Очаквайте (СБ)

След разни перипетии и трудности, най-накрая е факт, че заминавам за няколко дена на.. грубо казано, почивка на Слънчев бряг. Доста импровизирана, но така дори е по-яко. Подробности очаквайте петък вечер/събота, тъй като тази вечер заминавам с влака в 01:17(не се бъзикам, наистина е в толкова часа!)

Един луд бал*

Общо взето целта на цялото занятие, абитуриентски или-както-там-се-пише бал, така и не успях да я разбера, но е някаква традиция, която освен шанс да се напия е и шанс да се сдобия с някоя друга дреха и да изкрънкам нашите за някой допълнителен лев. Разбира се, нямаше как да не ида де, горното е в сферата на шегата**, най-малкото от уважение към класната, училището и пичовете от класа, с ~80% от които съм се бил(процента важи за всички), но няма да го правя никога повече.

Предистория

Разправял съм я накъсано из различните блогове, но май нищо няма да ми остане в главата от подготовката за бала, за разлика от всичките невинни момиченца, които сигурно са си изревали очите, когато са гледали как невероятната им рокля придобива вид, страхотно! Съвсем отделен е въпроса, че не видях момиче, на което да й е убодна роклята и да може да танцува без да държи някаква част от облеклото си да не изхвърчи на някъде.
Винаги съм бил честен с читателите си, така и ще направя и този пък, като кажа, че иронията ми е неуместна, тъй като си счупих краката***, но за това после.
Поне доколкото съм запознат повечето училища ходят и на бал и на екскурзия нанякъде, и тъй като брат ми отиде само на екскурзия, а сестра ми само на бал, майка ми реши че 1 от 2 е перфектния вариант и за мен. Знам и сестра ми как се е чувствала, тъй като за разлика от брат ми, който предпочита цяла събота вечер да си чати с някого или да гледа тенис(от няколко дена му хрумна, че било интересно), тя предпочита да се разкарва по дискотеки. Или в случая по слънчевите брегове и златните пясъци примерно.
За това и решението на майка ми беше - само бал. Решението на целия клас - също. Причината, ами че бал както и да го мислим трябва да има и ще е една нощ - ще се изтърпим някакси, но екскурзията ще е 4-5 дена, по-лошо ще е.
Как, кога, кой и защо избра хотел Санкт Петербург - не ми стана ясно, но абе не ми и пука. Дадохме 55 лева, после се оказа че били 60, после пък идиота Пламен каза, че от парите за кувертите останали по 5 лева, които все пак ги дадохме за да платим куверта на класната. Всъщност по едно време се говореше, че на класната пък й бил платен куверта от заведението, но явно не е било така или пък Пламен се е нагушил с 50 лева. Толкова за предисторията

Изпращането - петък, 18.05

По стара механотехникумска и може би на всички останали училища традиция в петъка на третата седмица на май месец е изпращането на 12-токласниците. Събира се цялото училище, гледа сеира на мажоретките от френската гимназия и после всички си тръгват, защото директорката и разни други лица четат речи.
Този път беше малко по интересно, като песимиста в мен ще каже, че интерсното е било, че за разлика от предходните години валя дъжд и нямаше мажоретки, а оптимиста ще замълчи. Казаха, че нашия клас бил "винаги знаещи, можещи, но никога правещи", после пак имаше разни плямпания, които не чух, показа се директорката и всички я освирквахме. Малко след това отзад мина заместник директора Пенов, който е нещо като Бойко Борисов на механото и ни се скара. Аз после видях, че съм си окапал ризата със сандвич.
След това заваля дъжд, влезнахме в аулата, пак имаше разни речи и награждавания на училищните зубъри, псувахме ги и им викахме връзкари; наградиха и Кралева, която яко аплодирахме и някой викаха отзад "секси", не е лоша жената, освен че е 1.40 сигурно, става за разни неща. До края май не се случи нищо интересно, снимахме се който беше дошъл класа, отидохме в някакво кафене, в което 20 минути никой не дойде да ни поиска поръчката и със Сашо си отидохме.

Деня на бала - неделя, 20.05

Тъй като съм перфектно запознат с българската действителност, предполагах че яденето, което ще ни сервират в ресторанта ще е а) от предишния ден, тоест сухо студено и спаружено или б) сготвено от някой стажант на 30 лева хонорар за вечерта, който за пръв път вижда как се разбива яйце примерно. Точно поради тази причина излъгах нашите да идем на заведение да се наям прилично, пък тогава да ходим. Та отидохме на заведение поръчахме си и хубаво, че седнахме вътре... Защото тогава настъпи потопа. Някакъв зверски дъжд, който имаше благоразумието да спре докато киснем наоткрито пред хотела часове по-късно.
След като се наядох(междудругото използвах повода и да си празнувам 18 и половиния ми рожден ден), тръгнахме към хотела, където седнахме в тамошния лоби бар. Изненадващо не беше ужасно много скъп, кафе пих и беше 1.20, на центъра съм пил капучино за 1.50, така че не се изненадах особено. Въпреки, че се разбрахме в 19:15 да се чакаме, до осем без десет бях намерил само двама от нашия клас, а другите класове се бяха събрали всичките. След това набързо дойдоха всичките и почнахме да се поздравяваме, снимаме и така на татъка:

за да запазя правото на конфиденциалност на всеки от хората на снимката, няма да им казвам имената, но все пак май сами можете да отгатнете кой ми е класния ръководител.

В ресторанта 20:00-24:00

Не видях нищо, което да не съм очаквал, на входа ни пребъркаха за оръжия майче, но имаше версия, че търсят да не си носим алкохол 'от вкъщи'. И двете версии минават, ако се гледа как ме пребъркаха мен отгоре-отгоре, нямам вид нито на някой, който си носи Глок под сакото, нито на някой дърт алкохолик, но въшния вид лъже, знаете. Казаха ни на коя маса да отидем, отидохме. Някой вече бяха здраво пияни, де, аз за съжаление така и не успях да се напия.
На всеки се полагаше по една чаша вино, една малка долнопробна българска водка(нея я изпих, виното дополовина), салата и ядене(което беше отвратително, смеска между а) и б), вж. по-горе) и по средата имаше плодове и ядки. От ядките ядох най-много и ме заболя корема, но нищо особено.
Денсинга беше доста екстравагантен, с отварящ се покрив през който от време на време падаха водни късове, сиреч дъжд и на готините плочки се пързаляше много готино. Още от сега ще кажа, че за отчаяните си опити да забия(в първия момент написах "запия", и то е правилно) някоя мацка няма да отделям много редове, така че перверзници не се надявайте на нищо особено.
Преслава ни пя в ресторанта, изпя доста песни, снима се с разни хора и не пя на плейбек, тоест изненада ме по всички показатели. Като си тръгна пуснаха обичайните Пак ще се срещнем след 10 години(дано да са минимум десет, боже), и Клетва, за които се събирахме в кръг прегърнати и пяхме, но само от уважение към класната и от факта, че всичките имаме лицемерие в излишък.

Дискотеката 24:00-05:00

Към 12 със Сашо, перфектно знаещи къде ще ходят Ана-май, шивашкото училище пълно с момичета, тръгнахме към дискотека Папараци. Там до един момент хубаво си танцувах с разни момичета, но после ми стана скучно и около 1 час - до 5 си кибичих наляво надясно(има две зали - чалга и ретро), по едно време си играх на телефона игри и така, после видях, че са дошли и другите от класа и седнах при тях, пак ударихме една Клетва където само се клатихме наляво надясно и никой не пя и тръгнахме към Альоша. Всички сте чували за него сигурно, традиция е абитуриентите да посрещат там изгрева. По целия път вече отмаляли от танци и неудобни обувки се мъчехме и коментирахме колко са ужасни, псувахме ги и какво ли не, но нищо не помогна. Минавахме покрай Митьо и се чудехме дали да не му ударим един звънец в 5 сутринта, но се отказахме, за да не събудим баба му. После отидохме до едни дюнери, но нямаше месо, направихме си малко лафче с продавачите и заминахме към тепето. По едно време стигнахме до едно кръстовище и типично в наш стил се разделихме, спорейки кой път е по-кратък, в крайна сметка другите стигнаха много преди нас(аз и Сашо), тъй като решили да се изтарикатят и да вземат такси, а ние блъскахме пеша с хлъзгави обувки до горе.
Изгрев не гледахме, защото имаше облаци, май се снимахме веднъж-дваж, после слезнахме набързо, щото духаше ужасен вятър и ни беше студено, отново всеки по негов си път слезна, ние със Сашо се забихме по някакви тайни пътеки и кварталчета, където 100 килограмови песове стоят и те гледат мило през еднометрова ограда. После търсихме такси, вече едвам ходещи, то пък се оказа някакъв, дето ще ходи да зарежда метан съвсем в обратната посока, но се разбрахме с него. И така се прибрахме накрая, това беше общо взето моя бал, нищо особено, нищо над което да рева.

Кратки:

• В Папараци беше Йордан Милиев, защитник на ПФК Локомотив Пловдив, хич не изглеждаше тъжен от скорошната трагична смърт на шефа му Александър Тасев, или пък от последните два мача в които загубиха с общ резултат 2:11.
• Все още здраво ме дере гърлото, всички сигурно знаете какво е да водиш разговор в дискотека, крещиш като луд и пак нищо не се чува.
• Дългия не е порастнал особено
• Таксито излезна доста евтино всъщност, това на връщане. Това от хотела до дискотеката беше 10 лева, като влезнахме и той ни каза нали знаете, че днеска са по 10 лева и ние ми окей, яд ме е че Стоян и Чунчака щяха да идват, но им казах, че в таксито щяло да има още две момичета и винаги при всякакви обстоятелства ще предпочета момиче пред някой от тях двамата.
• В дискотеката всичко беше по 5 и 10 лева. Редбула само беше 6
• Въпреки надеждите ни, в ресторанта нямаше плазма, на която да дават нова телевизия - Матрицата 2.

Това е общо взето, други неща - друг път.

___________________________________________________________________

* Едно време си мислех да си наема някой да ми кръщава заглавията на снимките, когато спрях да снимам и почнах да пиша се чудя дали да не си наема някой да ми измисля заглавия на красивите литературни произведения? Иначе заглавието е пропито с ирония

** Защо се казва сферата на вероятностите/възможностите, а кръга на шегата? Иначе в случая просто искам да се отделя малко от общоприетите рамки


*** Здрав съм, бе, метафора

FT Livescore училище

Еми това е другари и другарки, вече имам средно образование, всичко останало са няколко формалности(бал, производствена практика до която нямам директен транспорт и държавен изпит, но той е допълнително)

1:0 - МОМИ, Калестрова

Въпреки надеждите ми, че тройката по въпросните металообработващи машини и инструменти ще дойде сравнително лесно, оказа се, че за половин час трябва да науча 4 листа глупости + няколко схемички. Първо единия, после и другия урок, справих се що-годе, по-трудно ми беше да я намеря за да й разкажа втория урок, беше се запиляла в някаква полусрутена стаичка на първия етаж(в момента правят ремонт на училището, така че около 15-тина стаи отговарят на това описание). Когато ми драсна 3-ката в дневника почнах да подскачам, като голмайстор на световно по коридорите, сигурно са се чудили другите ученици кво правя. Всъщност и аз съм се чудил на някой хора, дето се държат така в края на годината, вече знам какво са имали предвид.

2:1 - МЕ, Гъшаров

Тука съм раздвоен. От една страна можеше да ми остави двойката, щото закъснях с два дни за крайния срок(който ми е ясен от 4 месеца някъде), а и пак едва го хванах накрая да му предам тъпите чертежи(4/5 от които дори не погледна). И понеже нямах време да си препиша всичко на белова* се заяде, каза че повече няма да проверява нищо и ми остави тройка. На няколко човека с 4 за първия срок и 3 за втория остави 4 за годината, но на мен - 3, ама че педал, честно. Пък аз сигурно глупавия му материал по машинни елементи го знам по-добре от 3/4 от класа.
Все пак с оглед факта, че вчера около 10:00 си мислех, че ще остана на изпит по МЕ, и тройката е добра оценка.

Други:

• След като вече завърших училище, ще ми остане свободно време да се занимавам с някой неща, за които нямах време по-рано. Например да си поиграя малко с Райд и някой мравчици и хлебарчици, които са решили, че тука може да живеят спокойно.
• След като вече завърших училище, няма да има с какво да се оправдавам и да отлагам - трябва да си оправя куповете дрехи, листове, учебници и какво ли още не из стаята.
• Както споменах по-горе, в училище правят ремонт - слагат алуминиева дограма и разни други разкрасявания. Интересното бе, че точно когато напусках Матевски(училището, където бях до 7-ми клас), започваха да правят основен ремонт - същия, дограми и козметика. Все се разминавам....

* 1. Лично и пристрастно обяснение - защото брат ми не искаше да ми помогне с няколко много прости неща в Аутокада, които трябваше сам да си губя времето с тях
2. Безпристрастно обяснение - защото започнах да си правя най-големия и важен чертеж днес сутринта в 3, правех го до 8. А и защото по принцип започнах да си правя проекта преди 3 дни, а трябваше преди месец-два.




И други неща можеше да напиша, но на брат ми му почва някакъв турнир, така че аре чупка. И пишете коментари иначе ще дойде големия лош вълк. А, да, утре може да се снимам с някой от най-емблематичните ми даскалки и даскали и да ви разкажа малко за тях

89' Livescore училище

• Английски - 6. Въпреки, че почти не се вясвах измрънках за шестица и готово. Иначе, разбира се, си ги знам нещата. Просто не й се появявам в часовете... не, че съм единствен, де, около 14-15 я дойдат, я не(общо сме 18)
• Свят и Личност - още не е ясно. Предадох си проекта, даже го защитих. Само да вметна, че всъщност ми го прави Чунчуков, аз не съм го чел дори, а понеже Чунчуков понякога върши големи простотии трябваше да се чудя как да замазвам импровизирайки някакви щуротии, по време на "защитата". Общо взето беше шоу, най-вече когато даскала каза, че си личи, че не съм го преписвал от някъде, а двамата сами сме си го правили(с Мариан), който междудругото дори не го е виждал проекта майче.
• Технология на машиностроенето - 4. По-интересното е, че ни накара днеска да си извадим по едно листче и да напишем свободно съчинение и да отговори на въпросите какво мислите за "Учителя Пекалиев", "Човека Пекалиев" и "Препоръки за преподаването на учебните часове". Аз, естестевно, писах абсолютни малоумици
• Икономика - 5. Пак я излъгах, по принцип имам две четири и половини и трябваше да ме изпитва за 5, но аз някак си я накарах да си мисли, че имам две петици и се боря за пет... Еми екстра
• Машинни елементи - още не се знае, клони към 2 обаче. Днеска уж беше последния срок за предаване на проектите на нашата група, ама ние 6/9 човека от групата не сме предали още, така че няма как да ни зареже така... Аз сега за това съм буден до 5:24 вече, правя си проекта... Писна ми в един момент, тоест изчатках. Иначе днеска е било забавно, аз закъснях с 20 минути, понеже беше зверска жега си бях зел два натурални сока от стола, влизам с тях в кабинета, едното изпито и го хвърлям, след това вече се оглеждам в кабинета какво става... Всички с някакви начумерени и сериозни физиономии, аз бях весел нещо, не знам що. Развеселиха се нещо, казах на господина 'здравейте' и си седнах културно да си допия сока. Не знам кво чак толкова смешно имаше...
• Трябва да попълня някакъв документ, че не дължа нищо на училището - на домакина, на библиотекарката и на заплатите(?!). Хубаво, че е само на училището, а не на разни други хора.
• Класната иска пет снимки, ебати, аз да не съм фото?

Тва е общо взето за момента, пожелайте ми успех по МЕ, МОМИ и ММ с ЦПУ

Заб. авт. Тъпото заглавие е сменено

Тъпо заглавие, в тоалетната ми се стори по-хубаво
Та да го караме по плана:

Приключенията ми със Сашо и шофьорските ни книжки, изпитите в ПУ(а също и историята на една закуска)

Общо взето от моя страна нищо интересно. Аз утре ще мина през КАТ да си я взема, голям кеф. Днеска карах до центъра майка ми и брат ми, имаше катаджии, но не ме спряха, пфу, щях да умра.
Със Сашо е по-интересно. Първо отидохме да си вземе книжката една седмица, преди когато са му казали да си я вземе. Обикновено са готови и ако попаднеш на мила служителка ти я дава, в случая Сашо попадна на цербер. Каза му да дойде понеделник(сиреч 7 май, този понеделник). Честно казано майче и вторник беше, не знам, но все тая. Първо отидохме да си подадем документи в ПУ и ТУ. Сашо не подаде, защото си беше забравил документите - лична карта и така на татъка. Аз не подадох, защото в 12:05 ми казаха, че обедната им почивка свършва в 13:30. След това хванахме едно такси и отидохме до КАТ. На 500 метра от КАТ Сашо каза на шофьора да спре и ние си слезнахме. Аз бях доста учуден, после той ми каза, че се е сетил защо не подаде документи в ПУ. Поради същата причина нямаше как да му дадат и шофьорската книжка. После си я взел сам, аз пък почнах бачкане у панаиро и нямах време за да отида да си подам документи в ПУ или да си взема книжката. И двете неща трябва да се случат утре(понеделник).
А закуската съвсем случайно пак около тези събития със Сашо, някаква чудесия около 60х10 сантиметра як хляб, пълен със сирене и отгоре сусам - 80 стотинки, на няколко пъти вече си вземаме и си го разделяме по равно, бая наяжда, баси щуротията.

Livescore на последните две седмици учене на средно образование в нелекия ми живот

Общо взето пропуснах голяма част от това училище, отидох единствено в четвъртък. Там имаше 4 човека, никой не ми помогна да си направя проекта по Машинни елементи, ужас. Въпросния проект го направих донякъде, може би около половината, за останалата половина ми остават два дни. Да спомена само, че първата половина я правя от февруари.
Другия предмет, по който имам да оправям годишна двойка е ММ с ЦПУ. Трябва да му занеса ксерокопия на някакви простотии, мързи ме страшно пичове... Противна работа
Третия предмет, по който имам да оправям годишна двойка е металорежещи машини, там ще се оправим някак, един урок трябва да науча, утре първи час, ще го преживея.
Да се самоподсетя след малко като препрочитам какво съм написал - да си копирам файла по АПТП на дискета. СЕГА, не след малко.

Случки около панаира

И това е основното по което ще пишем. В крайна сметка, опитвайки се да запазя благоприличие и някаква форма на конфиденциалност може би ще спестя по-интересните факти(за това и си направих друг блог, но за него друг път). Накратко - за пловдивския пролетен панаир се хванах да раздавам листовки на входа, за пари разбира се. Оказа се, че от една солидна тълпа 20-тина раздавачи на листовки, само аз и колегата(по едно време се появи и един гей от някакви дънки, но само за няколко часа в сряда) сме от мъжки пол. Този факт го спестих на майка ми и на шефката, де, но разбира се, че това беше основната причина да работя доста повече, от колкото би трябвало по принцип. Първия ден ме изби яко на простотия, като се бъзиках с половината невинни посетители на панаира. После не помня вече как се запознах една по една с повечето момичета, помагах им за някой работи и им правех компания като им беше скучно. За мен най-странното беше, че някой си споделяха с мен странните интригантски мнения зад гърба на другите момичета, не знам от къде толкова доверие у такъв съмнителен субект като мен. Нищо, де, по-интересните неща естествено се случваха към края на работния ден, когато всички ни избиваше на простотия, някой по-малко, други повече. Четвъртък пристигнаха някакви триметрови моделки първа класа, рекламираха Буда Бар(пловдивския) и носеха балони, пълни с хелий. Възползвахме се да си вземем няколко, аз с единия си играх по какви ли не начини(например вързах му тежест, листовки де, на връвчицата, толкова, че да виси неподвижно във въздуха - действаше на завет, но като духнеше вятър и се преебаваше. забавно беше, де, гледаха ме разни хора как седя и до мен седи необезпокояван балон на едно място, като закован у въздуха). После обаче едно от момичетата реши да го издиша(за незнаещите какво става, като се надишаш с хелий - що за хора сте, бе, кретени, няма аз да ви уча), и продължи да си раздава с пълната си сериозност и с уникалния глас. После пък почна да кара разните хора да ходят в центъра на вивател и бтк или да рекламират в някакъв справочник, нещо което съвсем не й беше в работата... Някой даже май й се обидиха, че им обижда фирмата така, но де да знам, дори да са я псували не бих забелязал, превивах се от смях. Това е един от онези моменти, които не можеш да опишеш - спонтанно, смешно, уникално. На другия ден им раздавахме невидими листовки, пъхахме им в чантите без да разберат и какво ли още не, разменяхме си ги, абе всичко друго, но не и това, което трябва да правим. бг
Иначе от целия панаир на кяр останах с едно малко пакетче чубрица, едно малко кафе, сладолед, доста енергийни напитки, тениска на вивател, ужасен тен на врата, хубави спомени и няколко телефона на симпатични момичета.

Кракти и не толкова:

• Алкохол - май не може да мине блог без да спомена нещо за туй чудо. Та май съм станал твърде претенциозен, вчера не успях да изпия едно малко уиски, верно блек рам, което си е пикня с повече спирт и по-малко балончета от загорката, но да си призная пил съм и много по-отровни и гадни неща(вижте два поста по-надолу), а сега се измъчих яко. Не знам що, честно
• В кухнята има все повече и повече хлебарки. Майка ми отказва да купи райд или някакво друго средство за избиване. Чудя се кое ще е по-евтино, да си купя пластмасови прибори, чаши и чинии и да ям оттях или аз да купя райд.
• Боли ме зверски гърлото, а междудругото днес изядох 2 кила сладолед
• Май никой няма да ми купи подарък за завършването, днес се мъчих да убедя доста тактично майка ми или брат ми, че ми трябва нов телефон, баси хората не разбират от дума!
• АПТП, дискета, СЕГА
• Трябва да се изкъпя, нечовешка жега е освен това.
• Посвещение: "нещо за бетис". Доволен?
• Всички можете да си гледате работата, Елица* е готина!(ако имаше смайлита тука щеше да има ядосано)

Е, деца мои, мисля че това е всичкото, харесах си сериалче да гледам(от "доброто старо време"), но в гаден часови пояс - Направление юг, за един канадкси полицай в щатите, с куче-вълк и доста шеги. Та така, утре книжка, университет и мацки от панаира, искам успех да ми пожелаете(въпреки, че като го четете това е доста вероятно вече повечето неща да са свършили)

* не онази от евровизия, друга

Очаквайте...

• Приключенията ми със Сашо и шофьорските ни книжки
• Приключенията ми със Сашо и изпитите в ПУ(а също и историята на една закуска)
• Случки около панаира
• Livescore на последните две седмици учене на средно образование в нелекия ми живот
• Може би в отделен блог, тоест не може би, ми със сигурност. Надявам се преди бала да го напиша - интересни случки и най-запонящите се люде, които са ми били съученици и учители.
• Аз лично не очаквам никой да отговори в блога, така че ще напиша, че монтоя е гъз, а реал мадрид педерасти, така поне двама се надявам да ми отговорят. Е, ок де, наскар е тъпо, суха река е село

До село и назад 2(през Карлово, Отдих, Светлина, Песнопой, Иван Вазово, Горна и Долна махали и няква гора, която дори в интернет разписанието я няма)

Един разказ за сбъднати очаквания, няколко изненади и, разбира се, доста алкохол

Планът

Да припомня за тези, които са забравили или дори не са си правили труда да прочетат по-нагоре(реално погледнато, в блога - по-надолу...) какъв беше утопичния ми план за ходене на село накратко. С оглед фактите, че вкъщи в Пловдив прекарвам целия си ден в спане, училище, интернет и телевизия, реших, че ако елиминирам 3/4 от тези неща, ще имам повече време за учене и подготвяне за изпитите. Да, ама...

Пътуването

Пак според плана, който си бях изготвил, щях да тръгвам в неделя сутринта. Да, обаче в събота около 8 вечерта някакви познати на баща ми се обадиха по телефона, докато тримата(с майка ми) бяхме в хола и гледахме телевизия. По едно време баща ми затвори слушалката с ръка, каза "Отиваме ли в Стара загора", замислихме се около 3 секунди и казахме "Ми окей" и тръгнахме посреднощ. Към 9 и нещо бяхме в Стара Загора, където около 8-9 човека си бяха наредили една маса на открито и си хапваха и пийваха. На нас, обаче, идвайки от субтропичен Пловдив ни беше студено и ги накарахме да влезнем вътре в заведението. Наредихме две маси, перпендикулярно на някаква голяма плазма и аз, естествено, седнах на централното място срещу телевизора(Диема +, мачове от Примера дивизион). До мен имаше някакъв фен на Берое(на когото трябва да му пиша в ICQ, но към днешна дата ме мързи), който час по час ме питаше защо вдигам наздравици с кока кола/натурален сок банан. По едно време ми омръзна и си поръчах бира, въпреки че майка ми беше до мен, но тя май вече ми е свикнала. После отидохме на бар и там пих още една бира.

Към и в Дъбово

Хванахме пътя посред нощите после(около 2 АМ) към село, събудихме баба и дядо, аз пак трябваше да спя в мазето деба, не успях да излъжа баща ми, след като каза "на мен ми е все тая". Не помня в колко се събудих, но около 4 се обадих на Дидо:
- Къде си бе?
- Не знам(на фона на изключително шумна музика и женски гласове, основно крясъци)
- Хах, как така бе?
- Еми не знам, ще ме търсиш на хорото...
- Предполагам няма да си в състояние да играеш футбол довечера?
- Не знам, не знам....
- Ок, ае, ще се видим
- Ае
... Мен ми се играеше футбол, де, облякох се подобаващо и отидох в училище, където Нанко играеше с някакви лапета, аз се включих да направим едно отборче, после дойде и Митко, но не стана нищо особено. Е, топката беше някаква ужасна и мека и при един финт се оказа, че цялата ми тежест е на крака, който е стъпил върху топката и направих някакво, надявам се, доста ефектно шльопване върху пресния* асфалт. Рани от коляното до глезена, но съм жив, де, това е важното.

Празника

Общо взето с Дидо по великден се разминахме, заради ЦСКА - Левски, но му казах, че на празника на селото ще ида и това също беше една от причините да ида(съвсем е друг въпроса, че той не ме видя трезвен, той де, аз единия път бях трезвен, когато го видях). Та преоблякох се и с Митко отидохме на Гаваза да пием по една бира културно, далече от голямата тълпа, но с добър изглед към всички действия и най-вече фойерверките. След като свършиха, затвориха магазина, ние изгълтахме набързо бирите и се запътихме към центъра на събитията, а именно масите пред читалището, където имаше най-много хора и най-малко цигани(да си призная, неизбежно в село, но определено има и свестни пичове). Отидохме с Митко, който си поръча една бира, пита ме какво ще пия, аз казах "водка", продавача каза лев и двайсе. С някакъв хитър трик(от рода на "нямам двайсе стотинки"), успях да го накарам да ме почерпи, но след като си тръгне, аз - обещал си да се напия за по-малко от 3 лева, си поръчах и една бира за разредител. За да съм напълно честен, ще кажа, че бирата беше по-алкохолна от водката, която доста хора се усъмниха, че е 50/50 с вода. Изпих две, де, но бирите им изгубих бройката. Фактически освен бирата в Гаваза и тази сега, както и още една водка мисля, нищо друго не си купих и успях да се приближа максимално до 3-те лева. В крайна сметка постоянно минаваха някакви щастливи или твърде пияни хора, които черпеха цялата маса, а заедно с нескритата ми наглост да посещавам случайни маси и да изпивам неотворени бири успях да се наквася прилично. В един момент през няколко маси седнаха и Диян, брат му и някакви други пичове и реших да се преместя там(освен, че исках да се видя с Дидо и да му попея малко Вива Канари и 2:2, прозорливо забелязах, че имаше 8 шишета и 5 човека на масата - бинго). Общо взето разговорите - мисля съвсем логично - не бяха кой знае колко интелигентни, интересното беше, че няколко пъти пикахме по средата на парка, който е спонсориран от някакво министерство мисля; и танцувахме с някакви полуголи момичета, качени на някакви маси, после на една много жално и се молех нещо, не знам какво, но е било доста нелепо, щом помня, че някакъв гей ме помъкна и ми каза, че дори той(в смисъл истински гей, не че го обиждам) не би се държал така; та тогава почнах да свалям сестра й на тая, ама тя ми каза, че ще си тръгва, абе жалка картинка.
Поне не бях единствен. По едно време ни омръзна и аз, Митко, Дидо, брат му и още някакви пичове се помъкнахме надолу да се прибираме. Нямам представа защо, всички тръгнахме с по бутилка в ръка, повечето един от непознатите пичове ги строши в някакъв дувар още на 100 метра след читалището. В крайна сметка стигнахме до Петя Таксито(мисля, че баща й кара такси, не че е курва, която отговаря на всякакви заявки; всъщност много яка пичка, уважавам я). Дидо й се обади и почна да я моли да излезне отпред(3 часа през нощта някъде), само за да я види или да я прегърне, мисля първото, Диян не е способен да каже нещо такова, като "прегърна", "гушна" и т.н., дори на 10+ бири. След петата минута неуспешни опити всички си тръгнаха, останахме само ние двамата, той продължи да я моли. Тя горката не знам как го траеше, може би с мисълта, че го набутва, макар че говорят на 1 ст/минута луп. После решихме да й тропаме по прозореца, добре че, не решихме да прескачаме или нещо от тоя род. В крайна сметка се прибрахме по домовете. Ако съм забравил да спомена някаква хронология, това е понеделник рано рано сутринта. На село е редовен номер да се прибирам, когато колегите петли почват да кукуригат.

Понеделник

Събудих се с ужасяваща болка в главата в 10 сутринта. Корема също ме болеше. Слезнах до тоалетната по малка нужда, по пътя срещнах баба ми, която ми каза нещо от сорта "Да ти стопля ли мляко", аз казах окей мисля, не помня. Заспах
Събудих се с ужасяваща болка в главата в 12 на обяд. Корема също ме болеше. Слезнах до тоалетната, за да се наплискам малко със студена вода, баба ме пита дали да ми слага обяд, аз мисля, че казах да, но не съм сигурен. Заспах
Събудих се с лека болка в главата към 16 следобед. Корема почти не ме болеше вече. Една от моите житейски мъдрости - а именно, че всички болести се лекуват най-добре със здрав сън отново сработи. Станах в 4, главата още ме болеше де, но не колкото по-рано. Хапнах курабийки, натопени в мляко, много готино, погледах малко телевизия и в шест излезнах до училището да видя дали има някой за футбол. Нямаше никой, за това тръгнах надолу към Дидо или Митко, който беше по-добре след вчера. По пътя ме срещна сестрата на Митко, Златина, която закарах с колелото до Митко и там пих малко газирано и отказах белени семки - представете си само колко ме е болял корема. Все пак изядох 4 желирани червейчета, де.
Запътихме се нагоре с Митко, минахме през Диян, още от входната врата се чуваше яко думкане на някаква музика, вътре се бяха събрали 4 човека с пиене и ядене на маса и казаха, че по 4 литра бира на човек е входа. За Митко не знам, но аз лично не съм от типа хора, дето могат да правят някакви алкохолни маратони, общо взето, ако един ден се напия, на следващия няма да искам и да помириша алкохол. Така че, отхвърлихме офертата и отидохме до училището, където Нанко тоя път играеше баскет с 10-тина мангала(от тъпичките), а Красьо седеше и зяпаше. Успяхме да ги изгоним някак, извикахме и едно лапе да донесе футболна топка и спретнахме един весел мач.
Въпреки, че аз, Красьо и Митко едвам тичахме, стана здрав мач, тип Втора Английска Дивизия, с много ритане, блъскане и "фаул само ако има кръв". В един момент даже мен ми стана жал, когато тръгнах да шутирам някаква топка, но Красьо в последня момент я изби и вместо топката ритнах крака му доста здраво. Иначе имаше и по-здрави сблъсъци, но аз не участвах в тях. Иначе изпуснах четири пъти сам срещу вратаря(едно малко лапе, първи клас мисля, жал ми беше да бия силно от метър) и без малко да паднем, за сметка на това вкарах три прехвърлящи удара, пича нямаше метър и всяка висока топка влизаше, все пак си е умение от 10-тина метра да уцеля точно под гредата, де, смятам че станаха хубави голове и си изкупих вината:). Стигнахме до продъжения(два гола преднина), и точно когато водехме с един гол Митко излезна, аз останах да играя с Руслан - един олигофрен некадърен и лапето от първи клас, на врата влезна едни малоумник, който с удоволствие ще му разбия мутрата някой ден. А той хал-хабер си няма от футбол, та реших да го пробвам и него от далечно разстояние с шут-боц и взе че влезна и така бихме ужасно грозно.
После с Красьо и Нанко почнахме да нищим Премиършип, Холандското първенство, Примера Дивизион и Шампионската лига, после около 10 през нощта ударихме малко баскетбол и после се прибрахме. Скука.

Вторник

Събудих се в 11 и това беше невероятна изненада за дядо, с оглед факта, че обикновено ставам около 1, а предния ден станах в 4. Закусих, обядвах, то стана 2, а влака ми беше в 5. Реших като за последно да ида пак до Митко да видим да направим едни карти или нещо такова(в неделя майче ме питаха дали мога да играя тексаски покер, хех, не знаят с кого си имат работа, 35 долара съм спечелил от покер!). Оказа се, че и той ще пътува с някакъв влак в 17, но в другата посока, но не си беше стегнал багажа, каза че ще мине през нас да ходим заедно до гарата. Аз реших да мина през Дидо, да го видя той пък какво прави. Оказа се, че е за риба, та тръгнах да се прибирам.
За нещастие, 500 метровата отсечка оттях до вкъщи я взех в доста неудобен часови пояс, точно тогава, когато се изсипа проливен дъжд, който спря точно, когато отворих вратата на двора вкъщи. Въпреки, че ми беше доста гадно докато вървях ме крепеше мисълта, че Диян в момента е на реката и там дъжда е доста по-неприятен. Прибрах се, изсуших си косата и легнах да гледам телевизия, вместо да си оправям багажа. Дойде Митко и набързо си го оправих, добре, че не забравих нищо. Добре, че не ме натовариха с някакви големи багажлъци, само един заклан заек, един шоколадов заек и някакви вафли.
После с Митко изпихме по едно кафе у баща му мисля, до гарата(гарата е на около 2 километра от село), хапнахме по една баничка и ариведерчи.

Влака

Чудех се кой влак да хвана - през Стара загора някакъв експрес или през Карлово бърз и после до Пловдив пътически. Първия беше 7.77 лв, втория 3.31 лв майче и познайте кой избрах. После почнах да съжалявам де, но за щастие поне батерията на мп3 плеъра си бях заредил(за разлика от тази на телефона, която изкара на фотосинтеза до вкъщи). В общи линии до Карлово - влака Чайка Бургас-София беше препретъпкан, какви ли не хора имаше, които лежаха по коридорите, аз по чудо успях да си намеря място, след известно обикаляне. По едно време попитах едни момичета дали това е първа класа, те нещо ме изюркаха, че било шеста. Хъм...
След като смених в Карлово, влезнах в пътнически влак, който спираше на почти всяка постройка в близост 10 метра от жп линията. Единственото изключение беше жп спирка Светлина(!), която представляваше някаква метална кутия, пред която спирките в Надежда изглеждат като петзвезден хотел с рум-сървиз. Осветление, разбира се нямаше, а населеното място, което обслужваше се състоеше от 4-5 къщурки с запустели буренясали дворове отпред.
Пътниците, с които пътувах също бяха интересни - имаше една жена, която през половин час си духаше носа толкова силно, че я чувах съвсем ясно през надутите на макс слушалки с Продиджи. Един до мен пък(пътническите са с открити купета, ако не сте пътували) си говореше по телефона с майка си мисля, когато докато спореха ожесточено за нещо влезнахме в тунел. Мислех си, че такива неща стават само по филмите.

Маршрутката

След като пристигнах в Пловдив, се настаних най-културно на спирката на 29. За 20 минути обаче освен, че не дойде рейса, присъствах и на разговор, как според някаква баба го били закрили този рейс, тъй като тя чакала от един час и не идвал. Та, доверявайки се на думите й(не, че са го закрили, а че един час не се е вясвал), реших да си хвана първата маршрутка.
Пусти късмет обаче, същото си мислеха още около 20 човека, които се набутаха заедно с мен вътре. По-интересното обаче стана на следващата спирка. След като някаква баба измрънка, че не може да се качи, защото е спрял в някаква локва, шофьора премести маршрутката и бум, попаднахме в шахта. Не можахме да се измъкнем доста време, та слезахме да бутаме, едвам изкарахме пустия микробус. Имаше и доста шеги и закачки вътре, де, но това са неща, които се случват на момента и няма как да бъдат пресъздадени в текстови формат.
После си слезнах в Тракия, купих си хамбургер(всъщност точно това щях да правя, преди баща ми да каже "Отиваме ли в Стара загора". Като се прибрах в къщи видях и китайско, че са взели нашите, изоставих две хапки последни от хамбургера и нападнах китайското. Отново имахме някакъв спор с майка ми на тема "Няма да ти покривам разходите във Велико търново" и "Знам, аз не съм очаквал и друго от теб", след това забравих за хамбургера и когато преди малко отидох да го видя какво прави, видях, че целия е в хлебарки и, колкото и да ме болеше сърцето, трябваше да го изхвърля...

В крайна сметка:
- Не съм решил нито една задача на село
- Пробвах да си реша проекта по машинни елементи. Достигнах до "изберете си модул по таблица 5.6". Тръгнах да се ровя в учебника,намерих таблици 5.3, 5.4, 5.5, 6...
- Влакът пристигна на челен коловоз
- Днес изпих около литър и половина боза
- Мисля, че този пост в блога е най-добрата илюстрация защо НЕ трябва да го пращам на сестра ми
- Сега видях, че освен по крака имам рани и по лакътя и дланта от падането
- Заминах с два чифта скъсани чорапи, върнах се с едни нови
- Спечелих една бутилка марково уиски. КЗЛ. Чао





*Пресен е използвано само с художествена цел. Всъщност игрището е асфалтирано по времето на Каблешков сигурно