5

Никога не ме е бивало по заглавията

Few days скука

Бях забелязал, че съм го ударил на някаква традиция да пиша през два дни, сега се получават три мисля(само междудругото - деня не почва в 24:00, а в 06:00, в смисъл поне в моя случай), да поразчупя малко положението. Всъщност нищо кой-знае колко интересно не се случи(в сравнение с предишните пъти, де,
ако не се беше случвало нищо, нямаше да пиша), за тва закъсня, пък и да си призная ме мързеше... а и нямам особен стимул, де. Тъй като съм сляп оптимист продължавам да си мисля, че мнозинството ми читатели са мързеливи интроверти, които нито им се пише, нито не искат да разбират, че четат и че съществуват ет ол. Не ги виня, де

Петък

Хм... сега се сетих кое беше едно от основните неща, което ме водеше да пиша през два дни - спомените ми бяха по пресни, а срока на годност на моите спомени е доста по-кратък от този на останалите хора, така че не вярвайте на всяка дума, която ще прочетете тука.
Общо взето ще се продържам към хронологията - в четвъртък го ударих на будуване и в крайна сметка май петък сутринта бях спал има няма 3 часа, което не беше добре нито за мен, нито за околните. Ако майка ми не ме беше докарала до училище, нямаше и да се замъкна хич, а пък тоя път съвестта ми беше будна и предотврати номера, който съм го правил доста често - оставят ме с кола пред входа на училище, аз слезна, влезна в училището, излезна от другия вход и си хвана рейса за вкъщи и най-вече за леглото.
След учебен час и половина се прибрах, поспах малко, а после имах важен ангажимент, който не ми се описва в подробности. Към 3, освобождавайки се от дертовете си се сетих, че трябва да си подам документите за лична карта, нещо, което отлагам от два месеца поради какви ли не причини. Тъй като банките дето приемат кинти за л.к. затварят в 4, побързах, щото едно от най-гадните неща на света е да изпуснеш работното време на нещо в петък - заради 5-10 минути чакаш два дена. В крайна сметка си хванах ред 10 минути преди края
(учрежденията, до които трябваше да ида са на 10 и 13 минути от вкъщи пеша сънливо ходене) на работното време на банката и час и нещо преди това на РПУ-то. Направихме квото трябваше да се прави, даде ми листче, че ще си получа новата карта около второто пришествие и се прибрах у нас да спя или нещо друго да правя, не помня вече. Едва ли е било кой знае колко интересно.

Събота - мач

Локо - Ботев е един от най-важните мачове, в личния списък на важните мачове през годината. След едно малко недоразумение се оказа, че трябва да гледам мача от 'неутралната' зона на сектора на противниковия отбор, която е ами, пълна с фенове на противниковия отбор. Не много приятно, аз поне тактически се забих точно на входа(в последствие размислих, ама всичко беше фул макс и нямаше къде да се преместя). За щастие или не играчите на моя любим отбор не съумяха да вкарат гол, така че не ми се наложи да измислям разни фантастики, след като стана с радостни възгласи след гола, та да си спася кожата. При гол на локо беше значително по-лесно, всички се радват, не обръщат особено внимание на разните идиоти, пък малко саркастични аплодисменти са достатъчни, да отклонят вниманието от по-наблюдателните.
Някакво лошо предчувствие имах, след началото на мача, когато някви кретени точно като влизаха, фенове на Локо, и почнаха да крещят, "ЕЕй тука има много жълтури! Махайте се бе! Да умрете всичките!(погледа един дето имаше окло 20 кв.см. жълто на блузата) ЕЙ ОНЯ Е ЖЪЛТУР! Махайсе бе нещасник! Папагал тъп, отивай си в клетката(замери го с някъв камък) Ще те удуша бе!" и така на татъка, озаптиха го в един момент, хубаво, че невинния пич беше няколко реда по-надолу, а хубаво и че аз бях в черно-сив аутфит. Паднаха, тъпо ми беше, а феновете направиха най-голямата глупост на света, опъвайки турско знаме(феновете на Ботев,ех, де да бяха тея
на Локо) и хм.. малко ме е срам. Идеята беше да изгаврят по някъв начин буферите, ама 1. не знам как ще го направят по тоя начин и 2. да го направят на цска примерно, дето българската футболна митология отдавна ги е заклеймила като турци, локото кво, те са мангали, нищо общо с турция... ама ебати, няма какво да направя по въпроса, така че единственото, което мога да кажа в случая е кзл.
* Да разасня защо размислих за мястото ми на стадиона, де - принципно тва е най-далече от агитката и върлите фенове на Локо, но от друга страна там фенопотока е най-голям и минаха около 20 човека, които познавам, аз се чудех как да си крия лицето, та да
не ме познаят.

Неделя

Основно спах


Кратки новини:

• Брат ми още е болен, а това още ме дразни. Мен от няколко дена ме цепи главата и стискам палци двете неща да не са свързани. Не ми се разболява мама му деба
  
• Помните ли как в началото, а после пак, разправях, че още не съм написал имеил на сестра ми и трябва да й отговоря? Още е валидно. Трябва да се взема в ръце
  
• Помните ли как ви разправях, че трябва да се стегна и да почна да уча по математика и английски? По математика е малко по-малко валидно, по английски си е на 100% валидно
  
• То е ясно де, ама съм гладен, а е суматичаса сутринта
  
• В тая връзка, вчера прибирах някакви яденета от моята стая към кухнята и изпуснах кофичка с кисело мляко и лъжичка вътре, около 3-4 сутринта или през нощта, не знам и издрънча, чу се се сигурно през 4-5 апартамента. Сами си представете срама който мигновено ме изпълни
  
• В същата връзка днеска майка ми ме събужда и вика "Айде ставай, бе, смениха часовника докато спах", аз отговорих че не го смениха докато спах
  
• Все нещо друго трябва да има, но няма да се сетя скоро, така че ае...
  
• Набарах тактиката на блога - първо пишеш, после украсяваш
• До преди малко спах, легнах си към 20:00 и като се събудих си погледнах часовника на телефона, който показваше 00:23, викам ае ще стана за малко, то се оказа, че е 01:23, нищо де
• Албена така и не разбрах коя е, тоест разбрах в общи линии, но не знам от къде ми има имейла или ме познава мен, но ми стана по-любопитно кои са анонимния и jay, които писаха за нея в коментарите преди няколко поста!