. Със Сашо, главно действащо лице, решихме да влезнем в първото купе, в което има две момичета. Така и направихме - оказа се обаче, че сме нацелили такъв момент, в който в купе, пълно с хора са останали само две момичета. Все пак си намерихме места, оказа се, че това са разни абитуриенти от София, които повечето много се бяха напили. Специално за двете момичета, с които се запознахме, единственото с което ще ги запомня не е много - едната ми спа в скута на отиване(и на връщане, но за това по-надолу), а другата въпреки, че по мое мнение беше симпатична, имаше невероятния за момиче прякор "Чубака". После дойде някаква ужасно пияна, която бъзиках доста - каза ми, че в Пловдив е била в няколко дискотеки, Папараци, Инфинити, още няколко ми изреди, аз казах че е толкова пияна, че си въобразява разни неща и такива дискотеки в Пловдив няма, разбира се има и са от най-известните, но няма значение, забавно беше. Пътуването беше доста дълго и Сашо си прекара ужасно, аз окей, предвид факта, който споменах, свързан с едното момиче(неЧубака). След като пристигнахме, трябваше да изчакаме до към 8-8:30, за да свършим една работа с едни банки(всъщност не успяхме да я свършим, но няма значение). Хванахме си рейса за Слънчев бряг(като билета беше на приблизитено същата цена, като този от Пловдив до Бургас) и пристигнахме в най-големия курорт по нашето черноморие, без да знаем къде ще спим довечера.
В Слънчев бряг - ден първи
Почнахме да си търсим квартира при някоя отчаяна баба, която да ни вземе около 15-20 лева за очукана и миризлива стая. В крайна сметка с известна доза късмет може би си намерихме хотел две звезди за по 12 лева на човек + закуска. А хотела беше в страхотно състояние, почти не намерих разлика с един друг тризвезден хотел през който минах(единствено асансьора беше по-як, ама нашия хотел беше 6 етажа, онзи беше 20 все пак). След като се настанихме отидохме на плаж, поплувахме, попържихме се и пак се върнахме в хотела, да се готвим за нощните дискотеки. Врътнахме няколко телефона, оказа се че един пич от класа също е в Слънчев бряг и решихме да идем при него в един бар на плажа. Там си пиехме, танцувахме, по едно време някакви момичета влезнаха и тръгнаха да сядат на нашата маса, аз се вгледах в едната, която ми беше доста позната, тя също ме гледаше около 7-8 секунди доста учудено и после се сети, аз също де - едно момиче от курса по математика. Доста странно съвпадение всъщност, поговорихме си малко, тя после я домързя да идва с нас на дискотека, а на другия ден си отиде. Якото беше, че мен още от курса ми харесваше, но все не знаех как да се запозная с нея, аз оттам с никой не се познавам горе-долу, а сега ей така по случайност се запознахме, трябва да се възползвам от шанса.
Иначе дискотеката по-късно беше доста тъпа и скучна, няма с какво да я запомня, нито с какво да ви е интересна на вас
Слънчев бряг - ден втори
Споменах, че в хотела се включваше и закуска, която обаче е само от 8 до 10. В типично български стил, за да не изпуснем безплатното, бяхме решили да се събудим на всяка цена, независимо в колко сме си легнали. Сашо пое отговорността, като си нави часовника за 8:30, но не знам как го е навил, той звъня само с вибрация, чул го някак де, спрял го и не ме събудил мен. Аз, използвайки моя биологичен часовник, се събудих в 9:52, облякох се за 1 минута, слезнах на рецепцията и учтиво попитах дали съм закъснял за закуска, учтиво ми отговориха, че съм закъснял. Върнах се и заспах.
После като станахме наново следобед видях, че е валяло дъжд, не знам кога, Сашо реши, че още му се спи и продължи, аз в 7 отидох на плаж да се изкъпя и да поплувам, водата беше страхотна, само това помня и че само аз бях в морето от целия бряг.
После пак на дискотека, пак отвратително скучна, нещо нямахме настроение и двамата, въпреки алкохола(а, междувременно си играхме в стаята, подавайки си една бутилка кока кола във волейбол-стил и се опитвахме да горим водката, която си бяхме взели). А в дискотеката имаше само разни мастодонти от Англия и северните страни. Не видяхме едно момиче, което да не говори български и да е под 80 кила.
На излизане и двамата отчаяни и търсейки логично обяснение защо българските са толкова по-добре изглеждащи от англичанките, вървяхме зад една групичка - две тънички и симпатични момичета и трима чужденци - двама мъже и една доста грозна жена. В един момент единия от чужденците изпи някаква бутилка до дъно и я хвърли в една градинка пред един от най-готините хотели, не му помня името. Двамата със Сашо веднага го поздравихме със саркастични аплодисменти, а чужденеца отпред ни отговори в международен език, показвайки ни среден пръст. Аз разбира се, не му останах длъжен и го наредих нещо от сорта "Да ти еба майката педераст тъп, връщай се в шибаната Ирландия и си хвърляй там бутилките лешпер нещастен", с пълното съзнание, че не разбира дума от устата ми и с надеждата да не съм изпсувал нищо на международен език(гей, педал и т.н.). Двете момичета отпред доста се засмяха, де, но само толкова.
Слънчев бряг - ден трети
Този път закусвахме, шведска маса, наядохме се като свине. После рано-рано заминахме за Бургас, като онази, която спа в мен в купето ми се обади по телефона да ме пита кога си заминаваме и да ми каже те кога ще си тръгват, ако искам да ги изчакам.
Пътуването беше доста забавно. Първо със Сашо боготворяхме всяко едно момиче, което говореше български, защото всичките(дори онези, които обикновено не ми привличат погледа) бяха класи над онези говеда от Англия, Норвегия, Швеция и Дания. Кондуктора в рейса обаче беше уникален. Само две случки ще цитирам
Качва се очевиден англичанин, с тениска на Нюкясъл. Качва се и пита:
- Bourgas?
- Да - отвръща му кондуктора
- Bourgas??
- ДА - отговаря пак кондуктора
- Yes, yes - някаква жена се усети каква е ситуацията. Пича се качи тогава. Коментара на кондуктора?
- Тъпанар. - и продължи да си къса билетчетата.
Случка две:
Предистория малко - билетчетата са от 4 лева, но на тях пише 4 лева с печат, а по принцип са напечатани със стойност 0.40лв.
Та някаква англичанка зад нас тръгна да си иска повече ресто явно. Кондуктора:
- Какво още искаш бе? Виж какво пише тука. Да ти еба майката проста.
И след това пак продължи да си продава билетчета. Просто ме кефи как си мисли, че всеки трябва да знае български.
После в Бургас видяхме, че има два влака за Пловдив - в 15:30 експрес и в 21:55(този, с който пътуваха софианци) обикновен. Сашо искаше да се прибира по-рано и си хвана този в 15:30, аз от финансова и няколко други гледни точки изчаках онзи нощния. Свърших една работа, която имах в Бургас и после се мотах като ненормален по парковете и плажовете. Имаше някаква промоция на Рено, малки дечица караха радиоуправляеми автомобили от Ф1, за момент се зачудих дали да не поискам и аз да покарам, но реших че не съм толкова изпаднал... Рено Меган С+С(мисля така беше) е много яко, обаче. След телефонен разговор разбрах, че в 20:30 трябва да съм на гарата. Около 20:00 още имах малко време и разгледах една карта на Бургас, сложена на гарата да видя нещо интересно, което не съм видял. Реших да ида да видя какво представлява Бургаския свободен университет. Доста голяма сграда и симпатична, отпред е и някакъв паметник на съветската армия.
И чак като се връщах видях Хеликон-а. Когато имам време за губене, най-много обичам да седя в някоя книжарница - основно Хеликон защото имат най-готина атмосфера - и да си разглеждам книги. Подписах с и в някаква книга за спасяването на някакъв парк Странджа мисля. Все пак в мястото, където мога да "загубя" два часа, загубих само половин и после тръгнах, защото закъснявах.
Пътуването на връщане
В началото беше горе-долу забавно, първо едва си намерих място до онази от влака на идване, качих на половината клас багажа, защото всички са момичета, а момчетата вече бяха пияни и потеглихме. Ситуацията беше подобна, онази спа в мен, но по едно време избяга, мен също ми стана скучно и излезнах в коридора да се разходя, като се върнах ми беше заето мястото, а и ми беше неудобно да седя в едно купе само с непознати, та ми се наложи да седя прав няколко часа. После вече не издържах и седях клекнал в коридора. Тогава дойде едно друго момиче(пак от същата група), която ми предложи да седна до нея, нали уж в началото там съм щял да седя и т.н., аз очаквах пътя от Стара Загора до Пловдив да мине много бавно и мъчително(някъде към Ст.загора ми предложи да седна до нея), ние пък се заговорихме и като стигнахме гара Тракия хич не ми се слизаше, ама трябваше да се изстрелям, щото щях да изпусна и да не успея да слезна... Даже си забравих вестника с обяви, дето имаше стотици, с които можеше да си уредя работа за през лятото на морето.
Накратко
Прекарахме си доста под очакванията, но поне се запознах с няколко интересни хора, а сега се връщам в реалността където трябва да уча за изпити и спя в неудобно легло с ужасна възглавница. Все тая. Браво
Tuesday, May 29, 2007
Очаквайте (СБ)
След разни перипетии и трудности, най-накрая е факт, че заминавам за няколко дена на.. грубо казано, почивка на Слънчев бряг. Доста импровизирана, но така дори е по-яко. Подробности очаквайте петък вечер/събота, тъй като тази вечер заминавам с влака в 01:17(не се бъзикам, наистина е в толкова часа!)
Tuesday, May 22, 2007
Един луд бал*
Общо взето целта на цялото занятие, абитуриентски или-както-там-се-пише бал, така и не успях да я разбера, но е някаква традиция, която освен шанс да се напия е и шанс да се сдобия с някоя друга дреха и да изкрънкам нашите за някой допълнителен лев. Разбира се, нямаше как да не ида де, горното е в сферата на шегата**, най-малкото от уважение към класната, училището и пичовете от класа, с ~80% от които съм се бил(процента важи за всички), но няма да го правя никога повече.
Предистория
Разправял съм я накъсано из различните блогове, но май нищо няма да ми остане в главата от подготовката за бала, за разлика от всичките невинни момиченца, които сигурно са си изревали очите, когато са гледали как невероятната им рокля придобива вид, страхотно! Съвсем отделен е въпроса, че не видях момиче, на което да й е убодна роклята и да може да танцува без да държи някаква част от облеклото си да не изхвърчи на някъде.
Винаги съм бил честен с читателите си, така и ще направя и този пък, като кажа, че иронията ми е неуместна, тъй като си счупих краката***, но за това после.
Поне доколкото съм запознат повечето училища ходят и на бал и на екскурзия нанякъде, и тъй като брат ми отиде само на екскурзия, а сестра ми само на бал, майка ми реши че 1 от 2 е перфектния вариант и за мен. Знам и сестра ми как се е чувствала, тъй като за разлика от брат ми, който предпочита цяла събота вечер да си чати с някого или да гледа тенис(от няколко дена му хрумна, че било интересно), тя предпочита да се разкарва по дискотеки. Или в случая по слънчевите брегове и златните пясъци примерно.
За това и решението на майка ми беше - само бал. Решението на целия клас - също. Причината, ами че бал както и да го мислим трябва да има и ще е една нощ - ще се изтърпим някакси, но екскурзията ще е 4-5 дена, по-лошо ще е.
Как, кога, кой и защо избра хотел Санкт Петербург - не ми стана ясно, но абе не ми и пука. Дадохме 55 лева, после се оказа че били 60, после пък идиота Пламен каза, че от парите за кувертите останали по 5 лева, които все пак ги дадохме за да платим куверта на класната. Всъщност по едно време се говореше, че на класната пък й бил платен куверта от заведението, но явно не е било така или пък Пламен се е нагушил с 50 лева. Толкова за предисторията
Изпращането - петък, 18.05
По стара механотехникумска и може би на всички останали училища традиция в петъка на третата седмица на май месец е изпращането на 12-токласниците. Събира се цялото училище, гледа сеира на мажоретките от френската гимназия и после всички си тръгват, защото директорката и разни други лица четат речи.
Този път беше малко по интересно, като песимиста в мен ще каже, че интерсното е било, че за разлика от предходните години валя дъжд и нямаше мажоретки, а оптимиста ще замълчи. Казаха, че нашия клас бил "винаги знаещи, можещи, но никога правещи", после пак имаше разни плямпания, които не чух, показа се директорката и всички я освирквахме. Малко след това отзад мина заместник директора Пенов, който е нещо като Бойко Борисов на механото и ни се скара. Аз после видях, че съм си окапал ризата със сандвич.
След това заваля дъжд, влезнахме в аулата, пак имаше разни речи и награждавания на училищните зубъри, псувахме ги и им викахме връзкари; наградиха и Кралева, която яко аплодирахме и някой викаха отзад "секси", не е лоша жената, освен че е 1.40 сигурно, става за разни неща. До края май не се случи нищо интересно, снимахме се който беше дошъл класа, отидохме в някакво кафене, в което 20 минути никой не дойде да ни поиска поръчката и със Сашо си отидохме.
Деня на бала - неделя, 20.05
Тъй като съм перфектно запознат с българската действителност, предполагах че яденето, което ще ни сервират в ресторанта ще е а) от предишния ден, тоест сухо студено и спаружено или б) сготвено от някой стажант на 30 лева хонорар за вечерта, който за пръв път вижда как се разбива яйце примерно. Точно поради тази причина излъгах нашите да идем на заведение да се наям прилично, пък тогава да ходим. Та отидохме на заведение поръчахме си и хубаво, че седнахме вътре... Защото тогава настъпи потопа. Някакъв зверски дъжд, който имаше благоразумието да спре докато киснем наоткрито пред хотела часове по-късно.
След като се наядох(междудругото използвах повода и да си празнувам 18 и половиния ми рожден ден), тръгнахме към хотела, където седнахме в тамошния лоби бар. Изненадващо не беше ужасно много скъп, кафе пих и беше 1.20, на центъра съм пил капучино за 1.50, така че не се изненадах особено. Въпреки, че се разбрахме в 19:15 да се чакаме, до осем без десет бях намерил само двама от нашия клас, а другите класове се бяха събрали всичките. След това набързо дойдоха всичките и почнахме да се поздравяваме, снимаме и така на татъка:
** Защо се казва сферата на вероятностите/възможностите, а кръга на шегата? Иначе в случая просто искам да се отделя малко от общоприетите рамки
*** Здрав съм, бе, метафора
Предистория
Разправял съм я накъсано из различните блогове, но май нищо няма да ми остане в главата от подготовката за бала, за разлика от всичките невинни момиченца, които сигурно са си изревали очите, когато са гледали как невероятната им рокля придобива вид, страхотно! Съвсем отделен е въпроса, че не видях момиче, на което да й е убодна роклята и да може да танцува без да държи някаква част от облеклото си да не изхвърчи на някъде.
Винаги съм бил честен с читателите си, така и ще направя и този пък, като кажа, че иронията ми е неуместна, тъй като си счупих краката***, но за това после.
Поне доколкото съм запознат повечето училища ходят и на бал и на екскурзия нанякъде, и тъй като брат ми отиде само на екскурзия, а сестра ми само на бал, майка ми реши че 1 от 2 е перфектния вариант и за мен. Знам и сестра ми как се е чувствала, тъй като за разлика от брат ми, който предпочита цяла събота вечер да си чати с някого или да гледа тенис(от няколко дена му хрумна, че било интересно), тя предпочита да се разкарва по дискотеки. Или в случая по слънчевите брегове и златните пясъци примерно.
За това и решението на майка ми беше - само бал. Решението на целия клас - също. Причината, ами че бал както и да го мислим трябва да има и ще е една нощ - ще се изтърпим някакси, но екскурзията ще е 4-5 дена, по-лошо ще е.
Как, кога, кой и защо избра хотел Санкт Петербург - не ми стана ясно, но абе не ми и пука. Дадохме 55 лева, после се оказа че били 60, после пък идиота Пламен каза, че от парите за кувертите останали по 5 лева, които все пак ги дадохме за да платим куверта на класната. Всъщност по едно време се говореше, че на класната пък й бил платен куверта от заведението, но явно не е било така или пък Пламен се е нагушил с 50 лева. Толкова за предисторията
Изпращането - петък, 18.05
По стара механотехникумска и може би на всички останали училища традиция в петъка на третата седмица на май месец е изпращането на 12-токласниците. Събира се цялото училище, гледа сеира на мажоретките от френската гимназия и после всички си тръгват, защото директорката и разни други лица четат речи.
Този път беше малко по интересно, като песимиста в мен ще каже, че интерсното е било, че за разлика от предходните години валя дъжд и нямаше мажоретки, а оптимиста ще замълчи. Казаха, че нашия клас бил "винаги знаещи, можещи, но никога правещи", после пак имаше разни плямпания, които не чух, показа се директорката и всички я освирквахме. Малко след това отзад мина заместник директора Пенов, който е нещо като Бойко Борисов на механото и ни се скара. Аз после видях, че съм си окапал ризата със сандвич.
След това заваля дъжд, влезнахме в аулата, пак имаше разни речи и награждавания на училищните зубъри, псувахме ги и им викахме връзкари; наградиха и Кралева, която яко аплодирахме и някой викаха отзад "секси", не е лоша жената, освен че е 1.40 сигурно, става за разни неща. До края май не се случи нищо интересно, снимахме се който беше дошъл класа, отидохме в някакво кафене, в което 20 минути никой не дойде да ни поиска поръчката и със Сашо си отидохме.
Деня на бала - неделя, 20.05
Тъй като съм перфектно запознат с българската действителност, предполагах че яденето, което ще ни сервират в ресторанта ще е а) от предишния ден, тоест сухо студено и спаружено или б) сготвено от някой стажант на 30 лева хонорар за вечерта, който за пръв път вижда как се разбива яйце примерно. Точно поради тази причина излъгах нашите да идем на заведение да се наям прилично, пък тогава да ходим. Та отидохме на заведение поръчахме си и хубаво, че седнахме вътре... Защото тогава настъпи потопа. Някакъв зверски дъжд, който имаше благоразумието да спре докато киснем наоткрито пред хотела часове по-късно.
След като се наядох(междудругото използвах повода и да си празнувам 18 и половиния ми рожден ден), тръгнахме към хотела, където седнахме в тамошния лоби бар. Изненадващо не беше ужасно много скъп, кафе пих и беше 1.20, на центъра съм пил капучино за 1.50, така че не се изненадах особено. Въпреки, че се разбрахме в 19:15 да се чакаме, до осем без десет бях намерил само двама от нашия клас, а другите класове се бяха събрали всичките. След това набързо дойдоха всичките и почнахме да се поздравяваме, снимаме и така на татъка:
за да запазя правото на конфиденциалност на всеки от хората на снимката, няма да им казвам имената, но все пак май сами можете да отгатнете кой ми е класния ръководител.
В ресторанта 20:00-24:00
Не видях нищо, което да не съм очаквал, на входа ни пребъркаха за оръжия майче, но имаше версия, че търсят да не си носим алкохол 'от вкъщи'. И двете версии минават, ако се гледа как ме пребъркаха мен отгоре-отгоре, нямам вид нито на някой, който си носи Глок под сакото, нито на някой дърт алкохолик, но въшния вид лъже, знаете. Казаха ни на коя маса да отидем, отидохме. Някой вече бяха здраво пияни, де, аз за съжаление така и не успях да се напия.
На всеки се полагаше по една чаша вино, една малка долнопробна българска водка(нея я изпих, виното дополовина), салата и ядене(което беше отвратително, смеска между а) и б), вж. по-горе) и по средата имаше плодове и ядки. От ядките ядох най-много и ме заболя корема, но нищо особено.
Денсинга беше доста екстравагантен, с отварящ се покрив през който от време на време падаха водни късове, сиреч дъжд и на готините плочки се пързаляше много готино. Още от сега ще кажа, че за отчаяните си опити да забия(в първия момент написах "запия", и то е правилно) някоя мацка няма да отделям много редове, така че перверзници не се надявайте на нищо особено.
Преслава ни пя в ресторанта, изпя доста песни, снима се с разни хора и не пя на плейбек, тоест изненада ме по всички показатели. Като си тръгна пуснаха обичайните Пак ще се срещнем след 10 години(дано да са минимум десет, боже), и Клетва, за които се събирахме в кръг прегърнати и пяхме, но само от уважение към класната и от факта, че всичките имаме лицемерие в излишък.
Дискотеката 24:00-05:00
Към 12 със Сашо, перфектно знаещи къде ще ходят Ана-май, шивашкото училище пълно с момичета, тръгнахме към дискотека Папараци. Там до един момент хубаво си танцувах с разни момичета, но после ми стана скучно и около 1 час - до 5 си кибичих наляво надясно(има две зали - чалга и ретро), по едно време си играх на телефона игри и така, после видях, че са дошли и другите от класа и седнах при тях, пак ударихме една Клетва където само се клатихме наляво надясно и никой не пя и тръгнахме към Альоша. Всички сте чували за него сигурно, традиция е абитуриентите да посрещат там изгрева. По целия път вече отмаляли от танци и неудобни обувки се мъчехме и коментирахме колко са ужасни, псувахме ги и какво ли не, но нищо не помогна. Минавахме покрай Митьо и се чудехме дали да не му ударим един звънец в 5 сутринта, но се отказахме, за да не събудим баба му. После отидохме до едни дюнери, но нямаше месо, направихме си малко лафче с продавачите и заминахме към тепето. По едно време стигнахме до едно кръстовище и типично в наш стил се разделихме, спорейки кой път е по-кратък, в крайна сметка другите стигнаха много преди нас(аз и Сашо), тъй като решили да се изтарикатят и да вземат такси, а ние блъскахме пеша с хлъзгави обувки до горе.
Изгрев не гледахме, защото имаше облаци, май се снимахме веднъж-дваж, после слезнахме набързо, щото духаше ужасен вятър и ни беше студено, отново всеки по негов си път слезна, ние със Сашо се забихме по някакви тайни пътеки и кварталчета, където 100 килограмови песове стоят и те гледат мило през еднометрова ограда. После търсихме такси, вече едвам ходещи, то пък се оказа някакъв, дето ще ходи да зарежда метан съвсем в обратната посока, но се разбрахме с него. И така се прибрахме накрая, това беше общо взето моя бал, нищо особено, нищо над което да рева.
Кратки:
- В Папараци беше Йордан Милиев, защитник на ПФК Локомотив Пловдив, хич не изглеждаше тъжен от скорошната трагична смърт на шефа му Александър Тасев, или пък от последните два мача в които загубиха с общ резултат 2:11.
- Все още здраво ме дере гърлото, всички сигурно знаете какво е да водиш разговор в дискотека, крещиш като луд и пак нищо не се чува.
- Дългия не е порастнал особено
- Таксито излезна доста евтино всъщност, това на връщане. Това от хотела до дискотеката беше 10 лева, като влезнахме и той ни каза нали знаете, че днеска са по 10 лева и ние ми окей, яд ме е че Стоян и Чунчака щяха да идват, но им казах, че в таксито щяло да има още две момичета и винаги при всякакви обстоятелства ще предпочета момиче пред някой от тях двамата.
- В дискотеката всичко беше по 5 и 10 лева. Редбула само беше 6
- Въпреки надеждите ни, в ресторанта нямаше плазма, на която да дават нова телевизия - Матрицата 2.
Това е общо взето, други неща - друг път.
___________________________________________________________________
* Едно време си мислех да си наема някой да ми кръщава заглавията на снимките, когато спрях да снимам и почнах да пиша се чудя дали да не си наема някой да ми измисля заглавия на красивите литературни произведения? Иначе заглавието е пропито с ирония** Защо се казва сферата на вероятностите/възможностите, а кръга на шегата? Иначе в случая просто искам да се отделя малко от общоприетите рамки
*** Здрав съм, бе, метафора
Thursday, May 17, 2007
FT Livescore училище
Еми това е другари и другарки, вече имам средно образование, всичко останало са няколко формалности(бал, производствена практика до която нямам директен транспорт и държавен изпит, но той е допълнително)
1:0 - МОМИ, Калестрова
Въпреки надеждите ми, че тройката по въпросните металообработващи машини и инструменти ще дойде сравнително лесно, оказа се, че за половин час трябва да науча 4 листа глупости + няколко схемички. Първо единия, после и другия урок, справих се що-годе, по-трудно ми беше да я намеря за да й разкажа втория урок, беше се запиляла в някаква полусрутена стаичка на първия етаж(в момента правят ремонт на училището, така че около 15-тина стаи отговарят на това описание). Когато ми драсна 3-ката в дневника почнах да подскачам, като голмайстор на световно по коридорите, сигурно са се чудили другите ученици кво правя. Всъщност и аз съм се чудил на някой хора, дето се държат така в края на годината, вече знам какво са имали предвид.
2:1 - МЕ, Гъшаров
Тука съм раздвоен. От една страна можеше да ми остави двойката, щото закъснях с два дни за крайния срок(който ми е ясен от 4 месеца някъде), а и пак едва го хванах накрая да му предам тъпите чертежи(4/5 от които дори не погледна). И понеже нямах време да си препиша всичко на белова* се заяде, каза че повече няма да проверява нищо и ми остави тройка. На няколко човека с 4 за първия срок и 3 за втория остави 4 за годината, но на мен - 3, ама че педал, честно. Пък аз сигурно глупавия му материал по машинни елементи го знам по-добре от 3/4 от класа.
Все пак с оглед факта, че вчера около 10:00 си мислех, че ще остана на изпит по МЕ, и тройката е добра оценка.
Други:
* 1. Лично и пристрастно обяснение - защото брат ми не искаше да ми помогне с няколко много прости неща в Аутокада, които трябваше сам да си губя времето с тях
2. Безпристрастно обяснение - защото започнах да си правя най-големия и важен чертеж днес сутринта в 3, правех го до 8. А и защото по принцип започнах да си правя проекта преди 3 дни, а трябваше преди месец-два.
И други неща можеше да напиша, но на брат ми му почва някакъв турнир, така че аре чупка. И пишете коментари иначе ще дойде големия лош вълк. А, да, утре може да се снимам с някой от най-емблематичните ми даскалки и даскали и да ви разкажа малко за тях
1:0 - МОМИ, Калестрова
Въпреки надеждите ми, че тройката по въпросните металообработващи машини и инструменти ще дойде сравнително лесно, оказа се, че за половин час трябва да науча 4 листа глупости + няколко схемички. Първо единия, после и другия урок, справих се що-годе, по-трудно ми беше да я намеря за да й разкажа втория урок, беше се запиляла в някаква полусрутена стаичка на първия етаж(в момента правят ремонт на училището, така че около 15-тина стаи отговарят на това описание). Когато ми драсна 3-ката в дневника почнах да подскачам, като голмайстор на световно по коридорите, сигурно са се чудили другите ученици кво правя. Всъщност и аз съм се чудил на някой хора, дето се държат така в края на годината, вече знам какво са имали предвид.
2:1 - МЕ, Гъшаров
Тука съм раздвоен. От една страна можеше да ми остави двойката, щото закъснях с два дни за крайния срок(който ми е ясен от 4 месеца някъде), а и пак едва го хванах накрая да му предам тъпите чертежи(4/5 от които дори не погледна). И понеже нямах време да си препиша всичко на белова* се заяде, каза че повече няма да проверява нищо и ми остави тройка. На няколко човека с 4 за първия срок и 3 за втория остави 4 за годината, но на мен - 3, ама че педал, честно. Пък аз сигурно глупавия му материал по машинни елементи го знам по-добре от 3/4 от класа.
Все пак с оглед факта, че вчера около 10:00 си мислех, че ще остана на изпит по МЕ, и тройката е добра оценка.
Други:
- След като вече завърших училище, ще ми остане свободно време да се занимавам с някой неща, за които нямах време по-рано. Например да си поиграя малко с Райд и някой мравчици и хлебарчици, които са решили, че тука може да живеят спокойно.
- След като вече завърших училище, няма да има с какво да се оправдавам и да отлагам - трябва да си оправя куповете дрехи, листове, учебници и какво ли още не из стаята.
- Както споменах по-горе, в училище правят ремонт - слагат алуминиева дограма и разни други разкрасявания. Интересното бе, че точно когато напусках Матевски(училището, където бях до 7-ми клас), започваха да правят основен ремонт - същия, дограми и козметика. Все се разминавам....
* 1. Лично и пристрастно обяснение - защото брат ми не искаше да ми помогне с няколко много прости неща в Аутокада, които трябваше сам да си губя времето с тях
2. Безпристрастно обяснение - защото започнах да си правя най-големия и важен чертеж днес сутринта в 3, правех го до 8. А и защото по принцип започнах да си правя проекта преди 3 дни, а трябваше преди месец-два.
И други неща можеше да напиша, но на брат ми му почва някакъв турнир, така че аре чупка. И пишете коментари иначе ще дойде големия лош вълк. А, да, утре може да се снимам с някой от най-емблематичните ми даскалки и даскали и да ви разкажа малко за тях
Wednesday, May 16, 2007
89' Livescore училище
- Английски - 6. Въпреки, че почти не се вясвах измрънках за шестица и готово. Иначе, разбира се, си ги знам нещата. Просто не й се появявам в часовете... не, че съм единствен, де, около 14-15 я дойдат, я не(общо сме 18)
- Свят и Личност - още не е ясно. Предадох си проекта, даже го защитих. Само да вметна, че всъщност ми го прави Чунчуков, аз не съм го чел дори, а понеже Чунчуков понякога върши големи простотии трябваше да се чудя как да замазвам импровизирайки някакви щуротии, по време на "защитата". Общо взето беше шоу, най-вече когато даскала каза, че си личи, че не съм го преписвал от някъде, а двамата сами сме си го правили(с Мариан), който междудругото дори не го е виждал проекта майче.
- Технология на машиностроенето - 4. По-интересното е, че ни накара днеска да си извадим по едно листче и да напишем свободно съчинение и да отговори на въпросите какво мислите за "Учителя Пекалиев", "Човека Пекалиев" и "Препоръки за преподаването на учебните часове". Аз, естестевно, писах абсолютни малоумици
- Икономика - 5. Пак я излъгах, по принцип имам две четири и половини и трябваше да ме изпитва за 5, но аз някак си я накарах да си мисли, че имам две петици и се боря за пет... Еми екстра
- Машинни елементи - още не се знае, клони към 2 обаче. Днеска уж беше последния срок за предаване на проектите на нашата група, ама ние 6/9 човека от групата не сме предали още, така че няма как да ни зареже така... Аз сега за това съм буден до 5:24 вече, правя си проекта... Писна ми в един момент, тоест изчатках. Иначе днеска е било забавно, аз закъснях с 20 минути, понеже беше зверска жега си бях зел два натурални сока от стола, влизам с тях в кабинета, едното изпито и го хвърлям, след това вече се оглеждам в кабинета какво става... Всички с някакви начумерени и сериозни физиономии, аз бях весел нещо, не знам що. Развеселиха се нещо, казах на господина 'здравейте' и си седнах културно да си допия сока. Не знам кво чак толкова смешно имаше...
- Трябва да попълня някакъв документ, че не дължа нищо на училището - на домакина, на библиотекарката и на заплатите(?!). Хубаво, че е само на училището, а не на разни други хора.
- Класната иска пет снимки, ебати, аз да не съм фото?
Тва е общо взето за момента, пожелайте ми успех по МЕ, МОМИ и ММ с ЦПУ
Monday, May 14, 2007
Заб. авт. Тъпото заглавие е сменено
Тъпо заглавие, в тоалетната ми се стори по-хубаво
Та да го караме по плана:
Приключенията ми със Сашо и шофьорските ни книжки, изпитите в ПУ(а също и историята на една закуска)
Общо взето от моя страна нищо интересно. Аз утре ще мина през КАТ да си я взема, голям кеф. Днеска карах до центъра майка ми и брат ми, имаше катаджии, но не ме спряха, пфу, щях да умра.
Със Сашо е по-интересно. Първо отидохме да си вземе книжката една седмица, преди когато са му казали да си я вземе. Обикновено са готови и ако попаднеш на мила служителка ти я дава, в случая Сашо попадна на цербер. Каза му да дойде понеделник(сиреч 7 май, този понеделник). Честно казано майче и вторник беше, не знам, но все тая. Първо отидохме да си подадем документи в ПУ и ТУ. Сашо не подаде, защото си беше забравил документите - лична карта и така на татъка. Аз не подадох, защото в 12:05 ми казаха, че обедната им почивка свършва в 13:30. След това хванахме едно такси и отидохме до КАТ. На 500 метра от КАТ Сашо каза на шофьора да спре и ние си слезнахме. Аз бях доста учуден, после той ми каза, че се е сетил защо не подаде документи в ПУ. Поради същата причина нямаше как да му дадат и шофьорската книжка. После си я взел сам, аз пък почнах бачкане у панаиро и нямах време за да отида да си подам документи в ПУ или да си взема книжката. И двете неща трябва да се случат утре(понеделник).
А закуската съвсем случайно пак около тези събития със Сашо, някаква чудесия около 60х10 сантиметра як хляб, пълен със сирене и отгоре сусам - 80 стотинки, на няколко пъти вече си вземаме и си го разделяме по равно, бая наяжда, баси щуротията.
Livescore на последните две седмици учене на средно образование в нелекия ми живот
Общо взето пропуснах голяма част от това училище, отидох единствено в четвъртък. Там имаше 4 човека, никой не ми помогна да си направя проекта по Машинни елементи, ужас. Въпросния проект го направих донякъде, може би около половината, за останалата половина ми остават два дни. Да спомена само, че първата половина я правя от февруари.
Другия предмет, по който имам да оправям годишна двойка е ММ с ЦПУ. Трябва да му занеса ксерокопия на някакви простотии, мързи ме страшно пичове... Противна работа
Третия предмет, по който имам да оправям годишна двойка е металорежещи машини, там ще се оправим някак, един урок трябва да науча, утре първи час, ще го преживея.
Да се самоподсетя след малко като препрочитам какво съм написал - да си копирам файла по АПТП на дискета. СЕГА, не след малко.
Случки около панаира
И това е основното по което ще пишем. В крайна сметка, опитвайки се да запазя благоприличие и някаква форма на конфиденциалност може би ще спестя по-интересните факти(за това и си направих друг блог, но за него друг път). Накратко - за пловдивския пролетен панаир се хванах да раздавам листовки на входа, за пари разбира се. Оказа се, че от една солидна тълпа 20-тина раздавачи на листовки, само аз и колегата(по едно време се появи и един гей от някакви дънки, но само за няколко часа в сряда) сме от мъжки пол. Този факт го спестих на майка ми и на шефката, де, но разбира се, че това беше основната причина да работя доста повече, от колкото би трябвало по принцип. Първия ден ме изби яко на простотия, като се бъзиках с половината невинни посетители на панаира. После не помня вече как се запознах една по една с повечето момичета, помагах им за някой работи и им правех компания като им беше скучно. За мен най-странното беше, че някой си споделяха с мен странните интригантски мнения зад гърба на другите момичета, не знам от къде толкова доверие у такъв съмнителен субект като мен. Нищо, де, по-интересните неща естествено се случваха към края на работния ден, когато всички ни избиваше на простотия, някой по-малко, други повече. Четвъртък пристигнаха някакви триметрови моделки първа класа, рекламираха Буда Бар(пловдивския) и носеха балони, пълни с хелий. Възползвахме се да си вземем няколко, аз с единия си играх по какви ли не начини(например вързах му тежест, листовки де, на връвчицата, толкова, че да виси неподвижно във въздуха - действаше на завет, но като духнеше вятър и се преебаваше. забавно беше, де, гледаха ме разни хора как седя и до мен седи необезпокояван балон на едно място, като закован у въздуха). После обаче едно от момичетата реши да го издиша(за незнаещите какво става, като се надишаш с хелий - що за хора сте, бе, кретени, няма аз да ви уча), и продължи да си раздава с пълната си сериозност и с уникалния глас. После пък почна да кара разните хора да ходят в центъра на вивател и бтк или да рекламират в някакъв справочник, нещо което съвсем не й беше в работата... Някой даже май й се обидиха, че им обижда фирмата така, но де да знам, дори да са я псували не бих забелязал, превивах се от смях. Това е един от онези моменти, които не можеш да опишеш - спонтанно, смешно, уникално. На другия ден им раздавахме невидими листовки, пъхахме им в чантите без да разберат и какво ли още не, разменяхме си ги, абе всичко друго, но не и това, което трябва да правим. бг
Иначе от целия панаир на кяр останах с едно малко пакетче чубрица, едно малко кафе, сладолед, доста енергийни напитки, тениска на вивател, ужасен тен на врата, хубави спомени и няколко телефона на симпатични момичета.
Та да го караме по плана:
Приключенията ми със Сашо и шофьорските ни книжки, изпитите в ПУ(а също и историята на една закуска)
Общо взето от моя страна нищо интересно. Аз утре ще мина през КАТ да си я взема, голям кеф. Днеска карах до центъра майка ми и брат ми, имаше катаджии, но не ме спряха, пфу, щях да умра.
Със Сашо е по-интересно. Първо отидохме да си вземе книжката една седмица, преди когато са му казали да си я вземе. Обикновено са готови и ако попаднеш на мила служителка ти я дава, в случая Сашо попадна на цербер. Каза му да дойде понеделник(сиреч 7 май, този понеделник). Честно казано майче и вторник беше, не знам, но все тая. Първо отидохме да си подадем документи в ПУ и ТУ. Сашо не подаде, защото си беше забравил документите - лична карта и така на татъка. Аз не подадох, защото в 12:05 ми казаха, че обедната им почивка свършва в 13:30. След това хванахме едно такси и отидохме до КАТ. На 500 метра от КАТ Сашо каза на шофьора да спре и ние си слезнахме. Аз бях доста учуден, после той ми каза, че се е сетил защо не подаде документи в ПУ. Поради същата причина нямаше как да му дадат и шофьорската книжка. После си я взел сам, аз пък почнах бачкане у панаиро и нямах време за да отида да си подам документи в ПУ или да си взема книжката. И двете неща трябва да се случат утре(понеделник).
А закуската съвсем случайно пак около тези събития със Сашо, някаква чудесия около 60х10 сантиметра як хляб, пълен със сирене и отгоре сусам - 80 стотинки, на няколко пъти вече си вземаме и си го разделяме по равно, бая наяжда, баси щуротията.
Livescore на последните две седмици учене на средно образование в нелекия ми живот
Общо взето пропуснах голяма част от това училище, отидох единствено в четвъртък. Там имаше 4 човека, никой не ми помогна да си направя проекта по Машинни елементи, ужас. Въпросния проект го направих донякъде, може би около половината, за останалата половина ми остават два дни. Да спомена само, че първата половина я правя от февруари.
Другия предмет, по който имам да оправям годишна двойка е ММ с ЦПУ. Трябва да му занеса ксерокопия на някакви простотии, мързи ме страшно пичове... Противна работа
Третия предмет, по който имам да оправям годишна двойка е металорежещи машини, там ще се оправим някак, един урок трябва да науча, утре първи час, ще го преживея.
Да се самоподсетя след малко като препрочитам какво съм написал - да си копирам файла по АПТП на дискета. СЕГА, не след малко.
Случки около панаира
И това е основното по което ще пишем. В крайна сметка, опитвайки се да запазя благоприличие и някаква форма на конфиденциалност може би ще спестя по-интересните факти(за това и си направих друг блог, но за него друг път). Накратко - за пловдивския пролетен панаир се хванах да раздавам листовки на входа, за пари разбира се. Оказа се, че от една солидна тълпа 20-тина раздавачи на листовки, само аз и колегата(по едно време се появи и един гей от някакви дънки, но само за няколко часа в сряда) сме от мъжки пол. Този факт го спестих на майка ми и на шефката, де, но разбира се, че това беше основната причина да работя доста повече, от колкото би трябвало по принцип. Първия ден ме изби яко на простотия, като се бъзиках с половината невинни посетители на панаира. После не помня вече как се запознах една по една с повечето момичета, помагах им за някой работи и им правех компания като им беше скучно. За мен най-странното беше, че някой си споделяха с мен странните интригантски мнения зад гърба на другите момичета, не знам от къде толкова доверие у такъв съмнителен субект като мен. Нищо, де, по-интересните неща естествено се случваха към края на работния ден, когато всички ни избиваше на простотия, някой по-малко, други повече. Четвъртък пристигнаха някакви триметрови моделки първа класа, рекламираха Буда Бар(пловдивския) и носеха балони, пълни с хелий. Възползвахме се да си вземем няколко, аз с единия си играх по какви ли не начини(например вързах му тежест, листовки де, на връвчицата, толкова, че да виси неподвижно във въздуха - действаше на завет, но като духнеше вятър и се преебаваше. забавно беше, де, гледаха ме разни хора как седя и до мен седи необезпокояван балон на едно място, като закован у въздуха). После обаче едно от момичетата реши да го издиша(за незнаещите какво става, като се надишаш с хелий - що за хора сте, бе, кретени, няма аз да ви уча), и продължи да си раздава с пълната си сериозност и с уникалния глас. После пък почна да кара разните хора да ходят в центъра на вивател и бтк или да рекламират в някакъв справочник, нещо което съвсем не й беше в работата... Някой даже май й се обидиха, че им обижда фирмата така, но де да знам, дори да са я псували не бих забелязал, превивах се от смях. Това е един от онези моменти, които не можеш да опишеш - спонтанно, смешно, уникално. На другия ден им раздавахме невидими листовки, пъхахме им в чантите без да разберат и какво ли още не, разменяхме си ги, абе всичко друго, но не и това, което трябва да правим. бг
Иначе от целия панаир на кяр останах с едно малко пакетче чубрица, едно малко кафе, сладолед, доста енергийни напитки, тениска на вивател, ужасен тен на врата, хубави спомени и няколко телефона на симпатични момичета.
Кракти и не толкова:
- Алкохол - май не може да мине блог без да спомена нещо за туй чудо. Та май съм станал твърде претенциозен, вчера не успях да изпия едно малко уиски, верно блек рам, което си е пикня с повече спирт и по-малко балончета от загорката, но да си призная пил съм и много по-отровни и гадни неща(вижте два поста по-надолу), а сега се измъчих яко. Не знам що, честно
- В кухнята има все повече и повече хлебарки. Майка ми отказва да купи райд или някакво друго средство за избиване. Чудя се кое ще е по-евтино, да си купя пластмасови прибори, чаши и чинии и да ям оттях или аз да купя райд.
- Боли ме зверски гърлото, а междудругото днес изядох 2 кила сладолед
- Май никой няма да ми купи подарък за завършването, днес се мъчих да убедя доста тактично майка ми или брат ми, че ми трябва нов телефон, баси хората не разбират от дума!
- АПТП, дискета, СЕГА
- Трябва да се изкъпя, нечовешка жега е освен това.
- Посвещение: "нещо за бетис". Доволен?
- Всички можете да си гледате работата, Елица* е готина!(ако имаше смайлита тука щеше да има ядосано)
Е, деца мои, мисля че това е всичкото, харесах си сериалче да гледам(от "доброто старо време"), но в гаден часови пояс - Направление юг, за един канадкси полицай в щатите, с куче-вълк и доста шеги. Та така, утре книжка, университет и мацки от панаира, искам успех да ми пожелаете(въпреки, че като го четете това е доста вероятно вече повечето неща да са свършили)
* не онази от евровизия, друга
Thursday, May 10, 2007
Очаквайте...
- Приключенията ми със Сашо и шофьорските ни книжки
- Приключенията ми със Сашо и изпитите в ПУ(а също и историята на една закуска)
- Случки около панаира
- Livescore на последните две седмици учене на средно образование в нелекия ми живот
- Може би в отделен блог, тоест не може би, ми със сигурност. Надявам се преди бала да го напиша - интересни случки и най-запонящите се люде, които са ми били съученици и учители.
- Аз лично не очаквам никой да отговори в блога, така че ще напиша, че монтоя е гъз, а реал мадрид педерасти, така поне двама се надявам да ми отговорят. Е, ок де, наскар е тъпо, суха река е село
Wednesday, May 2, 2007
До село и назад 2(през Карлово, Отдих, Светлина, Песнопой, Иван Вазово, Горна и Долна махали и няква гора, която дори в интернет разписанието я няма)
Един разказ за сбъднати очаквания, няколко изненади и, разбира се, доста алкохол
Планът
Да припомня за тези, които са забравили или дори не са си правили труда да прочетат по-нагоре(реално погледнато, в блога - по-надолу...) какъв беше утопичния ми план за ходене на село накратко. С оглед фактите, че вкъщи в Пловдив прекарвам целия си ден в спане, училище, интернет и телевизия, реших, че ако елиминирам 3/4 от тези неща, ще имам повече време за учене и подготвяне за изпитите. Да, ама...
Пътуването
Пак според плана, който си бях изготвил, щях да тръгвам в неделя сутринта. Да, обаче в събота около 8 вечерта някакви познати на баща ми се обадиха по телефона, докато тримата(с майка ми) бяхме в хола и гледахме телевизия. По едно време баща ми затвори слушалката с ръка, каза "Отиваме ли в Стара загора", замислихме се около 3 секунди и казахме "Ми окей" и тръгнахме посреднощ. Към 9 и нещо бяхме в Стара Загора, където около 8-9 човека си бяха наредили една маса на открито и си хапваха и пийваха. На нас, обаче, идвайки от субтропичен Пловдив ни беше студено и ги накарахме да влезнем вътре в заведението. Наредихме две маси, перпендикулярно на някаква голяма плазма и аз, естествено, седнах на централното място срещу телевизора(Диема +, мачове от Примера дивизион). До мен имаше някакъв фен на Берое(на когото трябва да му пиша в ICQ, но към днешна дата ме мързи), който час по час ме питаше защо вдигам наздравици с кока кола/натурален сок банан. По едно време ми омръзна и си поръчах бира, въпреки че майка ми беше до мен, но тя май вече ми е свикнала. После отидохме на бар и там пих още една бира.
Към и в Дъбово
Хванахме пътя посред нощите после(около 2 АМ) към село, събудихме баба и дядо, аз пак трябваше да спя в мазето деба, не успях да излъжа баща ми, след като каза "на мен ми е все тая". Не помня в колко се събудих, но около 4 се обадих на Дидо:
- Къде си бе?
- Не знам(на фона на изключително шумна музика и женски гласове, основно крясъци)
- Хах, как така бе?
- Еми не знам, ще ме търсиш на хорото...
- Предполагам няма да си в състояние да играеш футбол довечера?
- Не знам, не знам....
- Ок, ае, ще се видим
- Ае
... Мен ми се играеше футбол, де, облякох се подобаващо и отидох в училище, където Нанко играеше с някакви лапета, аз се включих да направим едно отборче, после дойде и Митко, но не стана нищо особено. Е, топката беше някаква ужасна и мека и при един финт се оказа, че цялата ми тежест е на крака, който е стъпил върху топката и направих някакво, надявам се, доста ефектно шльопване върху пресния* асфалт. Рани от коляното до глезена, но съм жив, де, това е важното.
Празника
Общо взето с Дидо по великден се разминахме, заради ЦСКА - Левски, но му казах, че на празника на селото ще ида и това също беше една от причините да ида(съвсем е друг въпроса, че той не ме видя трезвен, той де, аз единия път бях трезвен, когато го видях). Та преоблякох се и с Митко отидохме на Гаваза да пием по една бира културно, далече от голямата тълпа, но с добър изглед към всички действия и най-вече фойерверките. След като свършиха, затвориха магазина, ние изгълтахме набързо бирите и се запътихме към центъра на събитията, а именно масите пред читалището, където имаше най-много хора и най-малко цигани(да си призная, неизбежно в село, но определено има и свестни пичове). Отидохме с Митко, който си поръча една бира, пита ме какво ще пия, аз казах "водка", продавача каза лев и двайсе. С някакъв хитър трик(от рода на "нямам двайсе стотинки"), успях да го накарам да ме почерпи, но след като си тръгне, аз - обещал си да се напия за по-малко от 3 лева, си поръчах и една бира за разредител. За да съм напълно честен, ще кажа, че бирата беше по-алкохолна от водката, която доста хора се усъмниха, че е 50/50 с вода. Изпих две, де, но бирите им изгубих бройката. Фактически освен бирата в Гаваза и тази сега, както и още една водка мисля, нищо друго не си купих и успях да се приближа максимално до 3-те лева. В крайна сметка постоянно минаваха някакви щастливи или твърде пияни хора, които черпеха цялата маса, а заедно с нескритата ми наглост да посещавам случайни маси и да изпивам неотворени бири успях да се наквася прилично. В един момент през няколко маси седнаха и Диян, брат му и някакви други пичове и реших да се преместя там(освен, че исках да се видя с Дидо и да му попея малко Вива Канари и 2:2, прозорливо забелязах, че имаше 8 шишета и 5 човека на масата - бинго). Общо взето разговорите - мисля съвсем логично - не бяха кой знае колко интелигентни, интересното беше, че няколко пъти пикахме по средата на парка, който е спонсориран от някакво министерство мисля; и танцувахме с някакви полуголи момичета, качени на някакви маси, после на една много жално и се молех нещо, не знам какво, но е било доста нелепо, щом помня, че някакъв гей ме помъкна и ми каза, че дори той(в смисъл истински гей, не че го обиждам) не би се държал така; та тогава почнах да свалям сестра й на тая, ама тя ми каза, че ще си тръгва, абе жалка картинка.
Поне не бях единствен. По едно време ни омръзна и аз, Митко, Дидо, брат му и още някакви пичове се помъкнахме надолу да се прибираме. Нямам представа защо, всички тръгнахме с по бутилка в ръка, повечето един от непознатите пичове ги строши в някакъв дувар още на 100 метра след читалището. В крайна сметка стигнахме до Петя Таксито(мисля, че баща й кара такси, не че е курва, която отговаря на всякакви заявки; всъщност много яка пичка, уважавам я). Дидо й се обади и почна да я моли да излезне отпред(3 часа през нощта някъде), само за да я види или да я прегърне, мисля първото, Диян не е способен да каже нещо такова, като "прегърна", "гушна" и т.н., дори на 10+ бири. След петата минута неуспешни опити всички си тръгнаха, останахме само ние двамата, той продължи да я моли. Тя горката не знам как го траеше, може би с мисълта, че го набутва, макар че говорят на 1 ст/минута луп. После решихме да й тропаме по прозореца, добре че, не решихме да прескачаме или нещо от тоя род. В крайна сметка се прибрахме по домовете. Ако съм забравил да спомена някаква хронология, това е понеделник рано рано сутринта. На село е редовен номер да се прибирам, когато колегите петли почват да кукуригат.
Понеделник
Събудих се с ужасяваща болка в главата в 10 сутринта. Корема също ме болеше. Слезнах до тоалетната по малка нужда, по пътя срещнах баба ми, която ми каза нещо от сорта "Да ти стопля ли мляко", аз казах окей мисля, не помня. Заспах
Събудих се с ужасяваща болка в главата в 12 на обяд. Корема също ме болеше. Слезнах до тоалетната, за да се наплискам малко със студена вода, баба ме пита дали да ми слага обяд, аз мисля, че казах да, но не съм сигурен. Заспах
Събудих се с лека болка в главата към 16 следобед. Корема почти не ме болеше вече. Една от моите житейски мъдрости - а именно, че всички болести се лекуват най-добре със здрав сън отново сработи. Станах в 4, главата още ме болеше де, но не колкото по-рано. Хапнах курабийки, натопени в мляко, много готино, погледах малко телевизия и в шест излезнах до училището да видя дали има някой за футбол. Нямаше никой, за това тръгнах надолу към Дидо или Митко, който беше по-добре след вчера. По пътя ме срещна сестрата на Митко, Златина, която закарах с колелото до Митко и там пих малко газирано и отказах белени семки - представете си само колко ме е болял корема. Все пак изядох 4 желирани червейчета, де.
Запътихме се нагоре с Митко, минахме през Диян, още от входната врата се чуваше яко думкане на някаква музика, вътре се бяха събрали 4 човека с пиене и ядене на маса и казаха, че по 4 литра бира на човек е входа. За Митко не знам, но аз лично не съм от типа хора, дето могат да правят някакви алкохолни маратони, общо взето, ако един ден се напия, на следващия няма да искам и да помириша алкохол. Така че, отхвърлихме офертата и отидохме до училището, където Нанко тоя път играеше баскет с 10-тина мангала(от тъпичките), а Красьо седеше и зяпаше. Успяхме да ги изгоним някак, извикахме и едно лапе да донесе футболна топка и спретнахме един весел мач.
Въпреки, че аз, Красьо и Митко едвам тичахме, стана здрав мач, тип Втора Английска Дивизия, с много ритане, блъскане и "фаул само ако има кръв". В един момент даже мен ми стана жал, когато тръгнах да шутирам някаква топка, но Красьо в последня момент я изби и вместо топката ритнах крака му доста здраво. Иначе имаше и по-здрави сблъсъци, но аз не участвах в тях. Иначе изпуснах четири пъти сам срещу вратаря(едно малко лапе, първи клас мисля, жал ми беше да бия силно от метър) и без малко да паднем, за сметка на това вкарах три прехвърлящи удара, пича нямаше метър и всяка висока топка влизаше, все пак си е умение от 10-тина метра да уцеля точно под гредата, де, смятам че станаха хубави голове и си изкупих вината:). Стигнахме до продъжения(два гола преднина), и точно когато водехме с един гол Митко излезна, аз останах да играя с Руслан - един олигофрен некадърен и лапето от първи клас, на врата влезна едни малоумник, който с удоволствие ще му разбия мутрата някой ден. А той хал-хабер си няма от футбол, та реших да го пробвам и него от далечно разстояние с шут-боц и взе че влезна и така бихме ужасно грозно.
После с Красьо и Нанко почнахме да нищим Премиършип, Холандското първенство, Примера Дивизион и Шампионската лига, после около 10 през нощта ударихме малко баскетбол и после се прибрахме. Скука.
Вторник
Събудих се в 11 и това беше невероятна изненада за дядо, с оглед факта, че обикновено ставам около 1, а предния ден станах в 4. Закусих, обядвах, то стана 2, а влака ми беше в 5. Реших като за последно да ида пак до Митко да видим да направим едни карти или нещо такова(в неделя майче ме питаха дали мога да играя тексаски покер, хех, не знаят с кого си имат работа, 35 долара съм спечелил от покер!). Оказа се, че и той ще пътува с някакъв влак в 17, но в другата посока, но не си беше стегнал багажа, каза че ще мине през нас да ходим заедно до гарата. Аз реших да мина през Дидо, да го видя той пък какво прави. Оказа се, че е за риба, та тръгнах да се прибирам.
За нещастие, 500 метровата отсечка оттях до вкъщи я взех в доста неудобен часови пояс, точно тогава, когато се изсипа проливен дъжд, който спря точно, когато отворих вратата на двора вкъщи. Въпреки, че ми беше доста гадно докато вървях ме крепеше мисълта, че Диян в момента е на реката и там дъжда е доста по-неприятен. Прибрах се, изсуших си косата и легнах да гледам телевизия, вместо да си оправям багажа. Дойде Митко и набързо си го оправих, добре, че не забравих нищо. Добре, че не ме натовариха с някакви големи багажлъци, само един заклан заек, един шоколадов заек и някакви вафли.
После с Митко изпихме по едно кафе у баща му мисля, до гарата(гарата е на около 2 километра от село), хапнахме по една баничка и ариведерчи.
Влака
Чудех се кой влак да хвана - през Стара загора някакъв експрес или през Карлово бърз и после до Пловдив пътически. Първия беше 7.77 лв, втория 3.31 лв майче и познайте кой избрах. После почнах да съжалявам де, но за щастие поне батерията на мп3 плеъра си бях заредил(за разлика от тази на телефона, която изкара на фотосинтеза до вкъщи). В общи линии до Карлово - влака Чайка Бургас-София беше препретъпкан, какви ли не хора имаше, които лежаха по коридорите, аз по чудо успях да си намеря място, след известно обикаляне. По едно време попитах едни момичета дали това е първа класа, те нещо ме изюркаха, че било шеста. Хъм...
След като смених в Карлово, влезнах в пътнически влак, който спираше на почти всяка постройка в близост 10 метра от жп линията. Единственото изключение беше жп спирка Светлина(!), която представляваше някаква метална кутия, пред която спирките в Надежда изглеждат като петзвезден хотел с рум-сървиз. Осветление, разбира се нямаше, а населеното място, което обслужваше се състоеше от 4-5 къщурки с запустели буренясали дворове отпред.
Пътниците, с които пътувах също бяха интересни - имаше една жена, която през половин час си духаше носа толкова силно, че я чувах съвсем ясно през надутите на макс слушалки с Продиджи. Един до мен пък(пътническите са с открити купета, ако не сте пътували) си говореше по телефона с майка си мисля, когато докато спореха ожесточено за нещо влезнахме в тунел. Мислех си, че такива неща стават само по филмите.
Маршрутката
След като пристигнах в Пловдив, се настаних най-културно на спирката на 29. За 20 минути обаче освен, че не дойде рейса, присъствах и на разговор, как според някаква баба го били закрили този рейс, тъй като тя чакала от един час и не идвал. Та, доверявайки се на думите й(не, че са го закрили, а че един час не се е вясвал), реших да си хвана първата маршрутка.
Пусти късмет обаче, същото си мислеха още около 20 човека, които се набутаха заедно с мен вътре. По-интересното обаче стана на следващата спирка. След като някаква баба измрънка, че не може да се качи, защото е спрял в някаква локва, шофьора премести маршрутката и бум, попаднахме в шахта. Не можахме да се измъкнем доста време, та слезахме да бутаме, едвам изкарахме пустия микробус. Имаше и доста шеги и закачки вътре, де, но това са неща, които се случват на момента и няма как да бъдат пресъздадени в текстови формат.
После си слезнах в Тракия, купих си хамбургер(всъщност точно това щях да правя, преди баща ми да каже "Отиваме ли в Стара загора". Като се прибрах в къщи видях и китайско, че са взели нашите, изоставих две хапки последни от хамбургера и нападнах китайското. Отново имахме някакъв спор с майка ми на тема "Няма да ти покривам разходите във Велико търново" и "Знам, аз не съм очаквал и друго от теб", след това забравих за хамбургера и когато преди малко отидох да го видя какво прави, видях, че целия е в хлебарки и, колкото и да ме болеше сърцето, трябваше да го изхвърля...
В крайна сметка:
- Не съм решил нито една задача на село
- Пробвах да си реша проекта по машинни елементи. Достигнах до "изберете си модул по таблица 5.6". Тръгнах да се ровя в учебника,намерих таблици 5.3, 5.4, 5.5, 6...
- Влакът пристигна на челен коловоз
- Днес изпих около литър и половина боза
- Мисля, че този пост в блога е най-добрата илюстрация защо НЕ трябва да го пращам на сестра ми
- Сега видях, че освен по крака имам рани и по лакътя и дланта от падането
- Заминах с два чифта скъсани чорапи, върнах се с едни нови
- Спечелих една бутилка марково уиски. КЗЛ. Чао
*Пресен е използвано само с художествена цел. Всъщност игрището е асфалтирано по времето на Каблешков сигурно
Планът
Да припомня за тези, които са забравили или дори не са си правили труда да прочетат по-нагоре(реално погледнато, в блога - по-надолу...) какъв беше утопичния ми план за ходене на село накратко. С оглед фактите, че вкъщи в Пловдив прекарвам целия си ден в спане, училище, интернет и телевизия, реших, че ако елиминирам 3/4 от тези неща, ще имам повече време за учене и подготвяне за изпитите. Да, ама...
Пътуването
Пак според плана, който си бях изготвил, щях да тръгвам в неделя сутринта. Да, обаче в събота около 8 вечерта някакви познати на баща ми се обадиха по телефона, докато тримата(с майка ми) бяхме в хола и гледахме телевизия. По едно време баща ми затвори слушалката с ръка, каза "Отиваме ли в Стара загора", замислихме се около 3 секунди и казахме "Ми окей" и тръгнахме посреднощ. Към 9 и нещо бяхме в Стара Загора, където около 8-9 човека си бяха наредили една маса на открито и си хапваха и пийваха. На нас, обаче, идвайки от субтропичен Пловдив ни беше студено и ги накарахме да влезнем вътре в заведението. Наредихме две маси, перпендикулярно на някаква голяма плазма и аз, естествено, седнах на централното място срещу телевизора(Диема +, мачове от Примера дивизион). До мен имаше някакъв фен на Берое(на когото трябва да му пиша в ICQ, но към днешна дата ме мързи), който час по час ме питаше защо вдигам наздравици с кока кола/натурален сок банан. По едно време ми омръзна и си поръчах бира, въпреки че майка ми беше до мен, но тя май вече ми е свикнала. После отидохме на бар и там пих още една бира.
Към и в Дъбово
Хванахме пътя посред нощите после(около 2 АМ) към село, събудихме баба и дядо, аз пак трябваше да спя в мазето деба, не успях да излъжа баща ми, след като каза "на мен ми е все тая". Не помня в колко се събудих, но около 4 се обадих на Дидо:
- Къде си бе?
- Не знам(на фона на изключително шумна музика и женски гласове, основно крясъци)
- Хах, как така бе?
- Еми не знам, ще ме търсиш на хорото...
- Предполагам няма да си в състояние да играеш футбол довечера?
- Не знам, не знам....
- Ок, ае, ще се видим
- Ае
... Мен ми се играеше футбол, де, облякох се подобаващо и отидох в училище, където Нанко играеше с някакви лапета, аз се включих да направим едно отборче, после дойде и Митко, но не стана нищо особено. Е, топката беше някаква ужасна и мека и при един финт се оказа, че цялата ми тежест е на крака, който е стъпил върху топката и направих някакво, надявам се, доста ефектно шльопване върху пресния* асфалт. Рани от коляното до глезена, но съм жив, де, това е важното.
Празника
Общо взето с Дидо по великден се разминахме, заради ЦСКА - Левски, но му казах, че на празника на селото ще ида и това също беше една от причините да ида(съвсем е друг въпроса, че той не ме видя трезвен, той де, аз единия път бях трезвен, когато го видях). Та преоблякох се и с Митко отидохме на Гаваза да пием по една бира културно, далече от голямата тълпа, но с добър изглед към всички действия и най-вече фойерверките. След като свършиха, затвориха магазина, ние изгълтахме набързо бирите и се запътихме към центъра на събитията, а именно масите пред читалището, където имаше най-много хора и най-малко цигани(да си призная, неизбежно в село, но определено има и свестни пичове). Отидохме с Митко, който си поръча една бира, пита ме какво ще пия, аз казах "водка", продавача каза лев и двайсе. С някакъв хитър трик(от рода на "нямам двайсе стотинки"), успях да го накарам да ме почерпи, но след като си тръгне, аз - обещал си да се напия за по-малко от 3 лева, си поръчах и една бира за разредител. За да съм напълно честен, ще кажа, че бирата беше по-алкохолна от водката, която доста хора се усъмниха, че е 50/50 с вода. Изпих две, де, но бирите им изгубих бройката. Фактически освен бирата в Гаваза и тази сега, както и още една водка мисля, нищо друго не си купих и успях да се приближа максимално до 3-те лева. В крайна сметка постоянно минаваха някакви щастливи или твърде пияни хора, които черпеха цялата маса, а заедно с нескритата ми наглост да посещавам случайни маси и да изпивам неотворени бири успях да се наквася прилично. В един момент през няколко маси седнаха и Диян, брат му и някакви други пичове и реших да се преместя там(освен, че исках да се видя с Дидо и да му попея малко Вива Канари и 2:2, прозорливо забелязах, че имаше 8 шишета и 5 човека на масата - бинго). Общо взето разговорите - мисля съвсем логично - не бяха кой знае колко интелигентни, интересното беше, че няколко пъти пикахме по средата на парка, който е спонсориран от някакво министерство мисля; и танцувахме с някакви полуголи момичета, качени на някакви маси, после на една много жално и се молех нещо, не знам какво, но е било доста нелепо, щом помня, че някакъв гей ме помъкна и ми каза, че дори той(в смисъл истински гей, не че го обиждам) не би се държал така; та тогава почнах да свалям сестра й на тая, ама тя ми каза, че ще си тръгва, абе жалка картинка.
Поне не бях единствен. По едно време ни омръзна и аз, Митко, Дидо, брат му и още някакви пичове се помъкнахме надолу да се прибираме. Нямам представа защо, всички тръгнахме с по бутилка в ръка, повечето един от непознатите пичове ги строши в някакъв дувар още на 100 метра след читалището. В крайна сметка стигнахме до Петя Таксито(мисля, че баща й кара такси, не че е курва, която отговаря на всякакви заявки; всъщност много яка пичка, уважавам я). Дидо й се обади и почна да я моли да излезне отпред(3 часа през нощта някъде), само за да я види или да я прегърне, мисля първото, Диян не е способен да каже нещо такова, като "прегърна", "гушна" и т.н., дори на 10+ бири. След петата минута неуспешни опити всички си тръгнаха, останахме само ние двамата, той продължи да я моли. Тя горката не знам как го траеше, може би с мисълта, че го набутва, макар че говорят на 1 ст/минута луп. После решихме да й тропаме по прозореца, добре че, не решихме да прескачаме или нещо от тоя род. В крайна сметка се прибрахме по домовете. Ако съм забравил да спомена някаква хронология, това е понеделник рано рано сутринта. На село е редовен номер да се прибирам, когато колегите петли почват да кукуригат.
Понеделник
Събудих се с ужасяваща болка в главата в 10 сутринта. Корема също ме болеше. Слезнах до тоалетната по малка нужда, по пътя срещнах баба ми, която ми каза нещо от сорта "Да ти стопля ли мляко", аз казах окей мисля, не помня. Заспах
Събудих се с ужасяваща болка в главата в 12 на обяд. Корема също ме болеше. Слезнах до тоалетната, за да се наплискам малко със студена вода, баба ме пита дали да ми слага обяд, аз мисля, че казах да, но не съм сигурен. Заспах
Събудих се с лека болка в главата към 16 следобед. Корема почти не ме болеше вече. Една от моите житейски мъдрости - а именно, че всички болести се лекуват най-добре със здрав сън отново сработи. Станах в 4, главата още ме болеше де, но не колкото по-рано. Хапнах курабийки, натопени в мляко, много готино, погледах малко телевизия и в шест излезнах до училището да видя дали има някой за футбол. Нямаше никой, за това тръгнах надолу към Дидо или Митко, който беше по-добре след вчера. По пътя ме срещна сестрата на Митко, Златина, която закарах с колелото до Митко и там пих малко газирано и отказах белени семки - представете си само колко ме е болял корема. Все пак изядох 4 желирани червейчета, де.
Запътихме се нагоре с Митко, минахме през Диян, още от входната врата се чуваше яко думкане на някаква музика, вътре се бяха събрали 4 човека с пиене и ядене на маса и казаха, че по 4 литра бира на човек е входа. За Митко не знам, но аз лично не съм от типа хора, дето могат да правят някакви алкохолни маратони, общо взето, ако един ден се напия, на следващия няма да искам и да помириша алкохол. Така че, отхвърлихме офертата и отидохме до училището, където Нанко тоя път играеше баскет с 10-тина мангала(от тъпичките), а Красьо седеше и зяпаше. Успяхме да ги изгоним някак, извикахме и едно лапе да донесе футболна топка и спретнахме един весел мач.
Въпреки, че аз, Красьо и Митко едвам тичахме, стана здрав мач, тип Втора Английска Дивизия, с много ритане, блъскане и "фаул само ако има кръв". В един момент даже мен ми стана жал, когато тръгнах да шутирам някаква топка, но Красьо в последня момент я изби и вместо топката ритнах крака му доста здраво. Иначе имаше и по-здрави сблъсъци, но аз не участвах в тях. Иначе изпуснах четири пъти сам срещу вратаря(едно малко лапе, първи клас мисля, жал ми беше да бия силно от метър) и без малко да паднем, за сметка на това вкарах три прехвърлящи удара, пича нямаше метър и всяка висока топка влизаше, все пак си е умение от 10-тина метра да уцеля точно под гредата, де, смятам че станаха хубави голове и си изкупих вината:). Стигнахме до продъжения(два гола преднина), и точно когато водехме с един гол Митко излезна, аз останах да играя с Руслан - един олигофрен некадърен и лапето от първи клас, на врата влезна едни малоумник, който с удоволствие ще му разбия мутрата някой ден. А той хал-хабер си няма от футбол, та реших да го пробвам и него от далечно разстояние с шут-боц и взе че влезна и така бихме ужасно грозно.
После с Красьо и Нанко почнахме да нищим Премиършип, Холандското първенство, Примера Дивизион и Шампионската лига, после около 10 през нощта ударихме малко баскетбол и после се прибрахме. Скука.
Вторник
Събудих се в 11 и това беше невероятна изненада за дядо, с оглед факта, че обикновено ставам около 1, а предния ден станах в 4. Закусих, обядвах, то стана 2, а влака ми беше в 5. Реших като за последно да ида пак до Митко да видим да направим едни карти или нещо такова(в неделя майче ме питаха дали мога да играя тексаски покер, хех, не знаят с кого си имат работа, 35 долара съм спечелил от покер!). Оказа се, че и той ще пътува с някакъв влак в 17, но в другата посока, но не си беше стегнал багажа, каза че ще мине през нас да ходим заедно до гарата. Аз реших да мина през Дидо, да го видя той пък какво прави. Оказа се, че е за риба, та тръгнах да се прибирам.
За нещастие, 500 метровата отсечка оттях до вкъщи я взех в доста неудобен часови пояс, точно тогава, когато се изсипа проливен дъжд, който спря точно, когато отворих вратата на двора вкъщи. Въпреки, че ми беше доста гадно докато вървях ме крепеше мисълта, че Диян в момента е на реката и там дъжда е доста по-неприятен. Прибрах се, изсуших си косата и легнах да гледам телевизия, вместо да си оправям багажа. Дойде Митко и набързо си го оправих, добре, че не забравих нищо. Добре, че не ме натовариха с някакви големи багажлъци, само един заклан заек, един шоколадов заек и някакви вафли.
После с Митко изпихме по едно кафе у баща му мисля, до гарата(гарата е на около 2 километра от село), хапнахме по една баничка и ариведерчи.
Влака
Чудех се кой влак да хвана - през Стара загора някакъв експрес или през Карлово бърз и после до Пловдив пътически. Първия беше 7.77 лв, втория 3.31 лв майче и познайте кой избрах. После почнах да съжалявам де, но за щастие поне батерията на мп3 плеъра си бях заредил(за разлика от тази на телефона, която изкара на фотосинтеза до вкъщи). В общи линии до Карлово - влака Чайка Бургас-София беше препретъпкан, какви ли не хора имаше, които лежаха по коридорите, аз по чудо успях да си намеря място, след известно обикаляне. По едно време попитах едни момичета дали това е първа класа, те нещо ме изюркаха, че било шеста. Хъм...
След като смених в Карлово, влезнах в пътнически влак, който спираше на почти всяка постройка в близост 10 метра от жп линията. Единственото изключение беше жп спирка Светлина(!), която представляваше някаква метална кутия, пред която спирките в Надежда изглеждат като петзвезден хотел с рум-сървиз. Осветление, разбира се нямаше, а населеното място, което обслужваше се състоеше от 4-5 къщурки с запустели буренясали дворове отпред.
Пътниците, с които пътувах също бяха интересни - имаше една жена, която през половин час си духаше носа толкова силно, че я чувах съвсем ясно през надутите на макс слушалки с Продиджи. Един до мен пък(пътническите са с открити купета, ако не сте пътували) си говореше по телефона с майка си мисля, когато докато спореха ожесточено за нещо влезнахме в тунел. Мислех си, че такива неща стават само по филмите.
Маршрутката
След като пристигнах в Пловдив, се настаних най-културно на спирката на 29. За 20 минути обаче освен, че не дойде рейса, присъствах и на разговор, как според някаква баба го били закрили този рейс, тъй като тя чакала от един час и не идвал. Та, доверявайки се на думите й(не, че са го закрили, а че един час не се е вясвал), реших да си хвана първата маршрутка.
Пусти късмет обаче, същото си мислеха още около 20 човека, които се набутаха заедно с мен вътре. По-интересното обаче стана на следващата спирка. След като някаква баба измрънка, че не може да се качи, защото е спрял в някаква локва, шофьора премести маршрутката и бум, попаднахме в шахта. Не можахме да се измъкнем доста време, та слезахме да бутаме, едвам изкарахме пустия микробус. Имаше и доста шеги и закачки вътре, де, но това са неща, които се случват на момента и няма как да бъдат пресъздадени в текстови формат.
После си слезнах в Тракия, купих си хамбургер(всъщност точно това щях да правя, преди баща ми да каже "Отиваме ли в Стара загора". Като се прибрах в къщи видях и китайско, че са взели нашите, изоставих две хапки последни от хамбургера и нападнах китайското. Отново имахме някакъв спор с майка ми на тема "Няма да ти покривам разходите във Велико търново" и "Знам, аз не съм очаквал и друго от теб", след това забравих за хамбургера и когато преди малко отидох да го видя какво прави, видях, че целия е в хлебарки и, колкото и да ме болеше сърцето, трябваше да го изхвърля...
В крайна сметка:
- Не съм решил нито една задача на село
- Пробвах да си реша проекта по машинни елементи. Достигнах до "изберете си модул по таблица 5.6". Тръгнах да се ровя в учебника,намерих таблици 5.3, 5.4, 5.5, 6...
- Влакът пристигна на челен коловоз
- Днес изпих около литър и половина боза
- Мисля, че този пост в блога е най-добрата илюстрация защо НЕ трябва да го пращам на сестра ми
- Сега видях, че освен по крака имам рани и по лакътя и дланта от падането
- Заминах с два чифта скъсани чорапи, върнах се с едни нови
- Спечелих една бутилка марково уиски. КЗЛ. Чао
*Пресен е използвано само с художествена цел. Всъщност игрището е асфалтирано по времето на Каблешков сигурно
Thursday, April 26, 2007
Чупещи новини
Гръмна магазина до нас, в който не съм пазарувал от шест месеца сигурно. Но за това после.
Общо взето с малко насърчаване - ето ме пак, логнат в блога(тва е като лаф от някъв рап), пиша си мъките и се чудя как да завърша изречението, щото иначе ще седи пусто. В общи линии, няма много интересни неща или поне мен ме мързи да ги описвам надълго и широко, около мен, така че ще се задоволите за момента само с кратки новини
Подстригах се
Днес реших най-накрая да се отърва от килограмите ненужни влакновидни израстъци мъртви клетки*(примерно 0.01 килограма или де да знам колко тежи една коса). В крайна сметка решението колко и къде да си оставя коса беше взето въз основа факта, че ще си я обработвам после с гел. Чак на половината път до вкъщи се усетих, че имам само две бутилки гел с изтекъл срок на годност(единия е април 2007, но му нямам вяра), така че се чувствам леко самопрецакан.
За захарта
Отняколко дена все щях да го пиша това, относително забавно нещо, но все отлагах и то вече не е. Накратко - в къщи, като едно културно и сплотено семейство си имаме някой правила, които да спомагат съвместното съществуване. Например - когато свърши захарта в големия буркан, който седи най-отпред в шкафчето, този който е използвал последните лъжички пълни буркана с някой от тези отзад или от пакет(ако има, в случая - има). Аз обаче последните няколко дни вместо да изхабя последните лъжички захар вадех един по-малък буркан отзад и си вземах захар от него, с надеждата някой друг да изхаби останалата захар и да напълни големия буркан. Да, ама не и то докато дойде време аз вече бях преполовил малкото бурканче отзад. Нищо, де, никой не ми направи забележка.
Днес ядох пържоли
Вчера - дюнери, онзи ден хъм... не помня, абе пак беше нещо яко, в неделя - китайско и преядох, после цял ден ми беше гадно. Но иначе направих някаква яка серия от пет-шест дни, във всеки от които ям нещо готино. Утре е петък и не знам каква ще е изненадата, но в събота ще ям сандвич със свинско каре, в почивката между уроците по математика(миналия път, точно онзи ден в който бях ял по-рано китайско, не можах на полувремето да ям нищо, щото ме дра корема много лошо и хубаво, че имах познат наблизо, та докато другите хапваха пици и тостери аз четох последния брой на вестник Марица върху тоалетната чиния, на гости).
Неделя сутрин - влака, чантата и за хляб
След като днес ошлайфах предполседните детайли, вече е сигурно - в неделя заминавам на село със сутрешния влак, в 12 съм там. Общо взето обадих се на баба и дядо да се разберем дали са окей и да знаят по принцип, че съм там; и на Дидо да разбера дали тайфата ще е там. Всичко е екстра, още повече тогава е празника на селото. Само да не забравя да си взема "работни" дрехи, сиреч такива за футбол и повръщане.
Бачкам малко
Този път благородна кауза - някакви глупости за отказване от цигарите. Което не значи, че не си върша работата през пръсти и все още имам да правя 50% от това, което трябваше да съм направил. Да не споменавам(глупав израз), че 100-те процентра трябваше вчера да съм ги свършил, а не е сигурно дали и утре ще са готови.
Дебитните карти
Във вторник дойде някаква жена от някаква банка(въпросната жена ми е ужасно позната от някъде, нямам представа от къде, симпатична е междудругото), да кажат, че предлагат някаква железна промоция - безплатно изкарване на виза или мастер кард или и двете или то е едно и също не разбрах, без минимална сума, без годишни такси и така на татъка, което е някаква шашма, де, но голяма работа. Та днеска трябваше да се подават документи, щяха да идват де, жената с екипа й, за да вземат списък и данни на хората, които щяха да си изкарват карти, аз не отидох, пък мислех да се хвърлям в тоя капан. Така е, дългът зове.
Какво друго да кажа, сто на сто съм изпуснал сума ти неща, тъй като това го пиша съвсем без да го мисля, а просто нещата, които ми прехвъркнат между ръцете ги преработвам в хтмл вариант, таа да ги прочетете и вие, пък абе безмислен край на постинга, нищо не мога да измисля, освен че съм гладен и ми се спи, много го мразя това чувство, раздвоен съм...
КЗЛ на всички и целувки на момичетата само
п.п. А, да, сетих се за магазина - ами хипермаркета, със 100 метра по-далече от вкъщи е избухнала вътре някаква малка бомба и днеска беше затворен и се мотаха там някакви ченгета, общо взето заради тези 100 метра почти не ходя там, но все пак е леко плашещо. Да, бе, бомбата дори не е наранила тая, дето е отваряла шкафчето, в което е била поставена бомбата.
* - ровейки се в интернето, за да съставя този израз попаднах на тази интересна рисунка (18)http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/Androgenic_hair.JPG/180px-Androgenic_hair.JPG
Общо взето с малко насърчаване - ето ме пак, логнат в блога(тва е като лаф от някъв рап), пиша си мъките и се чудя как да завърша изречението, щото иначе ще седи пусто. В общи линии, няма много интересни неща или поне мен ме мързи да ги описвам надълго и широко, около мен, така че ще се задоволите за момента само с кратки новини
Подстригах се
Днес реших най-накрая да се отърва от килограмите ненужни влакновидни израстъци мъртви клетки*(примерно 0.01 килограма или де да знам колко тежи една коса). В крайна сметка решението колко и къде да си оставя коса беше взето въз основа факта, че ще си я обработвам после с гел. Чак на половината път до вкъщи се усетих, че имам само две бутилки гел с изтекъл срок на годност(единия е април 2007, но му нямам вяра), така че се чувствам леко самопрецакан.
За захарта
Отняколко дена все щях да го пиша това, относително забавно нещо, но все отлагах и то вече не е. Накратко - в къщи, като едно културно и сплотено семейство си имаме някой правила, които да спомагат съвместното съществуване. Например - когато свърши захарта в големия буркан, който седи най-отпред в шкафчето, този който е използвал последните лъжички пълни буркана с някой от тези отзад или от пакет(ако има, в случая - има). Аз обаче последните няколко дни вместо да изхабя последните лъжички захар вадех един по-малък буркан отзад и си вземах захар от него, с надеждата някой друг да изхаби останалата захар и да напълни големия буркан. Да, ама не и то докато дойде време аз вече бях преполовил малкото бурканче отзад. Нищо, де, никой не ми направи забележка.
Днес ядох пържоли
Вчера - дюнери, онзи ден хъм... не помня, абе пак беше нещо яко, в неделя - китайско и преядох, после цял ден ми беше гадно. Но иначе направих някаква яка серия от пет-шест дни, във всеки от които ям нещо готино. Утре е петък и не знам каква ще е изненадата, но в събота ще ям сандвич със свинско каре, в почивката между уроците по математика(миналия път, точно онзи ден в който бях ял по-рано китайско, не можах на полувремето да ям нищо, щото ме дра корема много лошо и хубаво, че имах познат наблизо, та докато другите хапваха пици и тостери аз четох последния брой на вестник Марица върху тоалетната чиния, на гости).
Неделя сутрин - влака, чантата и за хляб
След като днес ошлайфах предполседните детайли, вече е сигурно - в неделя заминавам на село със сутрешния влак, в 12 съм там. Общо взето обадих се на баба и дядо да се разберем дали са окей и да знаят по принцип, че съм там; и на Дидо да разбера дали тайфата ще е там. Всичко е екстра, още повече тогава е празника на селото. Само да не забравя да си взема "работни" дрехи, сиреч такива за футбол и повръщане.
Бачкам малко
Този път благородна кауза - някакви глупости за отказване от цигарите. Което не значи, че не си върша работата през пръсти и все още имам да правя 50% от това, което трябваше да съм направил. Да не споменавам(глупав израз), че 100-те процентра трябваше вчера да съм ги свършил, а не е сигурно дали и утре ще са готови.
Дебитните карти
Във вторник дойде някаква жена от някаква банка(въпросната жена ми е ужасно позната от някъде, нямам представа от къде, симпатична е междудругото), да кажат, че предлагат някаква железна промоция - безплатно изкарване на виза или мастер кард или и двете или то е едно и също не разбрах, без минимална сума, без годишни такси и така на татъка, което е някаква шашма, де, но голяма работа. Та днеска трябваше да се подават документи, щяха да идват де, жената с екипа й, за да вземат списък и данни на хората, които щяха да си изкарват карти, аз не отидох, пък мислех да се хвърлям в тоя капан. Така е, дългът зове.
Какво друго да кажа, сто на сто съм изпуснал сума ти неща, тъй като това го пиша съвсем без да го мисля, а просто нещата, които ми прехвъркнат между ръцете ги преработвам в хтмл вариант, таа да ги прочетете и вие, пък абе безмислен край на постинга, нищо не мога да измисля, освен че съм гладен и ми се спи, много го мразя това чувство, раздвоен съм...
КЗЛ на всички и целувки на момичетата само
п.п. А, да, сетих се за магазина - ами хипермаркета, със 100 метра по-далече от вкъщи е избухнала вътре някаква малка бомба и днеска беше затворен и се мотаха там някакви ченгета, общо взето заради тези 100 метра почти не ходя там, но все пак е леко плашещо. Да, бе, бомбата дори не е наранила тая, дето е отваряла шкафчето, в което е била поставена бомбата.
* - ровейки се в интернето, за да съставя този израз попаднах на тази интересна рисунка (18)http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/Androgenic_hair.JPG/180px-Androgenic_hair.JPG
Friday, April 20, 2007
Обиден съм ви!
Искам да кажа, че съм обиден на моята пооредяла аудитория, която не си прави труда да ме уважи с някой друг отговор. Ужасно е, че половината коментари долу са мои!
Иначе обмислям uncensored версия, което за разлика от английската го мисля сериозно:)
Още не съм решил дали да пиша същите неща, които и тук, но съвсем леко променени откъм начин на изразяване и такива неща; или изобщо в Uncensored версията да обсъждам теми, които хич да не засягам тука. Още не съм решил и дали изобщо да я правя де и дали някой ще я чете, общо взето основен фактор дали ще има или не ще бъде интереса от ваша страна, липсата на мързел от моя и това какви "защити" ще има тази версия(най-удобно ще е някаква кратка парола, която да пишете, преди да влезнете, но се съмнява да има такъв вариант). Общо взето смисъла е, че тези редове не са за всеки, де, са примерно това може да го изпратя на сестра ми и да си спестя писането на писмо, но пък не ща да чете всичко, което съм писал:) Та в оригиналната версия да бъде по-орязано всичко, а в другата всичко, без задръжки. Друг е въпроса дали ще се занимавате да ми четете глупостите на две места(вие на едно не си давате много зор, де... трябва да направя на жаира онея работи с каунтърите).
Иначе подадох си документите за книжката, последните два дни спах екстра, изкарах си и карта за БДЖ, и разни други неща, които трябва да разнищя по-късно, когато имам време и естествените ми големи нужди не ме напъват така здравата. Ж и З
Иначе обмислям uncensored версия, което за разлика от английската го мисля сериозно:)
Още не съм решил дали да пиша същите неща, които и тук, но съвсем леко променени откъм начин на изразяване и такива неща; или изобщо в Uncensored версията да обсъждам теми, които хич да не засягам тука. Още не съм решил и дали изобщо да я правя де и дали някой ще я чете, общо взето основен фактор дали ще има или не ще бъде интереса от ваша страна, липсата на мързел от моя и това какви "защити" ще има тази версия(най-удобно ще е някаква кратка парола, която да пишете, преди да влезнете, но се съмнява да има такъв вариант). Общо взето смисъла е, че тези редове не са за всеки, де, са примерно това може да го изпратя на сестра ми и да си спестя писането на писмо, но пък не ща да чете всичко, което съм писал:) Та в оригиналната версия да бъде по-орязано всичко, а в другата всичко, без задръжки. Друг е въпроса дали ще се занимавате да ми четете глупостите на две места(вие на едно не си давате много зор, де... трябва да направя на жаира онея работи с каунтърите).
Иначе подадох си документите за книжката, последните два дни спах екстра, изкарах си и карта за БДЖ, и разни други неща, които трябва да разнищя по-късно, когато имам време и естествените ми големи нужди не ме напъват така здравата. Ж и З
Tuesday, April 17, 2007
Рандом колкото там се пада
Костюма
Този път без увод, че колкото по-бързо напиша всичко, толкова е по-голям шанса нищо да не се затрие като миналия път. Та този, поне според мен, излишен аксесоар към абитуриентската вечер вече е готов, онзи ден отидох да си го взема. Първия път като го облекох си мислех, че изглеждам прилично, но вчера или оня ден ли беше, губят ми се вече дните, абе отново го сложих за да ме види баща ми, тоя път ми се стори, че ми седи бая грозно. Де да знам, ще видим, успокявам се, че едва ли ще съм единствения, дето ще е като риба на сухо.
Другото интересно е, че си купих обувки. В събота преди уроците по математика(който не знае, ходя на уроци по математика), които почват в един, майка ми ме събуди в 11:30 да ходим да пазаруваме. Аз станах от вкъщи немит, некъпан и т.н. директно да ходим да търсим обувки. По магазините окей, няма проблеми, разни непознати, ама на урок не можеше да ида така. И при положение, че закъснявахме, гледах по-бързо да се измъкна от това досадно задължение и реших, че първите обувки, които пробвахме ми харесват. Сега на второ четене май не са най-добрия избор, но поне си отиват с костюма.
В крайна сметка с 200 лева бая алкохол може да се изпие, а не е като да нямам дрехи... Ех традиции:(
Обувките
А, мислех си, че не съм ги отделил в отделна категория, е, за тях писах по-горе
Кандидатстването
Още едно досадно задължение. Уча, ходя на уроци както споменах и тем подобни неща. Все още не знам как ще ми се оформи общата оценка от дипломата, а всеки път се сещам да се обадя на хората към 7 вечерта, когато със сигурност няма да има никой там. Но най-лошия възможен вариант, а именно всички оценки накуп и средно от тях, плюс математики и квото още е там ми се получава, че за да ме приемат където искам, трябва да изкарам поне 4,90 на изпита(което е програма минимум, тва е последния на трето класиране). И все пак варианта е приемлив, започвам да се от-отчайвам, има шанс за мен. Подробности за сега няма да оповестявам, някой четци тук знаят де, но в едно добро и розово бъдеще ще изясним всички подробности. Не знаете за какво говоря, да ви призная и аз сам не знам защо го казвам това, но карай.
Много кривия ми режим на спане
Тва мисля не учудва никого, но няколко пъти ми се наложи да спя по час преди училище, следващите дни да спя по 13-14 часа. Днес спах от 4 до 10. Утре сутринта ще ставам в 6, ще обясня по-надолу защо.
КЗЛ
КЗЛ-то също ще обясня малко по-надолу в мисия Дъбово
Още за личната карта и книжката
Ами личната карта си я взех днес, седмица по-рано от очакваното, доволен съм. Утре ще ида рано-рано за книжка, след като Сашо ме наплаши, че е чакал два дни... В седем съм на гишетата да си пазя ред, преди да отворят, ще си направя сандвичи и така на татъка. Пожелайте ми успех, дано не забравя някой документ.
Малко уроци
Аз и за уроците говорех, може би като натрупам още малко опит ще драсна един пост специално за тях. Общо взето със гореспоменатия Сашо се отличаваме сериозно от групата, за което спомага и шефчето, което постоянно изтъква, че ние сме от механото => сме доста по-тъпи от останалите. Пример:
Даскала: Има ли някой, който не е учил стереометрия в училище?
Аз и Сашо вдигаме ръце
Даскала: Вие от кое училище бяхте?
Сашо: Механото...
Даскала: А, да, бе, вие сте ясни. Някой друг?
Не го представих правилно, абе доста гадно звучеше, все пак се справяме на средно добро ниво(ние, както и мнозинството колеги от групата не разбираме нищо от повечето задачи).
Повече спане
Това защо съм го повторил деба. Еми спя повече, като предходния ден не съм спал следващия спя. И така колелото се въртии въртии
План "Дъбово"(на повечето хора го казах, де, но сега с подробности)
План "Дъбово" се изразява основно в четри+ дни на изолация от всички човешки блага: Интернет, Кабелна Телевизия и Баня с Топла Вана. За сметка на това ще наблегна на обилната храна, повече спортуване, изобилие от простотия и най-вероятно много алкохол. Всъщност основната идея е да ида с една купчина учебници и няколко дена да си решавам на чист въздух задачи и да чета глупавия учебник по английски и тъпите ненужни правила, които дори самите англичани сигурно не знаят(междудругото като стана дума за английски, имам 5.50 на една контролна... как може да имаш 5.50 с три грешки, някой може ли да ми обясни? наистина, как, о.1(66) точки ли се отнемат на една грешка? ебати малоумното, честно).
Та по принцип с тези неща(математика, английски) трябва да се занимавам тук почти нонстоп, но най-често се сещам да си правя проекта по АПТП, който трябва да го начертая на ауто-кад. Ако седна да си правя проекта по Машинни елементи също запецвам някъде и си пускам телевизия, но той не е спешен, за един уикенд с почивки съм го направил(без чертежите, те още един ден сигурно). Проекта по Свят и личност(философия, логика, психология, право, етика, wtf) също трябва да го правя, но листа с плана е в Мариан и съм безсилен(ако някой дори за миг си е помислил, че ако този план беше у мен, щеше да правя проекта, значи хич не ме познава). Та от всички тези глупости не ми остава никакво време за решаване на задачки, а остане ли ми и започна ли да го правя - омръзва ми на втората секунда и си пускам FoxLIFE или нещо друго научнопопулярно.
Смисъла в мисията е, че на село(Дъбово е село) няма кабелна, интернет и тем подобни неща и до 3-4 следобед мога да се занимавам само и единствено със зяпане в някоя точка, четене на глупави и скучни книги(това си има и предимства, лятото така прочетох Престъпление и наказание - хем ми помагаше да заспя вечерта, хем се оказа, че не се вписва в категорията по-горе на скучни и глупави книги). Та скучаейки по цял ден няма да има какво да правя и ще решавам задачи. Не е ли хитро?
Слабата точка в цялата работа е, че най-вероятно до 3 сутринта ще се напиваме(4 дена там, виждаме се два-три пъти в годината с пичовете), после ще ставам сънено махмурлия в 12:30, ще обядвам, ще зяпам някаква телевизия до 14, после ще се помотая в двора и от 15 деня с губенето на време - тенис на маса, футбол и т.н. започва и нищо няма да направя всъщност. Времето ще покаже. Всичко това е запланувано за 28-02 май.
А за КЗЛ-то, за нещастие на 29 май се пада Ботев-Левски, тоя мач много рядко го пропускам, но все пак ще е едно забавно преживяване с всичките му там фенове на Левски да го гледаме този мач по телевизията, тая година бях на Берое, ЦСКА и Локо, така че може да си позволя да отсъствам от КЗЛ.
Случки в хипермаркета
Хронологически ще го карам. Вчера отидохме с брат ми до хипермаркета да купим пиле на грил(нямаше, взехме някакви парти-хапки, не са лоши). Минавайки покрай плодовете забелязахме някаква странно стълпотворение на хора, грабещи нещо. Загледах се, грабеха банани. Ама с такова настървление, сякаш бяха безплатни. Всъщност бяха по 70 стотинки килограма(по принцип са два и нещо)... За момент се замислих дали да не ида да взема и за вкъщи, но се отказах, реших да не падам толкова ниско от еволюционното дърво. Тези люде се държаха като някакви изпаднали хиени, хранейки се от остатъците от антилопа, убита от лъв.
Днес беше по-интересно, де. Отивам аз пак да купувам пиле на грил, нареждам си се като бежав човек пред щанда с печеното месо, ама нямаше никой там и останах да почакам да се появи някой(нормално, може продавачката да е до тоалетната или от къде да знам)... Тръгнах да вързвам някаква торба в количката и по едно време усетих как ме бута някаква жена. Първичната ми мисъл беше "Тая тъпа патица кво се бута, ебати", после обаче цивилизовано огледах ситуацията и видях, че съм застанал посредата на витрината и тя не може на спокойствие да огледа каквото исках, мръднах се и така двамата седим един до друг.
Чакаме си, когато въпросната леличка почна да си мърмори нещо "Еех загубена държава, на всяка каса чакам по 10 минути, няма ли никой да ме обслужи" И от тоя род, не мога да цитирам 1:1, но мисля се досещате. Както си мърмори изведнъж поде на по-висок глас:
Лелката(към продавачка от съседния щанд за сирена и кашкавали или нещо такова): Айде моля ви се, няма ли кой да ме обслужи? Няма да чакам тука по два часа на всяка каса, аз съм ви клиент!
Продавачката от съседния щанд, на която изобщо не й е работа да продава пилета на грил: .........(каза го много тихо и не чух, но съм сигурен, че беше нещо културно и оправдаващо другата, това сериозно, едва ли я напсува).
Лелката: А така, ще ми опаковате ли това пиле(оная опакова, лелката взема пилето и го слага в няква торба). Ее най-накрая, тука чакам навсякъде по половин час
Забравих да спомена, че имаше бебе в количка. Тогава се намесих и аз, бъдещия морален победител
Аз(абе уж го казах тихо, но май не е било достатъчно тихо): Хех, като си толкова принципна защо ме пререди?
Лелката(явно го чула): Моля? Не ти ли е малко неудобно, все пак съм с дете!
Аз: Не, удобно си ми е. С това дете навсякъде ли ще се пререждате?
Лелката: А!...
И тогава я прекъснаха някакви хора отзад, които започнаха да ме защитават и почнаха да казват как може да ме прережда, а да обижда магазина в същото време, че бебето е съвсем отделен въпрос и така на татъка, голям кеф беше, тая потъна в земята.
Версия на английски
Замислих се дали да не пусна английска версия на сайта, като за превод да ползвам Бултра. Така поне английската версия ще е забавна, след като тая се получава суха като ръцете ви, ако не си ги миете с Дав с 1/4 хидратантен крем.
Бел.ред.: Нямам представа защо едни пасажи се получават с различен шрифт от други(поне при мен), но не съм виновен, а и към момента най-важното е да не изчезват изречения в небитието под десния фрейм.
още един бел.ред.: Май трябваше да оформя малко по-добре онези части с диалозите, но не съм дизайнер все пак. Дори от Дав не ми платиха за рекламата!
Subscribe to:
Posts (Atom)