КСК Livescore 10'

Доста изненадващ резултат - 4.90 по математика!
ЗА НЕВЯРВЩИТЕ

Очаквайте скоро и резултата от английския.

Иначе - преди това бяха сложили разпределението по зали, а преди всеки кандидатстудент пишеше и входящият му номер. А оценките могат да се намират и по входящ номер. Сиреч, мога да видя оценката на всеки - стига да си бях запазил входящия му номер от въпросния списък(защото от университета не са тъпи, не само, че са махнали линка към списъците, но и са го изтрили съвсем деба). Тоест сега не мога да видя на никой познат(освен на няколко човека със смешни имена, които с едни пич си ги разменяхме в скайпа) оценката, малко ме е яд. Може би няма да я повторя тази грешка за редовния изпит.

Всъщност като се замисля може би оценките ги има и подредени по азбучен ред пред университета, така че загубата не е голяма. В близките дни може да видя как са се представили някой хора:)

п.п. Сашо има 4.20 мухаха

Разни изпити и други гадости

През изминалите два дни бях на два изпита, пробни в ПУ. Ето и впечатленията ми, а след това и някой други новини около моята скромна личност

Английски език

Първия изпит, на който се явих беше по английски. Не, че възлагах някакви надежди, просто ми беше любопитно и исках да си видя горе-долу нивото какво ми е. Оказа се, че не е особено труден, колкото очаквах, някаква глупава диктовка, още по-тъпо есе и съвсем тривиално тестче с отговори на прочетен текст. Глупости колкото щеш. Аз си спах цяла година, ама то пък по английски какво ли има да се готвиш или го знаеш или не. Нещо интересно... Ми спря тока по едно време, иначе диктовката я чете някаква с брутален акцент, а тея дето ни следяха дали преписваме не отбираха грам английски и ако бяхме почнали да си подсказваме щяха да гледат като говеда на Ноу Камп. Тук очакванията ми са за нещо между 4 и 4.50. Резултатите не знам кога излизат

Математика

Тук трябваше да е по-интересно и продуктивно, но уви, се издъних като младежи национал срещу новосформирана държава, играеща първия си официален мач. Тоя футбол ми е завзел главата деба. Все пак от осем задачи реших 4(ама и то едно решаване, някой неща така съм си ги смукал от пръстите...), други 2-3 само отгоре-отгоре нещо. В смисъл тройка трябва да хвана, а при положение, че вчера до един и половина съм пил, това е екстра, ще гледам за другия изпит да си легна към 12 поне.
А за самия изпит, ми нищо интересно, поне разбрах че е супер лесно да се преписва, ама какви пищови да си направиш по математика - таблицата за умножение ли?


Кратки:

• Някой ще умре - двдто, на което съм си записал Live in Pompei е яко надраскано и освен една преебана песен от Animals, което се преживява, самия филм е преебан, накъсва и.. бе шибана работа. Това е защото всички в къщи обожават, като има диск в сидирома да го изкарват и да го слагат върху я телефона, я някакви пинсети(които седят на бюрото от година и нещо, така и никой не се сети да ги махне, а какво изобщо търсят тук е въпроса), я нокторезачка или нещо друго остро и ръбато, попаднало върху бюрото. И най-вече ме дразни, че винаги го слагат с райтабъл страната надолу, за да е сигурно, че ще се надраска. Прах падало, като е нагоре. Ми нека пада, прахта се бърше, драскотините не, ахх. Добре, че не е чак толкова рядък филма
  
• След дъждищата тука дето помляха целия район, интернета(с него и телефона, кабелната, водата, добре че ток имаме) спира по-често от градския транспорт. Все пак трябва да се радвам, де, по околните села горките нямат къщи и улици, аз с малко се отървах.
• Вчера играх боулинг за първи път, беше интересна игра и доста забавна, направихме си я шоу де, но честно казано се радвам, че не са ни гледали отстрани.
• Като споменах малко по-нагоре градския транспорт, след някаква реорганизация в движението тука, автобусите, които преди бяха на линия 29 сега са на 44 и обратното, днеска бая народ се качи в 44 и слезна на следващата спирка, щото си мислеха, че е 29.
• Аз някой ден наистина, ама наистина трябва да си оправя дрехите над леглото.
• Уинампа ми също нещо се гъбарка и ако продължава така може да хване пътя към рисайкъл бин за сметка на някой друг музикант.
• Може да мина през училище да дам на класната някакви пари и снимки за някакви дипломи, а до практиката ме мързи да ходя. Айде, живейте в мир

Слънчев бряг

Доста скучно и глупаво прекарване, което не бих искал да запомня особено много, но въпреки това ще го преразкажа отгоре-отгоре, за да не скучаете. Всъщност най-вероятно ще ви е доста скучно въпростното четиво и ще има едно "браво", ако стигнете до края.

Пътуването за Бургас

Както вече споменах, хванахме влака в 01:17, който обаче закъсня малко в типично български стил. Със Сашо, главно действащо лице, решихме да влезнем в първото купе, в което има две момичета. Така и направихме - оказа се обаче, че сме нацелили такъв момент, в който в купе, пълно с хора са останали само две момичета. Все пак си намерихме места, оказа се, че това са разни абитуриенти от София, които повечето много се бяха напили. Специално за двете момичета, с които се запознахме, единственото с което ще ги запомня не е много - едната ми спа в скута на отиване(и на връщане, но за това по-надолу), а другата въпреки, че по мое мнение беше симпатична, имаше невероятния за момиче прякор "Чубака". После дойде някаква ужасно пияна, която бъзиках доста - каза ми, че в Пловдив е била в няколко дискотеки, Папараци, Инфинити, още няколко ми изреди, аз казах че е толкова пияна, че си въобразява разни неща и такива дискотеки в Пловдив няма, разбира се има и са от най-известните, но няма значение, забавно беше. Пътуването беше доста дълго и Сашо си прекара ужасно, аз окей, предвид факта, който споменах, свързан с едното момиче(неЧубака). След като пристигнахме, трябваше да изчакаме до към 8-8:30, за да свършим една работа с едни банки(всъщност не успяхме да я свършим, но няма значение). Хванахме си рейса за Слънчев бряг(като билета беше на приблизитено същата цена, като този от Пловдив до Бургас) и пристигнахме в най-големия курорт по нашето черноморие, без да знаем къде ще спим довечера.

В Слънчев бряг - ден първи

Почнахме да си търсим квартира при някоя отчаяна баба, която да ни вземе около 15-20 лева за очукана и миризлива стая. В крайна сметка с известна доза късмет може би си намерихме хотел две звезди за по 12 лева на човек + закуска. А хотела беше в страхотно състояние, почти не намерих разлика с един друг тризвезден хотел през който минах(единствено асансьора беше по-як, ама нашия хотел беше 6 етажа, онзи беше 20 все пак). След като се настанихме отидохме на плаж, поплувахме, попържихме се и пак се върнахме в хотела, да се готвим за нощните дискотеки. Врътнахме няколко телефона, оказа се че един пич от класа също е в Слънчев бряг и решихме да идем при него в един бар на плажа. Там си пиехме, танцувахме, по едно време някакви момичета влезнаха и тръгнаха да сядат на нашата маса, аз се вгледах в едната, която ми беше доста позната, тя също ме гледаше около 7-8 секунди доста учудено и после се сети, аз също де - едно момиче от курса по математика. Доста странно съвпадение всъщност, поговорихме си малко, тя после я домързя да идва с нас на дискотека, а на другия ден си отиде. Якото беше, че мен още от курса ми харесваше, но все не знаех как да се запозная с нея, аз оттам с никой не се познавам горе-долу, а сега ей така по случайност се запознахме, трябва да се възползвам от шанса.
Иначе дискотеката по-късно беше доста тъпа и скучна, няма с какво да я запомня, нито с какво да ви е интересна на вас

Слънчев бряг - ден втори

Споменах, че в хотела се включваше и закуска, която обаче е само от 8 до 10. В типично български стил, за да не изпуснем безплатното, бяхме решили да се събудим на всяка цена, независимо в колко сме си легнали. Сашо пое отговорността, като си нави часовника за 8:30, но не знам как го е навил, той звъня само с вибрация, чул го някак де, спрял го и не ме събудил мен. Аз, използвайки моя биологичен часовник, се събудих в 9:52, облякох се за 1 минута, слезнах на рецепцията и учтиво попитах дали съм закъснял за закуска, учтиво ми отговориха, че съм закъснял. Върнах се и заспах.
После като станахме наново следобед видях, че е валяло дъжд, не знам кога, Сашо реши, че още му се спи и продължи, аз в 7 отидох на плаж да се изкъпя и да поплувам, водата беше страхотна, само това помня и че само аз бях в морето от целия бряг.
После пак на дискотека, пак отвратително скучна, нещо нямахме настроение и двамата, въпреки алкохола(а, междувременно си играхме в стаята, подавайки си една бутилка кока кола във волейбол-стил и се опитвахме да горим водката, която си бяхме взели). А в дискотеката имаше само разни мастодонти от Англия и северните страни. Не видяхме едно момиче, което да не говори български и да е под 80 кила.
На излизане и двамата отчаяни и търсейки логично обяснение защо българските са толкова по-добре изглеждащи от англичанките, вървяхме зад една групичка - две тънички и симпатични момичета и трима чужденци - двама мъже и една доста грозна жена. В един момент единия от чужденците изпи някаква бутилка до дъно и я хвърли в една градинка пред един от най-готините хотели, не му помня името. Двамата със Сашо веднага го поздравихме със саркастични аплодисменти, а чужденеца отпред ни отговори в международен език, показвайки ни среден пръст. Аз разбира се, не му останах длъжен и го наредих нещо от сорта "Да ти еба майката педераст тъп, връщай се в шибаната Ирландия и си хвърляй там бутилките лешпер нещастен", с пълното съзнание, че не разбира дума от устата ми и с надеждата да не съм изпсувал нищо на международен език(гей, педал и т.н.). Двете момичета отпред доста се засмяха, де, но само толкова.

Слънчев бряг - ден трети

Този път закусвахме, шведска маса, наядохме се като свине. После рано-рано заминахме за Бургас, като онази, която спа в мен в купето ми се обади по телефона да ме пита кога си заминаваме и да ми каже те кога ще си тръгват, ако искам да ги изчакам.
Пътуването беше доста забавно. Първо със Сашо боготворяхме всяко едно момиче, което говореше български, защото всичките(дори онези, които обикновено не ми привличат погледа) бяха класи над онези говеда от Англия, Норвегия, Швеция и Дания. Кондуктора в рейса обаче беше уникален. Само две случки ще цитирам
Качва се очевиден англичанин, с тениска на Нюкясъл. Качва се и пита:
- Bourgas?
- Да - отвръща му кондуктора
- Bourgas??
- ДА - отговаря пак кондуктора
- Yes, yes - някаква жена се усети каква е ситуацията. Пича се качи тогава. Коментара на кондуктора?
- Тъпанар. - и продължи да си къса билетчетата.
Случка две:
Предистория малко - билетчетата са от 4 лева, но на тях пише 4 лева с печат, а по принцип са напечатани със стойност 0.40лв.
Та някаква англичанка зад нас тръгна да си иска повече ресто явно. Кондуктора:
- Какво още искаш бе? Виж какво пише тука. Да ти еба майката проста.
И след това пак продължи да си продава билетчета. Просто ме кефи как си мисли, че всеки трябва да знае български.
После в Бургас видяхме, че има два влака за Пловдив - в 15:30 експрес и в 21:55(този, с който пътуваха софианци) обикновен. Сашо искаше да се прибира по-рано и си хвана този в 15:30, аз от финансова и няколко други гледни точки изчаках онзи нощния. Свърших една работа, която имах в Бургас и после се мотах като ненормален по парковете и плажовете. Имаше някаква промоция на Рено, малки дечица караха радиоуправляеми автомобили от Ф1, за момент се зачудих дали да не поискам и аз да покарам, но реших че не съм толкова изпаднал... Рено Меган С+С(мисля така беше) е много яко, обаче. След телефонен разговор разбрах, че в 20:30 трябва да съм на гарата. Около 20:00 още имах малко време и разгледах една карта на Бургас, сложена на гарата да видя нещо интересно, което не съм видял. Реших да ида да видя какво представлява Бургаския свободен университет. Доста голяма сграда и симпатична, отпред е и някакъв паметник на съветската армия.
И чак като се връщах видях Хеликон-а. Когато имам време за губене, най-много обичам да седя в някоя книжарница - основно Хеликон защото имат най-готина атмосфера - и да си разглеждам книги. Подписах с и в някаква книга за спасяването на някакъв парк Странджа мисля. Все пак в мястото, където мога да "загубя" два часа, загубих само половин и после тръгнах, защото закъснявах.

Пътуването на връщане

В началото беше горе-долу забавно, първо едва си намерих място до онази от влака на идване, качих на половината клас багажа, защото всички са момичета, а момчетата вече бяха пияни и потеглихме. Ситуацията беше подобна, онази спа в мен, но по едно време избяга, мен също ми стана скучно и излезнах в коридора да се разходя, като се върнах ми беше заето мястото, а и ми беше неудобно да седя в едно купе само с непознати, та ми се наложи да седя прав няколко часа. После вече не издържах и седях клекнал в коридора. Тогава дойде едно друго момиче(пак от същата група), която ми предложи да седна до нея, нали уж в началото там съм щял да седя и т.н., аз очаквах пътя от Стара Загора до Пловдив да мине много бавно и мъчително(някъде към Ст.загора ми предложи да седна до нея), ние пък се заговорихме и като стигнахме гара Тракия хич не ми се слизаше, ама трябваше да се изстрелям, щото щях да изпусна и да не успея да слезна... Даже си забравих вестника с обяви, дето имаше стотици, с които можеше да си уредя работа за през лятото на морето.

Накратко

Прекарахме си доста под очакванията, но поне се запознах с няколко интересни хора, а сега се връщам в реалността където трябва да уча за изпити и спя в неудобно легло с ужасна възглавница. Все тая. Браво