Friday, September 14, 2007

Кратки новини

Не, че има кой знае какво за казване(получих сериозни критики скоро за тези си постинги, но все пак...), просто имах някакъв неустоимо желание да пиша в блога. Това обикновено става след като прочета всички спортни новини, писне ми да си псувам бавния нет, докато свалям (само за лична употреба) музика или гледам ютуб, прегледам си имейла и тем подобни неща, които съм 100% сигурен, че изобщо не ви интересуват.

И тъй като очевидно няма материал за дълъг и хубав съдържателен блог, ще праснем няколко подточки, колкото да ми мине желанието

® Идва 15 септември, тоест идва и 16-ти и 17-ти най-вече. Бе първия учебен ден и за пръв път от има-няма 12 години може да спя до обяд. Е, ако си легна на време може да си направим разходка със Сашо, Мариан и още няколко другаря от випуск 2007(звучи гордо), с една торба моркови да почнем да целим гадните осмокласници. Не, че имам нещо против невинните деца, ама това е, кръговрат. Едно време и аз бях така, а в последвалите години беше малко аутлоу цялата работа и се криехме, а сега няма да имаме проблеми, ще си целим, па ако щат да ни се карат директори охрани и други шефчета.

® Почти всяка програма, която си пусна ми излиза със съобщение "New update released" - и Опера(която току що исках да проверя коя версия е(9.00) и абаута ми се отвори в същия прозорец на блога, после пък с бек не ми се беше запомнило записаното, но за сметка на това има save draft. за пръв път оценявам тази функция по достойнство), и Уинамп, и Гугъл ърт. Мирандата си мълчи, но ако провея кой е последния рилийз сигурно съм в средновековието вече. Сега, дали съм доволен от това, което ми предлагат тези програми или просто ме мързи брутално да свалям ъпдейти оставям вашето въображение да реши.

® Не знам дали съм описал по-подробно записването си в университета, но може би си заслужава(тоя пост върви към съвсем нормален пост, па защо го формулирах така, един бог знае). Тъй като в типичен, за майка ми, стил бях зарязан пред университета да си плащам всички глупости сам, веднага почнах да мисля схеми да намаля разходите до минимум. Направих си снимка в домашни условия(е, не с телефона), оразмериха ми я уж на фотошоп и с едно дискче, което май още кисне в една чанта до леглото, отидох да ми я изкарат на най-елементарната фотохартия за 1.20-колкото снимки се съберат. Листа със снимките също е в онази чанта. Получи се обаче лек гаф със снимките, тъй като в сайта бяха обявили размер 4/6 см. Аз го разбрах твърде буквално и си изкарах снимки 4/6 см, на която имаше само моята глава. За късмет повечето документи бяха с много празно място около полето за снимка и се събра, само някаква глупава лична карта беше с малко място и в момента въпросната лична карта изглежда култово - на снимката лицето ми е почти орязано по контур.

® Част 2, че стана ебаси дългото. Направих си снимки, купих си документи и други глупости и шегом марш към новата сграда. Леко разяснение - ПУ има два корпуса или поградскому сгради - нова и стара. Старата е измазана, новобоядисана, с теракот, фаянс, модерни кенефи(дори мисля, че има тоалетна хартия!), в повечето стаи има климатик, във всички - алуминиева дограма. Новата сграда е с дървена дограма, в типичен комунистически стил(някаква мозайка по земята и смешни парапети) и се намира накрая на града. В обкръжението има две кафенета, технополис и някаква градина с царевица. Сериозни са ми съмненията, че е по-близо до Плувен Комплекс "9-ти километър", от колкото до табелата "Добре дошли в Пловдив"(това е на билборд, реално до преди няколко години наистина табелата за Пловдив беше преди университета, но го поправиха някак тоя гаф). За мое огромно съжаление, ФМИ(вж миналия пост) е в новата корпус-сграда. Малкото успокоение е, че ще пътувам с 44 - онзи рейс, който спира на 20 метра от входа на блока ми и на 10 от входа на университета. Между тях внушителните(за Пловдив) 19 спирки. Нищо, ще преглътна някак тоя факт.

® Част 3, че наистина се отплеснах. Ставаше дума за записването. Отиваме до там със Сашо и се нареждаме на едно жалко подобие на опашка. 20 човека, застанали пред една врата, "кой където свари". Доста смело би било да нарека тази групичка хора "опашка", по скоро 7-8 опашки една до друга и после оплетени една в друга, но така, че да не знаеш къде е началото и края. На всичкото отгоре след половин час зяпане в неотварящата се врата разбрахме, че секретарките са в обедна почивка(траеща час и половина). Хапнах някакъв ужасно скъп сандвич, който ми прееба всички сметки за евтини снимки и така на татъка и се върнахме на опашката. За разлика от останалите, ние със Сашо, като супер пичове си взехме по едно столче и си чакахме реда, който така или иначе беше доста неопределен. После обаче стана съвсем нагло и си зачакахме прави, като всички останали. След 4-5 часа кибичене най-накрая дойде и моят ред, след като 3-ма завършващи ме прередиха най-безцеремонно(Отварям вратата, щото идва моя ред и чувам зад мен "Може ли само за малко" "Да, разбира се", след което се шмугват трима души в стаичката, спомних си как Пешо е бягал под хладилника на Жаира и Дунчев). Чаках си половин час още, най-накрая излезнаха, аз си влезнах, написах си всички глупости и излезнах, изпитвайки някаква еуфория, все едно току що съм решил 7 от 10 задачи и са ми писали 4.90 на изпита по математика. В целия хаос не забелязах, че съм си оставил очилата при секретарката, щото докато попълвах документите се навеждах напред и ми падаха от главата. Бях си ги оставил на масата, а после изобщо не си мислех за тях. Нищо и без това бяха строшени. Като заключение искам да кажа, че въпросните очила бяха причината да изпиша тези три подточки, колкото и странно да ви звучи - цялата идея беше да кажа, че нямам слънчеви очила.

® Хм... Имах други неща за казване деба... Напоследък цялото семейство го е обхванало някакво желание да отива да живее в Канада. Сестра ми, брат ми, майка ми, па и баща ми сигурно. Аз лично няма да имам нищо против да станат мултимилионери там, пък аз да си разполагам тука с два апартамента в Пловдив, две селски къщи и един парцел на 10 км от Пловдив. Даже може и пари да ми пращат. Така че, стискайте им палци!

® Използвам р-чета, защото онези големи точки не ги налучках с коя комбинация са(алт+02222 примерно), а тва ми беше първото, което ми попадна. Пък и от блога са орязали малко възможнстите(тоест махнали са ненужните, добавили са адване на видео, което аз така и не разбрах преди как ставало, сега е с един бутон).

® Чудех се дали и аз да не си сложа един брояч на посещенията, както другаря Жаир. Но след кратък размисъл се отказах. Оттам сякаш тръгна пътя към комерсиализацията на ХХ. Все пак нали аз се водя ъндърграунд...

® Една доста добра новина, която се надявам да е истина. Брат ми си говорил с някъв пич, който имал шосеен бегач и то хубав, но в момента събирал прах и паяжини на някакъв таван. Та този пич(не брат ми), щял да го продава, щото и без това нищо не правел и общо взето няма да надува цената много... Май навих и с брат ми да направим някаква партия или ще видим.

® България вече е в Европа. Днес платих тока, който беше ДВАДЕСЕТ СТОТИНКИ! Колкото и да не ви се вярва, толкова е. За градски транспорт плащам по 60 ст.(от 01.10 - 30) - ефтиния. Телефона беше 3.75, а писмо до София - 60 стотинки. Бе сега е гот, ама другия месец като праснат една сметка 80 лева да речем няма да е...

® Има готино интервю на Бербатов в спорт1, идете го гледайте

Това е драги читатели, до другата среща, часът и мястото на която са неизвестни

Tuesday, September 11, 2007

ФМИ

Мисля, че е време да дам малко разяснения относно следващата година, за да се отърва от въпросите "Абе, какво стана с твоето кандидатстване", "Ти нали беше в София" и тем подобни, нали за това са блоговете?

Малко за блога

Явно опитите ми да бъда оригинален(ха-ха, оригиналност като по вси блогове) с разни цитатчета или снимки без текст, като постове в блога не ви заинтригуват, пък аз какво ли друго съм предполагал, само фогела сигурно знае какво е това последното, или пък защо пуснах снимка на Сид Барет точно на 07-07(сега не ми се правете на умни, всички имаме гугъл). За това вече няма да си въобразявам глупости и за да трупам отговори в блога ще се надявам на разни сензацийки* или плоски жълти клюки.
Да добавя също, че след като вече имам телефон с камера, когато се сдобия с блутут ще вкарам и малко шарения

Какво е ФМИ

ФМИ е факултет в Пловдиския университет, с който не искам да имам много общо, но уви, поне един семестър ще имам. Надеждите ми в Пловдив бяха в съседния, за икономически и социални науки и МИО и съвсем логично(поне според мен, де) бях писал само 4 специалности, които бих искал да уча, без да слагам разни глупости, колкото за да влезна нещо. Е, едва ли някой не е разбрал, че не се вместих във въпросните специалности, но пък за това има незапълнени места след 3-то класиране. Един ден майка ми така ме събуди от сладка дрямка към 9 сутринта. Каза ми веднага да ставам и да тръгвам към офиса, за да се запиша някаква там глупост ква да е. Аз станах, прегледах спортните новини, хапнах, гледах някъв сериал и тръгнах към офиса й. Та в края на краищата се записах в авторитетната специалност "Математика и информатика", където по принцип бих влезнал след първо класиране в горната половина на класирането с моя бал. На 1 октомври почвам.
ФМИ също е и една известна в ютуб и вибокс група, кръстила се фатални мозъчни изкривявания, известна с песничката си за "два гигабайта два гигабайта", пята на 4 гласа.

hi5

Това сигурно също знаете какво е. Не знаех, че е толкова досадно всъщност, докато не почнаха разни ядосани хора да ме псуват къв съм бил флудър и защо ги каня в такива тъпотии(не си само ти жужи). Пък и моя меил се напълни с "едикой си ви прие като приятел" и така на татъка. Така и не разбрах какъв е смисъла изобщо от тези майспейс тъпотии, но щом редондо и вайпъра са си направили труда, значи не е чак такава глупост. Освен това мисля, че профила там ми е достатъчно олигофренски, евала си бичим.

Какво друго през следващата година

Ще гледам да си оползотворявам времето по-добре. Ще лягам по-рано. Ще спя по 8 часа, не два дена по 4, един по 14 или нещо такова. Ще си мия зъбите всеки ден. Може най-накрая да си сваля пълната дискография на Бийтълс. Ще се запозная по-добре с Kula Shaker и Auteurs. Може да опитам някаква нова кухня. Няма да пуша(не, че имам проблем с това, просто е модерно да се добавя и отказването от цигарите в тези списъци).
Това е живи и здрави, да си знаете, че говедата преебаха национала и монтоя е потомствен циганин. Хммм.. честит 15 септември, яна:)



* така изглежда по-готино

Saturday, September 8, 2007

"Two things that have haunted me most...

... are the days when I had to collect the paybooks; and when I left Bill Hubbard in no-man's-land."
"I was picked up and taken into their trench. And I'd no sooner taken two or three steps down the trench when I heard a call,
'Hello Razz, I'm glad to see you. This is my second night here,' and he said
'I'm feeling bad,' and it was Bill Hubbard, one of the men we'd trained in England, one of the original battalion. I had a look at his wound, rolled him over; I could see it was probably a fatal wound. You could imagine what pain he was in, he was dripping with sweat; and after I'd gone about three shellholes, traversed that, had it been...had there been a path or a road I could have done better.
He pummeled me, 'Put me down, put me down, I'd rather die, I'd rather die, put me down.' I was hoping he would faint. He said 'I can't go any further, let me die.' I said 'If I leave you here Bill you won't be found, let's have another go.' He said 'All right then.' And the same thing happened; he couldn't stand it any more, and I had to leave him there, in no-man's-land."