До село и назад

Може би всички пътеписи, създадени от българи носят това или подобно име и Алеко най-вероятно се гърчи в гроба на фона на ужасните творения, които се създават, използвайки неговото заглавие. Като умра и ида при него, ще му мисля

А всъщност нищо не се случи

Да, започва доста епопично, но всъщност беше един от скучните великдени на село, така че няма да се разпростирам почти хич. Интересните факти около едно средностатистическо пътуване до Дъбово ще ги спестя, защото ме мързи да пиша по принцип, а това какво се случи - общо взето нищо особено, отидохме, ядохме пихме (току що убих муха, голяма колкото зарче, дано я убих, де) и тем подобни, спах в ужасна обстановка и така. Съжалявам, че ви разочаровам, тъй като визитите ми до китното населено местенце обикновено са съпътствани с невероятно забавни(или срамни) истории, които после малко ги украсявам и стават забавни разкази. Ама нъц, единственото интересно беше, когато се чудехме дали да идем на църква, аз, брат ми и Ралица. Имало било някакво поверие, че се обикаля цъквата със свещичка и колкото пъти ти загасне, толкова гряха си имал през годината. Та с Ралица единодушно решихме да не ходим там, щото само ще берем срам, понеже сигурно дори няма да можем да запалим свещите.
По пътя на обратно спряхме в Стара загора(на някой май бях разправял, миналото лято бяхме минавали през ст.з. един път, неделя, всички магазини без един на глобул мисля бяха затворени).. Та, вж.скобите, този път пак беше така, но имаше още няколко отворени магазина - един на Мадок с якета по 150 лева и още някъв друг с тениски за 70. Запознах се и с една Таня, която ще кандидатства на кажи-речи същите места като мен и не бих имал нищо против да я приемат, където и мен, особено ако седи на някоя катедра точно пред мен.
В крайна сметка можеше да се получи забавен разказ, надявах се, де, но след разговора по телефона:
- Къде си, бе
- Ми връщам се от мача
- И кога ще си на село?
- Ми ще хванем нощния влак в 10, значи след полунощ, утре ще се видим
Усетих, че няма да стане нищо. На следващия ден решихме да си ходим към 4, в 5 бяхме в стара загора и се разхождахме, когато онзи същия ми се обади и ми каза да отивам на игрището, аз казах, че няма как, защото съм на 30 километра от игрището и той не помня вече какво каза, но се разбрахме да ида пак в близкия месец, мисля да го направя това, но не знам кога, абе ще си отрежа една седмица от училището и ще ида на село, през деня ще уча, през следобеда, вечерта и нощта ще играя футбол, ще си говорим простотии или просто ще се напиваме някъде зверски. Нямам търпение.

п.п. Някой може да ме обвини, че копирам жаира с това заглавие(мисля, че той имаше някакво такова, но не помня), да отрека всичко, копирам само Алеко Константинов.