Чупещи новини

Гръмна магазина до нас, в който не съм пазарувал от шест месеца сигурно. Но за това после.
Общо взето с малко насърчаване - ето ме пак, логнат в блога(тва е като лаф от някъв рап), пиша си мъките и се чудя как да завърша изречението, щото иначе ще седи пусто. В общи линии, няма много интересни неща или поне мен ме мързи да ги описвам надълго и широко, около мен, така че ще се задоволите за момента само с кратки новини

Подстригах се

Днес реших най-накрая да се отърва от килограмите ненужни влакновидни израстъци мъртви клетки*(примерно 0.01 килограма или де да знам колко тежи една коса). В крайна сметка решението колко и къде да си оставя коса беше взето въз основа факта, че ще си я обработвам после с гел. Чак на половината път до вкъщи се усетих, че имам само две бутилки гел с изтекъл срок на годност(единия е април 2007, но му нямам вяра), така че се чувствам леко самопрецакан.

За захарта

Отняколко дена все щях да го пиша това, относително забавно нещо, но все отлагах и то вече не е. Накратко - в къщи, като едно културно и сплотено семейство си имаме някой правила, които да спомагат съвместното съществуване. Например - когато свърши захарта в големия буркан, който седи най-отпред в шкафчето, този който е използвал последните лъжички пълни буркана с някой от тези отзад или от пакет(ако има, в случая - има). Аз обаче последните няколко дни вместо да изхабя последните лъжички захар вадех един по-малък буркан отзад и си вземах захар от него, с надеждата някой друг да изхаби останалата захар и да напълни големия буркан. Да, ама не и то докато дойде време аз вече бях преполовил малкото бурканче отзад. Нищо, де, никой не ми направи забележка.

Днес ядох пържоли

Вчера - дюнери, онзи ден хъм... не помня, абе пак беше нещо яко, в неделя - китайско и преядох, после цял ден ми беше гадно. Но иначе направих някаква яка серия от пет-шест дни, във всеки от които ям нещо готино. Утре е петък и не знам каква ще е изненадата, но в събота ще ям сандвич със свинско каре, в почивката между уроците по математика(миналия път, точно онзи ден в който бях ял по-рано китайско, не можах на полувремето да ям нищо, щото ме дра корема много лошо и хубаво, че имах познат наблизо, та докато другите хапваха пици и тостери аз четох последния брой на вестник Марица върху тоалетната чиния, на гости).

Неделя сутрин - влака, чантата и за хляб

След като днес ошлайфах предполседните детайли, вече е сигурно - в неделя заминавам на село със сутрешния влак, в 12 съм там. Общо взето обадих се на баба и дядо да се разберем дали са окей и да знаят по принцип, че съм там; и на Дидо да разбера дали тайфата ще е там. Всичко е екстра, още повече тогава е празника на селото. Само да не забравя да си взема "работни" дрехи, сиреч такива за футбол и повръщане.

Бачкам малко

Този път благородна кауза - някакви глупости за отказване от цигарите. Което не значи, че не си върша работата през пръсти и все още имам да правя 50% от това, което трябваше да съм направил. Да не споменавам(глупав израз), че 100-те процентра трябваше вчера да съм ги свършил, а не е сигурно дали и утре ще са готови.

Дебитните карти

Във вторник дойде някаква жена от някаква банка(въпросната жена ми е ужасно позната от някъде, нямам представа от къде, симпатична е междудругото), да кажат, че предлагат някаква железна промоция - безплатно изкарване на виза или мастер кард или и двете или то е едно и също не разбрах, без минимална сума, без годишни такси и така на татъка, което е някаква шашма, де, но голяма работа. Та днеска трябваше да се подават документи, щяха да идват де, жената с екипа й, за да вземат списък и данни на хората, които щяха да си изкарват карти, аз не отидох, пък мислех да се хвърлям в тоя капан. Така е, дългът зове.

Какво друго да кажа, сто на сто съм изпуснал сума ти неща, тъй като това го пиша съвсем без да го мисля, а просто нещата, които ми прехвъркнат между ръцете ги преработвам в хтмл вариант, таа да ги прочетете и вие, пък абе безмислен край на постинга, нищо не мога да измисля, освен че съм гладен и ми се спи, много го мразя това чувство, раздвоен съм...

КЗЛ на всички и целувки на момичетата само

п.п. А, да, сетих се за магазина - ами хипермаркета, със 100 метра по-далече от вкъщи е избухнала вътре някаква малка бомба и днеска беше затворен и се мотаха там някакви ченгета, общо взето заради тези 100 метра почти не ходя там, но все пак е леко плашещо. Да, бе, бомбата дори не е наранила тая, дето е отваряла шкафчето, в което е била поставена бомбата.



* - ровейки се в интернето, за да съставя този израз попаднах на тази интересна рисунка (18)http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8c/Androgenic_hair.JPG/180px-Androgenic_hair.JPG